Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-2 13.05.2019
г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1544 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1344 от 20.06.18г. по
гр.д.№7231/17г. на Бургаския районен съд ЧСИ Трифон Димитров Димитров, рег. № 801 в
Камарата на частните съдебни изпълнители, район на действие ОС-Бургас, е осъден
да заплати на „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД, ЕИК *********, сумата от 20100 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, последица от
процесуално незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 20128010400159 на
ЧСИ Трифон Димитров, в резултат на които ищецът бил лишен от фактическата власт
върху възложената с постановление за възлагане от 25.06.2012г., влязло в сила на
10.07.2012г., движима вещ: пътностроителен вибрационен валяк за земни работи
марка „НАММ”, модел 3412HTLMP02645, ведно със законната лихва, начиная от датата
на увреждането – 10.07.2012г. до окончателното плащане, както и сумата
от 2804 лева - разноски по делото.
Отхвърлен е иска на “ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП”
ООД, ЕИК ********* за
осъждане
на ЧСИ Ивелина Борисова Божилова, рег. № 800 в Камарата на частните съдебни
изпълнители, Д.Н.К. *** и В.И.К. за солидарно заплащане на горепосочената сума
на ищеца, ведно със законната лихва.
„ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ
ГРУП” ООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Д.Н.К. и В.И.К. разноски в размер на по 1133 лева, а на ЧСИ Ивелина Борисова Божилова- 1150 лв.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ЧСИ Трифон Димитров Димитров.
Против решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата е подадена от адв.Галина Найденова като
пълномощник на ЧСИ Трифон Димитров. С нея решението е обжалвано в частта, с
която е уважен иска против този въззивник. Изложени са съображения, че в тази
му част решението е недопустимо, а в случай, че се приеме обратното- че то е
неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено по недопустим
иск- за солидарно осъждане на всички ответници да заплатят твърдените вреди на
ищеца. Претенцията към въззивника Димитров обаче следва да се реализира по реда
на специалния иск по чл.441 ГПК. Поради това, в нарушение на чл.210 ГПК са
приети за разглеждане обективно и субективно съединени искове, като съдът е
приел, че отговорността на всички ответници произтича от едно и също основание
и исковете подлежат на разглеждане в едно и също производство. На следващо
място се сочи, че в исковата молба спрямо въззивника Димитров се сочат три
отделни процесуални действия, без да е посочена конкретната им
незаконосъобразност и нарушение на закона. В съдебният акт било прието, че
незаконосъобразните действия на ЧСИ Димитров са насрочване на публична продан
при липса на доказателства за собствеността на вещта и индивидуализиращи белези
на вещта, както и без да е извършена справка дали вещта е налична; издаване на
постановление за възлагане на вещта при индивидуализацията й само с марка и
модел; последващи и несвоевременни действия по изпращане на съобщения до отв.К.
и К. да предадат описаната вещ, които действия противоречат и на изискването за
добросъвестност, при което ищецът бил лишен от фактическата власт върху
възложената движима вещ. Според въззивника Димитров тези изводи на съда
противоречат на материалния закон. Излага доводи, че ЧСИ няма задължение да
ревизира вече извършени от друг ЧСИ действия по прехвърленото му изпълнително
дело, които не са били оспорени по надлежния ред. За ЧСИ не съществувало
задължение за проверка на собствеността, или други справки в регистри, след
като при описа от ЧСИ Божилова вещта се е намирала във владение на длъжника.
Изтъква се, че при процесната публична продан са били спазени изискванията на
чл.474 ГПК, чл.477, ал.3 ГПК и чл.482 ГПК. Изготвеното обявление за проданта
съдържало изискуемото от закона съдържание, а същото мотивирало ищеца да вземе
участие в проданта на вещта. Недоказани останали знанието/ или не, за
преместване на вещта, като това не било основание за спиране на публичната
продажба. Сочи се, че ЧСИ действа в условията на обвързана компетентност и
изпълнява в рамките на закона възложеното му принудително изпълнение, поради
което той самоволно не можел да спре или прекрати публична продан. Напротив,
ако би сторил това, щяла да възникне отговорността му по чл.441 ГПК, но към
взискателя, за проявено бездействие. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, в случай че се реши, че предявения иск е допустим.
