Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 540 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на М.К.Н.,
чрез процесуален представител против Решение № 807/26.02.2019 г. на ВРС по
гр.д. № 9811/2018 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М.К.Н. иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ против
«ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД
за сумата над присъдената
204,73 лева представляваща застрахователно
обезщетение по договор „Каско плюс”, №440116031065740/25.11.2016г. за л.а.
„Пежо 307“ с рег.№ ********за настъпило 23.06.2017г. застрахователно събитие, до претендираната 1902,23 лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи
заявената претенция в цялост. Твърди незаконосъобразно приложен материален
закон, неправилно определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, включително в частта относно запазените части, каквито няма,
доколкото автомобилът е възстановен.
Ответникът оспорва основателността на
жалбата като твърди, че ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт след
детайлен анализ на доказателствата и при правилно приложен материален закон.
В съдебно заседание всяка от страните,
представлявана от процесуални представители поддържа собствените си доводи и по
същество на спора. Заявяват се и претенции за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран
с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и
допустимо, поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на
акта от доводите развити в жалбата.
Пред ВРС е предявен иск от М.К.Н.
иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ против «ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД за сумата от 100 лева, а след
допуснатото изменение по реда на чл. 214 от ГПК за сумата от 1902.23 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор „Каско плюс”,
№440116031065740/25.11.2016г. за л.а. „Пежо 307“ с рег.№ ********за настъпило
23.06.2017г. застрахователно събитие, до
претендираната 1902,23 лева.
Ищцата твърди, че е настъпил покрит застрахователен риск
в срока на действие на застраховка „Каско плюс”,
№440116031065740/25.11.2016г. за л.а. „Пежо 307“ с рег.№ ********, по което
въпреки представените на застрахователя, необходими за изплащане на обезщетение
документи, такова не е изплатено, а поради факта, че стойността на разходите,
необходими за ремонт на автомобила възлиза на сума над застрахователната
стойност, то се дължи последната в размер на 5900 лева. Твърди, че застрахователят
е квалифицирал случая като «тотална щета» и е отказал изплащане на обезщетение
преди представяне на доказателства от КАТ за прекратена регистрация на МПС.
Автомобилът обаче има сантиментална стойност за ищцата, която е отремонтирала
същия.
Застрахователят
не е оспорил валидността на застрахователното правоотношение и настъпилия в
срока на действие покрит застрахователен риск. Поддържа в отговора, че е налице
«тотална щета» и определената от него сума в размер на 3817.77 лева е изплатена
на ищцата като не й се дължи повече.
Установява се по делото,
че страните по спора са били обвързани от валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско плюс”,
№440116031065740/25.11.2016г. за л.а. „Пежо 307“ с рег.№ ********, със срок на
действие 29.11.2016 – 29.11.2017 г. Съгласно договора при необходимост от
ремонт, същият се извършва в доверен сервиз. Видно от доказателствата
застрахователната премия е изплатена изцяло /л. 6 по делото/.
В срока на действие на
полицата на 23.06.2017г. е реализирано ПТП, при което са настъпили щети по
лекия автомобил на ищцата. За произшествието застрахованият е подал уведомление
към застрахователя /л. 7 по делото/, който калкулирал стойност на разходи за
ремонт в размер на 6874.55 лева /над застрахователната стойност от 5900 лева/.
Ответникът уведомил застрахованата, че ще изплати обезщетение в размер на
3817.77 лева поради „тотална щета” и след приспадане на 30% запазени части. С
платежно нареждане, след завеждане на иска сумата е преведена на ищцата, факт,
който не се оспорва по делото.
В хода на кореспонденцията
между страните по повод преписката по щета, ищцата е подала писмено заявление
към застрахователното дружество, входирано в ликвидационния център под №
124/15.09.2017 г. /л. 43 по делото/, в което е посочила, че желае да се
преразгледа становището за „тотална щета” и се извършат необходимите действия
за ремонт на автомобила по предложена от „Стил Колор 2014” ООД работна карта за
извършен ремонт.
Видно дружеството е дало
цена за възстановяване на автомобила 3753.72 лева.
От заключението по САТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че и при
най-ниската възможна стойност за възстановяване на автомобила /ползване на нови
части от алтернативен доставчик и ремонт в сервизи без сертификат ISO/,
която е в размер на 7503 лева, се надвишава застрахователната стойност по
договора от 5900 лева и средната пазарна цена на автомобила към датата на ПТП –
5720 лева.
Експертът е посочил, че не
може да се даде отговор за всички запазени малки детайли по автомобила /който
към момента на огледа е отремонтиран/, но е посочил като запазени: двигател с
горивна система – 1000 лева средна цена, скоростна кутия 250 лева, полуоси –
140 лева, леви врати 200 лева, врата багажник – 100 лева, спирачен апарат 7.50
лева минимум. Уточнил е, че тези части не са констатирани като негодни в
съставения от застрахователя опис-щета и могат да се реализират на вторичния
пазар като годни за експлоатация, продажба и монтаж в друг автомобил.
При установената фактология по
спорният въпрос за размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно на чл. 405
ал. 1 вр. чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
чл. 400 ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, а ал.2 на същата разпоредба сочи, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Обезщетението не
може да надвишава действителната стойност при пълна увреда на автомобила.
Стойността за
възстановяване на автомобила по САТЕ съотнесена към пазарната стойност на МПС
към датата на ПТП сочи на хипотеза на «тотална щета» по смисъла на чл. 390 ал.2
от КЗ - увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, при което и при определяне размера на обезщетението
се съобразява действителната стойност към момента на ПТП, но не повече от
застрахователната сума при приспадане на запазени части с оглед недопускане на
неоснователно обогатяване. Експертизата е установила размер на запазените части
1697.50 лева, които подлежат на приспадане при определяне окончателния размер
на обезщетението, а при съобразяване на изплатеното от застрахователя и
стойността на МПС към датата на ПТП дължимата на ищцата сума е 204.73 лева.
Всъщност единственото твърдение по
жалбата, че запазени части няма не се споделя, именно защото застрахователят е
доказал горните части като запазени. Фактът, че на автомобила е извършен ремонт
също сочи, че има запазени части, а не обратното.
В чл. 14.3.1. от ОУ към договора за
застраховка страните са приели, че при тотална щета застрахователят изплаща застрахователната
сума, но не повече от действителната стойност на МПС /установената по
делото към датата на ПТП/ след
приспадане на стойността на годните възли, агрегати и детайли. Валидността на
клаузата не е оспорена недвусмислено чрез възражения от ищеца, приспадането на
годни части не е поставено под условие по цитираната клауза, поради което и
същата обвързва страните пряко и непосредствено.
Следователно и при установена тотална
щета на автомобила по смисъла на чл. 390 ал.2 от КЗ, застрахователят има право,
а застрахованият задължение да търпи приспадане на стойностите на запазените
части от размера на обезщетението, което ще му бъде изплатено. А дали
собственикът ще предпочете да получи остатъка от обезщетението, да дерегистрира
автомобила и реализира запазените части или както в случая да получи остатъка
от обезщетението и да извърши ремонт на автомобила е негово решение,
ирелевантно за определяне размера на обезщетението. Нужно е да се подчертае в
допълнение, че пазарното остойностяване на запазените части няма връзка с
определяне на разходите за ремонт на автомобила, последните релевантни към
въпроса относно наличие или не на тотална щета. Какво се приема за тотална щета
определя закона, а същият не запретява страните по застрахователното правоотношение
да формират воля по начина, по който ще се изчисли обезщетението. Това те в
случая са направили в чл. 14.3.1. от ОУ към договора за застраховка, които на
застрахования на представени, получени от него и приети, за което е поставил и
собственоръчно подпис в застрахователната полица.
Съдът намира, че решението не страда
от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като препраща и към
мотивите на ВРС, на осн. чл. 272 от ГПК.
Разноски се присъждат на въззиваемата
страна за адвокатско възнаграждение в размера до който разхода е оправдан с
доказателства, а именно уговорения от 364 лева по договор за правна защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 807/26.02.2019 г. на ВРС по гр.д. № 9811/2018
г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М.К.Н.
иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ против «ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД за сумата над присъдената 204,73 лева представляваща застрахователно обезщетение по
договор „Каско плюс”, №440116031065740/25.11.2016г. за л.а. „Пежо 307“ с рег.№ ********за
настъпило 23.06.2017г. застрахователно събитие, до претендираната 1902,23
лева.
В
останалата, необжалвана част решението на ВРС е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН ********** гр. Варна да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 364 /триста шестдесет и четири/
лева разноски в производството за въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.