РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Русе, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520102015 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД във вр. с чл.216, ал.1, т.3 от
ДОПК.
Ищецът ТД на НАП – Варна, чрез главен публичен изпълнител Венета Бончева
твърди, че по отношение на първия ответник Ж. М. И. са установени публични
задължения от 2015 до 2019 г., с начислена лихва към 08.02.2024 г., подробно описани
в табличен вид.
Със Съобщение за доброволно изпълнение № 00451/2015/000002/03.02.2015 г.
било образувано изп.дело № 451/2015 г., получено лично на 26.03.2015 г. Към
настоящия момент публичното вземане по изпълнителното дело било в размер на:
66762.19 лв., в това число главница 38024.16 лв., лихва 27838.03 лв. и нелихвоносно
вземане 900 лв.
Съгласно Разпореждане за присъединяване, изх.№ С200018-105-
0271135/05.08.2020 г. общият размер на публичните вземания по декларирани от
едноличния търговец/физическото лице данъчни задължения възлизал на: главница
32922.16 лв., лихва 16520.39 лв. и нелихвоносно вземане 900 лв.
На 18.09.2020 г. с Договор за продажба на моторно превозно средство Ж. М. И.
продал на „ЛВТ 2020" ЕООД, с управител Ж. М. И. продал, следното МПC: лек
автомобил, марка МАЗДА, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911КК, рама №
JMZERH9A600230284, двигател – без номер, за сумата от 6600 лв. Автомобилът бил
1
придобит от Ж. М. И. на 30.07.2020 г.
С договор за покупко-продажба от 05.04.2023 г. ЕТ „ЖИКА-Живко Илиев“
продал търгoвското предприятие на едноличния търговец на „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД,
представлявано от Ж. И.. Едноличният търговец отговарял с цялото си имущество за
всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или
публичноправни. Съгласно чл.15, ал.3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако
няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията
солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на
търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятие.
От представените доказателства било видно, че не е налице имущество, от което
да се удовлетвори държавата нито от физическото лице, нито от предприятието на
едноличния търговец, нито от правоприемника му – „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД.
С учредителен протокол от 19.08.2020 г. Ж. И. учредил „ЛВТ 2020" ЕООД, с
ЕИК *********. Съгласно Декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗС декларирал, че
представляваното от него дружество не е осъществявало дейност за отчетен период
2020 г. Съгласно справка от „профил на задълженото лице „Статистически годишни
данни" нямало данни за извършване на търговска дейност и през 2020 г., 2021 г., 2022
г. и 2023 г. В този смисъл „ЛВТ 2020" ЕООД нямало и установени публични
задължения. Притежавало единствено МПС „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911
КН, стопанисвано и управлявано от Ж. И., а самият Ж. И. имал установени и
изискуеми публични вземания в размер на 70 284.53 лв., без да е налице имущество,
което може да се реализира по реда на ДОПК.
Към дата на учредяване на дружеството - 19.08.2020 г. капиталът бил в размер
на 100 лева. Месец по-късно, на 18.09.2020 г. търговското дружество купило МПС на
стойност 6600 лв. със средства с неустановен произход.
На 26.06.2019 г. постъпило последно плащането по изпълнителното дело в
размер на 200 лв. Получената от продавача сума не е послужила за погасяване на
публичните вземания.
С Постановление, изх. № С 170018-022-0015647/23.03.2017 г. било наложено
обезпечение на лек автомобил, марка „AUDI“, модел „А 4“, peг.№ Р6804РН, рама №
WAUZZZ8DZVA113659, двигател № ADR239047, година на производство 1997 г.,
мощност 92kw, със застрахователна оценка 2400 лв.
Съгласно Писмо, рег. № 10800-2850/2/05.02.2024 г. на ОД на МВР-Русе, ищецът
бил уведомен, че лицето не притежава ПС. С Постановление, изх.№ С190018-022-
0053419/26.06.2019 г. било наложено обезпечение на постъпващи суми в „ОББ“ за
сумата от 32268.67. С отговор от 03.07.2019 г. от Банката били уведомени, че лицето не
е клиент. С Постановление, изх.№ С230018-022-0052815/31.07.2023 г. било наложено
2
обезпечение на постъпващи суми в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в размер на 67301.45 лв. С
отговор от Банката били уведомени за недостатъчен авоар. С Постановление, изх.№
С230018-022-0093284/14.12.2023 г., било наложено обезпечение - запор върху вземане
от трето задължено лице - работодател „БРЕД СОЛЮШЪН“ ООД, за сумата от
69206.70 лв. С Постановление, Изх.№ С240018-022-0007280/02.02.2024 г., бил наложен
запор върху притежаваните от лицето ценни книги: - Дялове, съгласно Учредителен
акт от 19.08.2020 г., брой: 10 бр., с номинална стойност за един брой 10 лв., издател:
„ЛВТ 2020“ ЕООД, на обща стойност 100 лв.
От изготвена справка от Агенция по вписванията било видно, че не е налице
недвижимо имущество, собственост на дружеството. Съгласно справка за декларирано
имущество в Дирекция „МДТ“, Ж. И. бил собственик на земя и сграда в гр. Плевен,
ул."Лозенка" № 42, декларирано, като основно жилище с 4 броя собственици и
данъчна оценка от 24 184.20 лв., но съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК върху същото
не можело да се насочи принудително изпълнение.
Според ищеца, с продажбата от 18.09.2020 г. на практика било изчерпано цялото
имущество на лицето и не било налице имущество, от което да се удовлетвори
държавата. Извършено било разпореждане с имущество, срещу което може да бъде
започнато принудително изпълнение. Получените от сделките суми не били
послужили за погасяване на публичното вземане. Вземането на държавата възникнало
преди извършването на разпоредителното действие.
Ищецът се позовава на текста на чл.216 ДОПК от 01.01.2021 г., според който
недействителни по отношение на държавата били сделки, извършени във вреда на
публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, сключени след
дата на деклариране на публичното задължение. Законодателят въвел ново основание -
след датата на деклариране на публичното задължение, с цел създаване на по-голяма
яснота и защита интересите на държавата за прогласяване на недействителност на
прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с
актове за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата била
изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК, определени с декларация по чл. 105 от
ДОПК. ДОПК въвеждал освен установяване с ревизионен акт, така и установяване
чрез самоизчисляване в подадена от лицето данъчна декларация.
Тъй като редакцията на разпоредбата била от 01.01.2021 г., а спорната сделка –
от 18.09.2020 г., ищецът предявява настоящия иск на осн. чл.216, ал.3 от ДОПК във вр.
с чл.135 от ЗЗД.
Данъчното задължение възниквало по силата на материaлна данъчна норма
(данъчен фактически състав) и задължението било по силата на закона. Декларирането
на дълга не влияело върху момента на възникване му, защото задължението
възниквало по силата на самия данъчен закон, като декларацията само
3
индивидуaлизирала вече съществуващ дълг. За възникване на данъчното задължение
достатъчно било да се е осъществил данъчен фактически състав по съответния закон,
не било необходимо каквото и да било установяване от страна на данъчно задълженото
лице или орган на приходната администрация. Данъчното задължение се пораждало
постоянно през определен данъчен период с изпълнението на определен данъчен
фактически състав, регламентиран с данъчна правна норма и само въз основа на
закона. Безспорно държавата била кредитор, по смисъла на чл. 135 33Д и процесната
сделка безспорно увредила кредитора. С извършените сделки лицето увеличило
платежната си неспособност. Необходимо било длъжникът да е знаел при извършване
на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Не било
необходимо намерение да се вреди. Юридическото лице „знаело“ за увреждането, ако
физическите лица от състава на неговите органи са знаели за увреждането. Член 135,
ал. 2 ЗЗД се прилагал и по отношение на ЮЛ. Всяко ЮЛ се управлявало от определени
органи, чрез които участва в гражданския оборот. Органите винаги се състояли от ФЛ,
носители на волеизявление. Към момента на извършване на разпоредителната сделка
продавачът и купувачът били едно и също лице – Ж.М. И. от една страна и Ж.М. И., в
качеството си на управител и собственик на „ЛВТ 2020" ЕООД.
Предвид изложеното, на основание чл.135 от ЗЗД, във вр. с чл. 216, ал.3 от
ДОПК, моли да бъде постановено решение, с което да се обяви за относително
недействителен по отношение на държавата договора за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 18.09.2020 г., с рег.№ 8791, сключен между Ж.М. И., с ЕГН:
********** и ,,ЛВТ 2020"ЕООД, ЕИК *********, с управител Ж.М. И., с ЕГН:
**********, по отношение на лек автомобил, марка „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№
Р6911 КН, рама № JMZERH9A600230284, двигател - без номер, за сумата от 6600 лв.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът Ж. М. И. депозира отговор на исковата
молба, в които оспорва основателността на иска. Заявява, че не е спорно, че към
18.09.2020 г. същият има установени публични задължения; че той е едноличен
собственик на капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, поради което се
касаело за „свързани лица“ по см. на чл.216, ал.3 ДОПК и че на 18.09.2020 г.
ответникът продал на собственото си търговско дружество „ЛВТ 2020“ ЕООД лек
автомобил „Мазда“ с рег.№ Р 6911 КН. Ответникът счита, че спорът е правен и се
свежда до преценка дали оспорената сделка уврежда интересите на Държавата по см.
на чл.216 ДОПК, респ. чл.135 ЗЗД. Твърди, че сделката не е увреждаща. Съгласно
чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори. Част от имуществото на длъжника било правото на собственост върху
дружествените дялове от капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, които били запорирани.
Видно от партидата на „ЛВТ 2020“ ЕООД било, че на 06.02.2024 г. в полза на
Националната агенция по приходите бил вписан запор върху всички притежавани от
Ж. М. И. дялове от капитала на посоченото еднолично търговско дружество. Други
4
запори нямало вписани. Изпълнението върху дял от търговско дружество било изрично
уредено в нормата на чл.231 ДОПК. Публичният изпълнител разполагал с правната
възможност да насочи изпълнението върху дяловете, които притежава ответникът И.
от капитала на „ЛВТ 2020“ ЕООД, като по силата на чл.231, ал.3 ДОПК връчи на
последното изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, след
което предяви иск за прекратяване на дружеството пред Окръжен съд гр.Русе.
Оспорената сделка не увреждала интересите на Държавата, тъй като не препятствала
изпълнение върху дяловете на дружеството, неговото прекратяване чрез ликвидация и
удовлетворяване вземането на Държавата от стойността на притежавания от
дружеството лек автомобил.
Вторият ответник „ЛВТ 2020“ ЕООД не взема становище по иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
18.09.2020 г. между Ж. М. И. и „ЛВТ 2020“ ЕООД, с управител Ж. М. И., е сключен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който
физическото лице продава на търговското си дружество лек автомобил, марка
„МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911 КН, рама № JMZERH9A600230284, двигател -
без номер, за сумата от 6600 лв.
Съгласно Удостоверение от 13.02.2024 г., изд. от ОЗК „Застраховане“,
застрахователната стойност на процесния автомобил е 11 000 лв.
От справка в Търговския регистър е видно, че горното търговско дружество е
регистрирано месец преди сделката – на 21.08.2020 г., с капитал от 100 лв. Съгласно
Декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗС, приложена на л.156 по делото, ответникът
декларирал, че представляваното от него дружество не е осъществявало дейност за
отчетен период 2020 г.
Съгласно Справка за общите задължения на ответника Ж. И. към 09.04.2024 г.,
същите възлизат общо на 66774.19 лв., от които 38936.16 лв. главница и 27838.03 лв.
лихва. Задълженията датират от 2014 г. на основание Декларация по ЗДДС, за
събирането на които е образувано изп.дело № 18150000451/2015. Депозирани са и
самите справки-декларация за данък върху добавената стойност, като първата е от дата
13.02.2014 г.
Ответникът е бил собственик и на ЕТ „Жика – Ж. И.“ също с множество
задължения на осигурител по Декларация, обр.6, за периода 2014 – 2020 г.
С договор за покупко-продажба от 05.04.2023 г. ЕТ „ЖИКА-Живко Илиев“
продава търгoвското предприятие на едноличния търговец на „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД,
представлявано от Ж. И..
5
Ищецът представя писмени доказателства затова, че както ЕТ, така и
правоприемника му – „РОЯЛ ЦМ“ ЕООД, нямат имущество, от което да се
удовлетвори държавата.
Представената Справка от „профил на задълженото лице „Статистически
годишни данни" сочи, че липсват данни за извършване на търговска дейност от втория
ответник „ЛВТ 2020" ЕООД и през периода 2020 г. - 2023 г., поради което и няма
установени публични задължения.
Постъпилото последно плащане по изпълнителното дело е от 26.06.2019 г. и е в
размер на 200 лв., които обаче не са послужили за погасяване на публичните вземания.
С Постановление № С170018-022-0015647/23.03.2017 г. е наложено обезпечение
на л.а. „AUDI А 4“, с peг.№ Р6804РН, рама № WAUZZZ8DZVA113659, двигател №
ADR239047, година на производство 1997 г., мощност 92kw, със застрахователна
оценка 2400 лв.
Въпреки наложените запори на банкови сметки, вземания от трети лица и
дружествени дялове, задълженията на държавата не са заплатени. Липсва и
имущество, собственост на търговското дружество.
Ответникът е собственик на земя и сграда в гр. П., ул."Л." № 42, декларирано
като основно жилище с 4 броя собственици и данъчна оценка от 24 184.20 лв., върху
което, съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК не може да се насочи принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, съгласно което
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените
след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения: сделки, извършени във вреда на публичните
взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице". Разпоредбата на ал. 2
повелява недействителността да се обяви по иск на съответния публичен взискател
или на публичния изпълнител по реда на ГПК.
В разглеждания случай ищецът е поискал да се обяви за недействителен по
отношение на държавата договорът за покупко-продажба, с който проверяваното лице
възмездно е прехвърлило правото на собственост върху моторно превозно средство,
която сделка е сключена след датата на деклариране и на установяване на публични
задължения по причина, че договорът е извършен във вреда на публичните взискатели,
по които страна е свързано с длъжника лице.
Приложените по делото доказателства установяват кумулативното наличие на
6
всички предпоставки, които обосновават основателността на иска на посоченото
основание. Договорът е сключен след връченото на 26.03.2015 г. съобщение до
ответника за доброволно изпълнение по образуваното срещу него изп.дело №
451/2015 г. Към него момент задължението му е възлизало на сумата от 600 лв. и
нараснало с времето на 66 762.19 лв. до настоящия момент. Процесната сделка е
извършена във вреда на публичния взискател, от свързани лица, тъй като продавачът и
купувачът са едно и също лице.
Винаги, когато длъжникът по едно публично задължение извърши
отчуждителна сделка, е налице вреда, защото тя обективно води до намаляване на
неговото имуществото и се създава реална опасност от невъзможност за
удовлетворяване на публичните задължения. Вредата е обективна предпоставка и е
налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато
само го намалява или с правните действия на длъжника се създава трудност за
удовлетворяване на публичното задължение. В случая длъжникът не разполага с друго
имущество, освен отчужденото, но дори и да разполагаше, това не означава
непременно и сигурна възможност на публичния взискател да се удовлетвори от него.
Процесната разпоредителна сделки е сключена на продажна цена почти два пъти под
застрахователната стойност на превозното средство, като дружеството-купувач по нея
от създаването си месец по-рано не е развивало дейност. След сделката в
патримониума на задълженото лице /продавача/ липсват имуществени права, което
лишава държавата от възможността да се удовлетвори.
Договорът е извършен във вреда на публичния взискател и защото купувачът е
търговско дружество на самия длъжник, който е негов управител. Юридическите лица
се управляват от определени органи. Чрез тях участват в гражданския оборот.
Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление.
Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по
силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го
обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на
определени физически лица. Когато тези физически лица действат като органи, те
поемат права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице
се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема
волеизявления“.
Към датата на процесната сделка едноличните собственици на капитала и
управител на дружеството купувач е продавачът, т.е. едно и също лице. Поради това
следва да се приеме, че е налице и знание за увреждащия характер на сделката.
Възражението на ответника, че сделката не уврежда интересите на държавата,
тъй като не препятства изпълнение върху дяловете на дружеството, е неоснователно.
Крайната цел на процедурата и на иска по чл.231 от ДОПК за прекратяване на
7
ответното търговско дружество е да се удовлетвори вземане на публичния взискател
чрез изпълнение върху дружествения дял на съдружника. Това е само един от
изпълнителните способи, предвидени в ДОПК и се прилага по преценка на публичния
изпълнител. В случая при неговото реализиране не би се стигнало до събиране
вземането на Държавата, тъй като стойността на дела едноличния собственик на
капитала е изключително ниска. От друга страна държавата не е кредитор по
отношение на „ЛВТ 2020“ ЕООД /което поради липса на търговска дейност няма и
установени публични задължения/, за да може да предприеме процедурата по чл.231
ДОПК.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен, поради което
следва да се обяви за недействителна по отношение на Държавата атакуваната
разпоредителна сделка между двамата ответници.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на РС-Русе държавна такса по делото в размер на 440 лв. (4 % от
застрахователната стойност на МПС в размер на 11 000 лв., предмет на процесната
сделка).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Държавата, представлявана от
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе, Венета Бончева,
сключеният между Живко М. И., с ЕГН ********** и ,,ЛВТ 2020"ЕООД, ЕИК
*********, с управител Живко М. И., с ЕГН **********, договор за покупко-
продажба, рег.№ 8791/18.09.2020 г., на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „МАЗДА“, модел „ЦХ 7“, с рег.№ Р6911 КН, рама № JMZERH9A600230284,
двигател - без номер, за сумата от 6600 лв.
ОСЪЖДА Ж.М. И., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Т.“ 20, вх.6, ет.1, ап.3 и ,,ЛВТ
2020" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Тича“
20, вх.6, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Живко М. И., да заплатят по сметка
на Районен съд – Русе 440 лв. държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8