Своевременно е постъпил отговор на тази въззивна жалба
от страна на „ГЛОБЪЛ
ИНВЕСТ ГРУП” ООД, представлявано от адв.Даскалова. В него жалбата на въззивника
Димитров се оспорва като неоснователна. Оспорват се като неоснователни и
възраженията, свързани с правилността на решението. Сочи се, че за ЧСИ
съществува задължение да извърши проверка за собствеността на продаваната вещ и
извършва справки в други регистри, като е цитирана нормата на чл.483 ГПК и съдебна
практика. Поддържа и доводите си, че вещта не е била индивидуализирана в
постановлението за възлагане по начин, който да я отграничи от други валяци от
същата марка и модел, което намира за незаконосъобразно, понеже това е
документът, с който се придобива и установява правото на собственост. Намира за
несъстоятелни и твърденията за лимитативно изброяване в ГПК на хипотезите, при
което може да бъде спряна публичната продан, както и на тезата на този
въззивник, че следва да действа в хипотезата на обвързана компетентност.
Изтъква се, че според чл.14 ЗЧСИ той е независим и при изпълнението на
функциите си се подчинява само на закона. Затова отговорността му се реализира
когато не е спазил изискванията на закона, а не когато не е спазил указанията
на взискателя. Моли жалбата да се остави без уважение в обжалваната част, а на
въззиваемия- ищец да се присъдят разноските по делото.
Втората въззивна жалба е
подадена от третото лице- помагач „ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД. Този въззивник е обжалвал решението на БРС също
единствено в частта, с която са уважени исковете против ЧСИ Трифон Димитров.
Намира решението за необосновано с оглед събраните по делото доказателства и
направените от ответника и третото лице възражения и оспорвания, а така също за
неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Развити
са подробни доводи за това, че за ЧСИ не съществуват задължения да извърши
справки в регистри, както и да се увери, че продаваната вещ се намира на
конкретно място, а така също да индивидуализира вещта в достатъчна степен.
Счита, че доколкото собствеността на валяка не е била оспорена от друго лице, а
при описа от ЧСИ Божилова фактическата власт върху нея е била у длъжника, то за
ЧСИ Димитров липсвало основание да се усъмни в извършения от първия ЧСИ опис и
констатациите му относно собствеността. Акцентира на това, че в случай, че са
възникнали вреди от преместването на вещта, то последните не са във връзка и не
са последица от действията на ЧСИ, тъй като единствено пазачът на вещта е
легитимиран да отговаря по тези искове, произтичащи от задължението му да пази
вещта като добър стопанин, вменено с разпоредбата на чл.471, ал.1 ГПК. Намира
за недопустимо недобросъвестните действия на длъжника да бъдат основание за
ангажиране отговорността на ЧСИ. Сочи се, че процесните вреди не се намират в
пряка причинно-следствена връзка с действията на ЧСИ Димитров. На следващо
място намира за неправилни доводите на съда, че третото лице- помагач не може
да направи възражение за погасителна давност, щом за самия ответник не
съществува възможност да въведе такова възражение. Изложени са подробни
съображения. Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част, като
исковете бъдат отхвърлени изцяло, а на въззивника- застраховател се присъдят
разноските по делото.
Срещу тази въззивна жалба също е постъпил отговор от
страна на въззиваемия- ищец „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД, представлявано от адв.Д.. С него и втората
жалба се оспорва като неоснователна. Развити са подборни съображения по всеки
от доводите на застрахователя. На първо място се поддържа становището, че ЧСИ
носи отговорност за това, че не е извършил необходимите справки и проверка
относно собствеността на продадената вещ, понеже е насрочил публичната продан,
без да се увери, че вещта е налична, макар да е знаел, че същата не може да се
получи от купувача. Изтъква, че основанието на иска не е преместването на вещта
от длъжника, а горепосочените действия на ЧСИ, както и липсата на необходимото
описание- индивидуализиращи белези на вещта в постановлението за възлагане.
Намира за правилни и изводите на БРС, че третото лице помагач няма право на
възражение за погасителна давност, щом това право не съществува за
подпомаганата страна. Противното щяло да доведе до поставяне на подпомагащата
страна в привилегировано положение, което било в разрез с целта на института по
встъпване и привличане на трето лице. Посочена е съдебна практика. Освен това
намира самото възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно. Моли
жалбата да се остави без уважение, а на въззивника да се присъдят разноските за
въззивното производство.
Останалите страни не са взели становище във връзка с
въззивните жалби и отговорите.
В съдебно заседание процесуалният представител на ЧСИ
Божилова- адв.К. е заявила, че жалбата на въззивника Димитров е основателни, а
обжалваният съдебен акт- неправилен. Счита за неправилен извода на съда, че
правилата по ГПК за опис на недвижим имот се прилагат при опис на движима вещ. Цитираната
от БРС практика на ВКС била изолирана, тъй като според ТР №6/14.03.2014г. на
ВКС изрично било посочено, че при изпълнение върху движима вещ съдебният
изпълнител не събира доказателства относно собствеността на същата.
Процесуалният представител на въззиваемите Д.К. и В.К.-
адв.П. оспорва жалбите като неоснователни. Счита решението на БРС за правилно и
законосъобразно.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок от
надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес от обжалването
в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са
допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
„ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД е предявил пред Районен съд- Бургас иск за солидарно
осъждане на четиримата ответници: Ивелина Борисова Божилова от гр.Бургас- в
качеството на частен съдебен изпълнител с рег.№800 на КЧСИ; Трифон Димитров
Димитров от гр.Бургас- в качеството на частен съдебен изпълнител с рег.№801 на
КЧСИ; Д.Н.К. *** и В.И.К. ***, да му заплатят сумата от 20100 лв.,
представляващи имуществени вреди- платената цена за покупката на публична
продан на движима
вещ: пътностроителен вибрационен валяк за земни работи марка „НАММ”, модел
3412HTLMP02645, причинени от незаконосъобразни действия на
ответниците във връзка с описването, опазването и публичната продан на
процесния валяк в производството по изпълнителни дела №201180000400233 и
№201280104000159,
ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането – 10.07.2012г.
/датата на влизане в сила на постановлението за възлагане/ до окончателното
плащане.
Твърди, че в хода на първоначално образуваното
изпълнително производство ответника ЧСИ Божилова описала движима вещ, която не била
собственост на длъжника „Виастрой Бургас“ АД, което обстоятелство било видно от
публичен регистър- Централен регистър на особените залози, в който на
13.01.2009г. бил вписан договор за продажба на валяка със запазване на
собствеността, по който продавач бил „Виртген България“ ЕООД, а купувач-
„Виастрой Бургас“ АД. При описа вещта не била описана с характеристики, които
да позволяват нейната лесна индивидуализация. Назначените от ЧСИ Божилова
пазачи- ответниците К. и К., въпреки изрично вмененото им от закона задължение
да полагат за вещта грижата на добрия стопанин, допуснали тя да бъде преместена
от длъжника, след което повече не била открита. След като по искане на
взискателя делото било прехвърлено на ответника ЧСИ Трифон Димитров, същият насрочил
публична продан на валяка без да извърши проверка в публичния регистър на
особените залози и въпреки, че му бил известен факта, че валякът отдавна не бил
в базата на длъжника в м.“Върли бряг“. ЧСИ Трифон Димитров издал и
постановление за възлагане, в което липсвали индивидуализиращи признаци на
вещта, поради което дори същата да бъдела открита, не можело да се установи
идентичността ѝ с придобитата с постановлението за възлагане, за да
бъдела успешно принудително отнета. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Предявените главни субективно съединени искове против
съдебните изпълнители Божилова и Димитров са с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ във връзка с чл.45 ЗЗД, а против ответниците К. и К.- с правно основание
чл.45 ЗЗД. Обективно съединените с тях акцесорни претенции за законни лихви са
с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ответникът Д.К., представляван от адв.П. е представил своевременно, в срока по чл.131 ГПК
отговор, с който е оспорил иска като недопустим, предявен по нередовна искова
молба, респективно- неоснователен. Оспорва като неверни твърденията, че при
извършването на описа е бил назначен за пазач на процесния валяк. Сочи, че е
подписал протокола като служител на дружеството-длъжник, присъствал на описа.
Липсвал отказ на длъжника да пази вещта, а изпълнителният му директор- отв. В.К.
поел отговорността на пазач. Затова намира, че не е бил назначен за пазач по
законния ред. На следващо място сочи, че процесният валяк не бил собственост на
длъжника, а бил закупен на изплащане, като собствеността следвало да бъде
прехвърлена с изплащането на последната вноска, което очевидно не се случило,
тъй като продавачът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.дело
№1033/12г. по описа на ЧСИ Делян Н.. На трето място изтъква, че предвид горните
обстоятелства и с убеждението, че не е пазач на вещта, ответникът К. не намерил
нищо необичайно когато председателят на съвета на директорите на „Виастрой
Бургас” АД Сашо Желязков разпоредил на отв.К. да натовари валяка за
транспортиране в базата на „Пътстрой” ООД в гр.Стара Загора- дружество със
сходен предмет на дейност- пътно строителство и ремонти, на което Желязков бил
управител към онзи момент. Затова не се противопоставил на разпореждането.
Акцентира, че не е налице негово виновно поведение, което да е в причинна
връзка с настъпилите вреди. Той действал добросъвестно, в рамките на служебните
си задължения. Оспорва също настъпването на вредите за ищцовото дружество. Моли
за отхвърлянето на иска и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът В.К. е представил своевременно отговор като
възраженията му срещу иска са идентични с тези на отм.К.. Заявява, че е
подписал протокола за опис след отказа на К. да подпише протокола в качеството
на пазач. Отметката му, че е поел отговорността за пазене на описаната вещ била
извършена в качеството му на изпълнителен директор на дружеството длъжник.
Сочи, че е знаел, че процесния валяк не е собственост на дружеството, а бил
закупен с договор за лизинг, при което собствеността щяла да бъде прехвърлена в
момента на заплащане на пълната продажна цена. Затова не се противопоставил на
устното разпореждане на председателя на съвета на директорите на „Виастрой
Бургас” АД Сашо Желязков валякът да бъде транспортиран до базата на „Пътстрой”
ООД в гр.Стара Загора. Това било установено и в рамките на досъдебното
производство по описа на БРП, което било прекратено. В заключение счита, че не
е налице негово виновно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите
вреди. Той действал добросъвестно, в рамките на служебните си задължения.
Оспорва също настъпването на вредите за ищцовото дружество. Моли за
отхвърлянето на иска и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът ЧСИ Трифон Димитров своевременно е
представил отговор на исковата молба. Оспорва иска като предявен по нередовна
искова молба, като намира, че не са налице предпоставки за солидарна
отговорност на ответниците. Напротив- отговорността на всеки от ответниците
изключвала тази на останалите. Сочи, че отговорността на ЧСИ се реализира чрез
специален иск, поради което било недопустимо предявяването на друг иск по общия
исков ред. На следващо място сочи, че иска е неоснователен. Според него не
почиват на истината твърденията на ищеца, че
е допу3снал нарушения в хода на изпълнителния процес- неизвършване на
проверка в регистъра на особените залози, непълно индивидуализиране на вещта в
постановлението за възлагане, което препятствало принудителното отнемане, както
и знание, че вещта не се намирала на посочения в протокола за опис адрес.
Изтъква, че законът не изисква проверка в каквито и да било регистри, доколкото
съществува законова презумпция, че същата се описва, ако се намира във владение
на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго
лице. Затова при прехвърлянето на делото и запознаване с извършените от ЧСИ
Божилова изпълнителни действия Димитров приел, че те са редовни и
законосъобразни, още повече, че нямало никакви възражения относно собствеността,
които би следвало да се отразят в протокола за опис. Счита, че законът не
въвежда изискване за конкретни реквизити по описанието, а предвиждал само
подробно описание на вещта. В случая били посочени модела и марката на валяка,
доколкото същият нямал регистрационни номера. Изтъква още, че след като ищецът
е участвал в публичната продан и е бил мотивиран за това от описанието на вещта
в обявлението за проданта, което било идентично с това, отразено в описа,
необосновано било да възразява спрямо описанието. На следващо място сочи, че
местонахождението на вещта към датата на издаването на постановлението за
възлагане било ирелевантно за изпълнителния процес, тъй като били назначени
пазачи на вещта, които под угрозата на наказателна отговорност следвало да се
грижат за вещта с грижата на добър стопанин. В ГПК липсвало задължение вещта да
се намира на определено място, след като според чл.474, ал.5 ГПК вещи със
стойност над 5000 лв. се продават съгласно правилата за недвижими имоти. След
приключването на проданта Димитров се обърнал с писма към пазачите да посочат
местонахождението на вещта, след което ги уведомил, че ще ангажира
наказателната им отговорност, а по-късно сезирал прокуратурата с нарочен
сигнал. По-късно прехвърлил изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител по
искане на купувача, който получил данни,
че валякът се намирал в гр.Стара Загора. С оглед изложеното намира, че с
действията си не е извършил процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, поради което не носи имуществена отговорност. Ангажира
доказателства.
Ответницата ЧСИ Ивелина Божилова също е представила
отговор на исковата молба в законния срок. Същата счита иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва да е налице нейно противоправно поведение, причинени
вреди и причинна връзка между тях, както и виновно поведение на ЧСИ. Развити са
подробни съображения. Счита, че относно действията по опазването на вещта и
продажбата й липсват основания за ангажиране нейната отговорност, поради което
в тази му част и ска е неоснователен. Отговорността за вещта се носи от
назначените пазачи, а продажбата е извършена от ЧСИ Трифон Димитров по друго
изпълнително дело. Единственото относимо твърдение към нейните действия в
исковата молба било, че е извършила опис на движима вещ, която не била собственост
на длъжника по изпълнителното дело. Сочи, че е предприела действията по
осъществяване на принудително изпълнение срещу имущество, находящо се в базата
на длъжника в м.с. „Върли бряг” по искане на взискателя. В тази база била
намерена и описана процесната вещ. При описа били назначени за пазачи
ответниците К. и К., като от страна на длъжника не били направени възражения по
чл.467, т.5 ГПК, че вещта принадлежи на трето лице. Напротив, от постановленията за налагане на обезпечителни мерки запор от
страна на НАП за обезпечаване вземанията му към „Виастрой Бургас” АД било
видно, че е посочена балансова стойност на вещта към 2010г., т.е. вещта се
водела в активите на длъжника. Изтъква, че за ЧСИ не съществува задължение да
извършва проверка за собствеността, различна от тази по чл.465 ГПК, а било
достатъчно да установи факта на владението на длъжника. Понеже възражение от
страна на длъжника или трето лице, че вещта е собственост на трето лице нямало,
то било достатъчно да констатира осъществяването на фактическата власт. При
изпълнение върху движима вещ съдебният изпълнител не събирал доказателства за
собствеността на вещта, а използвал индиции- описвал, оценявал и предавал за
пазене вещта само когато я намери в държане на длъжника. В този смисъл била
задължителната съдебна практика- ТР №6/14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Затова намира, че е действала в рамките на закона и в кръга на своите
правомощия. На следващо място се изтъква, че ако ищецът е претърпял вреди, те в
голяма степен се дължат на собственото му поведение като участник в публичната
продан и са резултат на неговите действия, за които ответниците нямат вина.
Направено е възражение за съпричиняване, при условията на евентуалност- ако се
приеме, че иска е основателен, като се изтъква, че ищецът не направил оглед на
вещта, за да прецени съответствието на състоянието й на обявената продажна цена. Недоумение будело
поведението му, че без да се заинтересува предварително от вещта е платил за
нея сумата от 20100 лв. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В срока за отговор отв. ЧСИ Трифон Димитров е направил
искане за привличане на трето лице помагач- ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, с
което имал сключен договор за професионална застраховка.
Искането е уважено и с определение от 17.10.2017г.
