Решение по дело №6525/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1927
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100506525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1927
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506525 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по две въззивни жалби на
„Е.П.“АД (предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД).
Първата жалба е срещу решение 295193/06.12.2019г. по гр.д. 3982/2016г. на
СРС, 178 с-в с което е уважен предявеният от К. ХР. К. отрицателен установителен иск
за недължимост на сумата от 428,27 лева- цена за достъп до електроразпределителната
мрежа.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че щом не е реално
ползване ел. енергия в процесния обект, то не се дължи и цена за достъп. Счита, че
такава се дължи независимо дали реално се ползва енергия в присъединения обект.
Посочва, че тази цена е за самото право да се ползва мрежата и не зависи от реалното
ползване на ел. енергия. Счита, че тази цена е за поддържане развитие и т.н. на ел.
разпределителните и преносни мрежи и се дължи от всички потребители с
присъединени обекти на принципа на солидарност. Разходите за поддръжка у
управление на мрежата не зависели от потреблението на отделния потребител
Позовава се на решения на ДКЕВР в този смисъл.
С втората жалба се обжалва допълнително решение 20040362 от 11.02.2021г.,
постановено по същото дело на СРС, с което е уважен същият иск, но за разликата над
1
уважения с първото решение размер до пълния предявен от 1493,00 лева, за която
разлика с първото решение, искът е оставен без разглеждане, като в тази му част
решението е било отменено с определение на СГС по в.ч.гр.д 6740/2020г..
С втората жалба се излагат аргументи за недопустимост на това решение, поради
произнасяне свръх петитум, както и за неправилност на изводите по същество, че
липсва облигационно отношение между страните, като счита, че такова произтича от
общите му условия и закона.
С жалбите се иска отмяна на това двете решения и цялостно отхвърляне на иска.
Постъпили са отговори и на двете жалби, с които се оспорват жалбите и се иска
потвърждаване и на двете решения, като се поддържа въведено като евентуално
основание на иска - погасителна давност.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решенията са валидни и
допустими. Няма произнасяне свръх петитум с допълнителното решение, доколкото
искът е заявен изначално с размер от 1493,00 лева. С първото решение е уважен до
размер от 428,27 лева, а след въззивен контрол относно прекратяването на делото за
разликата до пълния размер, искът е уважен и за тази разлика. Произнасяне свръх
петитум би имало ако съдът бе излязъл извън рамките на заявения с исковата молба
период, като ги надвиши или ако се произнесе по размер по-голям от заявения, а в
случая не е така.
По същество и двете жалби са неоснователни. Предявен е отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане.
Ищецът обосновава интерес от исковете с предоставената му от ответника
справка, според която ищецът дължи на ответника процесната сума за ел. енергия.
Такива суми се посочват и в представените по делото фактури от 2013 и 2016г.
По отрицателен установителен иск ответника в срока за отговор на исковата
молба е длъжен да въведе всички основания на които счита, че е възникнало за него
вземането, което ищецът отрича. В противен случай незаявените основания се
преклудират.
В случая отговора на исковата молба е подаден след преклузивния срок по чл. 131
ГПК. Препис от исковата молба е връчен на 02.01.2018г, а отговора е подаден по
куриер на 07.02.2018г. и е извън срока, изтекъл на 02.02.2018г-Петък присъствен ден..
На основание чл. 64, ал. 1 ГПК отговорът на исковата молба не се взема предвид от
съда. Горното е напълно достатъчно за уважаване на исковете. Поради пропускане на
срока за отговор са били недопустими и представените от юрисконсулт в първото
заседание писмени доказателства – заявление от ищеца за разсрочване на вземания за
период м.11.2011-м.01.2013г.
Липсват каквито и да било други доказателства както, че ищецът е собственик или
2
ползвател на имота, така и че е поискал и е открита партида за стопански потребител и
това изрично е оспорено по делото от ищеца. А и както се посочи наличието на
облигационно отношение и предоставяне на достъп до определена мощност не са
въведени в срок, като основания за вземането посочено в издадена от самия ответник
справка и в представени по делото фактури.
За пълнота следва да се посочи, че е принципно неправилно становището на СРС,
че цена за достъп се дължи само при реално ползване на енергия. Това е така само в
хипотеза на достъп за потребление за битови нужди. И сегашните правила за търговия
с ел. енергия уреждат и хипотеза за цена за достъп за „предоставена мощност в местата
на измерване“ (чл. 29, ал. 3, предл. 2 от правилата от 2013г.) така и чл. 6, ал. 1, т. 2; чл.
16, ал. 3 от НАРЕДБА за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ
17/2004г. отм.). Тя е приложима за стопанските потребители, които заявяват
необходимата им мощност при присъединяване на обекта към мрежата или при
промяна на предназначението на вече присъединен обект.
При липса на надлежно заявено основание за дължимост на сумата отразена в
приложената към исковата молба и изходяща от ответника справка и в приложените
фактури се налага извод, че тези суми не се дължат от ищеца и искът правилно е бил
уважен с основното и с допълнителното решение.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има само въззиваемия,
който доказва разноски за адвокатски хонорар в размер на 350,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 295193/06.12.2019г. И решение 20040362 от
11.02.2021г, постановени по гр.д. 3982/2016г. на СРС, 178 с-в.
ОСЪЖДА „Е.П.“АД с ЕИК ******* (предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД) да
заплати на К. ХР. К. с ЕГН ********** 350,00 лева разноски за адвокат по настоящото
въззивно производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3