О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 05.10.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №1223
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Приложени са материалите по
заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, чийто
предмет е оспореното вземане.
Ответникът не е представил и не е
посочил доказателства.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по
приложеното ч.гр.д. №343/2020г. на РС-Пазарджик.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.11.2020 година от 10,50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.
Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени установителни искове с материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №343/2020г. по описа на РС - Пазарджик в размер
на 3585,22лв., от които 2617,50лв. - главница на задължение по договор за
потребителски кредит и 965,72лв. – договорно възнаграждение за периода
26.01.2018г. – 26.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до плащането.
Наред с установителните искове е предявен при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 2205,90лв. – дължимо
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит.
Ищецът „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“
№49, бл.53Е, вх.В твърди, че е изправна страна по валидно облигационно
отношение с ответницата Л.Г.Г. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за
потребителски кредит №**********, сключен на 03.07.2017г., по който е
предоставил на ответницата кредит в размер на 3000лв. с фиксирана годишна лихва
от 41,17%, възлизаща на 1451,04лв., (ГПР 49,86%) и краен срок на връщане 26.07.2019г.,
разсрочен на 24 месечни погасителни вноски по 185,46лв. /общо 4451,04лв./.
Твърди, че по същия договор е предоставил на
ответника и пакет от допълнителни услуги, включващи приоритетно разглеждане на
искането за кредит, възможност за отлагане плащането на месечни погасителни
вноски, възможност за намаляване на техния размер и падеж и възможност да бързо
и лесно допълнителни парични средства, срещу дължимо възнаграждение за
допълнителните услуги в размер на 2786,40лв., разсрочено на 24 месечни
погасителни вноски по 116,10лв. с падежи като на погасителните вноски по
кредита.
Формирано е общо задължение по договора в размер 7237,44лв.
и общ размер на погасителната вноската 301,56лв.
Ищецът поддържа, че ответницата е направила осем
плащания в общ размер 1534,22лв., както следва: на 13.09.2017г. – 301,56лв., на
28.09.2017г. – 15лв., на 19.10.2017г. – 301,56лв., на20.10.2017г. – 12,54лв.,
на 24.01.2018г. – 302 лв., на 06.03.2018г. – 301,56лв., на 28.05.2018г. –
150лв. и на 26.09.2018г. 150лв.
Твърди, че за събиране на оставащата главница по
кредита в размер на 2617,50лв. и оставащата договорна лихва в размер на
965,72лв. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2 ГПК.
Затова иска установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Освен това иска осъждането на ответницата да му
заплати оставащата част от възнаграждението за закупения пакет от допълнителни
услуги към договора за кредит в размер на 2205,90лв., ведно със законната лихва
за забава от 03.02.2020г. до плащането.
Претендира съдебни
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора и
получаването на заемната сума.
Оспорва установителния иск за заплащане на
възнаградителна лихва по кредита с възражение за недействителност на
договорните клаузи за нейното уговаряне в размер, който противоречи на добрите
нрави и поставя потребителя в неравноправно положение.
Оспорва осъдителния иск с възражение за недействителност
на клаузите в договора за кредит, задължаващи ответника да заплати
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги поради тяхното противоречие с
добрите нрави и неравноправен характер.
Твърди недействителност на договора за кредит
поради несъответствието на неговото съдържание с изискването на чл.11, ал.1 ЗПК
и липсата на ясна информация за действителния размер на разходите на
потребителя.
Твърди, че дължи единствено връщане на оставащата
част от заемната сума.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на
ответника кредит в размера най-малко на сумата, чието връщане претендира, както
и изискуемостта на вземането.
За основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи лихвоносния
характер на кредита, размера на лихвата и нейната изискуемост.
За основателността на иска по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК ищецът следва да установи, че е
предоставил на ответника ясно и точно определени в договора за кредит допълнителни
услуги, които не са свързани с усвояването или управлението на кредита, размера
на възнаграждението и настъпването на падежа за плащане.
При установяване
на горното, в тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: