№ 19533
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110158259 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. С. срещу *******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба (два идентични
отговора на исковата молба с различни входящи номера).
Ищцата представя писмени документи, които са свързани с предмета на
доказване и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. За
изясняването на делото от фактическа страна на съда ще бъдат необходими знания из
областта на счетоводството, поради което следва да назначи служебно съответна
съдебна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********58259 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 12. 06. 2024 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следния
въпрос:
1
„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за
потребителски кредит ******* на л. 4 по делото? Отговорете в два варианта – ако
при изчисляването на годишния процент на разходите се вземат предвид като
разходи по кредита и възнагражденията за допълнителните услуги „****“ и „****“,
съответно ако при изчисляването му те не се вземат предвид“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищцата по платежна сметка на
Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че през 2023 г. е сключила с ответника договор за
потребителски кредит № *******. Според уговореното тя трябвало да върне на
ответника получената главница в размер на 4 000 лева, да му заплати възнаградителна
лихва в размер на фискиран годишен лихвен процент ** % при срок на кредита 36
месеца, както и да му заплати възнаграждение за закупената допълнителна услуга
„****“ в размер на 1 600 лева и за закупената допълнителна услуга „****“ в размер на
2 800 лева. При това положение в договора за потребителски кредит бил посочен
годишен процент на разходите ** %. Общата сума, която ищцата трябвало да заплати,
била в размер на 11 264 лева и 57 стотинки. Намира, че клаузите за заплащането на
допълнителните услуги „****“ и „****“ са нищожни поради противоречие със закона,
а именно чл. 10а (понеже по естеството си услугите са насочени към усвояване и
управление на кредита), чл. 11 (не е посочен действителният годишен процент на
разходите по изискуемия от закона начин), ал. 19, ал. 4 ЗПК (заобикалят тази
разпоредба) и чл. 143, ал. 1 ЗЗП (неравноправни са). Позовава се и на противоречие на
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Намира, че посочването на
годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит, различен от
действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика. Позовава се на съдебна
практика и на правото на ЕС. Иска от съда да установи, че клаузите, съдържащи се в
раздел VI „Параметри“ на договор за потребителски кредит № ******* от 04. 05. 2023
г. за заплащане на възнаграждения за занкупените допълнителни услуги „****“ и
„****“ са нищожни. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че страните са сключили
съответния договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на
ищцата сумата в размер на 4 000 лева. Твърди обаче, че всички императивни законови
изисквания за съдържанието на договора за потребителски кредит са спазени. Излага
2
доводи, че в договора са описани взетите предвид допускания във връзка с
изчисляването на годишния процент на разходите. Намира, че въпросът дали размерът
на годишния процент на разходите е правилно посочен в договора е относим към чл.
19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Поддържа, че
възнаграждението за закупените услуги „****“ и „****“ не следва да бъде включвано
при изчисляването на годишния процент на разходите, защото не съставлява
задължителен разход. Тя щяла да бъде условие за кредита само ако кредиторът изисква
от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените
условия, а това безспорно не било така в случая. Твърди, че е налице ясно и правилно
посочване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
Евентуално, дори и да се приеме, че има неточно посочване на годишния процент на
разходите, заявява, че правото на потребителя на информираност по никакъв начин не
е било нарушено и че не могат да се приложат последиците за липса на посочване на
годишния процент на разходите. Изтъква също така, че в общите разходи по кредита не
следва да се включват възнаграждения за допълнителни услуги. Позовава се на правото
на ЕС, като излага доводи във връзка с имплементирането на правото на ЕС в
националното законодателство. Освен това изтъква, че клаузи, отнасящи се за
допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не
следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за
кредит. Прави извод, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува
валидно независимо от клаузите за допълнителни услуги, дори в случай че има
основание за недействителност на тези клаузи. По-нататък излага доводи за
съдържанието на допълнителните услуги „****“ и „****“. Твърди, че ищцата реално е
ползвала първата от тези две допълнителни услуги, защото договорът за потребителски
кредит е бил сключен още в същия ден, в която тя е отправила заявка за сключването
му. Заявява, че допълнителните услуги не са свързани с управлението и усвояването на
кредита, във връзка с което се позовава на мотивите към съответния ЗИДЗПК.
Поддържа, че фиксираната годишна лихва в размер на ** % не противоречи на добрите
нрави, което обосновава с необезпечеността на кредита и обстоятелството, че
годишният процент на разходите не надвишава петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прави евентуално възражение за прихващане на
присъдените разноски.
Ищцата е предявила установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ищцата по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за
нищожност на договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК или
нарушение на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че уговорките за допълнителните услуги „****“ и „****“ са
3
били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
4
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5