№ 16676
гр. С, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110105106 по описа за 2022 година
А. Х. С., с ЕГН ********** с адрес: гр. С......, чрез упълномощника си адв. С. Д. е
предявила срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.....
отрицателен установителен иск за следното:
Да се признае за установено, че А. С. не дължи на „Т“ ЕАД сума в размер на 86, 81 лв.,
представляваща начислена услуга за периода от м.09.2020г. до м.05.2021г. по партида с
абонатен № ...., с номер на инсталацията .... Ответникът оспорва предявения иск като
недопустим, поради липса на правен интерес у ищцата да го предяви, тъй като твърди, че не
претендира от нея заплащането на процесната сума.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК.
Ищцата твърди, че задължението по отношение на нея не е възникнало. Тя оспорва
дължимостта на процесната сума поради липса на облигационна връзка между нея и
ответното дружество. Оспорва да е собственик, вещноправен ползвател или облигационен
ползвател на имота и някога да е била в отношения с ответното дружество, във връзка с
абонатен № ...., по който са начислени процесните суми. Ищцата оспорва, че през исковия
период ответникът е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че е
доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа. Оспорва,
че през процесния период на процесния адрес е ползвала доставяна от дружеството
топлинна енергия, както и че тя е била потребител на ответника.
Ответникът счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като не
представя доказателства, че „Т“ ЕАД претендира процесната сума от нея. Твърди, че ищцата
е наемател (през процесния период и понастоящем) на жилището с административен адрес в
гр. С, р-н И, ж.к. „Д“, ..., които обстоятелства се установяват от приложените настанителна
1
заповед № ...- 1/19.01.2012г. на Столична община, район „И“, договор за наем № ДГ ...-
1/19.01.2012г. и писмо от Столична община, р-н И с № Към РИС ... .../...-[ 1 ]/24.07.2019г.
Поради това твърди, че ищцата през процесния период е ползвала топлоснабдения имот за
собствени битови нужди, по силата на договорно правоотношение и със съгласието на
собственика на имота. Доколкото същата не е сключила договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида, тя не е
клиент на топлинна енергия съгласно постановеното по тълк. дело № 2/2017г., тълкувателно
решение № 2/2018г. на ОСГК на ВКС. Затова ищецът „Т“ ЕАД твърди, че до момента не е
предприел действия по отношение на А. Х. С., свързани с процесното парично задължение.
От събраните по делото писмени доказателства - заповед № ...- 1/19.01.2012г. на Столична
община, район „И“, договор за наем № ДГ ...- 1/19.01.2012г. и писмо от Столична община, р-
н И с № Към РИС ... .../...-[ 1 ]/24.07.2019г. - се установи, че считано от м. януари 2012г. до м.
юли 2019г. ищцата А. Х. С. е наемател на общинско жилище, представляващо апартамент
№ 47, находящо се в гр. С, ж.к. Д 1, ..... Съгласно договора за наем, наемателката А. С. е
била длъжна да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни
разноски, свързани с ползването на общинското жилище. А неплащането им за повече от
шест месеца е едно от основанията за прекратяване на договора. За процесния по делото
период м. септември 2020г. – м. май 2021г. не се събраха доказателства, от които да се
установи, че наемният договор между Столична община и ищцата А. С. за посочения имот
не е бил прекратен и наемното правоотношение е съществувало.
Предявеният иск е допустим и ищцата има правен интерес от предявяването му, тъй като
видно от писмото на „Т“ ЕАД до А. С. ответникът претендира от нея заплащането на суми
за доставена топлинна енергия по фактури, издадени за периода от м.септември 2020г. до м.
май 2021г. в общ размер на 88, 31 лв. Следователно ищцата има правен интерес да установи
недължимостта на сумата.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следното:
По делото не се установи ищцата да е сключвала договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за процесния имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида. Тя не е
клиент на топлинна енергия съгласно тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на
ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2017г., а именно: освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Тъй като не се спори по делото, че такъв договор между страните по делото не е сключен,
2
искът, предявен от А. С. се явява основателен и следва да се уважи.
Във връзка с изхода на спора, разноски се дължат на ищцата, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Представени са доказателства, че адв. С. Й. Д. от САК, с ЕГН
********** е предоставила безплатна правна помощ на ищцата, затова следващото се
възнаграждение в размер на 400 лв. следва да се присъди на пълномощника на страната. На
ищцата се дължат разходите за държавна такса в размер на 50 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. С., с ЕГН ********** с адрес: гр. С......, чрез
упълномощника си адв. С. Д. не дължи на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... сума в размер на 86, 81 лв., представляваща начислена услуга за
периода от м.09.2020г. до м.05.2021г. по партида с абонатен № ...., с номер на инсталацията
..., за имот на адрес: гр. С.......
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... да
заплати на А. Х. С., с ЕГН ********** с адрес: гр. С...... сторените по делото разноски в
размер на 50 лв., представляващи платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... да
заплати на адв. С. Й. Д. от САК, с ЕГН **********, като пълномощник на А. Х. С., с ЕГН
**********, от гр. С сума в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3