№ 704
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100902399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Б.М.С.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни
свои изискуеми публични задължение към държавата, свързани с
упражняване на търговската му дейност, както и има други задължения, като
сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно и е
преустановил плащанията на 22.12.2023 г. Моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност на основание настъпила
неплатежеспособност, евентуално свръхзадълженост.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По първото посочено в молбата основание за откриване на
производство по несъстоятелност - наличието на неплатежеспособност, съдът
намира следното.
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да
се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
1
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са
изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.
От представената към молбата справка за задължения към дата
21.12.2023 г., издадена от ТД на НАП се установява, че длъжникът има
непогасено изискуемо задължение към НАП в размер на 579,16 лева –
главница по справка декларация за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г., което
е станало изискуемо на 25.07.2023 г., както и за лихва за неговата към тази
дата в размер на 31.45 лева. Не се установява по делото това публично
задължение да е погасено, като обстоятелството, че това не е сторено се
потвърждава и от признанието на този факт от молителя. Налице са
следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са
изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно
събраните писмени доказателства. От представения към молбата баланс на
дружеството към 30.11.2023 г. се установява, че дружеството не притежава
активи извън сумата от 11 579,58 лева – други вземания.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза за
установяване икономическото състояние на молителя, като последния в
указания от съда срок не е внесъл дължимия депозит, поради което същият
следва да понесе последиците на чл. 161 ГПК – в случая да се приеме, че
презумпцията по чл. 608, ал.3 ГПК не е оборена.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от
вписванията в търговския регистър „Б.М.С.“ ЕООД е регистрирано като
търговец на 23.06.2022 г. От обявения в търговския регистър счетоводен
баланс на молителя към 31.12.2022 г. дружеството има вземания в размер на
11 000,00 лева, които вземания са в същия размер и в представения по делото
баланс към 30.11.2023 г. Ето защо съдът намира, че същите към тази дата вече
са придобили характер на дългосрочни и не могат да се отчитат като
краткосрочни вземания, с които длъжникът да покрие своите краткосрочни
задължения. Видно от баланса на „Б.М.С.“ ЕООД към 31.12.2023 г.
дружеството няма дружи активи.
Следователно, по делото е установено, че към 30.11.2023 г. молителят
няма никакви краткотрайни активи, но има изискуеми задължения за данъци в
размер на 579,16 лева и към доставчици – за сумата в размер на 9423,99 лева.
При съпоставяне на тези данни следва да се направи изводът, че към тази дата
молителят не е притежавал достатъчно бързоликвидни активи, с които да
може да заплати своите краткосрочни, текущи задължения, което безспорно
показва влошеното финансово-икономическо състояние на дружеството.
Осъществен е и критерият за трайност на състоянието. В открито
съдебно заседание молителят заявява, че не осъществява търговска дейност,
която да е източник на доходи, нито има активи, дори и за заплащане на
2
депозит за вещо лице. Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното
основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова, а
именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742,
ал. 1 ТЗ.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Под „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ следва да се
имат предвид само наличните парични средства, а не други активи,
подлежащи на осребряване по аргумент от чл. 639б, ал.3 ТЗ.
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични
средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
поради което съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за
изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.11.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК
*******.
СПИРА производството по т.д. № 2399/2023 г. по описа на СГС, ТО,
26 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК ******* в едномесечен
срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6
ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по
делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и
удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10
3
КСО.
ОСЪЖДА „Б.М.С.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на
съда сумата от 250 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4