№ 75
гр. Елхово, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20252310100161 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на предявени в кумулативно обективно
съединяване осъдителни искове по чл.79, ал.1 вр.с чл.240 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът – „***" АД, с ЕИК ***, универсален правоприемник чрез промяна на
правната форма на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
действащо чрез процесуалния си представител – адв.А.Г.Н от МАК, с посочен служебен
адрес в гр.С, с исковата си молба против Д. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес -
*** и с настоящ адрес - ***, е предявил кумулативно обективно съединени
осъдителни искове по чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищцовото Дружество неплатените суми по Договор за кредит „Violeta“ от
25.01.2022 год., сключен между „***“ ООД и Д. Н. М., както следва: - главница в размер на 1
900.00 лв., считано от крайния срок на договора 25.01.2023г.; договорна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Договора - 15 % върху усвоената
главница, в размер на 283.59 лв. за периода от 25.01.2022г. до 25.01.2023г.; законна лихва за
забава в размер на 552.32 лв., начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на
1 900.00 лв. за периода от 25.01.2023г. /изтичане срока на договора/ до 01.04.2025г. /датата
на подаване на исковата молба чрез куриер/, ведно със законната лихва върху главницата от
1 900.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
погасяване.
В иск.си молба ищецът твърди, че на 25.01.2022г. ответникът Д. Н. М. е сключил с
Дружеството (в качеството му на Кредитодател) Договор за кредит „Violeta“ под формата на
кредитна линия, с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до
размера на одобрения кредитен лимит, който в процесния случай е 1 900.00 лв. и по силата
на същия договор усвоил заемната сума в пълен размер от 1 900.00 лв. С подписване на
договора ответникът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от
усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване
на договора за кредит този 30 дневен срок тече, считано от датата на усвояване на целия
кредитен лимит, а при усвояване на части - от датата на първото частично усвояване.
Ищецът в иск.си молба излага, че преди сключване на договора, на ответника е бил
1
представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора,
съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че Кредитополучателят
е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора, да се ползва
от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие“, за което му била предоставена и Тарифа.
Твърди, че клаузите на процесния договор включват следните уговорки:
- „директен дебит“ - условие договорено в чл.15, ал.1 до ал.3 от Договора, при
непредставянето на съгласие за директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено
задължение. Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена главница, като
начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този
тридесетдневен период. Ако се предостави съгласието за директен дебит, макар и на по-
късен етап, не в договорения срок, Кредиторът се задължава да спре начислението. Твърди,
че до края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е предоставено;
- „Неустойка за липса на удостоверение“ - страните са постигнали съгласие, а
Кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване
на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен
период на заплащане на текущото задължение, да се задължи да предоставя Удостоверение
за настоящ адрес. При непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислява
неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и
непогасена/непогасени главница/главници, като начислената неустойка става част от
текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки, че се
дължи за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение
се спират начисленията. Твърди, че такова удостоверение не е предоставено от
Кредитополучателя;
- „Такса ангажимент за фиксирана лихва“ – условие по чл.4, ал.1, т.2.2 и т.2.3. от
договора. Сочи, че Таксата ангажимент представлява такса за допълнителна доброволна
услуга, която се предлага от Кредитора и с която се е съгласил Кредитополучателят преди
подписване на договора. Услугата представлява ангажимента на Кредитора за целия срок на
договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за
Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и
то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042% на ден. Таксата
ангажимент представлява цената, която се заплаща от страна на кредитополучателя, за да си
осигури при фиксирани условия възможност за усвояване на главницата по кредита в
рамките на кредитния лимит многократно в рамките на договорения срок. Възможността за
многократно усвояване на сума в рамките на един договор и при фиксирани условия
облекчава Кредитополучателя и му дава възможност без ново кандидатстване, без
допълнително представяне на документи, нова оценка на кредитоспособност и изчакване на
срок за одобрение, да разполага, когато му е необходимо със средства, които може да ползва
еднократно или многократно в рамките на 1 година. Освен това в полза на потребителя е и
факта, че тази такса се начислява само, ако е усвоена сума от кредитния лимит, само върху
размера на усвоената сума и само за периода до нейното връщане, не за целия срок на
договора, не авансово, не предварително. Таксата е включена в ГПР;
- „Удостоверение за липса на задължения“ – условие, договорено в чл.15, ал.2-3 от
договора. Кредитополучателят се е задължил с подписване на договора в срок до 5 дни от
подписването му, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на
заплащане на текущото задължение, да предостави Удостоверение за липса на задължения
по чл.87 от ДОПК, от което да е видно, че няма задължения, както и Удостоверение за
настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от
Удостоверението по чл.87 от ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и
общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на
2
усвоената/усвоените и непогасена/ непогасени главница/главници за всяко от
непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото
задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки, че се дължи за
всеки тридесетдневен период, при еднократно представяне на такова удостоверение се
спират начисленията. Твърди, че такова удостоверение макар и веднъж в рамките на срока на
договора не е предоставено от Кредитополучателя;
- „Такса забава“ – такси по чл.20, ал. 4 от Договора – съгласно Тарифа за действия
по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното
текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на
задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере
извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по
процесния Договор. Сочи, че след анализ на брой кредити, съотношение между редовни и
просрочени кредити, цени на консумативи, цена на СМС и Вайбър известяване, заплати на
служители, заети в КОЛ център и отдел „Събиране“, куриерски услуги и т.н., Кредиторът е
остойностил цена, която следва да се заплаща при неизпълнение от страна на
Кредитополучателя за извършването на тези действия, като тази цена не може да надвишава
15.50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0.50 лв. на ден. Сумата е
еднаква, независимо от размера на кредита, затова е изнесена в Тарифа, с която
Кредитополучателят се е запознал и съгласил още преди подписване на Договора за паричен
заем. Сочи, че тази услуга не представлява неустойка за неизпълнение, а допълнителна
услуга, поради което не следва да се обвързва със законната лихва при неизпълнение, която
представлява наказание за неизпълнението на задълженията.
В иск.си молба ищецът твърди, че на 25.01.2022г. ответникът е усвоил по договора
за кредит пълният размер на одобрения кредитен лимит, а именно сумата от 1 900.00 лева,
като не са извършени никакви плащания. Сочи, че по кредит „Violeta“ вноските не са
анюитетни, главницата се дължи в края на периода на договора, освен ако
Кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен
период – без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал.1, т.3 от Договора.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба задълженията на
Кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а
срокът на договора е бил изтекъл - на 25.01.2023г.
В иск.молба се излага, че по процесния договор за паричен заем са дължими суми в
общ размер на 3 575.18 лв., включващи: - главница в размер на 1 900.00 лв. - считано от
крайния срок на договора 25.01.2023 г.; - договорна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Договора – 15 % върху усвоената главница в размер на
283.59 лв. за периода от 25.01.2022 г. до 25.01.2023 г.; - законна лихва за забава в размер на
552.32 лв., начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 1 900.00 лв. за
периода от 25.01.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 01.04.2025 г. /датата на подаване на
исковата молба чрез куриер/. С тези си съображения ищецът обосновава правният си
интерес от предявяване на исковите си претенции, насочени против ответника. С исковата
молба се претендира заплащане на направените по настоящото исково производство
разноски и адвокатски хонорар. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба
ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане.
Ответникът – Д. Н. М., в предоставения му 1-месечен срок, не се е възползвал от
предоставената му процесуална възможност и не е депозирал писмен отговор. Не е оспорил
исковите претенции и не е релевирал възражения по допустимостта и основателността им.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се е явил законен и
процесуален представител. С депозирана молба-становище ищецът чрез пълномощника си
по делото – адв.А.Н. от МАК, е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено
3
решение, в случай че ответникът не се яви в откритото съдебно заседание по делото и са
налице останалите предпоставки, предвидени в чл.238, ал.2 от ГПК, както и в случай, че
ответникът се яви в насроченото открито съдебно заседание и не оспори исковите
претенции, то се желае постановяване на решение при признание на исковете. В случай на
неуважаване на тези алтернативни искания, с молбата на ищеца е заявено поддържане на
исковата молба на същите основания и със същите искания, като е приложен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и адв.пълномощно. С молбата е релевирано възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна в случай, че в съдебно заседание
се яви пълномощник - адвокат на ответника като е заявено искане при евентуално
отхвърляне на част или изцяло на исковите претенции на ищеца, да бъде определено
възнаграждение за един иск, съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, както и същото да бъде намалено до минимума съгласно посочената
наредба.
В съдебно заседание ответникът Д. Н. М., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител, не представя становище по исковите претенции и не заявява искане
делото да се разгледа в негово отсъствие.
С протоколно Определение, постановено в проведеното на 02.09.2025г. о.с.з. съдът е
оставил без уважение направените от ищеца в условията на алтернативност искания - за
постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК или при
признание на исковите претенции по реда на чл.237 от ГПК, обявявайки, че ще разгледа
спора по същество, като с крайният си съдебен акт ще се произнесе налице ли са
неравноправни клаузи в съдържанието на процесния Договор за кредит „Violeta“ от
25.01.2022 год. и дали клаузите на договора са нищожни съобразно задължителните
разяснения по т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото Договор за кредит „Violeta“, че същият е
сключен на 25.01.2022 г., по електронен път, между „***“ ООД като кредитодател от една
страна и ответника Д. Н. М., като кредитополучател от друга страна, като по силата на
договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
максимален размер на 1 900.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят да заплаща текущото
си задължение до 30 дни от усвояване на главницата или усвояване на съответната част от
главницата, ако кредитът се усвоява на части, като при еднократно усвояване на кредитния
лимит с подписване на договора за кредит този 30 дневен срок тече, считано от датата на
усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части - от датата на първото
частично усвояване.
Съгласно чл.4 договорът е сключен за срок от 1 година, при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 15 % или дневен лихвен процент в размер на 0,042% върху
усвоената и непогасена главница. Срещу задължението на кредитодателя да не променя
лихвения процент, кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07% върху
усвоената и непогасена главница.
Съгласно чл.1 от договора, преди подписването му на кредитополучателя е
предоставен стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по договора и
преддоговорна информация, както и доброволно е избрал да се ползва от допълнителен
пакет услуги „VIP ОБСЛУЖВАНЕ“ по продукт „Violeta”. При всяко погасяване от
кредитополучателя на дължими суми, същият заплаща и част от цената на пакета
допълнителни услуги.
4
Съгласно чл.3, ал.3 и ал.4 от договора, текущото задължение на кредитополучателя
към края на всеки 30-дневен период включва начислена и непогасена договорна лихва върху
усвоената и непогасена главница, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент върху
усвоените и непогасени главници и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за
събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, а общото задължение
на кредитополучателя включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея
договорна лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент върху усвоените и
непогасени главници и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на
просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.
Съгласно чл.15, ал.1 – ал.3 от договора, в 5-дневен срок от подписването му,
кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен дебит по банковата си
сметка за целия срок на договора. При непредставянето на съгласие за директен дебит се
начислява неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката е 2% от
усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото
месечно задължение в края на този 30-дневен период. Ако се предостави съгласието за
директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения срок, кредиторът се задължава
да спре начислението.
Съгласно чл.15, ал.4-ал.6 от договора, кредитополучателят се е задължил с
подписване на договора в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни преди изтичане
на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, да
предостави Удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК, от което е видно че
няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да
е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл.87 от ДОПК е видно наличието
на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5%
от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за
всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото
задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки, че се дължи за
всеки тридесетдневен период, при еднократно представяне на такова удостоверение се
спират начисленията.
В чл.20, ал.4 от договора е предвидено, че при забава плащане на текущото
задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране
на задълженията в размер, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги VIP обслужване
по продукт “Violeta” и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по
кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др.,
направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин
просрочените си вземания от кредитополучателя по процесния Договор.
От заявеното в обстоятелствената част на иск.молба и от представената от ищеца
справка за усвоявания и погасявания по процесния Договор за кредит „Violeta“, е видно, че
на датата – 25.01.2022г. е усвоен кредитен лимит в размер на 1 900.00 лв. от максималния
кредитен лимит от 1 900.00 лв.
По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника
като кредитополучател на суми по процесния договор за кредит. Напротив твърди се от
ищеца, че такива въобще не са плащани, което се установява и от представената справка за
усвоявания и погасявания по процесния Договор за кредит „Violeta“ и което твърдение не бе
оборено от страна на ответника с каквито и да е доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени от ищеца в кумулативно обективно съединяване
5
осъдителни искове: - иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр.с чл.240 от
ЗЗД вр. с чл.2, ал.1 от Договора за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г.- за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 900.00 лв., представляваща неизплатена
главница към крайния срок на договора – 25.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2025г. до окончателното
изплащане, иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр.с чл.240 от ЗЗД вр. с
чл.4, ал.1, т.2 от Договора за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г.- за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 283.59 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва при фиксиран ГЛП от 15% върху усвоената главница, начислена за периода от
25.01.2022 до 25.01.2023г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 20, ал.3 от
Договора за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г.- за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 552.32 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху остатъчната
непогасена главница в размер на 1 900.00 лв. за периода от 25.01.2023 г. /датата на изтичане
срока на договора/ до 01.04.2025 г. /датата на входиране на исковата молба при куриер/.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу
процесуално легитимирани страни и при наличие на правен интерес от предявяването им.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че
между страните е възникнало правоотношение по Договор за кредит „Violeta“ от 25.01.2022
г., като ответникът е получил в заем сумата от 1 900.00 лева, но не е извършвал плащане на
дължимите суми по договора.
