ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500117 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на адв. Ж.С. З. от АК -
Стара Загора, като пълномощник на Ц.М.Е., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С.З., ***, заявител по ч. гр. д. №20225530100033/2022г. по описа на
PC - Стара Загора, със съдебен адрес: гр. С.З., ***, против Разпореждане
№102 от 07.01.2022г., постановено по ч.гр.д. с № 20225530100033/2022г. по
описа на PC - Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу А.И.Д. от гр.С.З..
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
поради постановяването му в противоречие със закона.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните със
заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на адв.
Ж.С. З. от АК - Стара Загора, като пълномощник на Ц.М.Е., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, заявител по ч. гр. д.
№20225530100033/2022г. по описа на PC - Стара Загора, със съдебен адрес:
гр.С.З., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу А.И.Д. за сумата от 800,00 лева - главница;
представляваща разноските по НОХД с № 15/2018 год. по описа на РС – Стара
Загора, с което съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение
1
за прекратяването на наказателното производство, като е признал
обвиняемата и подсъдима А.И.Д. за виновна в извършеното от нея
престъпление на 14.12.2016 год. по чл.343, ал.3, предл. „последно“, б.“а“ ,
предл. „второ“ във връзка с ал.1, б.“б“, пред.2 във връзка с чл.342, ал.1 и във
връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като й е наложено и съответното наказание на
основание чл.54 от НК, ведно със законната лихва за забавата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за правна
помощ по д.п. с № по ДП №1228-зм-433/14.12.2016г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора.
Със заявлението са представени и договора за правна защита и
съдействието, ведно с пълномощното към същия.
С Разпореждане №102 от 07.01.2022г., постановено по ч.гр.д.
№20225530100033/2022г. по описа на PC — Стара Загора, съдът е отхвърлил
като неоснователно и недоказано подаденото от заявителката Ц.М.Е.
заявление по чл.410 от ГПК срещу А.И.Д. за имуществени вреди в размер на
800 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на 04.01.2017г. по ДП
№1228-зм-433/14.12.2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Стара Загора.
Жалбоподателката не е доволна от така постановеното Разпореждане и
в предвидения седмичен срок от връчването му го обжалва като
незаконосъобразно и неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и константната съдебна практика.
За да отхвърли заявлението на жалбоподателката по чл.410 от ГПК,
съдът е посочил, че се е позовал на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК - искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“. В обстоятелствената част на
Разпореждането се описва, че съдът е достигнал до този извод, тъй като в
представеното към заявлението Протоколно определение, постановено на
датата 09.01.2018г. по НОХД с №15/2018г. по описа на PC - Стара Загора, с
което е одобрено постигнатото между страните споразумение (а именно — че
А.И.Д. се е признала за виновна в причиняване на ПТП на 14.12.2016г., при
което е причинила средна телесна повреда на жалбоподателката), липсвало
упоменаване на ДП №1228-зм-433/14.12.2016г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора - сочено в приложеното Адвокатско
пълномощно от 04.01,2017г. към Договор за правна защита и съдействие
№107712 от 04.01.2017г.
Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Т.е.,
необходимо е да е извършена точна индивидуализация на вземането по
основание и размер. Липсва изискване на закона за съответно приложение и
на чл.127, ал.2 от ГПК, а именно - да се посочат доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, както и да се
представят всички писмени доказателства. В същия смисъл, според
2
постановките на т.2б. от ТР под № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
се приема ясно и категорично, че в заповедното производство по чл.410 от
ГПК съдът не събира доказателства (целта на производството е не
установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно) и
следователно, от приложените към заявлението документи не могат да се
правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на
което същото се претендира.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411. ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.,
бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г.) от ГПК
Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна
проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до
съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд. Според разпоредбите на ал.(2) (Изм. –
ДВ, бр. 50 от 2015 г.) съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България. Съобразно ал.(3) при уважаване на заявлението съдът издава
заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.
В жалбподателката М. е основала вземането си на настъпилите вреди от
причиненото от ответницата ПТП и същевременно с това и на одобреното и
влязло в сила споразумение по влязлото с сила споразамение постановено на
09.01.2018г. по НОХД с №15/2018г. по описа на PC - Стара Загора, с което е
одобрено постигнатото между страните споразумение (а именно — че А.И.Д.
3
се е признала за виновна в причиняване на ПТП на 14.12.2016г., при което е
причинила средна телесна повреда на жалбоподателката), липсвало
упоменаване на ДП №1228-зм-433/14.12.2016г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора - сочено в приложеното Адвокатско
пълномощно от 04.01.2017г. към Договора за правна защита и съдействие
съответно с № 107712 от 04.01.2017г.
Законът не съдържа конкретни изисквания за формата, в която следва
да бъде обективирано това волеизявление на кредитора, както и за начина на
съобщаването му на длъжника.
