Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 175

21.07.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                      2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №476 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е.Ф.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т.Г.Х., против Решение №260080/24.03.2021 г., постановено по АНД №115 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

Касаторът оспорва решението на основание чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, и чл.63, ал.1 от ЗАНН. Счита същото за незаконосъобразно, постановено при нарушение  на процесуалния и на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Счита и че наложеното наказание било явно несправедливо. Твърди, че въззивният съд бил нарушил изискването на чл.13, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН – в пределите на своята компетентност да осигури разкриването на обективната истина. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че при издаване на Наказателното постановление и Акта за установяване на административно нарушение са спазени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По делото въобще не се доказвало, че лек автомобил марка „Ландровер“, модел „Дискавъри“ с рег.№***по време на ПТП е бил навлязъл с предната си част в страничен друг път и че е бил подал ляв светлинен пътепоказател. Служителите на МВР не били снели писмени обяснения на участниците в ПТП, тоест липсвали писмени доказателства за това. Съдът допуснал процесуално нарушение, като потвърдил обжалваното НП при допуснати нарушения от страна на АНО при събиране на доказателствата, които потвърждават административното нарушение. Не било допустимо да се установява административно нарушение само въз основа на показания на свидетели, които не били очевидци на ПТП и разказвали за възприятията си на един по-късен етап. Районният съд допуснал процесуално нарушение, като не разгледал и обсъдил приложените от жалбоподателя доказателства, а именно фотоалбум на увредените части на лек автомобил Ауди с рег.№***и автоматичен калкулатор на идентификационен номер на автомобил марка „Ландровер“, модел „Дискавъри“ с рег.№***, от който се установявало, че последният бил с дясна дирекция (десен волан). В касационната жалба се твърди, че според установената статистика, между 5 и 10 % от катастрофите у нас ставали по вина на шофьори, които управляват автомобили с десен волан, тъй като при тях видимостта била силно ограничена. Твърди се, че при така неизяснената фактическа обстановка, описаното нарушение не било доказано от материалите в административно-наказателната преписка и не се доказвало във въззивното производство. Събраните доказателства потвърждавали извода, че причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на лек автомобил „Ландровер Дискавъри“, който извършил маневрата завой на ляво, без да се съобрази с положението, посоката и скорост на движението на останалите участници на платното за движение. Въззивният съд допуснал процесуално нарушение, тъй като не обсъдил наведеното от жалбоподателя възражение, че извършеното нарушение било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на РС – Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-1253-001369 от 09.11.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на Е.Ф.М. ***, за виновно нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.пето от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Наказанието е наложено за това, че на 12.06.2020 г. в 15:40 часа в община Хасково, на път Първи клас №5 – ПП-I-5, на около пет метра преди с.К., посока гр.К.,  като водач на лек автомобил Ауди с рег.номер ***, Е.Ф.М. управлява автомобила, предприема маневра изпреварване на намалящ скоростта си пред него автомобил и удря завиващия наляво пред намалящия автомобил лек автомобил Ландровер Дискавари с рег.номер ***, управляван от Й. П. Т., който е подал сигнал за изменение посоката си на движение наляво и е навлязъл с предната си част в страничен друг път. Настъпва ПТП с материални щети. На водачът Е.Ф.М. е вменено нарушение по чл.42, ал.1, т.1, предл.трето от ЗДвП – не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение.

За да потвърди Наказателното постановление, районният съд е преценил, че същото отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като съдържа достатъчно ясно описание на нарушението. Установил е и описал в решението си фактическата обстановка, според която на посочените в АУАН и НП място и дата, Е.Ф.М. е управлявал МПС, лек автомобил марка Ауди, пред него се движел друг автомобил, а най-отпред – трети автомобил, „Ленд Ровър Дискавъри“. Колоната от три автомобила приближила свързан с главния 1-5, друг страничен второстепенен път вляво, като автомобилът  „Ленд Ровър Дискавъри“ подал ляв мигач за извършване на завой към този второстепенен път. Автомобилът по средата намалил скоростта, в този момент жалбоподателят, управляващ лек автомобил Ауди и движещ се трети в колоната, решил да предприеме изпреварване на втория автомобил, и се изнесъл в лявата лента за движение и продължил напред. В този момент, извършвайки завой на ляво, лек автомобил „Ленд Ровър Дискавъри“ също се изнесъл на ляво и в лявата лента на платното за движение, отивайки към страничния път, при което последвал удар между него и управлявания от жалбоподателя лек автомобил, настъпили материални щети по двете МПС, без пострадали хора.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за постановено при подробно и правилно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от районния съд въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и след тяхната съвкупна преценка и анализ. Не се установяват наведените от касатора доводи допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на писмени доказателства за относими обстоятелства и неизясняването на обективната истина от съда.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Оспорваното от касатора обстоятелство, че лекият автомобил Ландровер Дискавари с рег.номер РВ 3015 СВ е бил подал сигнал за изменение на посоката си на движение в ляво, се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели К. К.и Д. Б.. Няма императивно разписано задължение доказването на това обстоятелство да става с писмени доказателства. Показанията на двамата свидетели в тази насока са еднопосочни, категорични и непротиворечиви, и правилно са ценени от въззивния съд. Макар да не са присъствали при извършване на нарушението, двамата свидетели – съответно актосъставител и свидетел при установяване на нарушението, са пристигнали на местопроизшествието, провели са разговори с двамата водачи и извършили оглед на намиращите се на място автомобили, при което са установили механизма на ПТП-то и наличието на материални щети. От показанията им пред районния съд е ясно установимо, че водачът на лекия автомобил Ландровер Дискавари е бил навлязъл с предната си част в страничен друг път на ляво, извършвайки маневра да завие наляво, а в този момент водачът на лекия автомобил Ауди извършва маневра изпреварване, без да се убеди, че е безопасно. Показанията на свидетелите сочат на правилно установена от съда фактическа обстановка, за опровергаването на която не са ангажирани доказателства. Твърденията на касатора, че ПТП-то е резултат от намалената видимост за водача на лекия автомобил Ландровер Дискавари поради това, че автомобилът е с десен волан, почиват на предположения и са ирелевантни за спора. Въззивният съд не е имал задължение да преценява представените му доказателства в тази насока, а необсъждането им не представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Ако бъде възприето голословното позоваване на статистически данни, направено в касационната жалба, то по аргумент на противното от същото би следвало, че останалите 90% от катастрофите у нас стават по вина на шофьори, управляващи автомобили с ляв волан.

Настоящата инстанция напълно възприема изводите на въззивния съд за изпълнение изискванията относно съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, а в касационната жалба не се навеждат конкретни несъответствия с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съответно на материалния закон е и заключението на съда, че не са налице предпоставките на чл.28, ал.1 от ЗАНН и случаят не може да се приеме за маловажен. Макар да не го е изписал изрично в решението си, районният съд е извършил дължимата преценка, която касационната инстанция намира за правилна, тъй като конкретното извършено административно нарушение не се отличава – по степен на обществена опасност на деянието, или дееца – от обичайните за нарушения от този вид, както и липсват други смекчаващи обстоятелства случаят да се прецени като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК.

Неоснователен е и касационният довод за явна несправедливост на наказанието, тъй като санкционната норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е приложена правилно, съответна на извършеното нарушение, а в нея е предвиден твърд размер на наказанието глоба, което не подлежи на индивидуализация.    

Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.

Като е потвърдил Наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260080/24.03.2021 г., постановено по АНД №115 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

  

                                                                                                                                  

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                          

                                                                                                                    2.