Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н.Н.
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Албена Тараланска, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНОХД № 295 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 25.11.2019
г., постановено по НОХД № 21881/2018 г., Софийският районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 135-ти състав е признал обвиняемия К.П.И. за невиновен в това, че на 23.03.2017 г.,
в гр. София, при условията на посредствено извършителство, чрез адв. Х.С.Л.,
при подаване на Заявление А5 № 20170323124439 до Търговския регистър към Агенцията
по вписванията, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Решение
на Съвета на Директорите на „АКБ К.“ АД с ЕИК: *******от месец март 2017 г., в
частта му, касаеща подписа на Н.Й.Б., като от И. за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 от НПК обв. И. е оправдан по
така повдигнатото обвинение.
С
решението и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски
в размер на 217.25 лв. (двеста и седемнадесет лева и двадесет и пет ст.), са
оставени за сметка на държавата.
Срещу така постановения съдебен акт е
депозиран протест с допълнение от прокурор при СРП. С така депозирания протест
се отправя искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, като
неправилно и за постановяване на ново решение, с което обвиняемият И. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно
наказание.
В
депозираното допълнение към протеста се изразява несъгласие с тезата на
решаващия първоинстанционен съд, че деянието е несъставомерно от субективна
страна, тъй като не са събрани данни обвиняемият да е присъствал на
нотариалната заверка на инкриминираното решение на Съвета на директорите на
„АКБ К.“ АД. В тази насока се развиват доводи, че както инкриминираното по
делото решение, така и тези на новия едноличен собственик на капитала на „Т.Я.“
ЕАД – „К.Т.“ ЕООД, за избор на обв. И. за член на Съвета на директорите на
дружеството и за избора му за изпълнителен директор на дружеството, са без
дата, а пред нот. Г.е представено решение, което не отговаря на изискванията по
чл. 238, ал. 1 от ТЗ, съгласно който решение на Съвета на директорите може да
се вземе, ако присъстват поне половината членове на Съвета. Развиват се
аргументи, че обвиняемият, в качеството си на изпълнителен директор, е
представил пред адв. Л.не едно, а няколко решения без дата, съставени в
нарушение на чл. 238 от ТЗ, както и в нарушение на изискванията на чл. 239 от ТЗ, съгласно който за решенията на Съвета на директорите се водят протоколи,
които се подписват от всички присъстващи членове на съответния съвет, като се
отбелязва как е гласувал всеки от тях по разглежданите въпроси, като в
инкриминираният документ изрично е посочено, че се удостоверява единствено
подписа на един от членовете на СД на „АКБ К.“ АД. Сочи се, че при положение,
че съгласно нотариалното удостоверяване изрично е указано, че предния ден
документът не е бил подписан от св. Б., то да се приеме, че на следващия ден
обвиняемият, в качеството си на новоизбран изпълнителен директор, не е могъл да
знае, че документът не е подписан, противоречи на каквато и да е житейска
логика, а също така и на завишените изисквания, които ТЗ, в чл. 237, ал 2 и чл.
320 от ТЗ, поставя спрямо лицата, имащи качеството на членове на Съвета на
директорите на АД. Намира за доказано осъществяването на деянието от субективна
страна от обв. И., предвид това, че в рамките на 24 часа се удостоверява
прехвърлянето на 1 700 000 акции от капитала на „Т.Я.“ ЕАД, въз
основа на решения, изготвени в нарушение на чл. 238 и чл. 239 от ТЗ, без дори
същите да имат дата, сменят се членовете на СД на дружеството, избира се
обвиняемият за изпълнителен директор и същият носи документите на св. Л.за
входиране в Търговския регистър.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по съображенията,
изложени в него. Намира постановената присъда за неправилна, като изтъква, че
същата не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че макар
първият съд да е събрал всички относими към делото доказателства, е анализирал
същите изолирано едно от друго, без да съпостави отделните факти и връзката
между тях, вследствие на което е достигнал до неправилни правни изводи. Намира
за безспорно установено, че обв. И. е имал интерес от представяне на
неистинския частен документ, тъй като след продажбата на „Т.Я.“ ЕАД на „К.Т.“
ЕООД, едноличният собственик на това дружество е направил промяна в Съвета на
директорите на „Т.Я.“, като е освободил досегашния Съвет на директорите и е
назначил нов, част от който е бил и обв. И., който е назначен и за изпълнителен
директор на дружеството. Сочи, че Търговския закон не изисква такъв частен
документ да бъде нотариално заверен и това, че другият подпис под решението е
имал нотариална заверка, е ирелевантно за производството. Ангажира доводи, че
от събраните по делото доказателства е видно, че обвиняемият е провел няколко
срещи с адв. Л., уговорил е какви са необходимите документи за продажбата и
след това е представил неистинския частен документ от името на Б.. Предлага
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановена
друго, с която обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Защитата
на обвиняемия И. – адв. М. – от САК, моли решението на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът на прокурора
при СРП да бъде оставен без уважение. Излага доводи, че първият съд е направил
изключително детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз
основа на които правилно е установил, че не се извлича съставомерен признак от
състава на престъплението, а именно – неговата субективна страна. Посочва, че
по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока, както и за
това обвиняемият да е имал изгода от деянието, в какъвто смисъл са твърденията
на представителя на държавното обвинение.
