Решение по дело №13394/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263551
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20201100513394
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ….                                             

                                            Гр. София, 29.12.2022 г.

 

 

                    В       И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р  О  Д  А 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV Д с - в в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Николай Димов

                                                                Мл. съдия : Десислава Чернева                 

при участието на секретаря Екатерина Т., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 13394/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), във вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

С решение 45981/20.02.2020 г. постановено по гр. д. № 6785/1979 г. СРС, 43 с - в, във фазата по извършването на делбата (ІІ фаза), на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.), е постановено изнасяне на публична продан на следния недвижим имот : парцел VIII-10 в кв.21 по плана на с. Бусманци, целия с площ от 592, кв. м. с подобренията и жилищната сграда, състояща се от две спални, хол, дневна, кухня, два дрешника и входно антре е площ 72 кв. м., при съседи на дворното място А.М.Б., Т.И., улица и н-ци на Р.Т. - съгласно решение от 16.10.1979 г., постановено по гр.д.№ 6785/1979 г. по описа на Софийски районен съд, а съгласно КККР на с. Бусманци, одобрени със Заповед № РД 18-28/03.04.2012 г. на ИД на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.62, област София, община Столична, с.Бусманци, район Искър, ул. "********, вид територия: урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 589 кв. м., стар № 10, кв. 21, парцел VIII-10 и сграда с идентификатор № 07106.1419.62.1, жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 80 кв. м., с пазарна стойност в общ размер на 88 380 лв. В решението е постановено, след извършване на публичната продан, получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: за Б.Р.С., ЕГН ********** - 29, 59 %; за З.А.Т., ЕГН **********, Е.Т.Г., ЕГН ********** и Я.Т.Т., ЕГН ********** - по 7, 82 % за всеки от тях тримата; за И.Б.Н., ЕГН ********** - 23, 47 %; за С.Н.И., ЕГН ********** - 11, 74 % и за П.В.П., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН ********** - по 5, 87 % за всяка от тях двете. Страните са осъдени за заплащане на разноски за производството по делба по чл. 293 а ГПК (отм.).

Решението се оспорва от Б.Р.Т., чрез особения й  представител към момента на подаване на жалбата, в частта относно способа за извършване на делбата и определяне на квотите на съделителите в делбата. Сочи, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Неоснователно СРС е приел, че ищцата Б.С. не е направила своевременно искане за възлагане на процесния имот. Поддържа, че такова е направено още с молба от 28.08.1984 г., преди първото тогавашно заседание, проведено на 18.10.1984 г., едновременно с подаване на молбата за обезсилване, поради неплащане на цената, на предходното решение по ІІ фаза на делбата, с което имотът е възложен на Е. В.. Прави възражение срещу заключението на тричленната СТЕ приета пред СРС. Поддържа, че наследниците на Т.Р.Т., като наследник на общия наследодател Р.Т. В., не трябва да получават дял от процесния имот, тъй като Т.Т. е получил дял от наследството на общия наследодател. Моли да се преизчислят дяловете на страните от получената от проданта сума, като оспорва посочените в решението от СРС. Поддържа, че има право да й се възложи имота, по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), понеже и живяла с наследодателя, преди смъртта му, и няма друго жилище. Излага доводи, че къщата е възможно да бъде възстановена, като не се приемат твърденията на ответниците, че тя е негоден обект на делба и за ползване. Неправилно съдът е осъдил ищцата да заплаща държавни такси, тъй като по делото са правени многократни искания за освобождаване от такси поради влошеното материално състояние. Моли да се отмени решението и да се постанови поставяне на имота в дял на ищцата Б.Т. (С.), като се определят полагащите се на всеки от съделителите идеални части и да се освободи ищцата от заплащане на такси по делбата, със законните последици. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещните страни.

Ответниците З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г., чрез представителя си, са подали становище по жалбата на ищцата, в което я оспорват като неоснователна. Сочат, че делото  е във втората фаза на делбата, след обезсилване на Решение на СРС от 16.10.1979 г., с което процесния имот, е възложен на Е. В., поради неплащане в срок на цената за уравняване, съгласно чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.). По отношение искането за възлагане на имота в полза на Б.С. поддържат, че искането следва да се направи, най - късно в първото заседание, след влизане в сила на решението по първата фаза на делбата - чл. 288, ал. 5 от ГПК (отм.), а по делото липсват данни Б.С. да е направила такова искане в предвидения в закона срок. В случая предходното решение по ІІ фаза е обезсилено поради това, че съделителя Е. В., не е заплатила сумата за уравняване на дяловете, в определения срок. Делото е върнато за ново разглеждане във втора фаза на делбата по отношение на останалия неподелен имот. Съдът не е допускал искане за възлагане. Отделно от изложеното сочат, че не са налице доказателства, тя да отговаря на изискуемите в закона - предпоставки, за да й бъде възложен имота, както е посочено в решението. Поддържат, че възлагане може да се иска, само и единствено за имот, който е жилище, същият е неподеляем и ако съделителят няма друго жилище и се установи, че е живял в имота към деня на откриване на наследството - чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). Освен това сочат, че постройката в имота, макар и да е жилищна, не е годна за обитаване, и следва да бъде съборена. За да бъде възстановена, то трябва да се изгради наново и да отговаря на изискванията за безопасност и сигурност, както е приела и последната тройна СТЕ. Излагат, че са съделители, понеже участват като наследници както на Т.Т., така и на Е. В.. Сочат, че съдът неправилно е определил съотношението, в което следва да се получи цената от продажбата на имота, а разноските следва да се определят по чл. 293 а ГПК, по 4 % върху определените квоти. Молят да се остави без уважение жалбата на ищцата и да се потвърди решението по отношение способа за извършване на делбата.

От своя страна ответниците З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г. също са подали жалба срещу решението, в частите, в които съдът е посочил как да се разпредели получената при публичната продан сума, както и относно определените разноски, които те следва да заплатят в полза на СРС като държавна такса по делбата. Сочат, че делото е във втората фаза на делбата, като предмет на делба е имот, с идентификатор по КК - 07106.1419.62, с площ от 589 кв. м., стар № 10, кв. 21, парцел VIІІ - 10, както и сграда, с идентификатор - 07106.1419.62.1, с площ от 80 кв. м., а по Плана на кв. Бусманци, УПИ VІІІ - 62 в кв. 21, с площ от 570 кв. м. Имотът е бил собственост на Р.В. - баща на Б.С. и съпруг на Е. В.. Излагат доводи, че тримата са наследници както на Т.Т., като бивш съсобственик на първоначалния имот по наследство от баща си - Р.В., така и на Е. В. (негова майка), по отношение на нейния дял. Съгласно Закона за наследството, Б.С. (дъщеря само на Р.В., но не и на преживялата му съпруга - Е. В.) и наследниците на Е. В., получават дялове от поземления имот, както и от построената в него – сграда. Т.Т., като наследник на Р.В., получава дял от неговото наследство, и като наследник на Е. В., получава дял и от нейното наследство. Поддържат, че квотите в решението са неправилно изчислени. Оспорват извода на СРС относно съществуващата в имота постройката, като сочат, че тя не представлява годен обект за делба, поради което, следва да бъде изключена от делбената маса. Според СТЕ - зи тази постройка е без стойност и следва да бъде съборена. Затова считат, че т. нар. постройка следва да се изключи от делбената маса, като негоден обект и със стойността й от 3 000 лв. следва да намали стойността на поземления имот, като тази сума се разпредели между съделителите, според техните квоти. Съдът не е посочил, защо приема заключението на тричленната СТЕ за меродавно за определяне стойността на имотите. Молят да се отмени решението в частта за определените дължими държавни такси, по чл. 293 а от ГПК (отм.), като се определят правилно дължимите държавни такси.

Ответниците - въззиваеми страни П.В.П., С.Н.И., И.Б.Н. и К.В.А., чрез представителя си, оспорват жалбите като неоснователни. Поддържат, че решението е обосновано и законосъобразно. Правилно СРС е приел, че жалбоподателката Б.С. не е направила своевременно искане за възлагане на имота по чл. 288 ГПК (отм.), както и че не е ангажирала доказателства, че е изпълнен фактическия състав на нормата. Неоснователни са оплакванията на останалите ответници, че разноските в делбата са неправилно определени. Молят да се вземе предвид, че квотите на страните в делбата са определени с влязлото в сила решение по първата й фаза и не могат да се променят или преразглеждат във фазата на извършване на делбата. Поради факта, че имотът е неподеляем, правилно е изнесен на публична продан по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) Относно постройката поддържат, че тя съществува в имота и е допусната до делба като обект на собственост. Дали е годна за живеене не е предмет на спора. Молят да се оставят без уважение въззивните жалби и да се остави в сила решението. Претендират разноски в производството.

Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна :        

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й по реда на ГПК (отм.)

В производството не е спорно и се установява, че с решение от 27.06.1978 г., постановено по гр. д. № 7525/1978 г. по описа на СРС е допуснал да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти : парцел VIII-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманцц, заедно с построената в него жилищна сграда и парцел XIX-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманци, заедно със стопански сгради в него, между съделителите Т.Р.Т. и Б.Р.Т., при права – по 1/4 ид. ч. за всеки от тях и Е.А. В. – 1/2  ид. ч.

С решение от 16.10.1979 г., постановено по гр. д.№ 6785/1979 г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), на Е.А. В. е поставен в дял следния недвижим имот: парцел VIII-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманци, цялото с площ от 592, кв. м., с подобренията и жилищната сграда, състояща се от две спални, хол, дневна, кухня, два дрешника и входно антре с площ 72 кв. м., при съседи на дворното място А.М.Б., Т.И., улица и н-ци на Р.Т., при тарифна оценка 6 469 лв. Със същото решение Е.А. В. е осъдена да заплати на Б.Р.Т. за уравняване на дяловете в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./ сумата от 1 914, 50 лв., ведно със законната лихва за всяка вноска от влизане на решението в сила.

По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) в дял на Т.Р.Т. е поставен недвижим имот - дворно място, съставляващо парцел XIX-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманци, цялото от 592 кв. м. с подобренията, при съседи: улица, ТР. И., С. К.и наследниците на Р. Т., при тарифна оценка 2 640 лв. Със същото решение Т.Р.Т. е осъден да заплати на Б.Р.Т. за уравняване на дяловете в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./ сумата от 362, 75 лв., ведно със законната лихва за всяка вноска от влизане на решението в сила.

С решение от 23.03.1982 г., постановено по гр. д. № 6785/1979 г. по описа на СРС, 43 с-в, е обезсилено влязлото в сила решение от 16.10.1979 г. по гр. д. № 6785/79 г. на СРС в частта, с която в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ на Е.А. В. е поставен парцел VIII-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманци, цялото с площ от 592, кв. м. с подобренията и жилищната сграда от 72 кв. м., състояща се от две стаи, хол, дневна, кухня, два дрешника и входно антре при оценка 6 469 лв., както и в частта, с която е извършено уравнението на дяловете в сроковете по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./. Обезсилването е обосновано от обстоятелството, че Е. В. не е погасила нито една вноска на Б.Р.Т. за уравняване на дела й, съгласно решението от 16.10.1979 г. - по втора фаза, за извършване на делбата.

По отношение на имота, за който е обезсилено предходното решение по извършване на делбата, производството е продължило пред СРС във втора фаза - за ново извършване на делбата между първоначалните съделители, респективно, между техните наследници по закон. Поради това е неоснователно възражението на ищцата, че ответниците, които са наследници на Т.Р.Т. не следва да участват в делбата, понеже той е получил своя дял и решението по отношение на него не е обезсилено.

