МОТИВИ по НОХД № 131/2019 г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу П.С.Н., ЕГН: ********** за това, че на 01.02.2016 г.
във времето между 18,00 часа до около 18,09 часа в гр. София, на ул. „Врабча”
преди кръстовището с ул. „Париж“ отвлякъл М.-Е. П.Б. - насила качил Б. в
управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № -*******като
издърпал с ръка тялото и през отворената предна дясна врата на автомобила, след
което натискал главата на Б. към пространството между скоростния лост и
контактния ключ и с автомобила транспортирал Б.,*** - престъпление по чл. 142,
ал. 1 от НК
В разпоредителното заседание не е
направено искане за конституиране на Б. като Частен обвинител или Граждански
ищец, а подсъдимият и неговият защитник изразяват желание делото да бъде
разгледано по общия ред, като не сочат допуснати съществени процесуални
нарушения.
При разглеждане на делото по
общия ред подсъдимият Н. дава подробни обяснения, като не се признава за
виновен.
В хода по същество представителят
на прокуратурата поддържа обвинението при фактическите и правни рамки, очертани
с обвинителния акт, прави разбор на доказателствата, като сочи, че обвинението
е доказано по безспорен начин. Сочи, че св. Б. е дала подробни показания за
действията на подсъдимия, които били последователни и непротиворечиви, а същата
имала свидетелска годност, независимо от емоционалността на нейните показания.
Сочи също така, че показанията на останалите свидетели Д., В. и Т. подкрепят
казаното от Б.. В заключение прокурорът прави искане подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание към минимума, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т.
заявява, че показанията на свидетелката са недостоверни. Сочи, че са налице
съществени разминавания, започнали още с подаденото заявление, както и в дадените
пред съда показания относно начина по който подсъдимият й е отнел телефона,
часовете на извършеното деяние. Сочи, че съгласно СППЕ свидетелката Б. е
склонна да изопачава ситуацията, да хиперболизира, като на всяка цена се стреми
да докаже правотата си. Сочи, че свидетелката е свръх емоционална, за което и
съдът е добил непосредствени впечатления. Сочи, че са налице свидетелски
показания от които било видно, че Б. доброволно се е качила в автомобила на
подсъдимия и които потвърждават казаното от П.Н. в неговите обяснения. Сочи, че
се установява една съвсем различна фактическа обстановка, а механизмът на
деянието, сочен от пострадалата е невъзможен. Сочи и че отношенията между
подсъдимия и св. Б. са сложни и са свързани с общото им дете за което той
полага необходимите грижи. В заключение защитата сочи, че казаното от св. Б. е
нищо повече от една фантазия, което се подкрепя и от заключението на вещите
лица и прави искане за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият Н. лично в своя
защита поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимият Н.
моли да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият П.С.Н. е с ЕГН: **********,
роден на *** г. в Пазарджик, българин, българско гражданство, неженен,
неосъждан, с висше образование, управител на дружество „Т.“ ООД, с адрес -
гр.София, ул.”********
Подсъдимият П.Н. и свидетелката М.
– Е. П.Б. се познавали от около 10 години, като в началото живели на семейни
начала, а отношенията помежду им били добри, но постепенно се влошили и поради
зачестилите скандали двамата се разделили през 2013г. Към момента на раздялата,
свидетелката Б. била бременна от подсъдимия Н. и родила общото им дете на
16.01.2014г. за което казала на подсъдимия, който изразил готовност да го
припознае и подписал съответната декларация, която обаче Б. не използвала.
Двамата продължили да живеят разделени, като свидетелката Б. ***, а подсъдимият
Н. й предоставил за ползване мобилен телефон и автомобил, собственост на негово
дружество и заплащал ежемесечно различни суми за издръжка на Б. и общото им
дете. Двамата се виждали периодично, като ходили на почивки и към настоящия
момент отново поддържат добри отношения, включително и интимни такива.
На 01.02.2016 год. подсъдимият и
свидетелката Б. провели няколко телефонни разговора, като се уговорили да
отидат да пазаруват заедно памперси и мокри кърпички за детето. Подсъдимият я
взел от дома й след 17.20 ч. с личния си автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ********,
след което завили в дясно по ул. Дунав, след това в дясно по ул. Симеон и
излезли на бул. Васил Левски. Оттам продължили в посока „Паметника Левски“ на
бул. Дондуков, завили в дясно в посока ЦУМ и посока „Раковска“ и преди ул.
Дунав, където имало аптека, Н. спрял, като й дал пари, а Б. слязла и купила
памперси и мокри кърпи за детето, които оставила на задната седалка на
автомобила. Тогава свидетелката казала на подсъдимия, че искала да купят и
чанта за детето поради което подсъдимият от бул. Дондуков завил по ул. 11-ти
август, минал по ул. Московска и излязъл на ул. Раковска и ул. Врабча, където
на ъгъла имало магазин на „Самсонайт“ и след като паркирал на ул. Врабча, дал
пари на свидетелката Б., тя отишла и купила чанта за детето, като това станало
в 18.03ч. и когато се върнала дала касовата бележка на подсъдимия, като
запазила гаранционната карта за чантата. Подсъдимият продължил по ул. Врабча,
когато между него и свидетелката Б. възникнал спор по повод думи на подсъдимия,
като тя започнала да го удря, а той я хванал за косата и я навел към таблото,
за да спре. В момента в който започнал да пресича бул. Дондуков в опит да завие
на ляво по ул. Раковска, Б. издърпала ключовете от контакта на автомобила,
който загаснал, воланът се заключил и той спрял перпендикулярно от другата
страна на трамвайната спирка, след което св. Б. излязла от колата и избягала,
като в автомобила останали на задната седалка закупените от нея памперси, мокри
кърпички и чанта за детето, а така също и мобилен телефон, който Б. изтървала
по времето в което тя и подсъдимия Н. имали физическо съприкосновение.
След като слязла от автомобила,
св. Б. *** в посока светофара, който се намирал на ъгъла с ул.“Раковска“,
където имало полицейска вишка, но тя била празна. Тогава Б. забелязала в
близост магазин за ядки, влязла в него и помолила за помощ, като била видимо разстроена. Тя разказала на
св. Г.Д., която работела в магазина, че била натикана в автомобила на мъж, но
успяла да му вземе ключовете и избягала. Св. Д. позвънила на тел. 112, като
предала казаното й от пострадалата и на така подадения сигнал се отзовали
полицейски служители св. В. и св. Т.. Двамата придружили св. Б. до автомобила
на подсъдимия Н., когото заварили там. Те му върнали ключовете за автомобила, а
той върнал на св. Б. телефона, мокрите кърпички и памперсите, които били на
задната седалка на автомобила. Полицейските служители отвели Н. в 05 РПУ, взели
му проба за алкохол, която била отрицателна. По късно свидетелката Б. разказала
за станалото на своя близък приятел св. Д.
Д.Г..
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа
обстановка Съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства както следва :
А. Гласни :
Показанията на свидетелката М. – Е. П.Б., дадени пред СГС,
показанията на свидетелката Г.Ц.Д.,
дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК от ДП /стр.
124/, на свидетеля Д.П.В., дадени
пред СГС, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК от ДП /стр.
127/, показанията на свидетеля Р.Х.Т.,
дадени пред СГС, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК от ДП
/стр. 129/, показанията на свидетеля Д.Д.Г., дадени пред СГС, както и
частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК от ДП /стр. 135/, проведената
очна ставка между подсъдимия Н. и
пострадалата Б., както и обясненията
на подсъдимия Н., дадени пред СГС.
Б. Писмени :
От досъдебното производство :
Съдебномедицинско удостоверение
на живо лице № 26/16 – стр. 51, Съдебномедицинско удостоверение № С- 50 /2013г.
за Б. – стр. 52, Справка за лек автомобил Мерцедес Г 400 ЦДИ с рег. № ********–
стр. 79.
Папка ІІ :
Касова бележка за закупената
чанта от 01.02.2016г. – стр. 3, ДНК тест на английски, изпратен и до Б., Резултат
от ДНК тест – на български – стр. 6, Пълномощно
от А.ЕООД за Б. да управлява лек автомобил Ситроен, Протокол за
предаване на Ситроена, Платежно нареждане за Майчин Дом от Б., Декларация, че Н.
е баща на дете с имена П. П. Н. Б., Фактура от 2013г. за майчин дом, Документ
за изпратени 218 евро от Н. до Б. по Уестърн юнион от 2012г., Разписки за
платени суми по Изи Пей, Вносни бележки.
От съдебното производство :
Свидетелство за съдимост, касова
бележка относно закупуването на чанта „Самсонайт“.; протокол за предаване на
автомобил от фирмата на господин Н. на М. Б.; пълномощно, с което е
упълномощена да управлява автомобила; декларация нотариално заверена, с която П.Н.
е припознал детето на госпожа Б. и вносни бележки от 2016 г. досега за
преведени парични суми по сметките на Б..
Експертизи :
1. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПРОТОКОЛ № 171/2017г. – стр. 139 –
експерти П.Т. и Т.М..
2. СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ - стр. 145 – експерт – д-р Д.Н..
3. КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. – стр.
151. Експерти : Т.Б.К., Н.Г.И., Г.Г.Г..
4. СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 165 –
Експерти – д-р Л.Г.А., Заключение.
При анализа на гласните
доказателствени средства, съдът прецени, че първичен източник на информация за
обстоятелствата, предмет на доказване по делото са единствено показанията на
свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия Н., доколкото само те двамата са се
намирали в автомобила и са възприели лично и непосредствено станалото.
Показанията на останалите свидетели по делото – Д., Т., В. и Г. са производни,
но техните показания могат да послужат за проверка на първичните такива –
показанията на свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия Н..
Съдът анализира показанията на
свидетелката Б., като намери, че следва да даде вяра на тази част от тях в
която същата описва отношенията си с подсъдимия Н., тяхното запознанство,
начинът по който са се развили тези отношения, раждането на общото им дете,
обстоятелствата, че същата управлява автомобил „Ситроен“, предоставен й от
подсъдимия, ползва негов телефон и ежемесечно получава парични средства от него
за издръжка на себе си и общото им дете, както и че към настоящия момент
двамата продължават да поддържат добри отношения, макар и да не живеят заедно
от 2013г. В тази им част показанията на свидетелката са последователни,
логични, кореспондират с казаното от подсъдимия в неговите обяснения, както и с
приложените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, документи,
доказващи произхода на детето и декларацията за припознаване на същото от
подсъдимия Н. и документи за автомобила, ползван от св. Б..
Доверие заслужават и показанията
на свидетелката, относно това, че същата е искала да слезе от автомобила,
нанесла е няколко удара на Н., след което е извадила ключовете, излязла е от
автомобила и е отишла до будката в която е работила свидетелката Г.Д. на която
е разказала, че е била качена насила в автомобила от мъж, чието име не
споменала. В тази й част показанията й се подкрепят от казаното от свидетелката
Д., както и от заключението на Техническата експертиза по протокол № 171/2017
/стр. 139/, която възпроизвежда казаното при обаждането на телефон 112. Съдът
кредитира казаното от свидетелката Б. и относно това, че след пристигането на
полицейските служители В. и Т., тримата заедно отишли при автомобила на
подсъдимия, тя предала ключовете на полицейските служители и взела от задната
седалка на автомобила си купените от нея памперси, мокри кърпички и чантата за
детето. Показанията й в тази им част кореспондират напълно с казаното от
полицейските служители и с обясненията на подсъдимия, поради което и съдът даде
вяра на показанията на свидетелката Б. и в тази им част.