Разпоредбата на чл.300. от ГПК е категорична, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда и гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според чл.483, ал.1 от НПК одобреното и влязло в сила споразумение има
значението на влязлата с сила Присъда на наказателния съд.
В тази насока въззивният съд приема, че не са налице пречките по чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаването на исканата заповед за изпълнение за
сумата от 800.00 лева, тъй като искането не противоречи нито на закона, нито
на добрите нрави – правилата на морала.
Съдът приема, че противоречие със закона не е налице, т.к. заявителят
основава искането си на договор за правната защита и съдействие , спрямо
който следва да се прилагат специалните разпоредби на Закона за
адвокатурата /ЗА/.
В тази връзка заплащането на такси или разходи за адвокатския хонорар
на пострадалото лице в наказателното производство се възлагат на
извършителя на деянието, а именно но подсъдимата и обвиняема по делото
А.И.Д..
В т.9, б.“в“ от подаденото от жалбоподателката заявление по чл.410 от
ГПК същата достатъчно подробно и изчерпателно е описала от какво точно
произтича вземането й, вземането е индивидуализирано, както по основанието
си, така и по размера си. Имайки предвид изложеното в задължителната
практика на ВКС разяснение във връзка с производството по чл.410 от ГПК,
съдът счита, че в конкретния случай PC - Стара Загора неправилно и
необосновано е изследвал представените доказателствата във връзка с
основателността на вземането. Отделно от това, не са изложени и никакви
мотиви защо съдът е приел, че е налице искането, което е в противоречие със
закона или с добрите нрави. Въззивният съд счита, че първостепенният съд е
игнорирал именно целта на производството да бъде поканен длъжника да
изпълни своето парично задължение.
Предвид горепосоченото, настоящата инстанция приема, че поради
гореописаните пороци, от които страда обжалваното Разпореждане на РС-
Стара Загора, същото следва да бъде изцяло отменено и съответно да бъде
издадена исканата Заповед за изпълнението по чл.410 от ГПК, съгласно
4
описаните в заявлението обстоятелства, индивидуализиращи вземането на
жалбоподателката.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателката за издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу А.И.Д. от гр.С.З. за сумата от
800,00 лева - главница; ведно със законната лихва върху главницата от
01.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като бъде постановено
ново определение, с което заявлението бъде уважено в тази му част.
С оглед на всичко изложено, съдът следва да отмени Разпореждане с
№102 от 07.01.2022г., постановено по ч. гр. д. с № 20225530100033/2022г. по
описа на PC - Стара Загора, като незаконосъобразно, неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон и константната съдебна
практика, и вместо него да издадете исканата Заповед за изпълнението по
чл.410 от ГПК срещу длъжницата А.И.Д., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С.З., ***.
Съдът следва да присъди на жалбоподателката и направените от нея
разноски пред въззивната инстанция, включително, възнаграждение за един
адвокат, но тъй като не са представени доказателства в тази насока пред
въззивната инстанция, то и такива разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на жалбоподателката.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №102 от 07.01.2022г., постановено по ч. гр.д. с
№ 20225530100033/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател адв.Ж.С. З. от АК - Стара
Загора, като пълномощник на Ц.М.Е., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С.З., ***, заявител по ч. гр. д. №20225530100033/2022г. по описа на PC -
Стара Загора, със съдебен адрес: гр.С.З., ***, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу А.И.Д. от гр.С.З. за сумата от 800,00 лева - главница; представляваща
разноските по НОХД с № 15/2018 год. по описа на РС – Стара Загора, с което
съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение за
прекратяването на наказателното производство, като е признал обвиняемата и
подсъдима А.И.Д. за виновна в извършеното от нея престъпление на
14.12.2016 год. по чл.343, ал.3, предл. „последно“, б.“а“ , предл. „второ“ във
връзка с ал.1, б.“б“, пред.2 във връзка с чл.342, ал.1 и във връзка с чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като й е наложено и съответното наказание на основание чл.54 от
НК, ведно със законната лихва върху главницата от 01.07.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв.Ж.С. З. от АК - Стара Загора, като
пълномощник на Ц.М.Е., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***,
заявител по ч.гр.д. №20225530100033/2022г. по описа на PC - Стара Загора,
със съдебен адрес: гр.С.З., ***, ЗАПОВЕД за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу А.И.Д. от гр. С.З., *** с ЕГН **********
за сумата от 800,00 лева - главница; представляваща разноските по НОХД с
№ 15/2018 год. по описа на РС – Стара Загора, с което съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение за прекратяването на
наказателното производство, като е признал обвиняемата и подсъдима А.И.Д.
за виновна в извършеното от нея престъпление на 14.12.2016 год. по чл.343,
ал.3, предл. „последно“, б.“а“ , предл. „второ“ във връзка с ал.1, б.“б“, пред.2
във връзка с чл.342, ал.1 и във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като й е
наложено и съответното наказание на основание чл.54 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.07.2020 г. до окончателно изплащане
на вземането.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за фактическото
издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6