№ 2261
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:И. Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204993 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000791/ 07.06.2022г.
на Началник 01 РУ към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. Й. К. с ЕГН:
**********, с адрес: с. П., ул. ******, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в два броя жалби и
допълнителни писмени бележки моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, не се явява лично, а се представлява от
процесуалния си представител адв. К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – 01 РУ „Полиция“ – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което
са изложени съображения за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и се моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.05.2022г. в 03:25 часа жалбоподателят И. Й. К. управлявал в
гр.Пловдив лек автомобил марка “Сааб 9-3” с рег. № *****, собственост на
В.Т.В. с ЕГН **********. На ул. „Д. Талев“ до № ***, процесният автомобил
бил спрян за рутинна проверка от свидетеля Д. Р. С. на длъжност „***” към
01 РУ при ОД на МВР Пловдив и неговият колега В. Г. П.. В хода на същата
жалбоподателят К. бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“
7510 с фабричен № ARPM-0728, калиброван до 08.2022г., който отчел
концентрация от 1,12 промила алкохол в издишания въздух. На
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 119659, но
същият така и не дал кръв за изследване. Ето защо срещу жалбоподателя К.
бил съставен АУАН с бл. № 614279/08.05.2022г., който го подписал с
изричното отбелязване, че няма възражения по установеното. Такива не били
депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетелите Д. Р. С. и В. Г. П., разпитани в хода на
съдебното производство и поддържащи отразеното в акта. В допълнение св.
П. сочи, че действително на процесната дата и място жалбоподателят е лъхал
на алкохол, като пробата му за такъв е била положителна, а след като
полицаите изискали от него да им представи СУМПС, К. признал, че нямал
такова.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели тъй като
са логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-
вече изхождат от незаинтересовани от крайния изход на делото лица -
свидетелите не се познават с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се
установява мотив същите да дават недостоверни показания с цел да утежнят
положението му. Ето защо съдът намира, че показанията на тези свидетели са
достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и
наказващият орган са ангажирали отговорността на И. Й. К. по чл. 5, ал. 3, т. 1
2
от ЗДвП, според който на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В случая по безспорен начин се установи, че на 08.05.2022 г. около 03:25 часа.
в гр. Пловдив, на ул. „Д. Талев“ до № *** жалбоподателят К. е управлявал лек
автомобил “Сааб 9-3” с рег. № ***** с концентрация 1.12 промила алкохол в
издишания въздух, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510
с фабричен № ARPM-0728, като тези факти се подкрепят както от разпитите
на свидетелите С. и П., така и от талона за медицинско изследване с №
119659, като те не се оспориха и от самия жалбоподател нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
следствие. Също така съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото
същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в последния обстоятелства. Нещо повече, от съдържанието на
самия акт е видно, че жалбоподателят го е подписал с изричното отбелязване,
че няма възражения, като такива не е подал и в срока по чл. 44 от ЗАНН,
което на практика е признание и съгласяване с отговорността, с която е
ангажиран и за какво точно поведение.
В конкретния случая няма данни жалбоподателят да се възползвал по своя
инициатива, от който и да било от предоставените му алтернативни методи за
изследване, а в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване,
неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за
изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача
се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Последното е отчело 1.12 промила алкохол в издишания от водача въздух,
поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.
Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел отчетеното
количество алкохол от техническото средство в размер от 1.12 промила, тъй
като това са били показанията му.
Що се отнася до възражението, че в талона за медицинско изследване била
посочена дата по-късна от датата на проверка, то това действително е така,
тъй като контролният орган по погрешка е разменил местата на месеца и деня,
в полето за извършване на проверката, но в полето за връчване на талона ясно
3
и изрично е вписано, че процедурата по издаването на този документ и
връчването му се е осъществила на дата 08.05.2022г., като И. К. е потвърдил
тези обстоятелства с подписа си. Поради гореизложеното, настоящият състав
намира, че макар да е било допуснато нарушение, то изобщо не е било от
естество да наруши правото на защита на жалбоподателя.
От представените по делото документи от Лаборатория за проверка на СИ
става ясно, че процесното техническо средство е преминало успешно
последваща проверка на 21.02.2022г. и е било годно до 22.08.2022г., от което
следва, че установеното нарушение на 08.05.2022г, а именно наличие
концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя, е било извършено с годно
техническо средство.
При така горепосоченото, жалбоподателят правилно е бил санкциониран за
извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Същата е в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. Относно
наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство то видно от събраните материали по делото, а именно
ЗППАМ № 20-1030-001642/22.06.2020г. към датата на процесното деяние
08.05.2022 г. К. не е бил правоспособен водач на МПС, тъй като е загубил
правоспособността си поради изчерпване на контролните точки и не е
предприемал действия по възстановяването на правоспособността си да
управлява МПС, а чл.157, ал.4 от ЗДвП сочи, че водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи.
Следователно, предвид установената константна съдебна практика и
правилото, че никой не може да бъде лишен от права, които не притежава, то
съдът намира, че наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС се явява незаконосъобразно и НП следва да бъде отменено в тази част.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-000791/
4
07.06.2022г. на Началник 01 РУ към ОД на МВР – Пловдив, В ЧАСТТА с
което на И. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. П., ул. ****** на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-000791/ 07.06.2022г. на
Началник 01 РУ към ОД на МВР – Пловдив, В ЧАСТТА с което на И. Й. К., с
ЕГН: **********, с адрес: с. П., ул. ****** на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява на МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5