Р Е Ш Е
Н И Е
№ 255
гр.Бургас, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5883 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Р.Н.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, чрез адв. В.А. ***, против наказателно
постановление № */14.11.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 150 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, като се твърди да са допуснати процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. А., който поддържа, че
наказанието „лишаване от правопуправление“ е било
изтърпяно от жалбоподателя на 25.10.2019 г., тъй като свидетелството му за
управление е било иззето на 25.09.2019 г., независимо, че постановлението, въз
основа на което е наложено, е влязло в сила на 27.09.2019 г.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на НП, то е връчено на 09.12.2019 г., а жалбата е подадена по
пощата на 16.12.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Жалбоподателят Р.Н.Н. бил санкциониран с НП № */18.04.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което му били наложени наказания
глоба в размер на 300 лв. и „лишаване от правоуправление“ на МПС за срок от
един месец. Постановлението било връчено на Н. на 19.09.2019 г. и влязло в сила
на 26.09.2019 г. На 25.09.2019 г., Н. предал своето СУПМС № ********* в
РУ-Камено, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол.
На 26.10.2019 г., около 13:50 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Ауди А6 2.5 ТДИ“ с рег. № *, в гр. Бургас, по ул. „Струга“ в посока ул.
„Одрин“, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Бургас, сред които и свидетеля Х.В.Х.. Свидетелят Х. установил след
справка, че в системата на МВР водачът се води „лишен от право да управлява“
МПС, съгласно НП № */18.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
РУ-Айтос.
На същата дата бил съставен АУАН, в който била посочена разпоредбата на чл.
150a от
ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не записал възражения.
На 14.11.2019г. било
издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието на
АУАН и била посочена същата законова разпоредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като доводите в тази насока са неоснователни, а
и бланкетни. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП се наказва с глоба от
100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред. В чл.150а, ал.1 от
същия закон е регламентирано, че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
За да е осъществено
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е необходимо в момента на
управлението на МПС в посочените в НП дата, час и място, същият все още да е
търпял наказание „лишаване от правоуправление“ на МПС. С НП № */18.04.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, на жалбоподателя е било
наложено такова наказание за срок от един месец. Постановлението е било връчено
на 19.09.2019 г. и е влязло в сила на 26.09.2019 г. Видно обаче от приемо-предавателния протокол на л. 15, Н. е предал своето
СУМПС още на 25.09.2019 г. Този протокол несъмнено касае наложеното с горецитираното постановление наказание, доколкото видно от
справката за нарушител/водач единствено с него е бил наложен такъв вид
наказание на Н.. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП срокът на наказанието е започнал да тече
от този момент,
тъй като съгласно цитираната разпоредба наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление,
като е изтекъл на 25.10.2019 г.- един ден преди проверката, описана в АУАН и
НП. При това положение съставът намира, че към момента на проверката Н. вече не
е бил лишен от правоуправление, т.е. липсва признак от обективната страна на
нарушението. Следва да се отбележи, че в приемо-предавателния
протокол е цитирана разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП с посочване, че
срокът на наказанието тече от 25.09.2019 г., което изключва и субективната
страна на деянието.
С оглед изложеното,
съдът намира, че липсва състав на осъществено нарушение, поради което
постановлението се явява материално незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени. За пълнота следва да се отбележи, че не може деянието на Н. да се
преквалифицира в нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като съдът може
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение в случай, че в АУАН и НП от
фактическа страна са описани всички признаци от състава на това по-леко
наказуемо нарушение. В конкретния казус обаче никъде не е записано, че
жалбоподателят не е носил в себе си СУМПС, което именно е същественият признак
на нарушението във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В заключение следва
да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */14.11.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
Р.Н.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.