Съдът обаче намери, че не може да
даде вяра на казаното от свидетелката Б. относно механизма на деянието, така
както е описан от нея пред Софийски градски съд, тъй като казаното от нея е
нелогично, а показанията й съдържат вътрешни противоречия и са
непоследователни.
На първо място, съдът не може да
даде вяра на казаното от нея, че към датата на деянието не е поддържала
отношения с Н. и не е желаела да разговаря с него, нито да се виждат. По делото
е установено, че двамата имат общо дете и по този повод не са прекъсвали
отношенията помежду си, независимо, че живеят разделени от 2013г. Следва да се
отбележи, че свидетелката Б. към инкриминираната дата е ползвала автомобил,
предоставен й от подсъдимия, телефон, предоставен й също от него, като този
телефон е бил използван от двамата именно, за да поддържат връзка помежду си,
нещо, което заяви и самата свидетелка Б. в съдебното заседание. Свидетелката Б.
е получавала ежемесечно различни суми от подсъдимия за издръжка на нея и детето
й, от 2013 година до настоящия момент, включително и на 03.02.2016г. – два дни
след деянието /стр. 98 и 102 от СП/, което сочи, че същите са поддържали
отношения редовно и са продължили дори непосредствено след деянието. Ето защо
според настоящия състав, следва да се даде вяра на казаното от подсъдимия Н.,
че двамата са говорили през този ден по телефона и са се разбрали да се видят,
за да пазаруват, отколкото на твърденията на Б., че не е имала среща с него, не
е желаела да го вижда и са се засекли случайно.
Нелогично звучи казаното от Б. и
по отношение на механизма на деянието. Същата твърди, че е била засечена от
автомобила на подсъдимия, който е бил джип - Мерцедес G класа, същият е отворил
вратата, пресегнал се е и я е хванал за лявата ръка, след което я е вкарал
насила в автомобила. От една страна същата не обяснява, как е било възможно
това – подсъдимият да седи на шофьорското място, а в същото време да отвори
дясната врата и да се пресегне и да хване за ръката свидетелката Б., която би
следвало да се намира отстрани до автомобила т.е. извън неговия обхват, тъй
като разстоянието в този случай би се явявало твърде голямо. В същото време Б.
твърди, че в дясната си ръка е държала покупки, като логичната реакция на
свидетелката, ако е била издърпана насила в автомобила за лявата ръка би била,
да се опита да предотврати това, като си помогне с дясната ръка и окаже
съпротива на това нежелано от нея действие. При това положение покупките, които
твърди, че е носила – памперси, мокри кърпички и чанта за детето би следвало да
останат на улицата, а не да се озоват на задната седалка на автомобила, като
тук отново свидетелката твърди, че са били оставени там от подсъдимия и то в
момент в който Б. заявява, че се е борила срещу него, поради нежеланието си да
влезе в автомобила.
Нелогично звучи и твърдението й, че
подсъдимият е започнал да управлява автомобила, като е оставил дясната врата
отворена, а краката на свидетелката Б. – да висят навън, доколкото и самата
свидетелка заявява, че отстрани на улицата е имало паркирани автомобили, което
би водело до удар между тях и вратата на автомобила, управляван от подсъдимия
или до физически наранявания на крайниците на Б., каквито не са констатирани. В
тази връзка ноторно известно е, че ул. Врабча е твърде тясна, особено с
паркирани отстрани автомобили, поради което и казаното от пострадалата няма как
да бъде вярно, а заявеното от нея в тази връзка е изолирано и не се подкрепя от
никакви свидетелски показания. Следва да се отбележи, че такива твърдения –
същата да е била частично извън автомобила, докато подсъдимият го е управлявал,
не са съобщени нито на свидетелката Г.Д., нито на полицейските служители В. и Т.,
нито на нейния довереник и приятел – св. Г.. Отделно от това, казаното от нея в
съдебно заседание относно момента в който е била извън автомобила – в началото,
когато е била качвана в него или после, когато се е опитала да слезе, е
взаимоизключващо се.
Не може да се даде вяра и на
казаното от свидетелката, че е закупила чантата за детето преди да се качи в
автомобила на подсъдимия. Същата заяви пред съдебния състав, че гаранционната
карта на чантата е в нея, но не и касовата бележка, която беше предоставена от
подсъдимия. Същият обясни пред съда, че касовата бележка му е била предоставена
от свидетелката Б., за да отчете парите, които той й е дал, за да я закупи. Ако
беше вярно, че свидетелката Б. е закупила тази чанта преди да се качи в
автомобила, то тогава касовата бележка и гаранционната карта би било логично да
останат в нея. Нещо повече, от часа, посочен на касовата бележка се установява,
че покупката е станала в 18.03 ч. на 01.02.2016г., когато свидетелката Б. би
трябвало вече да е била в автомобила, както според твърденията на подсъдимия,
така и според казаното от самата нея. Не се потвърждава от доказателствата по
делото подсъдимият Н. да е управлявал автомобила под влияние на алкохол,
каквото твърдение беше изказано от страна на свидетелката в съдебното заседание
пред настоящата инстанция, което е още веднъж основание настоящата инстанция да
приеме показанията на Б. за недостоверни.
Съдът намира, че не са налице
основания да даде вяра и на казаното от свидетелката, че към нея са били
отправени заплахи, че ще бъде заровена в Орландовци, доколкото заключението на
КСППЕ и СППЕ не се установява същата да е получила заплахи, които да са
предизвикали основателен страх за живота й.
С оглед на изложеното настоящия
състав прецени, че показанията на посочената свидетелка са нелогични, съдържат
вътрешни противоречия, а описания от нея механизъм на деянието е невъзможен,
поради което намери, че в тази им част показанията и не следва да бъдат
кредитирани.
Отделно от това, съдът подложи на
преценка показанията на свидетелката Б., относно механизма на деянието,
съпоставяйки ги с показанията на свидетелите Г.Д., В., Т. и Д.Г.. Тук следва да
се отбележи, че посочените свидетели не са били очевидци на станалото, а
възпроизвеждат това, което им е било казано. Независимо от техния производен
характер, съдът намери, че същите могат да послужат за проверка на първичните
по своя характер показания на свидетелката Б.. Казаното от свидетелката Г.Д.
възпроизвежда това, което е разбрала от свидетелката Б. непосредствено след
като последната е дошла при нея с молба за помощ и в тази връзка нейните
показания подкрепят казаното от Б., че е била качена насила в автомобила.
Казаното от двамата полицейски служители пък от своя страна възпроизвеждат
това, което свидетелката Г.Д. е съобщила на тел. 112 и което е разбрала от
пострадалата Б.. Ето защо, макар да кредитира казаното от тези трима свидетели,
то следва да се отбележи, че източник на тази информация е именно свидетелката Б.,
която е била под въздействие на преживяното и силно емоционална, когато е
разговаряла със свидетелката Д. и е изложила версията, залегнала в последствие
и в обвинителния акт.
В противовес на казаното от тези
трима свидетели, че са разбрали, че пострадалата Б. е била качена насила в
автомобила от мъж, то свидетелят Г. заявява, че подсъдимият Н. е предложил на
пострадалата да я закара до тях, тя се е качила доброволно в автомобила, след
което е възникнал скандал и тя е избягала от автомобила. Тази информация същият
е получил от свидетелката Б. с която се познават от 1991г. и са изключително
близки, нещо което беше потвърдено и от самата свидетелка Б., която заяви пред
съда, че споделя всичко на своя приятел св. Г.. Ето защо съдът намира, че от
посочените показания може да се направи извод, че казаното от свидетелката Б.
за механизма на деянието не отговаря на истината, доколкото, макар същата да е
разказала на тримата свидетели – Д., В. и Т., че е била качена на сила в
колата, то това е станало в момент, когато същата е била под влияние на силни
емоции, а казаното от нея на св. Г. е станало в по-късен момент, когато тя вече
е била спокойна, същата му е имала доверие, поради което според съда няма
основание да се счита, че му е казала нещо различно от истината. Заявеното от
св. Г. до голяма степен съвпада с казаното от самия подсъдим в неговите
обяснения, а не с казаното от св. Б., относно механизма на деянието, поради
което и съдът намери още веднъж, че казаното от тази свидетелка в посочената
по-горе част не следва да се кредитира.
Отделно от това, при преценката,
дали да даде вяра на казаното от свидетелката Б., съдът взе предвид
заключенията на двете експертизи, относно характеровите особености на тази
свидетелка, които бяха разяснени и при разпита на вещите лица. Експертите
описват свидетелката Б. като много емоционална, властна, държаща на всяка цена
да постига целите си /стенична/. Вещите лица сочат, че Б. бързо се дразни,
много лесно се ядосва и много бързо взема решения под влияние на водеща емоция.
Вещите лица описват свидетелката Б. като драматична, със сценични емоции на
гняв, раздразнение, като е склонна да реагира и действа, а не да се крие или
депресира. Вещите лица сочат също така, че поради семейната среда в която е
израснала, същата реагира по различен начин на конкретните ситуации с една
завишена емоционалност и склонност да приема всяко действие или жест, като
насочени лично срещу нея, поради което вещите лица сочат, че е възможно да има
основание за такава реакция, но може и да няма.
Казаното от вещите лица се
потвърждава и от казаното от св. Г. и подсъдимия Н. относно характера на
свидетелката Б., нейната властност, раздразнителност и избухливост, като съдът
можа да получи конкретни впечатления за това и по време на съдебното заседание.
Посочените обстоятелства дават основание на настоящия състав още веднъж да
не кредитира показанията на свидетелката Б. относно това, че е била качена
насила в автомобила от страна на подсъдимия и транспортирана от него против
волята си.
Съдът подложи на самостоятелен
анализ и показанията на свидетелите Д., Т., В. и Г., които както беше посочено
по-горе са производни на казаното им от пострадалата Б.. Съдът няма основание
да счита, че някой от тези свидетели е предубеден и не излага точно и
достоверно това, което му е било казано, поради което и кредитира показанията
на тези свидетели. Празнотите в показанията им, дължащи се на изминалото време
съдът преодоля по реда на чл. 281 от НПК, като попълни тези празнини от
показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, които съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани, доколкото са били дадени в по-близък до
деянието времеви момент. Доколкото тези показания имат производен характер, то
същите могат да служат за проверка на първичните такива, и именно – показанията
на свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия Н. и както беше посочено по-горе,
съдът приема казаното от Б. на свидетеля Г. за достоверно, докато казаното от
нея на Д. и на двамата полицейски служители за неистина, доколкото Б. към този
момент е била под влияние на своите емоции.
Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия
Н., като взе предвид тяхното качество едновременно на доказателствено средство
и на средство за защита, като намери основание да кредитира същите в цялост.
Казаното от подсъдимия по
отношение на отношенията си със свидетелката Б., обстоятелството, че същите са
живеели заедно, след което през 2013 година са се разделили, както и
отношенията, по повод общото им дете, заплащането от страна на подсъдимия на
различни суми, предоставянето от негова страна на Б. на телефон и автомобил се потвърждават
от събраните по делото писмени доказателства, както и от казаното от
свидетелката Б., поради което и съдът ги кредитира в цялост.
По отношение на механизма на
деянието, съдът намери, че следва да даде вяра на казаното от подсъдимия, който
твърди, че са имали уговорка с Б. да се видят и да пазаруват заедно, че
свидетелката доброволно се е качила в колата, слязла е да пазарува памперси и
мокри кърпички от аптеката, след което подсъдимият е спрял на ул. Врабча, а Б. ***,
където е купила и чанта за детето, като му е предоставила касовата бележка,
която същият приложи като доказателство по делото. Казаното от подсъдимия е
логично, последователно и правдиво. Същият излага подробни, последователни и логични
обяснения и за това, защо е невъзможно деянието да е осъществено от него по
описания от Б. начин, включително и относно размера на ул. Врабча, размера на
управлявания от него автомобил и поведението на свидетелката. Същият не отрича,
че помежду им е имало скандал, че са му нанасяни удари от пострадалата, което
се подкрепя и от заключението на медицинската експертиза, както и относно
начина по който същата е слязла от автомобила, идването на полицейските
служители и отвеждането му в 05 РПУ. Обясненията на подсъдимия съвпадат с
казаното от свидетеля Г., относно това, че Б. се е качила сама в автомобила му,
след което е станал скандал и същата е взела ключовете и е избягала от
автомобила, като твърденията на Н. за избухливото поведение на Б. и внезапните
изблици на гняв напълно съвпадат с изводите и на вещите лица.
С оглед на изложеното съдът
намери, че казаното от подсъдимия следва да бъде кредитирано в цялост,
доколкото то се подкрепя от писмените доказателства по делото и показанията на
св. Г., които макар и производни, възпроизвеждат това, което той е научил от
св. Б. на която е довереник и близък приятел.
Съдът кредитира и проведената
очна ставка, която до голяма степен потвърди изводите на съда, изложени по-горе
и не доведе до допълнително изясняване на фактическата обстановка, различно от
установеното от настоящия състав въз основа на анализираните по-горе в цялост и
поотделно свидетелски показания.
Съдът даде вяра на писмените
доказателства по делото, тъй като медицинските документи са послужили при
изготвянето на Съдебномедицинската експертиза, издадени са по съответния ред и
съдът няма основание да се съмнява в отразените в същите обстоятелства.
От справката за лек автомобил
Мерцедес Г 400 ЦДИ се установява, че същият автомобил е собственост на Т. ООД,
чийто управител е подсъдимият. Това обстоятелство не се отрича и от него, а в
същата насока са и показанията на свидетелката Б., която заявява, че това е бил
автомобилът, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата.
Съдът кредитира представените по
досъдебното производство в Папка ІІ документи от които се установява, че баща
на детето на свидетелката Б. е подсъдимият Н., който е декларирал това
обстоятелство. От събраните доказателства се установява също, че Б. е
управлявал лек автомобил „Ситроен“, който й е предоставен от дружество,
свързано с подсъдимия през 2015г., което е още веднъж основание да се
кредитират показанията на Б. в тази връзка, както и обясненията на Н..
Съдът кредитира и множеството
платежни нареждания и вносни бележки, приложени в Папка ІІ, както и представени
в съдебното заседание. Действително, голяма част от тях са с дата след датата
на инкриминираното деяние, но от тях съдът направи изводите си за динамиката на
отношенията между подсъдимия Н. и свидетелката Б., както и за това, че
подсъдимият Н. през целия период от раждането на детето до настоящия момент е
полагал и продължава да полага грижи и да дава средства за издръжка на Б. и
общото им дете.
Съдът дава вяра и на приложената
касова бележка от магазин Самсонайт с дата 01.02.2016г. и час на издаване 18.03
ч. За същата подсъдимия и свидетелката изложиха различни твърдения, но не
отричат, че именно това е била бележката, издадена от магазина при закупуването
на чантата. За тази бележка подсъдимият Н. твърди, че му е дадена от
свидетелката Б., за да му отчете парите, които й е дал за закупуването на
чантата, а свидетелката Б. предполага, че бележката е паднала в автомобила при
напускането му от нея, твърдения, които бяха анализирани от настоящия състав
по-горе.
Съдът кредитира и заключението на
Техническата експертиза по протокол №
171/2017г. Същата възпроизвежда записите от обажданията на тел. 112 с които е съобщено
за инкриминираното деяние, като съдът счита, че експертизата е изготвена вярно,
безпристрастно и по правилата на НПК, поради което даде изцяло вяра на
заключението на вещите лица.
Съдът даде вяра и на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Д.Н.
и от която се установяват нараняванията на Б.. Както поясни и вещото лице в
съдебното заседание, от неговото заключение се установяват наранявания по ръцете на Б., които могат да се получат
при измъкването на ключовете от таблото на автомобила, но липсват основания да
се приеме, че същата е била удряна с юмрук или в таблото на автомобила. По тази
причина съдът още веднъж прие, че казаното от подсъдимия Н., че само е навел
главата на свидетелката Б. към таблото, за да спре да го удря, за вярно, докато
не даде вяра на казаното от Б. в обратния смисъл, че подсъдимият е удрял
главата й в таблото на автомобила. Съдът счита, че експертизата е изготвена
вярно, безпристрастно и по правилата на НПК, поради което даде изцяло вяра на
заключението на вещото лице.
Съдът даде вяра и на заключението
на Съдебно психиатричната и психологична експертиза и на комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, от които се установява от една страна,
че свидетелката не е преживяла основателен страх от заплахите на подсъдимия,
които твърди, че е получила, а от друга, съдът формира изводите си за характера
на свидетелката – властна, избухлива, стенична, с ясно изразени сценични емоции
на страх, раздразнение и склонност да приема всяко действие като насочено лично
срещу нея и да реагира бурно, като в това състояние е готова да направи всичко,
за да постигне целите си. Съдът счита, че заключението на експертизите е вярно, безпристрастно и изготвено по
правилата на НПК, поради което даде изцяло вяра на заключението на вещите лица
и формира въз основа на тези заключения своите фактически изводи.
От правна страна :
От така изложената фактическа
обстановка се установява, че с поведението си подсъдимият П.С.Н. не е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
142, ал. 1 НК.
От обективна страна не беше установено и доказано, подсъдимият Н. на 01.02.2016 г. във времето
между 18,00 часа до около 18,09 часа в гр. София, на ул. „Врабча” преди
кръстовището с ул. „Париж“ да е отвлякъл М.-Е. П.Б. – насила да е качил Б. в
управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ********, като
издърпал с ръка тялото и през отворената предна дясна врата на автомобила, след
което да е натискал главата на Б. към пространството между скоростния лост и
контактния ключ и с автомобила да е транспортирал Б.,***.
Доколкото единствените преки
източници на информация, относими към изпълнителното деяние се явяват
показанията на свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия Н., то с оглед
установените от този състав противоречия и непълноти в показанията на Б., както
и с оглед на нейните характерови особености, констатирани и от вещите лица, то
съдът намери, че не може въз основа само на нейните твърдения да приеме за
безспорно доказано извършването на инкриминираното деяние, посочено в
обвинителния акт от страна на подсъдимия Н..
Разпоредбата на чл. 304 от НПК
посочва хипотезите, при които подсъдимият следва да бъде оправдан, а именно
когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия
или че е извършено виновно. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства, не може да се установи, че изпълнителното деяние е извършено от
подсъдимия Н. от обективна страна, поради което и съдът счете, че същият следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 142, ал. 1 от НК.
Поради липса на извършено деяние
от субективна страна, настоящият състав намери, че не е необходимо да излага
мотиви относно субективната страна на престъплението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 НПК съдът прецени, че направените по делото разноски в
размер на 1056,01 /хиляда петдесет и шест лева и една стотинка/ следва да
останат за сметка на държавата.
По изложените съображения Съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………………………….