Решение по дело №364/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Г.Я.П. ***, действащ чрез пълномощника адв. С.С. ***, съд. адрес:***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 567/2019 г. по описа на Районен съд Видин. Ищецът твърди, че с решение по АНД № 567/2019 г. по описа на ВРС е било отменено наказателно постановление № ДАИ-0000010/12.02.2019 г. на Началник отдел АНД в ГДАИ-София, с което на ищеца е било наложено административно наказание на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр. първо от ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 1500.00 лева. Посочва, че в резултат на отмененото наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 567/2019 г. по описа на ВРС.

Претендира Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да му заплати сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 567/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното издължаване, както и заплащане на направените разноски по делото.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Претендира се приложимост на чл.78, ал.2 от ГПК по отношение претендираните разноски в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за основателност на предявените главен и акцесорен искове.

Административен съд Видин, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият се явява основателен, предвид следното: от доказателствата по делото се установява, че с наказателно постановление № ДАИ-0000010/12.02.2019 г. на началник отдел АНД в ГДАИ-София, на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр. първо от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред ВРС, за което е образувано административно наказателно дело № 567 по описа на съда за 2019 година. С решение № 256/05.07.2019 година, влязло в сила на 16.08.2019 г., Съдът е отменил изцяло наказателното постановление.

Безспорно се установява, че в производството пред ВРС ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, за което производство му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 300.00 лева. Установява се и че процесуалния представител на ищеца е взел участие в откритите заседания пред ВРС.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя представлява форма на изпълнителна дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 256/05.07.2019 г. по АНД № 567/2019 г. по описа на ВРС е било отменено наказателно постановление № ДАИ-0000010/12.02.2019 г. на началник отдел АНД в ГДАИ-София, с което на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр. първо от ЗДвП.

От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВРС, по обжалване на наказателното постановление. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. по описа на ВАС.

Следователно е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Този извод е налице, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба”, което той е счел за незаконосъобразно.

Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.

В случая възнаграждението, заплатено в брой, за производството пред районния съд в размер на 300.00 лева, включва процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на жалба и явяване в открито съдебно заседание, в т.ч. и заплатената по договора сума, поради което подлежи на обезщетяване.

Ищецът претендира сума в размер на 300.00 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него възнаграждение за ангажирания адвокат по АНД № 567/2019 г. по описа на ВРС, което отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Същото се явява и в съответствие с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По искането за присъждане на законна лихва върху главницата: основателно се явява и искането на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното постановление, до окончателното му изплащане. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК. Според посоченото тълкувателно решение, обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 16.08.2019 г., така че лихвата ще следва да се присъди от този момент.

Предвид изложеното, Съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВРС, в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение наказателно постановление № ДАИ-0000010/12.02.2019 г. на началник отдел АНД в ГДАИ-София, влязло в сила на 16.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление до окончателното издължаване.

С оглед изхода на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претенцията за разноски на ищеца включва, освен заплатено адвокатско възнаграждение, и платена държавна такса в размер на 10.00 лева.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се явяват в размер на 310 лева, за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Неоснователни в тази насока се явяват доводите на ответника във връзка с приложимостта в случая на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, предвид сочените от ответника обстоятелства, че агенцията не е дала никакъв повод за завеждане на настоящия иск, както и че ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на претенцията си. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Липсва законоустановена предпоставка за допустимостта и/или основателността на иска да е налице опит за извънсъдебно уреждане на претенцията на ищеца, а и не са налице данни ответникът да е инициирал такова макар и след предявяване на иска. От друга страна, ясно в чл.78, ал.1 от ГПК е разписано, че държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, поради което възраженията на ответника, основани на правната същност на претенцията за разноски всъщност са основателни, но не обосновават извод за неуважаване на искането на ищеца за присъждането им. Подобни възражения се срещат в съдебната практика, но по отношение на основателността на същинския иск за обезщетение на вреди, произтичащи от платени разноски във връзка с обжалвано и отменено в друго производство наказателно постановление, а не по отношение основателността на искането за присъждане на разноски в производството, образувано по иск за обезщетение на вреди.

Воден от горните съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на Г.Я.П. ***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 (триста) лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 567/2019 г. по описа на Районен съд Видин, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2019 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на Г.Я.П. ***, направени по делото разноски в размер общо на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: