Решение по дело №3291/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260005                                  06.01.2022 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На тринадесети декември                                      две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3291/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

               Производството е образувано по искова молба на ”Юробанк България” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.София, …, представлявана от П.. Н.. Д.. и Д.. Б.. Ш.. против И.Н.В., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 500 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за издаване на международна кредитна карта от 10.03.2017г., сумата от 68.19 лева договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 08.02.2018г., сумата от 62.86 лева наказателна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.02.2018г., сумата от 46.58 лева такси за периода от 20.04.2017г. до 08.02.2018г., сумата от 115.20 лева нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на сумата. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за сумите, като основание на тези искове е обявяването на предсрочната изискуемост на дълга с връчване на исковата молба.

               В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, банката като кредитор е предоставила на ответника като кредитополучател кредит от 500 лева, който е усвоен на 11.03.2017г. Ответникът не е плащал вноските по кредита, поради което дългът е станал предсрочно изискуем на 09.02.2018г. По този повод банката е изпратила на длъжника покана за обявяването на предсрочната изискуемост. Моли се искът да се уважи. При условията на евентуалност се заявява, че исковата молба следва да се счита за волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост.

               Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.

               Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

               Бил е сключен между “Банка Пиреос България“ АД и И.Н.В. рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 10.03.2017г. По този договор е предоставен кредитен лимит от 500 лева в полза на длъжника.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в облигационна връзка, породена от договора за кредит. Данните сочат, че на длъжника са били предоставени Общите условия по договора, той ги е получил и е запознат с тях, поради което е обвързан от тяхното съдържание.

               Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, длъжникът е изтеглил на 11.03.2017г. в брой суми от общо 500 лева, т.е. предоставеният кредитен лимит е ползван изцяло от него. По този начин банката е изпълнила договорните си задължения по договора, а от своя страна ответникът е трябвало да върне взетия кредит. Експертизата изрично сочи, че по кредитната карта не са отразени плащания от ответника. Пропуснати са всички месечни вноски до 20.02.2018г.

               При това положение банката е имала правото да направи целия кредит предсрочно изискуем. Според чл.67 от ОУ, картоиздателят има правото да прекрати незабавно договорните си отношения с картодържателя и да обяви картата за невалидна, в който случай картодържателят е длъжен да върне незабавно картата на картоиздателя, както и да погаси всичките си задължения, произтичащи от картата, ако картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Според чл.68 от ОУ, при прекратяване на договора от картоиздателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. В случая не са платени 10 поредни вноски за периода от 20.04.2017г. до 09.02.2018г., поради което банката е имала правото да прекрати договора и да направи цялото задължение на ответника предсрочно изискуемо.

               БРС счита, че преди завеждане на заповедното дело банката надлежно и валидно е обявила предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, кредиторът е пратил до длъжника нотариална покана, в която той е уведомен, че поради забавата в плащанията договорът се прекратява и цялата сума по кредитната експозиция става незабавно и предсрочно изискуема. Тази нотариална покана е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, тъй като адресатът е бил търсен неколкократно на адреса, но не е намерен. Това връчване според БРС е редовно, тъй като според чл.79 от ОУ всеки последно деклариран от картодържателя адрес се счита безусловно и неотменимо за законния му адрес за всички цели, на който адрес законно се изпращат известията или се извършва оповестяването на който и да е документ. До получаването на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат за получени. В случая, нотариалната покана е била пратена до адреса в гр.София, който фигурира в договора за кредитната карта, поради което се счита за връчена, тъй като е достигнала до този адрес. След като има такава уговорка в ОУ, банката не е била длъжна да търси ответника на друг адрес. Тя е изпълнила задълженията си по ОУ и е пратила съобщение за предсрочната изискуемост на дълга на адреса, който й е бил известен по преписката. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на дълга и тя се счита за настъпила.

               Междувременно е извършено вливане на “Банка Пиреос България“ АД в “Юробанк България“ АД, поради което сегашният ищец е встъпил в правата и задълженията на кредитора по договора и е легитимиран да претендира от ответника всички суми по кредита.

               Според експертизата, към 21.02.2018г. и към изготвяне на заключението на вещото лице, са дължими и неплатени 500 лева главница, 110.31 лева договорна лихва, 19.34 лева лихва за просрочие и 46.58 лева такси. Следователно са основателни и доказани по размер исковете за главницата, договорната лихва и таксите. Следва да се отбележи, че ищецът претендира по-малки суми за договорна лихва и с оглед принципа на диспозитивното начало трябва да се присъдят сумите, както са претендирани. Съдът намира, че се дължи и сумата от 46.58 лева за такси, тъй като са предвидени в Тарифата към Общите условия и се дължат за ползване на кредитната карта. Те са начислени, според експертизата в търсения размер, поради което искът за това вземане е също основателен.

               Искът за наказателната лихва за забава е частично основателен, тъй като според експертизата размерът на тази лихва се доказва до 19.34 лева, а се търсят 62.86 лева.

               Основателен е и искът за нотариалните такси от 115.20 лева. За изпратената нотариална покана са платени 230.40 лева, видно от приложеното платежно нареждане. Това са разходи, които банката е била принудена да направи, за да обяви предсрочната изискуемост и те са по повод неизпълнение на договорните задължения на длъжника да заплаща дължимите вноски. Ето защо длъжникът трябва да заплати на банката сторените от нея разходи за изпращане на нотариалната покана. Претендират се по-малко от заплатените в действителност суми, поради което и този иск се доказва по размер.

               Следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца главница от 500 лева, договорна лихва от 68.19 лева, наказателна лихва от 19.34 лева, такси от 46.58 лева и нотариални такси от 115.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането. За горницата над 19.34 лева до целия търсен размер на наказателната лихва от 62.86 лева искът трябва да бъде отхвърлен.

               След като главният иск е почти изцяло уважен, няма условия за разглеждане на евентуалния осъдителен иск, поради което съдът не се произнася по него.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 770.26 лева и разноски по заповедното дело от 137.04 лева, съразмерно на уважените искове.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:  

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.В., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Юробанк България” АД /правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД/, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.София, …, представлявана от П.. Н.. Д.. и Д.. Б.. Ш.. сумата от 500 лева /петстотин лева/ главница, представляваща неизпълнено задължение по рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 10.03.2017г., сумата от 68.19 лева /шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 08.02.2018г., сумата от 19.34 лева /деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.02.2018г., сумата от 46.58 лева /четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ такси по договора за периода от 20.04.2017г. до 08.02.2018г., сумата от 115.20 лева /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/ нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 21.02.2018г. до изплащане на сумата, които вземания са предмет на заповед за незабавно изпълнение № 1389/20.04.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 2775/2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 19.34 лева наказателна лихва до целия търсен размер от 62.86 лева.

               ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН ********** *** да заплати на ”Юробанк България” АД /правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД/, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.София, …., представлявана от П.. Н.. Д.. и Д.. Б.. Ш.. сумата от 770.26 лева /седемстотин и седемдесет лева и двадесет и шест стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 137.04 лева /сто тридесет и седем лева и четири стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