Въззивният състав се солидаризира с извода на СРС, че при извършване на делбата във втора фаза съдът следва да съобрази влязлото в сила решение по допускане на делбата, чл. 282 ГПК (отм.), в което е постановено със задължителна за страните сила на пресъдено нещо кои са лицата, които имат право на дял, кои имоти ще се делят както и какви са частите в съсобствеността на всеки от съделителите. При извършване на делбата не може да се пререшават въпросите за съсобствеността или за допуснатите дo делба обекти. В тази връзка е неоснователно възражението на ответниците, че сградата следва да се изключи от делбата, защото е негодна за обитаване. От заключението на приетата без възражения тричленна СТЕ, вещите лица са посочили, че допуснатия до делба имот - парцел VIII в кв. 21 по плана на с. Бусманци с площ от 592 кв. м. и жилищна сграда от 72 кв. м., към настоящия момент представляващ ПИ с идентификатор № 07106.1419.62 по КККР на гр. София, с административен адрес: гр. София, кв. Бусманци, ул. „*********, който е неподеляем. Посочили са, че пазарната стойност на поземления имот възлиза на приблизително 88 380 лв. Не се установява сградата да не съществува в имота към момента на изготвяне на експертизата.

На следващо място, от събраните пред СРС доказателства се установява, че след смъртта на Е.А. В. (09.10.1998 г.), тя е оставила като наследници по закон Т.Р.Т. - син, починал 15.05.1999 г., като на негово място са конституирани наследниците му по закон - ответниците З.А.Т. - съпруга, Я. Р.Т. - син и Е.Т.Г. - дъщеря, Д.Б.Н.- син, (починал на 28.07.1999 г. и оставил като наследник К. Д. Н. с - га (починала на 15.05.2013 г.) и И.Б.Н. (която е конституирана на мястото на К. Н.) и дъщеряП.Б.Н. (починала през 2002 г.), като на нейно място са конституирани наследниците й по закон - дъщерите й С.Н.И. и А. Н. К.(починала на 20.04.2017 г.), а на нейно място са конституирани нейните наследници П.В.П. и К.В.А..

Следователно наследниците на Т.Р.Т. са наследили, както неговият дял в имота, останал за подялба, така и дела, получен от наследството на неговата майка Е. В., както е приел и СРС. Конкретните квоти на отделните наследници, не са предмет на производството по извършване на делбата. Наследниците наследяват правата на своите наследодатели при квоти, определени по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН - квотите на преживелият съпруг и децата са равни.

Относно въззивната жалба на ищцата Б.Р.Т. (С.), която касае способа за извършване на делбата, чрез изнасяне имота на публична продан, във връзка с твърденията, че е заявена своевременно претенция за възлагане на имота по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), като съобрази доводите на страните по въззивното обжалване, съдът намира следното : 

Във връзка с довода, че искането за възлагане на процесните имоти по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК, 1952 г. (отм.), е направено своевременно - в първото по делото заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съдът констатира, че в протокола от проведено на 18.10.1984 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 6785/1979 г. по описа на СРС (л. 46 от делото) действително не е вписано изрично, че съдът приема за разглеждане такова искане за възлагане на имота. Според протокола ищцата е била редовно призована, но не се е явила и липсва определение за приемане на искане по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Настоящият състав констатира, че с молба от 28.08.1984 г. (л. 45 от делото на СРС), ищцата действително е направила такова искане, въпреки липсата на изрично произнасяне на съда по приемането му.

По същество следва да се посочи, че за да се уважи искане за възлагане на имот, предмет на делбата, в полза на ищцата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК :  съсобствеността между страните да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят при откриване на наследството да е живял в него и същият да не притежава друг жилищен имот.

Видно от съдебното решение по допускане на делбата, съсобствеността върху процесния имот е възникнала в резултат на наследяване - след смъртта на общият наследодател на страните. От приетите пред СРС заключения на СТЕ се установява непротиворечиво, че имотът е неподеляем.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) при установена неподеляемост на делебния недвижим имот - жилище, визира изискването претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството - т. е. към момента на смъртта на наследодателя. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС).

В случая наследодателят на страните Р.Т. В. е починал на 09.05.1978 г. Както пред СРС, така и при настоящото разглеждане на делото, не са ангажирани доказателства, че към момента на откриване на наследството на 09.05.19878 г. ищцата Б.Т. (С.) е живяла в процесния имот -жилищна сграда от 72 кв. м., находяща се в парцел VIII-10 в кв. 21 по плана на с. Бусманци. Отделно от това не е установена и втората необходима предпоставка - ищцата да не притежавала друг жилищен имот.

Предвид изложеното в съвкупност не се променя извода на СРС, че не са реализирани в цялост кумулативно изискуемите предпоставки имотът да се възложи в неин дял. Претенцията на ищцата Б.Т. (С.) за възлагане в неин дял на процесния имот е неоснователна.

Делбен имот, който е неподеляем и не може да бъде поставен в дял, поради липса на предпоставките за това, следва да се изнесе на публична продан, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобственосттачл. 288, ал. 1 ГПК (отм.).

Следователно, както е приел и СРС, в процесният случай делбата следва да се извърши чрез изнасяне на процесния имот на публична продан - на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) и от получената сума от проданта, страните следва да получат паричната равностойност на дяловете си в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата - по първата фаза. Следва да се посочи, че цената на имота ще бъде определена при извършване на публичната продан от съдебния изпълнител. Установената в производството цена на имота има значение единствено за определяне размера на дължимите от съделителите по делбата държавни такси.

По въззивната жалба на ответниците З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г. относно квотите , определени в решението за разпределяне на сумите получени от цената на имота при продажбата му, настоящият състав намира следното :

При извършване продажбата на имота получената от нея сума следва да се разпредели между съделителите съобразно квотите им в делбата. Както се отбеляза и по - горе, делбата на процесния имот е била допусната между съделителите, а именно : за Т.Р.Т. и Б.Р.Т., при права – по 1/4 ид. ч. за всеки от тях и Е.А. В. – 1/2  ид. ч.

Във връзка с конкретните дялове на наследниците на първоначалните съделители и за прецизност, съдът съобрази, че общата наследодателка на страните, Е. В., е оставила като наследници децата си - Т.Р.Т.,П.Б. М. и Д.Б.Н., които имат равни права - по 1/3 част от нейната 1/2 част от имота, т. е. по 1/6 ид. ч. всеки (2/12).

Следователно делът на Т.Т. включва както собствената му 1/4 ид. ч., така и частта, придобита по наследство от майка му – т. е. 1/4 + 1/6 или 3/12+2/12 = 5/12 части от имота. Тази част се разпределя по равно между неговите  наследници по закон – ответниците З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г., т. е. всеки от тях има по 1/3 част от този дял (1/3 от 5/12).

Според решението по първа фаза Б.Р.Т. притежава 1/4 ид. част от имота – или 3/12 части.

Останалите ответници получават същите равни части от дела на техните наследодатели, както следва : частта на Д.Б.Н.- 1/6 ид. част (или 2/12) (починал на 28.07.1999 г. и оставил като наследник К. Д. Н. с - га (починала на 15.05.2013 г.) и И.Б.Н. (която е конституирана на мястото на К. Н.) остава за наследника му по закон И.Б.Н..

Частта от 2/12 ид. части наП.Б.Н. (починала през 2002 г.), също се разпределя по равно между наследниците й по закон – дъщерите й С.Н.И. и А. Н. К.(починала на 20.04.2017 г., а на нейно място са конституирани нейните наследници П.В.П. и К.В.А..

Определянето на частите на съделителите не съставлява пререшаване на въпроса за квотите в съсобствеността, който е предмет на първа фаза на делбата, както се поддържа в производството, а единствено представлява математическо изчисление на дяловете, който следва да получат наследниците от стойността на продадения при публичната продан имот.

Предвид изложеното, получената от продажбата на поделения имот сума следва да се разпредели съобразно тези дялове на съделителите, превърнати в проценти, както следва - за Б.Т. (С.) 25 %, за З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г. - общо 41, 6 % (разпределени по - равно между тях 41, 6 : 3), за И.Б.Н. - 16, 7 %, за С.Н.И. - 8, 35 %, а за П.В.П. и К.В.А. - общо 8, 35 %.

Разпределянето на сумите, получени от публичната продан на имота, ще се извърши от съдебния изпълнител при реалната му продажба.

Въззивният състав приема, че жалбата, подадена от част от съделителите З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г., поддържа висящността на производството по отношение на всички страни в делбата, включително за неподалите жалба, по аргумент от нормата на чл. 206, ал. 2 ГПК (1952 г. - отм.). Следва да се посочи, че в производството по съдебна делба всяка от страните е задължителен и необходим другар на останалите съделители, поради което, на основание чл. 206, ал. 2 от ГПК (отм.), подадената от един съделител въззивна жалба поддържа висящността на процеса и по отношение на необжалвалите необходими другари. Съгласно разпоредба на чл. 206, ал. 2 ГПК (отм.), въззивният съд отменя неправилното решение и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 206, ал. 2, изр.1 от ГПК (отм.) намира приложение само относно необжалвалия и неприсъединил се към жалбата необходим другар на обжалвалия по реда на чл. 204 ГПК (онм.). Според т. 2 и т. 16 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС (което не е загубило сила), „при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от тях има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава - чл. 172, ал. 2, изр. 1 от действащия ГПК. Резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от идентитет на решението по отношение на всички тях, като при отмяна на първоинстанционното решение, ще се постанови такова и относно необжалвалите другари - чл. 206, ал. 2 ГПК (отм.)“.  

В заключение, понеже определените от настоящият състав дялове, които следва да получат съделителите от цената, не съвпадат с определените от СРС, решението следва да се отмени в частта относно процентите, които следва да получат от цената всички съделители, като се постанови ново в посочения по - горе смисъл.

Във връзка с подадената жалба от ответниците срещу решението, в частта, в която са определени суми за държавни такси по чл. 293 а ГПК (отм.) по извършване на делбата, съдът намира следното:

По изложените до момента съображения, предвид различният размер на определените в настоящото решения дялове на съделителите, съгласно чл. 293 а (ГПК отм.), следва да се определят отново дължимите държавни такси за СРС, съгласно стойността определените по – горе дялове от цената на имота.

При цена на имота от 88 380 лв. дължимата общо такса от 4 % ще бъде в размер на 3 535, 20 лв. Разпределена съгласно дяловете на страните, държавната такса е, както следва : за Б.Т. (С.) 25 % от 3 535, 20 лв. – 883, 80 лв., за З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г. - общо 41, 6 % от 3 535, 20 лв. или 1 470, 64 лв., разпределени по - равно между тях (1 470, 64 лв. : 3 = 490, 21 лв. за всеки), за И.Б.Н. - 16, 7 % от 3 535, 20 лв. – 590, 36 лв., за С.Н.И. - 8, 35 % от 3 535, 20 лв. - 295, 18 лв., а за П.В.П. и К.В.А. - общо 8, 35 % - т. е. 295, 18 лв. разделена на две.  

Решението на СРС в частта на присъдените държавни такси следва да се отмени над тези размери до присъдените от СРС.  

Във връзка с оплакването на ищцата Б.С., че е освободена от държавни такси по извършване на делбата поради влошено финансово състояние и не следва да заплаща такива, съдът намира за необходимо да отбележи, че в практиката на ВКС се приема последователно, че с оглед същността на съдебното производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, като получи в реален дял имот или движими вещи или парично уравнение за дела си и по което всеки съделител има задължение да понесе такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност, освобождаване от дължимата при извършване на делбата държавна такса не може да се допусне. В този смисъл определение № 191 от 17.05.2011 г. по ч. гр. д. № 107 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 176 от 14.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1758/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС и др.

По разноските пред СГС :

При поддържане висящността на производството чрез въззивно обжалване се прилагат общите правила за възстановяване на направени разноски по чл. 64 ГПК (отм.). С оглед изхода от спора и направените искания, страните имат право на разноски в размерите, за които има данни да са направени за производството пред СГС и съобразно уважената и отхвърлена част от исковете (жалбата).

Ищцата Б.С. не е направила разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат в нейна полза.

В полза на ответниците Я.Т.Т. и Е.Т., на основание чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.), съдът присъжда разноски пред въззивната  инстанция в размер на общо 769, 62 лв. – за платената държавна такса. Съдът не присъжда държавна такса в полза на З.А.Т., тъй като тя е била освободена от заплащане на такава, с определение от 20.07.2020 г. на СРС.

До приключване на устните състезания в тази инстанция не са ангажиране други доказателства за направени разноски от ответниците Я.Т.Т., Е.Т. и З.А.Т., въпреки че жалбата им е уважена, в тяхна полза не се присъждат други разноски за СГС.

Водим от горното, съдът

          

       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение 45981/20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6785/1979 г. СРС, 43 с - в, в частите, в които № 45981/20.02.2020 г. е постановено, след извършване на публичната продан, получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: за Б.Р.С., ЕГН ********** - 29, 59 %; за З.А.Т., ЕГН **********, Е.Т.Г., ЕГН ********** и Я.Т.Т., ЕГН ********** - по 7, 82 % за всеки от тримата; за И.Б.Н., ЕГН ********** - 23, 47 %; за С.Н.И., ЕГН ********** - 11, 74 % и за П.В.П., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН ********** - по 5, 87 % за всяка от тях, както и в частите, в който са осъдени за заплащане по сметка на СРС на следните суми, както следва :

- за Б.Р.С., ЕГН ********** - над размер от 883, 80 лв. до присъдените 1 046, 07 лв., държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела й

- за З.А.Т., ЕГН **********, Е.Т.Г., ЕГН ********** и Я.Т.Т., ЕГН ********** над размер от по 490, 21 лв., от всеки, до размер от по 769, 61 лв. от всеки от тях, държавна такса в размер на 4 % от стойността на дяловете им.

- за И.Б.Н., ЕГН ********** сума над 590, 367 лв. до присъдените 829, 71 лв., държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела й;

- за С.Н.И., ЕГН ********** за сумата над 295, 18 лв. до  415, 03 лв., държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела й.

- за П.В.П., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН ********** над размер от общо 295, 18 лв. до присъдената общо 415, 04 лв., държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПОЛУЧЕНАТА от продажбата на процесния имот сума следва да се разпредели между съделителите, както следва - за Б.Т. (С.) 25 %, за З.А.Т., Я.Т.Т. и Е.Т.Г. - общо 41, 6 % (разпределени по - равно между тях 41, 6 : 3), за И.Б.Н. - 16, 7 % както и за С.Н.И. - 8, 35 %, а за П.В.П. и К.В.А. - общо 8, 35 %.

 

ОСТАВЯ  В СИЛА решение № 45981/20.02.2020 г. постановено по гр. д. № 6785/1979 г. СРС, 43 с - в, във фазата по извършването на делбата (ІІ фаза), в частта, в която е постановено изнасяне на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.), на следния недвижим имот : парцел VIII-10 в кв.21 по плана на с. Бусманци, целия с площ от 592, кв. м. с подобренията и жилищната сграда, състояща се от две спални, хол, дневна, кухня, два дрешника и входно антре е площ 72 кв. м., при съседи на дворното място А.М.Б., Т.И., улица и н-ци на Р.Т. - съгласно решение от 16.10.1979 г., постановено по гр.д.№ 6785/1979 г. по описа на Софийски районен съд, а съгласно КККР на с. Бусманци, одобрени със Заповед № РД 18-28/03.04.2012 г. на ИД на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.62, област София, община Столична, с.Бусманци, район Искър, ул."********, вид територия: урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 589 кв. м., стар № 10, кв. 21, парцел VIII-10 и сграда с идентификатор № 07106.1419.62.1, жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 80 кв. м.

 

РЕШЕТИЕТО е влязло в сила в неоспорените от страните части.

 

ОСЪЖДА И.Б.Н., ЕГН **********, С.Н.И., ЕГН **********, П.В.П., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН **********, всички чрез адв. П., със съдебен адрес ***, офис № 3, да заплатят на Е.Т.Г., ЕГН ********** и Я.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С., разноски за държавна такса пред СГС в размер на общо 769, 62 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

 

 

 

             2.