Обвиняемият
К.П.И., при упражняване правото си на лична защита поддържа становището на
защитата си и сочи, че не е виновен. При упражняване на правото си на последна
дума, моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на писмени доказателствени
средства показанията на св. Н.Й.Б. (л. 137 – 138 от досъд. п-во), Х.Г.К.(л. 146
– 147 от досъд. п-во), В.А.Н.(л. 148 – 150 от досъд. п-во), Х.С.Л. (л. 153 –
155 от досъд. п-во), В.С.Г.(л. 167 – 168 от досъд. п-во), Ш.А.С.(л. 166 от
досъд. п-во), В.Т.И.(л. 364 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК; преписи от Устав на „АКБ К.“ АД
(л. 5 – 24 от досъд. п-во); акт на едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“
ЕАД от 10.08.2016 г. (л. 25 от досъд. п-во); протокол от заседание на Съвета на
директорите на „Т.Я.“ ЕАД от 10.08.2016 г. (л. 26 от досъд. п-во); временно
удостоверение за 1 074 758 броя поименни акции на „Т.Я.“ ЕАД (л. 27
от досъд. п-во); джиро № 2/25.09.2012 г. (л. 28 от досъд. п-во); решение на
едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД от 03.2017 г. (л. 29 – 30 от
досъд. п-во); решение на СД на „Т.Я.“ ЕАД от 03.2017 г. (л. 31 – 32 от досъд.
п-во); решение на СД на „АКБ К.“ АД от 03.2017 г. (л. 33 от досъд. п-во);
договор за покупко – продажба на акции от 03.2017 г. (л. 34 – 36 от досъд.
п-во); джиро № 3/23.03.2017 г. (л. 37 от досъд. п-во); акционерна книга на „Т.Я.“
ЕАД (л. 38 от досъд. п-во); справка от Агенция по вписванията, рег. №
11-02-561/22.06.2017 г. (л. 107 – 108 от досъд. п-во); удостоверение от Агенция
по вписванията по партидата на „Т.Я.“ ЕАД (л. 109 – 112 от досъд. п-во);
протокол от заседание на СД на „Х.М.“ АД от 13.03.2017 г. (л. 156 – 158 от
досъд. п-во); извлечение от Общия регистър на нот. Г.от 22.03.2017 г. и
23.03.2017 г. (л. 171 – 182 от досъд. п-во); справка от Агенцията по
вписванията по партидата на „АКБ К.“ АД, ведно със заверени преписи от
документи, послужили за регистрация и пререгистрации по партидата на
дружеството (л. 192 – 257 от досъд. п-во); Заявление А5 № 20170316154544/ 16.03.2017
г. (л. 199 от досъд. п-во); Заявление А5 № 20170403175957/03.04.2017 г. (л. 212
от досъд. п-во); копия от документи, подадени в Агенция по вписванията;
протокол от заседание на СД на „АКБ К.“ АД от 03.04.2017 г. (л. 214 – 217 от
досъд. п-во); справка за съдимост на обвиняемия (л. 384 – 385 от досъд. п-во и
л. 79 – 80 от съд. п-во); справка от ГД „ИН“ – МП относно изтърпяно наказание
от обв. И., вх. № 1005773/25.01.2019 г. (л. 15 от съд. п-во), както и
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза – протокол № 232
– Е/2018 (л. 187 – 190 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК.
При изграждане на свободното си
вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на
разпитаните свидетели, като е преценил, че са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства.
Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза, като е преценил,
че е пълно, ясно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените на вещото
лице въпроси, както и останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото.
Пред
настоящата инстанция не са събрани нови доказателствени източници. Въззивният
съд изгради изводите си по фактите въз основа на доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност,
за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и тяхната правна
оценка.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал, решаващият първоинстанционен съд
е приел за установено, от фактическа страна, че обвиняемият К.П.И. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, с висше образование, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран е) и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
СРС
е приел, че до м. март 2017 г. „Т.Я.“ ЕАД, с ЕИК: *******, било със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, кв. „Индустриален“, и е било с едноличен
собственик на капитала – търговско дружество „АКБ К.“ АД, с ЕИК: *******.
Считано от 25.09.2012 г., „АКБ К.“ АД придобило всички акции на „Т.Я.“ ЕАД с
джиро под № 2 от 05.09.2012 г. по реда на чл. 187, ал. 2 от ТЗ, извършено по
издадено Временно удостоверение № 22 и вписано в Книгата на акционерите.
„Т.Я.“
ЕАД се представлявало от св. Х.Г.К., в качеството му на изпълнителен директор,
и от Съвет на директорите, чиито членове били св. Н.Й.Б., св. Х.Г.К.и Д.А.Б..
До
м. март 2017 г. „АКБ К.“ АД било със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „****** и било представлявано от изпълнителния директор – св. Н.Й.Б.,
и от Съвет на директорите, чиито членове били изпълнителния директор като
физическо лице и две юридически лица: „Финансово индустриален концерн АКБ Ф.“
АД, с ЕИК: *****, с последваща промяна на наименованието „Х.М.“ АД, и „АКБ
Актив“ АД, с ЕИК: *******, като и двете били представлявани от М.Н.Б.а.
Свидетелят
В.А.Н., заедно с Р.А.и други неустановени по делото лица, посетили кантората на
адв. Х.С.Л., находяща се в гр. София, ул. „*****, с искане за съдействие от
страна на адв. Л., а именно – да се изготвят документи за промяна в
управленския орган на търговското дружество „Х.М.“ АД. След направената
консултация, на 14.03.2017 г. по партидата на „АКБ К.“ АД в Търговския регистър
било депозирано за вписване Заявление А5 № 20170314113424, което било подадено
от заявителя – адв. Х.С.Л., с изрично пълномощно, по силата на което последният
бил упълномощен от физическите лица В.А.Н.и Г.М.И.. Към посоченото заявление
били приложени Протокол от 13.03.2017 г. от заседание на СД на „Х.М.“ АД, видно
от който св. В.А.Н.и Г.М.И. били новите представители на дружеството, а старите
представители – М.Б.а и св. Н.Б., били освободени от длъжността членове на СД
на дружеството. Във връзка с подаденото заявление и след издаден отказ от
длъжностно лице, било подадено повторно заявление, въз основа на което били
вписани новите обстоятелства.
След
така извършените промени в управлението на „Х.М.“ АД, със св. Л.се свързали
отново св. Н. и обвиняемия, които поискали да бъдат подготвени документи за
прехвърляне на собствеността на акциите на „Т.Я.“ ЕАД чрез покупко – продажба,
както и за промяна на Съвета на директорите и представителството след
прехвърляне на собствеността на търговското дружество, а също така и за промяна
на адреса и седалището на същото. Необходимите документи били изготвени от адв.
Л.и предадени на обвиняемия и на св. Н., като оставало да се попълнят данните
на лицата и да бъдат положени съответните подписи.
Един
от подготвените документи било „Решение на Съвета на директорите на „АКБ К.“ АД
от дата „…03.2017 г.“, в което било описано, че двама от тримата членове на
Съвета на директорите на дружеството („Х.М.“ АД и св. Н.Й.Б.), вземат решение
акциите на „Т.Я.“ ЕАД, наброяващи 1 074 758, с номинална стойност от
1 лев за всяка акция, да бъдат продадени на търговско дружество „К.Т.“ ЕООД, с
управител св. Ш.А.С.. Така съставеният документ бил подписан от св. Н., в
качеството му на представител на „Х.М.“ АД, и подписът му бил удостоверен на
22.03.2017 г. от нот. В.С.Г.. Не бил удостоверен, обаче, подписа на св. Б.,
който не присъствал в кантората на св. Г.по време на удостоверяването и
подписването на документа, и съответно върху документа нямало негов подпис.
На
същата дата – 22.03.2017 г., били удостоверени и подписите върху документ
„Договор за покупко – продажба на акции“. Въпросните подписи, удостоверени от
нот. Г., били на св. В.А.Н.– като представител на продавача („АКБ К.“ АД) и св.
Ш.А.С.– представител на купувача („К.Т.“ ЕООД).
На
22.03.2017 г. било извършено и удостоверяване на подписа на Ш.А.С.–
представител на „К.Т.“ ЕООД, върху документ „Решение на едноличен собственик на
капитала на „Т.Я.“ ЕАД“, с който „К.Т.“ ЕООД, чрез едноличния собственик Ш.А.С.–
вече едноличен собственик и на капитала на „Т.Я.“ ЕАД, освободил от Съвета на
директорите на „Т.Я.“ ЕАД лицата – св. Н.Й.Б., св. Х.Г.К.и Д.А.Б., като на
тяхно място за членове в Съвета на директорите били избрани св. В.А.Н., обв. К.П.И.
и Г.М.И..
На
23.03.2017 г. отново при нотариус Г.били удостоверени подписите на св. В.А.Н.,
обв. К.П.И. и Г.М.И. върху документ „Решение на Съвета на директорите на „Т.Я.“
ЕАД“, с който за изпълнителен директор на дружеството бил определен
обвиняемият.
Гореописаните
документи били представени на св. Л.на 23.03.2017 г. от обвиняемия К.П.И. с
молба същите да бъдат заявени за вписване в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията по партидата на „Т.Я.“ ЕАД, като съответно един от тези
документи бил „Решение на Съвета на директорите на „АКБ К. АД от 03.2017 г.“,
вече с подпис на св. Б..
В
изпълнение на възложеното му от обв. И., св. Л.подал по електронен път
посредством личния си електронен подпис, в качеството на заявител, по смисъла
на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТР в Търговския регистър Заявление А5 с №
20170323124439, като приложил към същото сканирани копия на представените
документи, сред които и „Решение на Съвета н директорите на „АКБ К. АД от
03.2017 г.“, вече с подписа на св. Б., удостоверяващо взетото решение за
продажба на акциите от капитала на „Т.Я.“ ЕАД на „К.Т.“ ЕООД.
Изпълнителният
директор на „Т.Я.“ ЕАД до 29.03.2017 г. – св. Х.Г.К., разбрал на 31.03.2017 г.
за извършените промени в „Т.Я.“ ЕАД, след като обв. И. се опитал да влезе в
района на сградите на дружеството. След това св. К.уведомил за случващото се
св. Б..
Видно
от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа
експертиза, подписът, положен в графа „Н.Й.Б.“ в „Решение на Съвета на
директорите на „АКБ К.“ АД“ от 03.2017 г.“, с нотариален щемпел №
2622/22.03.2017 г., не е копие на подпис, положен от Н.Й.Б., В.А.Н.или К.П.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че в конкретния казус е
налице неистински частен документ – процесното Решение на Съвета на директорите
на „АСБ К.“ АД, което е било сред документите, подадени от адв. Л., ведно със
Заявление А5 № 20170323124439 до Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, който е бил употребен с цел да се докаже провеждане на събрание на
Съвета на директорите и вземане на обективираното в същото решение на продажба
на акциите от капитала на „Т.Я.“ ЕАД на „К.Т.“ ЕООД, с което престъплението по
чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК е било осъществено от обективна
страна. Приел е, обаче, че с деянието си, обв. И. не е осъществил от субективна
страна всички признаци на престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1
от НК, като в тази насока е взел предвид, че обв. И. не е присъствал по време
на нотариалната заверка на подписите пред нот. Г., а движението на документа
след подписването му от св. Н. до получаване на документите от обв. И., за да
ги предаде на св. Л.за вписването им в Търговския регистър, не е установено.
Ето
защо с атакувания съдебен акт, СРС е признал обв. И. за невиновен в това, че на
23.03.2017 г., в гр. София, при условията на посредствено извършителство, чрез
адв. Х.С.Л., при подаване на Заявление А5 № 20170323124439 до Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ – Решение на Съвета на Директорите на „АКБ К.“ АД с ЕИК: *******от
месец март 2017 г., в частта му, касаеща подписа на Н.Й.Б., като от И. за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение.
Произнесъл
се е и по сторените по делото разноски.
Настоящата
инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС,
изложени в мотивната част на постановеното първоинстанционно решение, като
намира, че същите почиват на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства.
Така,
изцяло следва да бъдат споделени изводите на СРС досежно личността на обв. И. –
неговата възраст, семейно положение, трудова заетост и съдебно минало. Същите
са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства – и в частност на проверка на
самоличността на обвиняемото лице, извършена от решаващия първоинстанционен
съд, в о.с.з., проведено на 04.11.2019 г., отразеното в свидетелството за
съдимост на обвиняемия и в справката относно изтърпяното наказание „Пробация“
от И., поради което са безпротиворечиво установени.
Въззивният
съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към фактите и
обстоятелствата, свързани със седалището и адреса на управление, собствеността
на акциите от капитала, членовете на Съвета на директорите и представителството
на „Т.Я.“ ЕАД до м. март 2017 г., като прецени, че в тази насока по делото са
събрани напълно единни и непротиворечиви доказателствени средства – показанията
на св. Б., К.и Н., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, както и справка от
Агенцията по вписванията – Търговски регистър по партидата на „Т.Я.“ ЕАД,
акт
на едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД от 10.08.2016 г. (л. 25 от досъд.
п-во), протокол от заседание на Съвета на директорите на „Т.Я.“ ЕАД от
10.08.2016 г. (л. 26 от досъд. п-во), временно удостоверение за 1 074 758 броя
поименни акции на „Т.Я.“ ЕАД (л. 27 от досъд. п-во), джиро № 2/25.09.2012 г.
(л. 28 от досъд. п-во). По отношение на обсъжданите факти и обстоятелства, така
събраните по делото доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат
поставени в основата на изводите на инстанциите по същество по фактите.
Решаващият
първоинстанционен съд е направил правилни и обосновани изводи по отношение на
седалището и адреса на управление, собствеността на акциите от капитала,
членовете на Съвета на директорите и представителството на „АКБ К.“ АД до м.
март 2017 г., като в тази насока е обсъдил детайлно и задълбочено, и
основателно е кредитирал с доверие показанията на св. Б. и Н., снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния процесуален ред, както и справка от Агенцията по вписванията –
Търговски регистър, ведно със заверени преписи от документите, послужили за
регистрация и последващи пререгистрации по партидата на това дружество. И по
отношение на тези факти и обстоятелства, между така събраните доказателствени
източници не се откриват каквито и да било противоречия или несъответствия,
поради което и следва да се приеме, че са безусловно установени.
Още
тук е необходимо да се отбележи, че основните, подлежащи на доказване в
производството, факти и обстоятелства, се установяват въз основа на писмените
доказателства и доказателствени средства – подробно изброени по-горе, които са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от първия съд и подробно и
задълбочено анализирани от същия при постановяване на атакувания съдебен акт.
Така събраните и обсъдени писмени доказателствени средства са напълно единни,
еднопосочни, установяват логическата свързаност на извършените действия и
кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на разпитаните по делото
свидетели. Поради това и фактите и обстоятелствата, установени от решаващия
първоинстанционен съд са безспорно установени, не се оспорват от страните по
делото и не се нуждаят от ревизия от въззивната инстанция.
За
пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло се
солидаризира и с изводите на СРС по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани
с механизма на извършените промени по партидите на „Х.М.“ АД и „АКБ К.“ АД, и
насочеността на същите, като в тази насока се довери, също както и първия съд,
на показанията на св. Л.и Н., които по отношение на тези обстоятелства са
напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, и на писмените
доказателствени средства.
За
да установи фактите и обстоятелствата, свързани с изготвяне и подписване от
страна на св. Н. на процесното по делото Решение на Съвета на
Директорите на „АКБ К.“ АД от „…03.2017 г.“, с което било взето решение акциите
на „Т.Я.“ ЕАД да бъдат продадени на търговско дружество „К.Т.“ ЕООД, настоящият
въззивен състав, също както и първия съд, кредитира с доверие показанията на
св. Л., Н. и Г., и писменото доказателствено средство по делото –
инкриминираното решение от „…03.2017г.“, като прецени, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и позволяват на инстанциите по същество да
формират еднозначни изводи по фактите. Въз основа на показанията на св. Г.и
отразеното в общия регистър на нотариуса от 22 – 23.03.2017 г., съдът установи
фактите и обстоятелствата, свързани с извършването на нотариалното
удостоверяване на подписа на св. Н. под инкриминирания документ. Въззивният
съд, също така изцяло се довери на съобщеното от св. Н. и Г., в смисъл, че св. Б.
не е присъствал в нотариалната кантора на нот. Г.към датата на удостоверяване
на подписа на св. Н. под документа, както и на съобщеното от св. Б., че
подписът, положен под документа от негово име, не изхожда от този свидетел.
В
случая е налице система от доказателства – посочените по-горе, които са единни,
безпротиворечиви и позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив
и небудещ съмнение начин. Измежду така събраните гласни и писмени
доказателствени средства, не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Същите
са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена опора,
позволяваща формиране на еднозначни изводи по фактите.
Правилни и обосновани са изводите на решаващия
първоинстанционен съд досежно фактите и обстоятелствата, свързани изготвяне и
подписване на договора за покупко – продажба на акции – тези на „Т.Я.“ ЕАД, от
22.03.2017 г., сключен между св. Н., в качеството му на представляващ
дружеството – продавач – „АКБ К.“ АД, и св. Шани Стефанов, в качеството му на
представляващ дружеството – купувач „К.Т.“ ЕООД. Същите са формирани въз основа
на правилен и задълбочен анализ на показанията на св. Л., Н. и Стефанов, и на отразеното
в писмените доказателствени източници, които и в тази насока са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
Районният съд е направил правилни и
доказателствено обезпечени изводи по отношение на последващите действия по
управление на „Т.Я.“ ЕАД, изразяващи се във вземане на решение на едноличния
собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД за освобождаване от Съвета на директорите
на „Т.Я.“ ЕАД на св. Б., св. К.и Димитринка Бичева, избор на нови членове на СД
– св. Н., обв. И. и Георги И., както и определяне на обв. И. за изпълнителен
директор. Същите се установяват по несъмнен начин от показанията на св.
Стефанов и отразеното в решение на едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“
ЕАД от 03.2017 г. (л. 29 – 30 от досъд. п-во) и решение на СД на „Т.Я.“ ЕАД от
03.2017 г. (л. 31 – 32 от досъд. п-во).
Напълно
единни и безпротиворечиви са и събраните по делото гласни и писмени
доказателствени източници касателно фактите и обстоятелствата, свързани с
депозиране на заявление от страна на св. Л.до Агенцията по вписванията –
Търговски регистър по партидата на „Т.Я.“ ЕАД, за вписване на промените по
партидата на дружеството. Въз основа на показанията на св. Л.и Иванова, и приложените
заверени преписи от Агенцията по вписванията, безспорно се установява, че в
изпълнение на възложеното му от обв. И., св. Л.подал по електронен път в
Търговския регистър, посредством личния си електронен подпис, Заявление А5 с №
20170323124439, като приложил към същото сканирани копия на представените
документи, сред които и „Решение на Съвета на директорите на „АКБ К. АД от
03.2017 г.“, вече с подпис, на който бил придаден вид, че изхожда от св. Б.,
удостоверяващо взетото решение за продажба на акциите от капитала на „Т.Я.“ ЕАД
на „К.Т.“ ЕООД.
Обосновани
са изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно фактите и
обстоятелствата, свързани с посещението на обв. И. на сградите на „Т.Я.“ ЕАД,
осъществено на 31.03.2017 г. В тази насока по делото са събрани напълно
единните и непротиворечиви показания на св. К.и Б., въз основа на които се
установява факта на посещението от обвиняемия на адреса на управление на
топлофикационното дружество, съобщеното от обв. И. на св. К.и предприетите
действия от страна на последния по уведомяване на св. Б. за извършените промени
по партидата на дружеството. Настоящата инстанция също преценява, че
показанията на тези свидетели в обсъжданата част, са напълно единни,
еднопосочни, взаимнодопълващи се и не се оборват от останалите, събрани по
делото доказателства, поради което и следва да се приеме, че са депозирани
обективно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на
изводите на инстанциите по фактите.
Въз
основа на анализа на така събраните гласни и писмени доказателствени средства,
СРС е формирал обосновани изводи относно фактическата обстановка, при която е
осъществено деянието, надлежно обективирани в мотивната част на атакувания
съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не
намира за нужно да преповтаря и тук.
Предметът
на посегателство инстанциите по същество установяват по несъмнен и категоричен начин
въз основа на приложения по делото „Решение на Съвета на директорите на „АКБ К.“
АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изток“,
ул. „******“ от „…03.17г.“ (депозирано на л. 33 от досъдебното производство). Въз
основа на показанията на св. Б. и заключението на назначената и изготвена Графическа
експертиза, което следва да се кредитира изцяло като обективно, пълно, ясно,
изчерпателно и относимо към предмета на доказване, се установява по безспорен
начин, че подписът, положен под решението, в графа „Н.Й.Б.“, не е положен от
св. Б.. Предвид изложеното безусловно следва да бъдат споделени изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че представеното от св. Л.пред Агенция по
вписванията – Търговски регистър, сканирано копие на „Решение на Съвета на
директорите на „АКБ К.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „******“ от „…03.17г.“ – приложение към Заявление
А5 с № 20170323124439 за промяна по партидата на „Т.Я.“ ЕАД, инкорпорира в себе
си три документа – подписът на с.в В.А.Н., в качеството му на представляващ „Х.М.“
АД, на св. Н.Й.Б. и на нот. Валентина Г., като този, на който бил придаден вид,
че изхожда от св. Б., е неистински частен документ. Въз основа на показанията
на св. Л.се установява, че към момента на изпращането му в Агенцията по
вписванията, на документа е придаден вид, че е подписан от св. Б.. В случая е
налице система от доказателства, които са единни, взаимно допълващи се и
позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив и небудещ съмнение
начин. По делото не е установен механизмът на съставяне на неистинския
документ, нито кое лице се явява действителният автор на този документ.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СРС,
че от събраните по делото доказателствени източници, не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин обв. И. да е осъществил от субективна страна
вменения му престъпен състав по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1 НК – с
предмет неистински частен документ – Решение на Съвета на Директорите на „АКБ К.“
АД с ЕИК: *******от месец март 2017 г., в частта му, касаеща подписа на Н.Й.Б..
За
съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо престъпният деец да се ползва, да си служи, като представи пред
друго лице, порочно съставен документ – неистински, подправен документ, такъв с
невярно съдържание или престъпен бланкет. Престъплението е формално, на просто
извършване, като за съставомерността му се изисква деецът да не е съпричастен
към съставянето на документа – предмет на престъпно посегателство.
Престъплението
е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да
обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от
престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да
съзнава обществено-опасния характер на деянието си, да предвижда неговите
обществено-опасни последици и пряко да цели настъпването им.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че на инкриминираната по
делото дата – на 23.03.2017 г., в гр. София, по възложение от обв. И., адв. Л.подал
Заявление А5 № 20170323124439 до Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, към което приложил сканирано копие от „Решение на Съвета на
директорите на „АКБ К.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „******“ от „…03.17г.“, в което било посочено, че
двама от тримата членове на Съвета на директорите на дружеството („Х.М.“ АД и
св. Н.Й.Б.) вземат решение акциите на „Т.Я.“ ЕАД, наброяващи 1 074 758, с
номинална стойност от 1 лев за всяка акция, да бъдат продадени на търговско
дружество „К.Т.“ ЕООД, с управител св. Ш.А.С.. Към момента на изпращането му в
Агенцията по вписванията, документът бил подписан от св. В.Н., в качеството му
на представител на „Х.М.“ АД, и подписът му бил удостоверен на 22.03.2017 г. от
нот. В.С.Г.. Под документа, в графа „Н.Й.Б.“ бил положен подпис, който не
изхождал от св. Б.. Документът бил представен в Агенция по вписванията с цел
вписване на промени по партидата на „Т.Я.“ ЕАД – преминаване на акциите от
капитала на дружеството от „АКБ К.“ АД в собственост на „К.Т.“ ЕООД.
Установява се – от заключението на
назначената и изготвена Графическа експертиза, че подписът в графа „Н.Й.Б.“ не
е положен от посоченото лице – св. Б., поради което и изявлението от негова
страна представлява частен неистински документ, по смисъла на чл. 309, ал. 1 от НК и годен предмет на посегателство по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
Документът не е бил съставен от обв. И.; по делото не се установява авторът на
документа, нито съпричастността на обвиняемия към деянието на последния.
Предвид изложеното следва да се приеме, че от обв. И. не може да се търси
наказателна отговорност за съставянето на документа.
Предвид изложеното правилно СРС е
приел, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, обв. И. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство.
Същевременно,
обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че
по делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на възможен
извод, че обвиняемият И. е действал виновно, с изискуемата от закона форма на
вина – пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. И това е така,
тъй като, от една страна, по делото не се установява обв. И. да е присъствал на
нотариалното удостоверяване на подписа на св. Н. под документа, извършен от
нот. Г., респ. – да е възприел, че св. Б. не е присъствал в нотариалната
кантора и не е положил подпис под документа, а от друга – не се установява
времето и мястото на полагане на подписа от името на св. Б. под документа,
респ. присъствието на обв. И. в този момент. По делото не е установен, както
вече се посочи, механизма на създаване на документа в частта, в която на същия
е придаден вид, че изхожда от св. Б., нито лицето, което е положило подпис в
графа „Н.Й.Б.“, поради което и не могат да се правят каквито и да било
доказателствено обезпечени изводи, че обв. И. е съпричастен към полагането на
подпис от името на св. Б., или че е присъствал към момента на създаването на
неистинския документ, респ. че е имал съзнание, че документът, който
предоставил на 23.03.2017 г. на св. Л., е бил неистински в обсъжданата част.
Всеки възможен в тази насока извод, би почивал на недопустимо предположение.
Действително,
представителят на СРП, депозирал протеста, основателно сочи, че инкриминирания
по делото документ е бил без поставена точна дата. Същият е датиран единствено
към „…03.17г.“ По този начин са датирани и другите, посочени от прокурора
документи. Липсата на точна дата, на която е изготвен документа –
обстоятелство, което не е могло да не бъде възприето от обв. И., обаче, не сочи
еднозначно на извода, че същият е имал съзнание, че документът не изхожда от
св. Б..
Вярно
е и това, че обв. И. е представил инкриминирания документ, както и други такива
без точна дата, на адв. Л., в качеството си на избран изпълнителен директор на
„Т.Я.“ ЕАД, като в това си качество е имал задължение да изпълнява функциите си
с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери
(арг. от чл. 237, ал. 2 и чл. 302 от ТЗ). Това обстоятелство, обаче, не е
задължавало обвиняемият да извърши проверка, дали документът действително е бил
подписан от св. Б., доколкото не се установяват обективни обстоятелства, които
обвиняемият да е възприел, които да обуславят за него извод, че документът е
бил неистински.
Не
е такова обстоятелство и соченото от прокурора, че подписът на св. Н. под
документа е бил удостоверен нотариално от нот. Г.само ден преди документът да
бъде представен от обв. И. на св. Л.за прилагане към заявлението за вписване на
нови обстоятелства в Търговския регистър, доколкото не се установява в
обсъждания времеви период документът да е бил непрекъснато – от момента на
извършване на нотариалното удостоверяване насетне – във фактическа власт на
обв. И.. По делото не е установено в кой момент от нотариалното удостоверяване
до предаване на документа на св. Л., е бил положен подпис от името на св. Б.,
респ. у кое лице се е намирал документа в този момент.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че от събраните по делото доказателствени
източници и въпреки изчерпване на способите за доказване, не се установява по
нужния несъмнен и категоричен начин, че обв. И. е имал съзнание за неистинския
характер на предоставения от него на св. Л.документ в частта относно подписа на
св. Б.. Не е налице несъмнена доказаност на обвинението в насока обв. И. да е
действал умишлено, с изискуемата от закона форма на вина – пряк умисъл, по
отношение на обществено-опасните последици на деянието, вменено му във вина.
С
оглед изложеното съдът намери, че предвид липсата на който и да е признак от
обективна или субективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 316 НК, в
случая – изискуемата форма на вина, следва и несъставомерността на деянието по
този законов текст.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и
точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в
тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и
да е от признаците от състава, означава, че не е извършено престъпление по този
законов текст.
Ето
защо и като е оправдал обв. И. по обвинението да е осъществил състава на
престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК, СРС, НО, 135-ти състав
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния
смисъл, се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски, като прие, че правилно СРС е постановил, с оглед изхода на
делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, същите да останат за сметка на
държавата.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не е
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага
отмяна на решението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съответния първоинстанционен съд.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.11.2019 г., постановено от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, по НОХД № 21881/2018 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/