О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 04.06.2019                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                   Първи граждански състав

На 04.06.                                                                     Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1680 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Н.Х.Д. против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара Загора. На ответниците е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от двамата ответници.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

                 Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба, депозиран от РП- Стара Загора, документи и да се даде възможност на ищеца да води трима свидетели за разпит в съдебно заседание. Следва да се изискат от РП - Казанлък материалите по прокурорска преписка № 532/2018 г. по описа на РП- Казанлък, ДП № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия от постановление за прекратяване на наказателното производство №532/2018г. от 28.05.2018г. на РП – Казанлък, призовка по чл.69, ал.2 от ЗМВР, справка за съдимост от 23.05.2019г.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води трима свидетели за разпит в съдебно заседание.

            ИЗИСКВА от РП - Казанлък материалите по прокурорска преписка № 532/2018 г. по описа на РП- Казанлък, ДП № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 02.07.2019 г. от 11,00 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Н.Х.Д. против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 07.02.2018 год. било образувано досъдебно производство, водено против него за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, с № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък, прокурорска преписка № 532/2018 г. по описа на РП- Казанлък, при условията на чл. 356 от НПК, като бързо производство, след което с Постановление на РП-Казанлък от 13.02.2018 год. било разпоредено разследване по общия ред. С Постановление на РП- Казанлък от 28.05.2018 год. образуваното досъдебното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. Твърди, че на 20.01.2018 г. имал уговорка с двамата си братя Иван Д. и М.Д. да се срещнат в района на училище „Механотехникум" в гр. Мъглиж. По тази причина около 18.40 часа той, заедно с И.Б.и С.Д., се отправил към мястото на срещата с лек автомобил марка „БМВ", който бил управляван от Б., а ищецът се возел на задната седалка. По пътя били настигнати от патрулен автомобил, управляван от полицейския служител С.Г.и возещия се до него М.С., които със звуков сигнал и включени светлини им дали знак да отбият, след което И.Б.отбила. Отивайки до двувратия автомобил за проверка, виждайки ищеца на задна седалка, държейки се грубо, служителите на МВР издърпали Н.Д. оттам, твърдейки, че той е управлявал автомобила и му поискали документите за проверка. Когато им казал, че не носи такива и си дал името за справка, единият от полицейските служители му казал: „Не ме лъжи, И., цял ден те гледам как караш!", след което, въпреки че очевидно не шофирал той и твърденията на Б. и Димитрова, че Б. е управлявала автомобила, на ищеца бил съставен АУАН, който той отказал да подпише. На следващия ден Н.Д. отишъл да си вземе акта от КАТ Казанлък и с изненада разбрал, че актът е съставен на името на брат му Иван Д., който дори не бил в автомобила в онзи момент. В мотивите на постановлението за прекратяване на РП-Казанлък от 28.05.2018 г. било посочено, че поради констатираното несъответствие в АУАН на 07.02.2018г. ищецът бил поканен в участъка в гр. Мъглиж, а в действителност бил призован с призовка, в която било посочено, че Н.Д. е в качеството на обвиняем. Когато ищецът отишъл на място обаче полицейските органи го качили в патрулен автомобил заедно с друго лице с поставени белезници, който бил известен крадец-рецидивист, и ги закарали до РУ - Казанлък. Всички тези действия били извършени много показно. Когато пристигнали в РУ-Казанлък, органите на реда извършили обиск на ищеца и го задържали за 24 часа по ЗМВР, с тези действия и било образувано ДП и Н.Д. бил привлечен като обвиняем. Същият месец с Постановление на РП-Казанлък от 13.02.2018 год. било разпоредено разследването да се проведе по общия ред. След проведеното разследване на 28.05.2018 год. с Постановление на РП- Казанлък образуваното срещу ищеца досъдебното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. Твърди, че всички тези незаконосъобразни действия, насочени срещу него, го сринали психически, ограничил социалните си контакти. Приятелите му непрекъснато го търсели за информация за причините, поради които бил задържан и привлечен като обвиняем. Мъглиж бил малък град и информацията бързо се разпространила, минавайки по улиците на града виждал как хората си шушукат зад гърба му. Мълвата за задържането му обхванала градчето и скоро в очите на гражданите се превърнал в престъпник. Дори майка му била засрамена от свои колеги, които обсъждали случилото се, сякаш ставало въпрос за някой голям престъпник, а не за неправомерно задържан гражданин. Всичко това оставило трайна следа в психическото състояние на Д., който не разбирал защо били предприети всички тези незаконосъобразни действия срещу него. Изпитвал срам от всичко това както от хората, така и от собствените си родители, тъй като се чувствал отговорен за това, което те преживявали заради обвинението срещу него. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. и нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. В случая безспорно било установено, че Н.Д. бил задържан със заповед за задържането му от полицейски орган при РУ - Казанлък. Разпоредбата на чл. 5§1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисквала всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с принципите за защита от произвол. Задържане, което било произволно, не можело да бъде съвместимо с чл. 5§1 от Конвенцията, като счита, че задържането му на 07.02.2018 г. било в абсолютен разрез с принципите за защита от произвол. Съгласно чл. 5, §5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползвало с осигурено от правните процедури право на обезщетение. Такова право на обезщетение било предвидено във вътрешното законодателство в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за нарушенията по чл.5§1 и 2 от Конвенцията. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се има предвид обстоятелството, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следвало да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства били видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение - чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, продължителността на задържането и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, авторитет. Предвид изложеното и на основание чл. 2, ал.1, т.3 във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.5, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, и ОД на МВР - Стара Загора да му заплатят солидарно сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК по Досъдебно производство № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък, прокурорска преписка № 532/2018 г. по описа на РП- Казанлък, ведно със законната лихва, считано от датата на Постановлението за прекратяване на наказателно производство на РП- Казанлък - 28.05.2018 год., до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

По делото е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Стара Загора, в който сочи, че предявената искова претенция за неимуществени вреди солидарно срещу ОД на МВР- гр. Стара Загора и Прокуратурата на Р. България, е допустима, но недоказана по основание и размер. От приложеното към искова молба постановление за прекратяване не можело да се направи извод дали същото е влязло в сила, като се има предвид, че същото подлежало на обжалване. Освен това, в конкретния случай по воденото наказателно производство Д. не бил привличан в процесуалното качество на обвиняем. Разследването било приключило в разумен срок /3 месеца/ съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, още на досъдебната фаза на процеса, деянието не било тежко. Счита, че повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Ищецът не ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху емоционалното му състояние и по-конкретно за това, че е бил сринат психически, ограничил социалните си контакти, че в малкия град информацията се разпространявала бързо и че това оставило трайни следи в психическото му състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно - следствена връзка между претендираните неимуществени вреди от действията на ОД на МВР - гр. Стара Загора и Прокуратурата на Република България, а именно действия, изразяващи се в ареста на ищеца (по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) и воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично здраве. Не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, свързани с психическото му състояние, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца неимуществени вреди. От квалификацията на деянието можело да се направи извод, че ищецът вече е бил наказван по административен ред. Посочената претенция от 5000 лв. била силно завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Имайки предвид обстоятелството, че наказателното производство спрямо ищеца било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като Д. не бил привличан в качеството на обвиняем, счита че исканото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото наказателно производство, тежестта на повдигнатото обвинение /в случая Д. не е имал процесуалното качество обвиняем/ и отражението, което е породило наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве и др. Не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно- следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства в искова молба. Ищецът следвало да докаже и наличието на пряка връзка между воденото наказателно производство и твърдените психични и психологически проблеми. Доколкото ищецът твърдял за причинени вреди от задържането му (по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), то те не подлежали на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът не бил в процесуалното качество на обвиняем, поради което в настоящата хипотеза, ако лицето е било задържано по ЗМВР, всички търпени вреди следвало да бъдат обезщетени по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Заявява, че оспорва началния момент, от който се претендира лихвата. Началният момент, от който можело да се претендира законна лихва била датата, на която постановлението за прекратяване е придобило стабилитет, т.е. най-рано след изтичане на седемдневния срок за неговото обжалване.

По делото е постъпил писмен отговор от ОД на МВР – Стара Загора, в който се поддържа, че предявеният иск се явява неоснователен. ОДМВР - Стара Загора не била пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Поради факта, че същият бил предявен на основание чл.2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда. Сочи, че дейността по разследване на престъпления се осъществявала от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на НПК. Никъде в исковата молба не се споменавало за действия, респективно бездействия на органи на ОДМВР - Стара Загора, осъществяващи дейност по разследване на престъпления. Заповедта за задържане, макар и временно ограничаваща правото на свободно придвижване на лицето, не представлявала мярка за неотклонение по смисъла на НПК, нито представлявала лишаване от свобода по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Същата била принудителна административна мярка, която се налагала с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Това обосновавало неоснователност на претенцията не само по отношение на образуваното досъдебно производство, но и по отношение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. От визираните от ищеца в исковата му молба обстоятелства било видно, че от страна на органите на разследване при ОДМВР - Стара Загора не са осъществявани никакви процесуални действия, които да са му причинили нематериални вреди. Счита, че не са налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ОДМВР - Стара Загора, тоест не е налице надлежна пасивна легитимация по отношение на този ответник. Съгласно разпоредбите на НПК досъдебното производство се образувало с постановление на прокурора или със съставянето на протокол за първото действие по разследването, което от своя страна се докладвало на прокурора незабавно, но не по късно от 24 часа /чл.212 НПК/. Следвало да се отбележи, че съгласно чл.197 от НПК, писмените указания на прокурора до разследващия орган били задължителни и не подлежали на възражение, т.е. налице било едно изпълнение на законни разпореждания и указания и не би следвало да се ангажира отговорност по отношение на ОДМВР - Стара Загора, поради спазването на закона. В конкретния случай въобще не било налице обвинение в извършване на престъпление, действително било образувано досъдебно производство срещу ищеца, но обвинение не му било повдигано. В този смисъл липсвала и другата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи. За образуване на досъдебно производство трябвало да са налице достатъчни данни, от които да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Не били нужни данни, от които да могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъпление, или относно правната му квалификация /чл. 211 НПК/. Тези обстоятелства безспорно били налице при образуване на ДП №2843М-208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора. Видно от представеното като доказателство по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство №532/28.05.2018 год. на лицето Н.Х.Д. не било повдигано обвинение и спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда. Задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ било наличието на обвинение в извършване на престъпление. В конкретния случай не били представени доказателства, нито се твърдяло от самият ищец обвинение в извършване на престъпление. Сочи, че съгласно чл.54 от НПК обвиняем е лице, което е привлечено в това качество при условията и реда, предвидени в НПК. Твърдените от ищеца неимуществени вреди се обосновавали предимно с оглед образувано и водено срещу него досъдебно производство, по което обаче не било повдигано обвинение, както и задържане за срок от 24 часа по ЗМВР. За последното не били представени доказателства и същото се споменавало мимоходом без никаква конкретика. В този смисъл не било налице действие от страна на разследващите полицаи, което да се намира в причинно - следствена връзка с твърдените вреди. Счита също така, че по отношение на ОДМВР - Стара Загора не са налице изискуемите елементи от фактическия състав, визиран в хипотезите на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Претендирало се от страна на Н.Д. обезщетение за претърпени от него вреди, като се твърдяло, че по време на проведеното досъдебно производство се сринал психически, ограничил социалните си контакти. Никъде в исковата претенция, не били посочени доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че в действителност са претърпени някакви вреди. Не ставало ясно, в какво конкретно се изразявали същите. Налице било само, едно бланкетно изброяване на субективни преживявания и не било възможно да се извърши преценка, дали въобще са налице съответните психични състояния, както и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между досъдебното производство и съответните субективни психо-емоционални усещания. Счита, че дори и да се приеме, че са причинени неимуществени вреди на Д., то те били от субективен характер и засягали личната му самооценка. От друга страна и имайки предвид константната практика на ВКС, при определяне на обезщетения за причинени неимуществени вреди, при липса на физически увреждания, фактът, че наказателното производство е приключило в разумни срокове и от гледна точка на критериите за справедливост счита, че размерът на претендираното обезщетение е значително завишен. Моли, ако съда приеме иска за доказан по основание, то размерът на обезщетението да бъде намален. Моли съда да отхвърли като неоснователена и недоказана предявената срещу ОДМВР - Стара Загора искова молба, като претендира за  юрисконсултско възнаграждение.

От изложените обстоятелства в исковата молба се  налага изводът, че е предявен иск От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Претенцията включва и отговорност за лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тежест на ищеца е да докаже прекратяването на наказателното производство на твърдяното основание, налчичието на нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,  наличието на твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и причинната връзка между вредите и увреждащия акт.

УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговорите на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: