№ 21574
гр. С., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110125330 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Е. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес: град ......... срещу ....... на Р. Б., с адрес: град .......... осъдителен иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от съществено нарушение на правото на ЕС относно осъждането му по
непредявено обвинение и лишаване от правото на защита по КНОХ дело № ........
година по описа на ВКС, дължимо за периода от 5.6.2019 година до 23.3.2021 година,
които вреди са претърпени от осъждането на ищеца Е. Д. П., ЕГН ********** с
Решение № ........ г. по н. д. № ........ г. на ..........., III наказателно отделение, с което е
оставена в сила присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд - Присъда
от ........ г. по ВНОХД № ........ по описа на Апелативен специализиран наказателен съд,
III въззивен състав, в частта, с която Е. П. е признат за виновен за това, че в съучастие
с .......... – извършители, и с други неустановени лица – извършители, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“ АД и огнестрелно
оръжие марка „Б.“ с № .......... с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на Ог. Б., от
владението на същия, като употребил за това и заплашване, движимите вещи били с
особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие –
престъпление по смисъла на чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК., ведно със законна лихва от ........ г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на подадената от ищеца искова молба първоначално е било
образувано гр.д. № 17950/2021 г. по описа на СРС, 143 с-в, по което е постановено
Решение № 20123375/29.05.2024 г., обезсилено с Решение № 2267/14.04.2025 г. по
в.гр.д. № 9447/2024 г. по описа на СГС, поради разглеждане на делото без участието на
П.та, което е задължително по дела, образувани по предявени искове по реда на
ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
1
му било нарушено правото на защита по КНОХД №2018/2019 г. на ВКС, както и
правата му на лице, участващо в наказателното производство, тъй като е произволно
осъден на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода по непредявени обвинения, които
не са били отразени в обвинителен акт. Посочва, че бил осъден за грабеж, осъществил
се на ...... г., като ВКС е нарушил правото му на защита, тъй като бил осъден заедно с
три други лица, които не били отразени в обвинителния акт. Сочи, че с обвинителния
акт бил обвинен, че е нанесъл удари в тялото на Ог. Б. и че е отнел пистолет „Б.“, а е
осъден за различена фактическа обстановка, за деяния, за които не бил обвинен.
Твърди се, че е разбрал за това, че е осъден за заплаха с пистолет срещу инкасатора Б.
и че в грабежа е участвал ....... като съизвършител от мотивите на влязлата в сила
присъда. Според ищеца тези обвинения не са били отразени в обвинителния акт, както
и не е имало изменение на обвинението, поради което бил осъден противозаконно.
Твърди, че не се е бил защитавал срещу новите обвинения, като по този начин му било
нарушено правото на защита. Поддържа, че с осъждането му по горното дело съдът е
извършил съществено нарушение на правото на ЕС. Излага твърдения, че поради
произволното му осъждане бил подложен на психически тормоз, поради което се
разболял. При тези твърдения моли за постановяване на решение за осъждане на
........... на Р. Б. да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление в размер на 4000 лв.,
ведно със законна лихва от ........ г. до окончателното изплащане на сумата, като
претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че за него не е
налице процесуална легитимация по делото, тъй като надлежен ответник по спора
следва да е Държавата. Посочва, че разглеждането на иска би било нарушение на
чл.297 и 298 ГПК. Твърди, че постановеният от ........... акт не противоречи на
европейското право. Моли делото да бъде прекратено, а в условие на евентуалност
искът да бъде отхвърлен.
Контролиращата страна – П.та на Р. Б., изразява становище за неоснователност
на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От приложената по делото препис на документи, съдържащи се в ВНОХД .......
по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, се установява, че с
обвинителен акт по д. п. ........ г. на ........... г. – Специализирана П. по отношение на
ищеца Е. Д. П. е повдигнато обвинение, с който същият е обвинен в това, че около
19,10 ч. на ...... г. в гр. С., пред „.......... Б.“ АД – клон Л., находящ се на адрес: гр. ..........
като извършител в съучастие с .......... - извършител и други неустановени по делото
лица, отнел чужди движими вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“
АД и огнестрелно оръжие, марка „Б.“, с рег. № ..........3 с 12 броя патрони в пълнителя,
собственост на Ог. Б. Б. от владението на Ог. Б. Б., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – ударил Б. в областта на лицето и в областта на
торса, и заплашване – насочили към Б. огнестрелно оръжие – автомат К. като
движимите вещи са били в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с
огнестрелно оръжие – автомат К. и грабежът бил извършен от лице, което действало в
изпълнение на решение на организирана престъпна група. Прокурорът е определил
правна квалификация на престъплението – чл. 199, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 199, ал. 1, т.
5, във вр. с чл. 198, предл. 1 и предл. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е било образувано НОХД ......... по
описа на Специализиран наказателен съд, което е приключило с Присъда от ....... по
2
НОХД ......... по описа на Специализиран наказателен съд, II състав, с която ищецът Е.
Д. П. е оправдан по гореописаното обвинение. По делото са приети и мотивите към
присъдата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Прокурор при
Специализираната П. – гр. С., въз основа което е образувано ВНОХД № ........ по описа
на Апелативен специализиран наказателен съд, III въззивен състав. Производството е
приключило с Присъда, постановена на ........ г., с която е отменена постановената от
първоинстанционния съд присъда в частта, с която ищецът е бил признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал.
1, т. 5 вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1-во и 2- ро, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и вместо това
ищецът Е. Д. П. е признат за виновен за това, че на ...... г. в гр. С., пред „.......... Б.“ АД
– клон Л., находящ се на адрес: гр. .......... като извършител, в съучастие с ......... –
извършители, и с други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими
вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“ АД и огнестрелно оръжие
марка „Б.“ с № .......... с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на Ог. Б. Б., от
владението на Ог. Б. Б., като употребил за това и заплашване, движимите вещи били с
особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие. Правната
квалификация на деянието, съгласно присъдата е по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с 198, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК.
По делото са приети мотивите към присъдата.
Въз основа на жалба срещу постановената присъда е образувано НД № ........ г.
по описа на ВКС.
По делото са приобщени протоколите от проведени заседания по делото. Делото
е приключило с Решение № ........ г., с което е оставена в сила присъдата на
Апелативния специализиран наказателен съд по отношение на описаното по-горе
престъпление, за което е признат за виновен ищецът Е. Д. П., а именно, че в съучастие
с .......... – извършители, и с други неустановени лица – извършители, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“ АД и огнестрелно
оръжие марка „Б.“ с № .......... с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на Ог. Б., от
владението на същия, като употребил за това и заплашване, движимите вещи били с
особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ............
който изнася данни, че по отношение на него и ищеца били повдигнати обвинения. В
рамките на образуваното при СНС дело ищецът бил изцяло оправдан, но АСНС
отменил присъдата и признал ищеца за виновен за извършени престъпления, за които
той не бил обвинен и същевременно нямало изменение на обвинението. От ........ г.
ищецът бил задържан в затвора до настоящия момент. Установява се от показанията на
свидетеля, че той и ищеца прекарват времето си заедно по цял ден, тъй като в един
затвор изтърпяват наложеното наказание „Лишаване от свобода“, но не са били в една
килия. Свидетелят излага, че дал на ищеца по чл. 6 ЕКЗПЧ, за да я прочете, а след
прочита бил много притеснен, станало му лошо и почти умрял, след като прочел, че
държавата в лицето на П.та има право да уведоми лицата, които са дадени на съд за
характера и причината за обвинението срещу тях. Свидетелят изнася данни, че ищецът
страда от неуточнена болест и бил много изплашен, като разбрал, че бил обвинен по
непредявено обвинение. Бил стресиран, чувствал се ужасен, изпитвал страх и
безнадеждност, тъй като бил болен и мислел, че ще умре в затвора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
3
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти,
включени в спорното право: твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и
техния интензитет, които да са в пряка причинно-следствена връзка с извършено от
ответника нарушение на норма на правото на ЕС, предоставяща права на
частноправните субекти при постановяването на процесния съдебен акт от ответника,
като последна инстанция и това нарушение да е достатъчно съществено.
На първо място следва да се посочи, че предявеният иск с правно основание чл.
2в ЗОДОВ е допустим, доколкото същият е предявен срещу съдът от последна
инстанция и в този смисъл ....... се явява надлежна страна по така предявения иск с
правно основание чл. 2в ЗОДОВ. Съдът намира за неоснователни и доводите на
ответника за недопустомост на иска с оглед невъзможността за обсъждане
правилността на съдебните актове от настоящата инстанция, тъй като именно това е
същността на иска по чл. 2в ЗОДОВ, като в това производство съдът дължи проверка
дали има съществено нарушение на правото на ЕС. Да се приеме за верен доводът на
ответника, че е недопустимо, чрез предявения иск да се проверява правилността на
акта на съда, от който се твърди да са произлези вреди, означава да се отрече
изначално възможността и допустимостта за предявяване на исковете, предвидени в
чл. 2в ЗОДОВ.
В ЗОДОВ е уреден специален ред за гарантиране обезпечително-гаранционната
отговорност на държавата за причинени имуществени и неимуществени вреди на
физически и юридически лица от правораздавателната дейност на съдилищата,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Нарушението
може да се изразява както в случаите, когато е приложена норма от националното
законодателство, в противоречие с правото на съюза, но така също и когато правото на
ЕС не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е
тълкувана неправилно, но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали
същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба.
Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това
предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган.
На равнището на договорите се намира и Хартата на основните права на Европейския
съюз – съгласно чл. 6, пар. 1 ДЕС Хартата има същата юридическа сила като
Договорите. Част от първичното право на ЕС са и основните принципите на ЕС,
принципът на ефективна защита има за цел предоставянето на права на частноправни
субекти и съответно директен ефект, т. е. съставлява критерий за оценка на
правомерността на поведението, както на органите на общността (Решение от
11.03.1987 г., Vandemoortele / Комисия, 27/85, EU: C: 1987: 120), така и на държавите
членки, което задължава съда да прецени дали предприетите от държавния орган
ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях
легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане (Решение от
24.09.2008 г., М./Омбудсман, Т-412/5, EU: T: 2008: 397).
В конкретния случай ищецът излага доводи за нарушаване на принципа за право
на защита с твърдения за осъждането му по непредявени обвинение, т.е. за осъждането
му за престъпления и при фактическа обстановка, за които не е имал надлежно
повдигнато обвинение, съответно П.та не е извършвала изменение на обвинението.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че не беше
доказано соченото от ищеца нарушение на принципа на правото му на защита, като
част от правото на ЕС. По делото беше несъмнено доказано, че на ищеца му е
повдигнато обвинение за това, че около 19,10 ч. на ...... г. в гр. С., пред „.......... Б.“ АД –
4
клон Л., находящ се на адрес: гр. .......... като извършител в съучастие с .......... -
извършител и други неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи –
сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“ АД и огнестрелно оръжие, марка „Б.“,
с рег. № ..........3 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на Ог. Б. Б. от владението
на Ог. Б. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
ударил Б. в областта на лицето и в областта на торса, и заплашване – насочили към Б.
огнестрелно оръжие – автомат К. като движимите вещи са били в особено големи
размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие – автомат К. и грабежът бил
извършен от лице, което действало в изпълнение на решение на организирана
престъпна група. Прокурорът е определил правна квалификация на престъплението –
чл. 199, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 198, предл. 1 и предл. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Постановената осъдителна присъда по ВНОХД №
........ по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, III въззивен състав
обхваща същото престъпление при същите факти. В тази връзка и доколкото е видно,
че липсва изменение на фактите, които и да обуславят друго престъпление, различно
от това, за което на ищеца е повдигнато обвинение, то не се налага изменение на
обвинението от страна на П.та. Следователно може да се обоснове извод, че на ищеца
е повдигнато обвинение и същият е признат за виновен за едно и също престъпление
при общност на фактите, поради което съдът не споделя доводите му за нарушено
право на защита.
Конкретното сочените от ищеца факти, обосноваващи доводите му, че е осъден
при различни факти, които не се съдържат в обвинителния акт, а именно, че същият е
извършил грабеж със съучастието на ................., не се подкрепя от представените по
делото доказателства. Обстоятелството, че по делото са събрани доказателства за
съучастието на лица, срещу които липсва повдигнато обвинение от страна на П.та, не
променя съществено фактическата обстановка, и видно от присъдата на АСНС ищецът
е осъден за посоченото престъпление извършено заедно с участието на ........., така
както повдигнато обвинение от П.та.
В този смисъл следва да се посочи, че в конкретния случай установяването по
делото и на други допълнителни факти, свързани с извършени престъпления, за които
е повдигнато обвинение, които не са били известни на обвинението, не налагат
изменение на обвинението, тъй като не променят фактическия състав на съответното
престъпление. Съгласно нормите на НПК, Закона за съдебната власт и Конституцията
на Р. Б. само и единствено П.та е органът, в чиито правомощия и компетентност е да
привлича лица в качеството им на обвиняеми, респ. – да им повдига и предявява
обвинения.
Предвид гореизложеното, съдът приема исковата претенция за недоказана и
неоснователна, поради което същата подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от
иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ съдът определя в размер на 150 лв., което следва да се
присъди в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: град
......... срещу ....... на Р. Б., с адрес: град .......... осъдителен иск с правно основание чл.
2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от съществено
нарушение на правото на ЕС относно осъждането му по непредявено обвинение и
лишаване от правото на защита по КНОХ дело № ........ година по описа на ВКС,
дължимо за периода от 5.6.2019 година до 23.3.2021 година, които вреди са
претърпени от осъждането на ищеца Е. Д. П., ЕГН ********** с Решение № ........ г. по
н. д. № ........ г. на ..........., III наказателно отделение, с което е оставена в сила
присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд - Присъда от ........ г. по
ВНОХД № ........ по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, III въззивен
състав, в частта, с която Е. П. е признат за виновен за това, че в съучастие с .......... –
извършители, и с други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими
вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „.......... Б.“ АД и огнестрелно оръжие
марка „Б.“ с № .......... с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на Ог. Б., от
владението на същия, като употребил за това и заплашване, движимите вещи били с
особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие –
престъпление по смисъла на чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК., ведно със законна лихва от ........ г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: град С., ........ ДА ЗАПЛАТИ НА
....... на Р. Б., с адрес: град .......... на основание чл.10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ, сумата 150
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6