Решение по дело №4356/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 17
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120204356
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


Р Е Ш Е Н И Е
№ 17 05.01.2022 год.
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен
състав
на девети декември две хиляди двадесет и
първа година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при секретаря Д.Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Бобоков НАХД № 4356 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от *** – финландски гражданин, чрез адв.И.Н.
срещу Наказателно постановление № 3388а-53/01.02.2021г., издадено от
началник на 05 РУП Бургас, с което на основание чл. 257 ал.1 ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на
300,00 лв. за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се
поддържа, че същото е постановено при нарушение на материалните и
процесуалните правила, излагайки конкретни доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Процесуалния му представител поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и
претендира за разноски.
Ответната страна - ОД на МВР, гр. Бургас, редовно призована, не изпрати
представител в съдебно заседание.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред
съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление,
същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите
1
реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 31.01.2021г. около16,00 часа в гр.Б. по бул.*** на паркинга на магазин ***
жалбоподателят крещял на висок глас и не изпълнил устно полицейско
разпореждане, а именно да не ръкомаха, да не крещи и да не обижда България
и българските полицаи. Тези му действия били квалифицирани от
актосъставителя, като нарушение на чл.64 ал.4 ЗМВР.Въз основа на
съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство
обжалваното НП, с което на основание чл. 257 ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лв. за
нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства - показанията на разпитания свидетел, от
приложените по делото писмени доказателствени средства, и по конкретно
АУАН, НП. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй
като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за
основателна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което обжалваното НП следва да се отмени.
Видно от отбелязването в АУАН, нарушителят е финландски гражданин. В
АУАН липсва отбелязване, че жалбоподателят владее български език, поради
което е следвало да му бъде назначен преводач. Липсата на преводач при
съставяне, предявяване и получаване на акта е съществено процесуално
нарушение, тъй като преводача се ползва, за да се осигури вярност на
заявеното от нарушителя и да се гарантира реално правото му на защита. При
изготвяне на документи с участие на лице, което не е български гражданин
трябва да има отбелязване, че лицето владее български език или да присъства
2
преводач и неговото присъствие да се отразява писмено в съответния акт
чрез посочване на имената му, адрес, ЕГН и др., като преводачът се подписва
в края на АУАН след като прочете и преведе записаното в Акта и след като
нарушителят заяви, че са правилно записани неговите възражения, съответно
се подписва в разписката към АУАН. Без значение е дали актосъставителя
и/или свидетеля по АУАН владее или не съответния чужд език. За
законосъобразността на Акта и на НП, Съдът следи служебно. Не става ясно и
дали разпореждането дадено от полицейския служител е било правилно
разбрано от сочения за нарушител. Следва да бъдат спазени всички
изисквания относно процедурата по издаване на Акта и на НП. Неспазването
на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП.
Отделно от това деянието се явява и недоказано по същество, тъй като не
става ясно дали след отправяне на устното разпореждане жалбоподателят е
преустановил своето поведение. В тази връзка за да бъде законосъобразно
ангажирана отговорността на нарушителя, следва безспорно да се докаже, че
полицейски орган е отправил към съответното лице разпореждане (писмено,
устно или с конклудентни действия), което е достигнало до своя адресат, но
въпреки това последният не се е съобразил с него и не го е изпълнил. В
случая, на база показанията на полицейския служител, безспорно се доказва,
че жалбоподателят е крещял и обиждал. Съдът обаче намира за недоказана
втората предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя –
същият да не е изпълнил тези разпореждания.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят не следва да понесе
предвидената административнонаказателна отговорност, а обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на жалбоподателя
да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено в
брой възнаграждение в размер на 300 лв., който съвпада с предвиденото
минимално възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер. Поради това и съдът намира, че на
3
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3388а-53/01.02.2021г., издадено от
началник на 05 РУП Бургас, с което на основание чл. 257 ал.1 ЗМВР, на *** –
финландски гражданин, чрез адв.И.Н. е наложено административно наказание
- глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на *** – финландски гражданин, чрез
адв.И.Н. разноски от 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

4