№ 2501
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20221100104266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, вр. чл.53 от ЗЗД –
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците сума,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответниците
следствие на инцидент, настъпил на 11.05.2017г. в гр.С., при който е настъпила
смъртта на техния син.
Ищците С. К. и Й. К. са предявили против „А. Б.К.“ ЕООД и срещу „В.“
ЕООД искове за солидарно заплащане на сумите от по 100 000лв. на всеки от тях,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
сина им, ведно със законната лихва от 11.05.2017г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че синът на ищците И.Й. К. е бил нает от ответника
„В.“ ЕООД да извърши СМР на обект, чийто строителство е било извършвано от
ответника „А. Б.К.“ ЕООД. Сочи се, че „А. Б.К.“ ЕООД чрез техническия
ръководител П. А. е допуснал И. К. да монтира на скеле без да са му осигурени
предпазни средства за работа на височина и да извършва трудова дейност без да
има необходимия опит за това и без да е инструктиран за вида и спецификата на
работата. Ищците твърдят се, че двамата ответници е следвало да създадат
организация за провеждане на инструктажи съгласно чл.2 от Наредба № РД-07-
2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
1
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, допуснали са нарушение на трудово законодателство,
като без да се убедят дали работниците и в частност И. К. притежават
необходимите знания и умения и дали са инструктирани, са допуснали К. да
извършва дейности на обекта. Не е извършена оценка на риска и не са планирани
ефективни мерки за ограничаване и предотвратяване на риска съгласно ЗБУТ, не е
разработена инструкция за безопасна работа, както и не е създадена организация
за осъществяване на ефективен контрол по спазване изискванията на ЗБУТ.
Ответникът „А. Б.К.“ ЕООД оспорва иска. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения досежно противоправно поведение на негови служители.
Твърди, че не е бил уведомен за извършвани на обекта СМР, нито кои лица ще
работят на обекта, за да им направи инструктаж. Прави възражение за изтекла
погасителна давност както по отношение на претендираната главница, така и по
отношение на претендираната лихва. Поискал е привличането на трето лице
помагач – застрахователят на професионалната му отговорност.
Ответникът „В.“ ЕООД оспорва иска. Оспорва фактическите обстоятелства
и твърдения, изложени в исковата молба, както и търсената солидарна
отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
предявения иск и моли той да бъде отхвърлен на това основание. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че той е
извършвал дейност на процесния обект в нарушение на всички правила и норми.
Излага съображения и по съществото на спора, като твърди, че негови служители
не са наемали на работа сина на ищците Оспорва твърдението, че П. Ш. е бил
технически отговорно лице. Посочват, че последният е имал собствена фирма и
няма нищо общо с ответника „В.“ ЕООД. Твърди, че негови служители и
работници не са извършвали до деня на злополуката 11.05.2017г. никаква работа
по обекта , а и не са имали правни основания да извършат такава работа.
Починалият син на ищците не е влизал в отношения с този ответник. Моли съда
да отхвърли иска.
Трето лице помагач на ответника „А. Б.К.“ ЕООД , „ЗАД Армеец“ оспорва
предявения срещу ответника „А. Б.К.“ ЕООД иск. Оспорва твърденията за
отговорност на този ответник, оспорва този ответник да е допуснал нарушение на
изискванията за осигуряване на безопасност при осъществяване на СМР, както и
че това дружество е било задължено да проведе първоначален инструктаж на
участващите в строителството лица. Твърди че това дружество не е действало в
качеството на строител , а на инвеститор, и в този смисъл отговорността на
2
застрахователя не може да бъде ангажирана, тъй като ЗАД Армеец е застраховал
професионалната дейност на ответника като строител, а не в друго качество.
Оспорва настъпилите вреди, твърдения механизъм за настъпването им и
причинно следствената връзка между действията/бездействията на застрахованото
лице и настъпването на вредоносния резултат. Твърди самоувреждане на сина на
ищците. Оспорва размера на претендираната обезщетение като прекомерен. При
условията на евентуалност моли дължимото обезщетение да бъде намалено
поради съпричиняване от страна на пострадалия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Оспорва и
претенцията за разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
А. Б.К.” ЕООД с управител П. Д. А. е сключил договор с ЖСК „Идеален
дом” от 21.01.2015 г . з а изпълнение на CMP на обект в гр.С., ул.****.
Дружеството към 11.05.2017 г. е строител на обекта.
На 11.05.2017 г. между „А. Б.К.” ЕООД в качеството му на „строител“ и
„В.“ ЕООД в качеството му на „подизпълнител“ е сключен Договор за извършване
от „В.“ ЕООД - монтаж на скеле; демонтаж на скеле; лепене и дюбелиране на EPS;
шпакловка на EPS на две ръце с мрежа; полагане на фасадна мазилка на посочения
обект. Технически ръководител на обекта бил П. А. – управител на А. Б.К. ЕООД.
От показанията на свидетелите Д. К., К. В. и Н. К. се установява, че на
11.05.2017г. тримата, заедно с И. К. /син на ищците/ пристигнали в гр.С., за да
започнат работа на строителен обект – полагане на изолация на сграда на ул.****
в гр.С.. До обекта ги завел П., който щял да организира и престоя им. Д. К. и К. В.
били общи работници, И. К. и Н. К. били майсторите. Преоблекли се и започнали
да монтират скелето. Д. К. бил на първия етаж, Н. К. – към върха, а И. К. – по
средата. Около 10.00 часа И.Й. К. паднал от скелето, при което настъпила смъртта
му /така приетата по делото СМЕ/.
Пострадалият бил без лични предпазни средства за работа на височина
.предпазен колан; защитна каска за главата; защитни обувки за краката, като при
започване на работа не е провеждан инструктаж на лицата, намиращи се на
строителната площадка /така св.Д.К., св.Н.К./.
По случая е образувано досъдебно производство. От материалите,
приложени по същото /протоколи за разпит на свидетели - т.2/, се установява, че
след сключване на договора между ответниците, И. В. – управител на В. ЕООД,
3
провел разговори с П. Ш. за осигуряване на хора, които да работят на обекта. В
изпълнение на уговорките, П. Ш. посрещнал сутринта на 11.05.2017г. свидетелите
Д. К., К. В., Н. К. и И. К. и ги завел на обекта. Показанията на И. В. и П. Ш. са
дадени пред орган на досъдебното производство и същите могат да бъдат ценени
и в настоящото.
Мястото на инцидента било посетено от служители на НОИ. При
проверката са констатирани нарушения на трудовото законодателство – чл..24, ал
1 и ал.2 от Наредба 7'го2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи,
чл.11, ал.1, т.3 от Наредба хорд-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.62, ал.
1 във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, регламентиращи използването на
лични предпазни средства и задължение за провеждане на начален инструктаж на
всички лица, намиращи се на строителна площадка.
За установените нарушения е съставен АУАН на А. Б.К. ЕООД за това, че е
допуснал на строителната площадка И. К. без използване на лични предпазни
средства и без да изпълни задължението си да провежда начален инструктаж на
всички работници, в т.ч. и от други предприятия, които работят или пребивават на
строителната площадка. АУАН е потвърден с решение на АССГ.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът възприема като
компетентно изготвено, се установява, че преди започване на работа на 11.05.2017
г. са липсвали основни свързващи елементи от номенклатурата на скелето (жабки
за свързване), Същото не е било укрепено към сградата и не е следвало да бъдат
допускани работещи на него. Скелето е следвало да се изгражда ниво след ниво
/от най-долното към най-горното/, като преди да се започне изграждането на
следващото ниво , изграденото ниво следва да се укрепи (да се анкерира към
сградата) за да се гарантира неговата стабилност и устойчивост. Освен това всяко
новоизградено ниво следвало да бъде обезопасено против падане от височина, а в
случая е допуснато изграждане на скелето без необходимото закрепване към
стената, което е наложило неговото укрепване след изграждането му. Вещото
лице сочи, че в случая неправилно е извършено временно укрепване с тел към
краищата на винтове, незавити до край в дюбелите, до доставяне на липсващите
елементи, който начин на закрепване не осигурява стабилност на скелето.
От показанията на св. Б.Т.Б., които съдът не намира основание да не цени,
4
се установяват негативните емоции, търпени от ищците след инцидента.
Свидетелят установява, че ищците, заедно със сина си са живели в едно
домакинство, и неговата смърт се е отразила изключително тежко върху тях, както
физически /влошило се здравословното им състояние/, така и психически –
налагало се да приемат антидепресанти. Свидетелят установява, че след
инцидента, ищците не могат да преодолеят мъката си – все още страдат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че по делото са
установени предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
ответниците.
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от
ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст
възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното
увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно
обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответниците по посочения ред изисква
осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на
лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от
ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка
между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които в настоящия случай са налице.
Несъмнено ответниците отговарят деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които са възложили
изпълнението на техни задължения
В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на смърт
при падане от скеле на строителна площадка, за които ищецът твърди, че се
намират в причинна връзка с противоправно бездействие на ответниците -
неизпълнени задължения във връзка с осигуряване безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни дейности.
Ответниците отговарят за вредите, с оглед характера на възложената работа.
В настоящия случай се касае за извършване на строително монтажни работи, при
които приложение намират както общите разпоредби, касаещи здравословните и
безопасни условия на труд - Наредба №РД-07-02 от 2009г. за условията и реда за
5
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, така и
специфичните такива, намерили регламентация в НАРЕДБА № 2 от 22 март 2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите
при използване на лични предпазни средства на работното място.
Установено е по делото, че в случая са нарушени чл.24, ал.1 и ал.2 от
Наредба 2 от 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи, вменяващи в
задължение до строителните площадки да се допускат само работещи, които
използват лични предпазни средства, като при неизпълнение на това задължение,
лицата следва да бъдат отстранени, както и чл.11, ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-02
от 2009г. Нарушенията са извършени, респ.допуснати от ответника А. Б.К.
ЕООД/негови служители, установено с влязло в сила решение за ангажиране
административно - наказателната отговорност на дружеството.
Установено е освен това по делото, че в нарушение на чл. 87, ал.1, чл.88,
чл.91 и чл.92 от НАРЕДБА № 2 скелето, на което са се извършвали СМР е било
без основни елементи, състоянието му не е било проверено от техническия
ръководител на обекта, допуснато е едновременно извършване на СМР от скеле на
две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг, не е проверена
годността на скрепителните елементи и в нарушение на чл. 93 от Наредбата -
изкачването и слизането по скелето е допуснато по необезопасени проходи, а
площадките на всяко ниво, до което излиза стълбата на скелето, не са били
обезопасени с парапет от три страни.
Използването на лични предпазни средства при работа на височина
регламентирано в чл. 60 на НАРЕДБА № 2, съгласно който при работа на
височина следва да се осигури безопасност от падане чрез използване на лични
предпазни средства. Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място определя в кои случаи какви лични
предпазни средства трябва да се използват. В т. 9 и 9.1на Приложение 1 към чл.
17 на цитираната Наредба е определено, че при работа на скеле като лични
предпазни средства следва да се използват защитни колани (сбруи). В. т.1.1.1 на
Приложение 1 към чл. 17 на Наредбата е посочено, че за защита на главата при
работа по изграждане на скеле следва да се използва защитна каска . Чл. 17 на
6
същата Наредба изисква, от работодателя да определи работните места и видовете
работа, при конто се използват лични предпазни средства, въз основа на
извършената оценка на риска. Задължение на работодателя е да осигури лични
предпазни средства – чл.5, ал.1 от Наредбата, които да се предоставят на
работещите – чл.18 от Наредбата. Тези задължения също не са изпълнени от
ответниците, в т.ч. и от В. ЕООД, на които е било възложено монтажа и
демонтажа на скелето; шпакловка и полагане на фасадна мазилка на строителния
обект.
Изложеното сочи, че строителите – ответници, са допуснали множество
нарушения на правилата на безопасни условия на труд при извършване на
строителство, които са станали пряка причина за настъпването на злополуката,
довела до смъртта на И. К.. Освен, че не са проведени задължителни инструктажи,
лицето е допуснато да извършва СМР без лични предпазни средства и е
извършвал дейност на строително скеле, негодно за експлоатация - неотговарящо
на техническите стандарти и на изискванията за безопасност.
Поради това съдът прие, че са установени елементите от фактическия
състав по чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответниците, а доводите в противната насока, поддържани от тях и третото лице –
помагач са неоснователни. Отвитниците дължат на ищците солидарно /чл.53 от
ЗЗД/ обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, чиито размер
следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства причинените
морални страдания, характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца страдания, общественото възприемане на справедливостта на
всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в
страната /така Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС /.
Веднага следва да се посочи, че неимуществените вреди от загубата на дете
са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той
няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
7
човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай следва да бъде отчетена изключително силната връзка
между родителите и техния син, младата възраст както на починалия син, така и
неговите родители - последните дълго ще преживяват и ще носят в себе си болката
от загубата.
Житейски погледнато такава загуба е най-голямото нещастие, което може
да сподели родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане
на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Неминуемо смъртта
на сина на ищците се е отразила зле върху психиката им, като болките и
страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им /в т.вр. показанията на св.Богданов/. Неминуемо
смъртта на дете на каквато и да било възраст и при всякакви обстоятелства /в
случая внезапно/ е един от най-тежките удари, които човек може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически
товар и необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма да бъде
преодоляна, но все пак съобразявайки горните критерии, изхождайки от
критериите, посочени в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че претърпените от ищците
неимуществени вреди е справедливо да бъдат възмездени със сумата от по 70 000
лв. за всеки от тях
В настоящия случай е заявено възражение за съпричиняване с наведени
твърдения за самоувреждане от страна на пострадалия, което съдът приема за
неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто не бе
установен по делото. Нещо повече – по делото не са събрани никакви
доказателства в тази насока, при което доводите за съпричиняване остават
заявени само в отговора на ИМ, депозиран от третото лице помагач.
8
Поради това съдът прие предявените искове за основателни до размера от
70 000 лева за всеки от ищците, в който размер следва да бъдат уважени.
Ответниците дължат и законната лихва върху сумата от 25.04.2019г. до
окончателното плащане предвид основателното възражение за изтекла давност по
отношение на претенцията за лихва. Доколкото в настоящия случай се претендира
законна лихва, съдът не дължи произнасяне с отхвърлителен диспозитив в тази
част.
В тази връзка неоснователно е възражението за изтекла давност по
отношение на претендираната главница. Приложим за процесниге вземания е 5-
годишният давностен срок, чието начало е датата на непозволеното увреждане –
11.05.2017г. Исковата молба е подадена на 25.04.2022г., поради което
предвиденият от закона срок за погасяване на вземанията не е изтекъл.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищците са извършили разходи в размер на 950 лева – заплатен депозит за
възнаграждение на ВЛ, от които се присъждат 665.00 лева.
Ответникът В. ЕООД е извършил разходи в размер на 3 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 1 050 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложи сумата от 5 600 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 8 855 лева – част от
адвокатско възнаграждение от 12 650 лева /което съдът не намира основание да
намали/, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.****, и В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.****, ДА ЗАПЛАЯТ солидарно на С. Д. К., ЕГН **********, и Й. И. К., ЕГН
**********, двамата от гр.Асеновград, ж.к.****, по 70 000 лева на всеки от тях -
9
обезщетение по чл.49 от ЗЗД за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на сина им И.Й. К., вследствие на злополука, настъпила на
11.05.2017 година, ведно със законната лихва от 25.04.2022 година до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им
предявени размери от по 100 000 лева за всеки от ищците.
ОСЪЖДА А. Б.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.****, и В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.****да заплатят на С. Д. К., ЕГН **********, и Й. И. К., ЕГН **********,
двамата от гр.Асеновград, ж.к.****, сумата от 665.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, и Й. И. К., ЕГН **********, двамата
от гр.Асеновград, ж.к.****, да заплатят на В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр.С., бул.****, сумата от 1 050.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Б.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.****, и В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.****, ДА ЗАПЛАЯТ по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 600 лева
– ДТ по делото.
ОСЪЖДА А. Б.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.****, и В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.****, ДА ЗАПЛАЯТ на адв.С. К. Н. от САК, адрес гр.С., бул.****, сумата от
8 855.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ЗАД АРМЕЕЦ като трето
лице помагач на страната на ответника А. Б.К. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10