Ищцовата страна е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл.9, ал.4
от ЗПК. Сключеният Договор за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г. по своята правна
характеристика и съдържание на договорните клаузи безусловно представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към
датата на сключване на договора – ДВ бр.104 от 08.12.2020г., в сила от 1.01.2021г.
За неравноправният характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС и др.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е
наведен такъв довод.
В случая съдът намира за нищожни клаузите от процесния договор за кредит, по
силата на които са уговорени неустойки за непредставяне на съгласие за директен дебит, на
удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК -
чл.15, ал.1 - 6 от договора - нищожни като противоречащи на добрите нрави съгласно чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и намира за нищожна клаузата на чл.20, ал.4 от договора,
предвиждаща такса за забава съгласно тарифа - нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Съображенията в тази насока по отношение на договорните клаузи за неустойка са
следните:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
6
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.
26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира, че договорените в чл.15, ал.1 – ал.6 от процесния Договор за кредит
„Violeta“ от 25.01.2022г. клаузи за неустойка не обезщетяват претърпени от кредитора вреди
поради неизпълнение на договора за кредит. Същите не обезпечават основните задължения
на ответника-кредитополучател, като част от същественото съдържание на договора за
кредит, а са предвидени за неизпълнение на акцесорни, вторични задължения за представяне
на удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за липса на задължения по чл.87 от
ДОПК, както и на съгласие за директен дебит. Изпълнението на тези задължения не
представлява такова, произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е
от значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне кредита и при
какви условия. Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в случая
законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесните неустойки
излизат извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, противоречат на добрите нрави и са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД. Начинът, по който са уговорени, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
кратки (от 2 до 5 дни) срокове от сключването на договора не изпълни посочените вторични
за договора задължения, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение – да върне на датата на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в
срок да получи главницата и възнаграждението си, същият ще има право да получи
допълнително и неустойки, които не са свързани с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем и не обезпечават реално претърпени вреди. Освен това
посоченото навежда на неправомерно, скрито увеличаване на сумата, която следва да бъде
върната от кредитополучателя, което е още едно основание за нищожност на неустоечните
клаузи, съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗПК, предвиждаща нищожност
на всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон.
Съдът намира за неравноправни и противоречащи на добрите нрави и клаузите,
установяващи задължения за кредитополучателя да заплаща такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент /чл.4, ал.1, т.2.2 и 2.3 от договора/ и такси за забава /чл.20, ал.4 от договора/
- съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до
заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита, поради
следното:
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, каквито
7
са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др. В Тарифата към процесния договор са предвидени
разходи за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по
доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния договор.
Така уговорените клаузи - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент /чл.4, ал.1, т.2.2 и
2.3 от договора/ и такси за забава /чл.20, ал.4 от договора/ са нищожни на основание чл.21,
ал.1 от ЗПК, като имащи за цел заобикаляне клаузите на този закон. Предвидената такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент и такса за забава по тарифата заобикалят
разпоредбата на чл.33 от ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Предвидените в чл.4, ал.1, т.2.2 и 2.3 от договора и в чл.20, ал.4 от договора допълнителни
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по своя характер
представляват именно вземане, произтичащо от забавата на потребителя и представляват
допълнително плащане, заедно със законната лихва за забава, с което се заобикаля
ограничението на чл.33 от ЗПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че таксите са
в предварително установен фиксиран размер, който е характерен за неустоечна клауза,
обезщетяваща неизпълнение на договорно задължение, а не варират според действително
направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, каквито се претендира да са.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл са и
разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019г. по т.д. №1768/18г. Събираните от
кредитодателя такси за фиксиран лихвен процент и за ограничаване на негативните
последици от просрочие, са свързани именно с усвояването и с управлението на кредита.
Чрез тях се нарушават принципите на справедливост и еквивалентност на престациите, от
което се налага изводът за неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането
им. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна,
и потребителя – от друга. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл.3 от
Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Само за пълнота, съдът намира да посочи, че извършването на посочените в
Тарифата дейности, за които е начислена таксата за забава, не се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът намира, че така установената нищожност на отделни клаузи от процесния
договор за кредит, води до извод за нищожност на целия договор, поради следното:
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
8
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесният Договор за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г. е посочен процент на ГПР 49,32 %,
т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
неустойките за неизпълнение на задълженията за предоставяне на удостоверения за
постоянен и настоящ адрес, за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК, за предоставяне на съгласие за директен дебит и таксите за ограничаване на
негативните последици от просрочие. Тези задължения следва да се включат в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия“. Така уговорените вземания за неустойки и
такси безспорно са свързани с договора за кредит, доколкото представляват бъдещи разходи
по кредита, поради което попадат в легалната дефиниция на § 1, т.1 от ДР на ЗПК и следва
да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Действителният
ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има
предвид, че при получен заем в размер на 1 900.00 лева, се дължи връщане на сумата 3
575.18 лв. със срок за погасяване на заема 12 месеца. Освен изложеното в процесният
договор липсва изрично посочване на елементите, включени в установения ГПР.
Следователно договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в
него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по аргумент на
чл.22 от ЗПК, е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е и трайната практика на ВКС -
Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК; Решение №
50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др. Ето защо, ответникът дължи
връщане единствено на сумата от 1 900.00 лв. - усвоената чиста стойност на кредита по
процесния договор за кредит. Установи се от доказателствата по делото, че ищцовото
дружество е предоставило на ответника по сключения между тях нищожен Договора за
кредит „Violeta“ от 25.01.2022г. сума в общ размер от 1 900.00 лева, а ответникът не е
извършил никакви плащания по кредита. Доколкото съдът достигна до извод за
недействителност на договора за кредит, то съгласно чл.23 от ЗПК кредитополучателят
дължи единствено чистата стойност на кредита, която в настоящия случай е в размер на
9
1 900.00 лева, като следва да се присъди и претендираната законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба /чрез куриер/ - 01.04.2025 година до
окончателното й изплащане.
На отхвърляне, като неоснователни подлежат с оглед на гореизложеното
претенциите на ищеца за договорна лихва в размер на 283.59 лева и за лихва за забава в
размер на 552.32 лева.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора правото на разноски възниква в полза и на двете страни,
съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за
извършването им.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът от общо направените по делото
разноски, които са в размер на 654.72 лв. /сумата 54.72 лв. представляваща дължимата
държавна такса, определена в постановеното по настоящото дело Разпореждане с рег.№309
от 03.04.2025г., с което е разпоредено недължимо внесената като държ.такса разлика над
54.72 лв. до заплатената държ.такса от 176.00 лв. да се върне на вносителя и 600.00 лева
заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 22.08.2025г., ведно с пълномощно към него/, а не както се сочи в
представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 776.76 лв., следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 454.68 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, РС-Елхово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес - *** и с настоящ адрес -
***, ДА ЗАПЛАТИ на „***" АД, с ЕИК ***, универсален правоприемник чрез промяна на
правната форма на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Изпълнителния директор К.К, действащо чрез процесуалния си
представител – адв.А.Г.Н от МАК, с посочен служебен адрес в гр.С, ***, сумата от 1 900.00
лева, представляваща чистата стойност на кредита, предоставен по сключения между
„***“ООД и Д. Н. М. Договор за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1 900.00 лева, считано от 01.04.2025г. /датата на входиране на
исковата молба при куриер/ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „***" АД, с ЕИК ***, с
посочени по-горе данни, действащо чрез процесуалния си представител – адв.А.Г.Н от МАК,
с посочен служебен адрес в гр.С, ***, против Д. Н. М., с ЕГН **********, с посочени по-
горе данни, осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр.с чл.240 от ЗЗД вр. с
чл.4, ал.1, т.2 от Договор за кредит „Violeta“ от 25.01.2022 г.- за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 283.59 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
при фиксиран ГЛП от 15% върху усвоената главница, начислена за периода от 25.01.2022 до
25.01.2023г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.20, ал.3 от Договор за кредит „Violeta“ от
25.01.2022 г.- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 552.32 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер
на 1 900.00 лв. за периода от 25.01.2023 г. /датата на изтичане срока на договора/ до
01.04.2025 г. /датата на входиране на исковата молба при куриер/.
ОСЪЖДА Д. Н. М., с ЕГН **********, с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ
на „***" АД, с ЕИК ***, с посочени по-горе данни, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
в размер на 454.68 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски
10
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11