Р Е Ш Е Н И Е
№…….../……..2019 г.
гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при
участието на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 409 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена от Б.В.Й. ЕГН **********
със съгласието на нейната майка и законен представител на П.Д.Й. с адрес ***
против В.Б.Й. ЕГН ********** с адрес ***, с която се претендира изменение на
присъдената в полза на ищеца издръжка.
В исковата молба се сочи, че с
решение № 57/21.12.2006г. по Гр. дело № 58/2006 г. по описа на Районен съд
гр.Провадия ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на Б.В.Й. чрез
нейната майка и законен представител П.Д.Й. сума в размер на 40 лева месечно.
Заявява се, че поради протичащите динамични социално-икономически условия се е
увеличил размера на минималните средства необходими за задоволяване на
обичайните, ежедневни потребности. Твърди, че ответникът може без затруднение
да дава по-голяма издръжка. Прави искане за увеличаване на размера на
издръжката за детето Б.В.Й. от 40 лева на 200 лева месечно, считано от датата
на завеждане на иска 19.03.2019 г., с падеж всяко първо число на месеца, за
който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска
до настъпване на законно основание за нейното прекратяване или изменението й.
Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания. Претендират
се съдебно деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника адв. Н. Б. АК Варна счита, че иска е
основателен за сумата от 150 лв. и изцяло неоснователен за разликата до 200 лв.
твърди, че иска е прекалено завишен и не е съобразен с възможности на ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното
по делото Решение 57 от 21.12.2006 г.,
постановено по гр. д. 58/2006 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на
12.01.2007 г., се установява, че В.Й. е осъден да заплаща в полза на Б.Й.,
месечна издръжка в размер на 40 лв., чрез нейната майка и законен представител П.Д.Й., считано от влизане на решението
в сила 12.01.2007г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжка, на основание чл.142, ал.2 от СК.
Видно от
приетото по делото удостоверение за раждане родители на детето Б.В.Й. са П.Д.Й. и В.Б.Й..
От
представеното по делото копие от допълнително споразумение №1 към трудов
договор № 54 от 25.09.2018 г., се установява, че В.Б.Й. получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1030 лв.Видно от служебна бележка
изх.№ 60-30-03-19669/17.04.2019г. от Агенция по заетостта лицето В.Б.Й. е било регистрирано, като търсещо работа за
периода 22.08.2017г.-24.04.2018г.
Видно от
копие представено по делото от договор за кредит № 870054854780, се установява
че на В.Б.Й. е бил отпуснат банков
кредит от Банка“Експрес банк“ АД в размер на 20 000 лева, като кредита се
погасява чрез месечни вноски-главница и лихва, съгласно погасителен план, към
договора за кредит с месечна вноска в размер на 306.80лв за период от
18.06.2017г.- 18.06.2024г..
Видно от приетите по делото на л.27 и л.28 удостоверения за раждане на
малолетните Т. В.Й., род. на ***г. и В. В.Й., род. на ***г., същите са с
родители майка Ж. И. И. и баща В.Б.Й..
От
представената по делото служебна бележка се установява, че Б.В.Й. е редовна
ученичка в 8б клас през учебната 2018/2019 г. и е записана в клуб
„Волейбол-момичета“.
Видно от служебна бележка изх.№ 60-03-11-15547/28.02.2019г. от Агенция
по заетостта лицето П.Д. Я. е било регистрирано, като
търсещо работа за периода 20.02.2003 г.-15.07.2003 г., 28.02.2006 г.-
26.01.2007 г., 02.12.2008 г.- 07.01.2009 г., 18.02.2011 г.-17.05.2011г.,
24.11.2011г.-05.07.2012г.,15.01.2013г.-13.03.2013г.,05.10.2018 до момента на
издаване на служебната бележка, като не са били представени доказателства за
прекратена регистрация.
От
приобщения социален доклад изх.№ПР/Д-В-П/59-002/20.05.2019г. на Дирекция “Социално
подпомагане“-Провадия, изготвен на база извършено проучване и проведени срещи с
П.Д. Я. и детето Б.В.Й. се установява, че основни грижи за детето полага
неговата майка. В дома, където живее Б. имало осигурено всичко необходимо за
посрещане на нуждите й. Потребностите на момичето от храна, облекло и обувки,
съобразени със сезона, аксесоари, според възрастта и пола, били осигурени.Детето
заедно с майка си и сестра си Б. обитавали жилище, което било собственост на
втория съпруг на майката.Къщата се състояла от кухня с всекидневна, детска
стая, спалня и сервизни помещения.Стоите са добре обзаведени с мебели и вещи,
необходими за едно съвременно семейство.
Майката е
безработна, регистрирана е в ДБТ-Провадия, същата получавала обезщетение за
безработица в размер на 268.60 лева месечно, подпомагана е от ДСП-Провадия по
чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, месечно.
Б.
контактувала с членовете на семейството си и роднините на майка си.Тя не
познавала своя баща, тъй като от раздялата на родителите й, същия не е търсил
контакт с нея.Детето контактува със своя брат Д., който е пълнолетен и живее
при баща й във с.В..Б. има изграден приятелски кръг с деца, които са на близка
до нейната възраст и оказват положително влияние върху нея.
В
заключение, дирекция “Социално подпомагане” - гр. Провадия посочва, че в
интерес за детето Б. е да се определи по-висока месечна издръжка, съобразена с
възрастта и нарастващите й потребности, както и от финансовите възможности на
бащата.
От
приобщения социален доклад изх. № ДК / Д – В – П / 008 / 21.05.2019г. на
Дирекция “Социално подпомагане“-Провадия, изготвен на база среща-разговор с
бащата В.Б.Й. *** се установява, че към настоящия момент Й. съжителства на
семейни начела с Ж. И. И., като от това съжителство имат родени две деца Т. В.Й., род. на ***г. и В. В.Й., род. на ***г.
Той, както и членовете на семейството му са в добро общо здравословно
състояние.той живее в двуетажна къща в с.В., като ½ от къщата е негова
собственост.Жилището се състои от общо пет стаи, две кухни и два санитарни
възела.Къщата е водоснабдена и електрифицирана, обзаведена с всички необходими
вещи за едно съвременно домакинство.Хигиенно битовите условия са много добри.
Бащата е трудово зает.Й. не е търсил дъщеря си от раздялата им с майка
й.Той твърди, че ако срещне дъщеря си на улицата не би я познал.Емоционална
връзка между бащата и детето не съществува, същата е прекъсната в един много
ранен етап от живота на детето.
В
заключение, дирекция “Социално подпомагане” - гр. Провадия посочва, че в
интерес за детето Б. е да се определи месечна издръжка, съобразена с възрастта
и нарастващите й потребности, както и от финансовите възможности на бащата.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните и
най-добрия интерес на детето, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
За да бъдат уважени исковете по
чл. 150 от СК следва да бъде установено, че лицата, претендиращи издръжка не са
навършили пълнолетие, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите
да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези
предпоставки, ответникът следва да докаже възраженията си срещу основанието и
размера на предявените искове.
Установява
се от приетите по делото доказателства, че Б.В.Й. е на 9 г., а нейни родители са П.Д. Я. и В.Б.Й..
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена при изменение на обстоятелствата. Изменението на обстоятелствата
трябва да е трайно, като може да са в резултат на изменение на нуждите на
издържания или изменение на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът намира, че в
случая, с оглед възрастта на ищеца (на 9 г.), може да се презюмират
нарасналите й нужди, без да е необходимо последните да се доказват изрично,
т.е. измененото обстоятелство, което обуславя по-висок размер на издръжките, е
изминалият период от време след присъждането на издръжката в размер на 40 лв.
месечно през 2007 г. От тогава до настоящия момент са изминали дванадесет
години, през който период детето е пораснало, Б. е започнала да ходи на училище,
нуждите от храна, облекло, ежедневни средства, учебни пособия са се увеличили.
Към момента на постановяване на съдебното решение през 2006 г. и влизането му в
законна сила през м. януари 2007 г., минималната работна заплата за страната -
като база за изчисляване на минималния размер на издръжката за едно дете, е нараснала
многократно. Към настоящия момент минималната работна заплата е 560 лв. или
минималната издръжка е вече 140 лв.
Издръжка се дължи
от двамата родители. При определяне размера на издръжката наред с нуждите на
децата съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. От
представения по делото социален доклад за получени месечни доходи се
установява, че майката е е безработна, регистрирана е в ДБТ-Провадия, същата получавала
обезщетение за безработица в размер на 268.60 лева месечно, подпомагана е от
ДСП-Провадия по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, месечно.
От
представеното по делото копие от допълнително споразумение №1 към трудов
договор № 54 от 25.09.2018 г., се установява, че В.Б.Й. получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1030 лв.
Съдът счита, че за цялостната издръжка на
детето Б.В.Й. с
оглед възрастта й - същата е на 14 години, и присъщите за тази възраст нужди от
средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими поне
300 лв. месечно. Така посочения размер следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние: по отношение на Б.Й. майката да поеме
изплащането на 120 лв., а бащата на 180 лв. от общо определения размер на
издръжката. Доколкото не се установиха по-големи техни възможности и предвид на
това, че детето се намира при своята майка, която полага всекидневни грижи за
него, съдът намира, че майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в
пари, а бащата по-голям.
При
определяне на дължимия размер на издръжката съдът съобрази не само
обстоятелствата посочени в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. и Постановление №
5 от 30.XI.1981 г., и двете на Пленума на ВС, но и критериите, заложени в чл. 50 от
ППЗЗД във връзка с Постановление № 6 на МС от 15.01.2009 г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, като
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна възраст
до 14 – годишна възраст са в размер на 3,5 - кратния размер на гарантирания
минимален доход, или 227.50 лв. (3.5 х 65 лв.), а от 14-годишна възраст, до
навършване на пълнолетие - 4 кратния размер на гарантирания минимален доход,
или 260 лв. (4 х 65 лв.).
След като съобрази,
че посочените критерии се отнасят за деца, настанени за отглеждане в приемно
семейство, и след като отчете индивидуалните потребности на децата, и
императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК,
настоящият състав намира, че необходимата (минимална в случая) месечна
издръжка, която следва да заплаща В.Б.Й. на своето дете Б.В.Й. e сумата от 180 лв. на месец.
Ищецът е поискал заплащане на разноски по делото. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е сторил следните разноски:
400 лева – адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за това.
Предвид изхода по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 360 лева, съобразно размера, с който
се увеличава издръжката на детето.
На основание чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 201.60
лв., представляваща дължимата държавна такса върху размера, с който се
увеличава издръжката на детето.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, с която e увеличен размера на дължимата от ответника
издръжка.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената издръжка, съгласно Решение №57 от 21.12.2006
г., постановено по гр. д. № 58/2006 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила
на 12.01.2007 г., дължима от бащата В.Б.Й. ЕГН ********** с адрес ***,
в полза на детето Б.В.Й. ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и
законен представител на П.Д.Й. с адрес *** като я увеличава от 40 лв.
(четиридесет лева) на 180 лв. (сто и
осемдесет лева) месечно, считано от 19.03.2019 г., с падеж всяко първо число на
месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска, до настъпване на законно основание за изменението й или
прекратяването, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата от 20 лева до предявеният размер от 200 лева, на основание чл.
150 от СК във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази част, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.Й. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.Д.Й.
с адрес *** сторените разноски по делото, в размер на 360лв.
/триста и шестдесет лева/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.Й. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по
сметка на Провадийски районен съд сумата от 201.60
лв. /двеста и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд, а в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: