ОПРЕДЕЛЕНИЕ
21.07.2017 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на двадесет и първи юли 2017 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 1567 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на С.
Петров Б. ***, срещу „Еко мес“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 600 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяването на трудовото му правоотношение, както и 600 лв., представляващи обезщетение
за неползван отпуск за 2014 г.
Съдът изготви следния проект за доклад
на делото:
Исковете са с правно основание съответно
по чл. 220, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ. Производството се движи по общия
ред.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
работил като портиер в дружеството ответник и трудовото му правоотношение било
прекратено със заповед на управителя от 16.03.2015 г.
Представя писмени доказателства и иска
изслушване на вещо лице във връзка с размера на дължимото обезщетение.
Ответникът е представил отговор, в който
заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно какво означава
изплащане на „полагащата ми се отпуска за 2014 г.“ – дали претендира изплащане
на обезщетение по чл. 224 от КТ, или някакво друго плащане. Оспорва иска и като
неоснователен по същество, като заявява, че обезщетение за неспазено
предизвестие не се дължи, тъй като изобщо не е отправяно предизвестие, а
трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Не се дължи и
обезщетение за неползван годишен отпуск, тъй като целият годишен отпуск на
ищеца за 2014 г. е използван съобразно изтогвения график
Ответникът представя писмени
доказателства – график за дежурствата и отпуските, молба за прекратяване на
трудовото правоотношение от ищеца с отбелязано на нея съгласие на представител
на работодателя, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
16.03.2015 г. и др.
Няма нередовности в исковата молба
според този състав – ясно е, че „изплащане на отпуск“ означава изплащане на
обезщетение за неползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение.
Не е спорно, че ищецът е работил на
посочената длъжност до 16.03.2015 г.
Доколкото не е спорно, че е било налице
изявление на работодателя във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, би следвало да е в тежест на работодателя ответник да докаже
твърдението си, че другата страна – ищецът, също е направила такова изявление
(като елемент от твърдяното от него взаимно съгласие). В тежест на ответника е
да докаже ползването на отпуска, както и разрешаването му по реда, определен от
КТ. Ищецът не твърди размер на отпуска, по-голям от минималните по закон 20
работни дни, поради което не е необходимо да доказва такъв размер. В тежест на ищеца
е да докаже размера на последното получено пълно месечно трудово възнаграждение,
както и трудовото възнаграждение за последния месец, през който е отработил
поне 10 работни дни (ако е различен от последния месец с получено пълно месечно
възнаграждение) с оглед евентуално изчисляване на размера на обезщетенията по
реда на чл. 177, ал. 2 и чл. 228 от КТ.
Писмените доказателства, представени от
страните, са допустими. Допустима и относима е и поисканата експертиза.
По изложените съображения и на осн. чл.
140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора писмени доказателства – по опис.
Назначава съдебноикономическа
експертиза, която да се извърши от вещото лице Любомир Црънчев и след справка в
документацията на ответника да отговори на въпросите, формулирани в исковата
молба за размера на полагащия се на ищеца за 2014 г. отпуск и размерът на
обезщетението за неспазено предизвестие. Депозит не следва да се внася, тъй
като ищецът по трудови дела е освободена от разноски.
Насрочва съдебно заседание на 29.09.2017
г. от 9,30 ч.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: