РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Радомир, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20231730200323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./11.10.2023 г. на Началник група в ОДМВР- П.,
РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя А. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М. б.“ №., са наложени
административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същата в жалбата от процесуалния му представител- адв.Т. П. от АК- Перник
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Началник група към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован
не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че
жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е частично основателна по следните съображения:
1
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт серия GA № ./20.09.2023 г. за установяване на административно
нарушение на К. В., на длъжност „полицейски инспектор“ при ОДМВР- П., РУ- Р.. Според
констатациите в същия, на 20.09.2023 г., в 14.10 часа, в гр.Р. на ул.“Д. Г.“, с посока на
движение към ж.к.“Т.“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „П. - П., с рег. №
СВ.СХ, собственост на А. М. И.ЕГН **********, като след кръстовището с ул.“Х.. С.“, при
подаден от контролния орган ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка образец
МВР, същият не спира плавно в най дясната част на платното за движение, а продължава
движението си към ж.к.“Т.“. Същият бил спрян на ул.“П. Я.“ преди дом номер 22.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. В. и
свидетелят по акта- К. К..
Според показанията на актосъставителя К. В., длъжност „младши полицейски
инспектор“ в РУ- Р., била провеждана специализирана полицейска операция през месец
септември 2023 г. След обяд около 14 ч. минавали по ул. „Д. Г.“ и видели „П.“, бял на цвят,
който бил паркирал малко по – нагоре по улицата, след ул.„А. Б.“, надолу по ул.„Д. Г.“.
Служителите спрели със служебния автомобил около кръстовището с ул.„Х. С.“. В екипа
бил с колегите К. К. и К. К.. Въпросният автомобил потеглил. Свидетелят му подал ясен
сигнал със стоп – палка, образец МВР, но той продължил движението си в посока към ж.к.
„Т.“. Последвали автомобила и същият бил спрян на ул.„Я.“ до частен дом № .. Извикали за
съдействие колегите от патрула за да изпробват водача за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Същият бил изпробван, като данните били отрицателни и на водача се съставил
акт по ЗдВП за неспиране при подаден сигнал, като колегата му К. К. се подписал, като
свидетел. Автомобилът идвал от горе, а патрулният автомобил бил спрял от лявата страна на
пътя. Бил му подаден сигнал да спре в дясно. Не си спомня разстоянието на което е спрял.
Той бил спрял и го изчакали да тръгне. При настигането на автомобила патрулният
автомобил се изравнил с него и свидетелят му подал палка от задното стъкло на патрулния
автомобил и водачът спрял. Не е оказал съпротива. В разговор казал, че слънцето го е
заслепило и затова не е спрял. Това било след обяд около 14 ч. Не може да каже къде се
намирало слънцето, било 14 ч., слънчев ден. Разстоянието от кръстовището с ул.„Х. С.“ и
ул.„Я.“ било около 300- 500 м.
Според свидетеля по акта К. К. на длъжност „мл.разузнавач“ в група
„Криминална полиция“ към РУ- Р., на 20.09.2023 г. при провеждана на СПО той и колегите
К. В. и К. К.били спрели на кръстовището на ул.„Д. Г.“ и ул.„Х. С.“ в гр.Р.. Забелязали, че
към тях идва бял „П.“, тип баничарка. Не помни марката и номера на автомобила. Били
извън автомобила. Колегата В. подал стоп палка на въпросния автомобил, но същият с бавна
скорост ги подминал и не спрял. След което се качили в техния автомобил и спряли
въпросното лице на ул.“П. Я.“. Водачът бил сам в автомобила. Бил изпробван за алкохол и
наркотици, като пробите били отрицателни. Беше съставен АУАН за неспиране. Сигналът
бил подаден със стоп палка. Свидетелят виждал автомобила как идва и се движи бавно. Не
2
си спомня на какво разстояние бил. Водачът заявил, че не ги е видял. Времето било
слънчево, но свидетелят не може да каже къде е било слънцето.
Съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от
жалбоподателя, без възражения от последния.
Въз основа на съставения АУАН, Началник група към ОДМВР- П., РУ- Р. издал
обжалваното наказателно постановление № .-./11.10.2023 г., с което на жалбоподателя А. Н.
В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М. б.“ № ., са наложени административни
наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От правна страна.
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля С. С., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата на
чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.103 ЗДвП. Текстът вменява в задължение на водача на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите указания. Същият текст е посочен и в
обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Текстът
гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението;“.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №./1973 г.
на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия казус, наличните
доказателства и най- вече показанията на разпитаните по делото свидетели К. В. и К. Х.,
изцяло подкрепят отразеното в акта и същите установяват извършването на визираното в
наказателното постановление нарушение. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на
тези свидетели, които са възприели фактическата обстановка непосредствено и
безпристрастно. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил ясно изразеното
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да спре, като за целта е бил
подаден ясен и недвусмислен сигнал със стоп- палка по образец, което е довело до
осъществяване на нарушението по този текст.
Съдът намира, че не се събраха доказателства относно твърдението на
3
жалбоподателя, че не е видял контролните органи поради това, че е бил заслепен от
слънцето. Видно от показанията на свидетелите, денят е бил ясен и слънчев и ситуацията е
възникнала в 14.10 часа на 20.09.2023 г. и липсва каквато и да било обективна възможност
за заслепяване на водача от силна слънчева светлина.
По отношение на определяне на наказанията.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАНН предвижда наказанието да бъде определено
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като накаващият орган, съгласно ал.2, следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. От
приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е бил наказван
многократно с влезли в сила наказателни постановления (8 бр.) за нарушения по ЗДвП, като
са му налагани административни наказания глоба в размери, от 10 лв., до 1000 лв.
Същевременно съдът намира, че при определянето на размера на наказанията наказващият
орган не се е съобразил с обществената опасност на деянието, както и с поведението на
водача. Видно от събраните по делото доказателства и най- вече- от свидетелските
показания, жалбоподателят е реагирал веднага след подаване на втория сигнал, като е спрял
управлявания от него автомобил. Същият е оказал пълно съдействие на полицейските
служители при извършената след второто спиране проверка. Като се вземат предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че наложените
наказания следва да бъдат намалени, като същите бъдат определени към средния размер, а
именно- „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната още с жалбата и са доказани
по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има
характера на разписка за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза
на 400 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Предвид това, че съдът не е отменил наказателното постановление, а е изменил
същото, като е намалил размера на наказанията, следва да бъдат присъдени разноски в
частичен размер, а именно- 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ./11.10.2023 г. на Началник група в
ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на жалбоподателя А. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М. б.“ № 22, са
наложени административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, КАТО
НАМАЛЯВА наказанията, както следва: „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на А. Н. В., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.“М. б.“ № ., сумата от 200 лв. (двеста лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5