/л.9 от делото на БРС/ като трето лице помагач на ЧСИ Трифон Димитров е
конституирано ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД. На 29.11.2017г. третото лице е
подало молба- становище, с което се е присъединило към изложените от
подпомаганата страна твърдения и е оспорило иска като неоснователен. Намира, че
В производството по изпълнително дело №201280104000159 ЧСИ Трифон Димитров
действал в кръга на своите правомощия, изпълнявайки добросъвестно възложената
му от взискателя дейност, като не е извършил неправомерни действия, които да
увредят ищеца. Счита, че за съдебния изпълнител не съществува законово
задължение да проверява и проследява на какво правно основание се владее вещта
или налице ли е изобщо такова правно основание, нямал и задължение да извършва
справки в регистри и др.подобни. Нещо повече- за купувача съществувала
допълнителна гаранция, тъй като публичната продажба на движима вещ представлява
оригинерно придобивно основание- чл.482, ал.2 ГПК и той придобивал
собствеността независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника. Счита,
че ако от преместването на вещта са произлезли вреди, последните не били във
връзка и не са последица от действията на ЧСИ Димитров, понеже единствено
пазачът бил легитимиран да отговаря за вреди, произтичащи от неизпълнението на
задължението да пази вещта като добър стопанин. Ирелевантно било дали ЧСИ
Димитров е знаел за преместването на вещта, понеже от това не следвало, че тя е
отчуждена, унищожена или по друг начин негодна за предмет на публична продан.
Това обстоятелство не можело да обоснове деликтна отговорност на ЧСИ Димитров.
Добросъвестното поведение на ЧСИ Димитров следвало от съдействието, което
оказал на купувача- ищец по делото в опитите му да открие валяка- изпратил
съобщения до лицата, назначени за пазачи, сигнализирал прокуратурата,
прехвърлил делото на друг ЧСИ, когато това било необходимо за откриване на
имуществото. Що се касае до твърдението, че вредите са произлезли от липсата на
необходимата индивидуализация на вещта се сочи, че в постановлението вещта е
писана така, както и в обявлението за публичната продан, което купувачът приел
за изчерпателно и достатъчно. Освен, че не съществувала пряка
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и описанието на
движимата вещ, последната не преминала във фактическа власт на ищеца поради
виновното поведение на поведение на лицата, определени за пазачи. Липсата на
умисъл, поради което била изключена тяхната наказателна отговорност не била
пречка за ангажиране на деликтната им отговорност за процесните вреди. Ако все
пак се приеме, че вредите се намират в причинно-следствена връзка с описанието
на вещта, то действията на ЧСИ в тази насока следвало да се обявят като
незаконосъобразни към момента на обявлението за публичната продан- 15.05.2012г.,
при което искът следвало да се счита погасен по давност. Претендира иска да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С решението си районният съд е приел, че искът за
обезщетение за имуществени вреди е основателен по отношение на ЧСИ Трифон
Димитров и го е уважил изцяло, като е приел, че в резултат на
незаконосъобразните действия на този съдебен изпълнител, а именно- насрочване
на публична продан и възлагане на движимата вещ върху ищеца без същата да е
индивидуализирана в достатъчна степен, без да се увери, че същата е собственост
на длъжника и че е налична към момента на проданта, което противоречи на
изискването за добросъвестност, ищецът бил лишен от фактическата власт върху
възложената движима вещ. В резултат на незаконосъобразното изпълнение от имуществото
на длъжника излязла сума от 20100 лв.- внесената от него цена, макар вещта да
не му била предадена, поради което ищецът претърпял имуществени вреди. Приел е
също, че вредите са пряка последица от процесуално незаконосъобразните действия
на ЧСИ Димитров. Намерил е, че
възражението за погасяване по давност на задължението, направено от третото
лице- помагач след срока за отговор не следва да се разглежда, понеже самият
ЧСИ Димитров не бил направил своевременно подобно възражение, в противен случай
щяло да се даде привилегия на този ответник, посредством подпомагане в процеса
от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици,
свързани с бездействието му, което било в разрез със целта на института по
чл.218 и сл ГПК. Цитирана е съдебна практика. Уважил е и акцесорната претенция
за законна лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.
Със същото решение БРС е отхвърлил исковете по
отношение на останалите ответници. За ответниците К. и К. е счел, че същите не
са назначени като пазачи в лично качество, а като такъв е било определено
дружеството длъжник- представлявано от тях, поради което не носят отговорност
за вредите причинени на ищеца вследствие на това, че вещта била преместена и
ответника бил лишен от владението й.
За да отхвърли иска спрямо ЧСИ Божилова районният съд
е приел, че макар при извършването на описа същата да е допуснала нарушения на
законовите изисквания като не е извършила проверка относно собствеността на
длъжника върху процесния валяк и като не е описала подробно вещта, а се е
ограничила да посочи само марка и модел. Въпреки това е счел, че претърпените от
ищеца вреди не са пряка последица от процесуално незаконосъобразните действия
на ЧСИ Божилова, тъй като не се касае до преки вреди, които да са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от извършените при описа нарушения.
Решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителните му
части, поради което е влязло в сила по отношение на ответниците ЧСИ Божилова, Д.К.
и В.К..
При проверката на съдебния акт в обжалваната му част-
с която исковете са уважени спрямо ЧСИ Трифон Димитров, при участието на трето
лице помагач ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД Бургаският окръжен съд, в рамките на
правомощията си по чл.269 ГПК приема следното. Решението
на районния съд е валидно и допустимо. Постановено е от законен състав, при
спазване на изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити по
чл.236 ГПК. Районният съд е разгледал и се е произнесъл по допустим иск, в
пределите на исканата защита. Неоснователни са оплакванията в жалбата на ЧСИ
Димитров, че така съединените искове са недопустими, поради липса на
предпоставки за разглеждането им в общо производство. Отговорността на
съдебните изпълнители, предвидена в чл.441, ал.1 ГПК е идентична с тази по
чл.74 ЗЧСИ, във връзка с чл.45 ЗЗД, като се реализира по общия исков ред.
Липсва законово основание да се приеме, че за отговорността на ЧСИ за вреди от
незаконосъобразни изпълнителни действия е предвидено особено исково
производство, което да налага разглеждането на исковете против тях в отделно
дело. Това, че ищецът е направил искане за солидарно осъждане на ответниците,
поради това, че според него увреждането е извършено от неколцина /молба
вх.№37187/17г. на РС-Варна/, макар твърдените правопораждащи факти за
отговорността на всеки от ответниците да са различни, не води до различен
извод. Освен това, дори да са разгледани искове, които подлежат на разглеждане
по реда на различни производства /какъвто не е настоящия казус/ това не прави
тези искове недопустими, съответно не води до недопустимост на постановеното
съдебно решение.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Страните не спорят както пред районния съд, така и във
въззивната инстанция относно фактите. На 22.07.2011г. по
молба на взискателя „Пътни строежи 2001” АД срещу длъжника „Виастрой Бургас” АД
било образувано изпълнително дело
№233/11г.
по описа на ЧСИ Божилова. На 14.11.2011г. в базата на „Виастрой Бургас” АД в м.с. „Върли бряг”, гр.Бургас ЧСИ Божилова извършила опис на движима вещ на длъжника - пътностроителен вибрационен валяк за
земни работи марка „НАММ”, модел 3412HTLMP02645, като освен марката и модела на валяка
в протокола за опис е посочено, че същия е „в сравнително добро състояние”. Валякът е оценен на 25000 лева. При съставянето на протокола за опис присъствали както представители на взискателя
„Пътни строежи 2001” АД, така и представител на длъжника „Виастрой Бургас” АД – ответника К., заемал към онзи момент длъжността координатор зимно почистване в дружеството.
За пазач на вещта, видно от протокола за опис било определено дружеството
длъжник „ВИАСТРОЙ БУРГАС” АД, а ответникът К. е
вписан и се е подписал в протокола в качеството на представител на дружеството. От показанията на
свидетелката Ранкова, по-късно пристигнал
и изпълнителния директор на дружеството- длъжник- ответника К., който също
подписал протокола като представител на дружеството със задължение за пазене на описаната
движима вещ. Като място на съхранение на вещта е посочено гр. Бургас, м.с.”Върли бряг”. Видно е, че в протокола за опис не са вписани възражения на представителите длъжника, че валякът е
собственост на трето лице, нито са заявени
права на
други лица върху
описаната вещ.
Страните не спорят, че
процесната вещ била преместена
на 03.12.2011г. От обясненията на отв.К. и К., подкрепени
от писмените доказателства се изяснява, че К. получил нареждане от Сашо Желязков- член на съвета на
директорите на „Виастрой Бургас” АД и управител на „Пътстрой” ООД, за транспортиране на процесния
валяк до база на „Пътстрой” ООД в гр. Стара Загора, зона „Голеш”. В изпълнение на това
нареждане валякът бил качен в товарен автомобил и откаран в Стара Загора, за което бил
съставен протокол с дата
3.12.2011г.
На 17.02.2012г. по искане на взискателя „Пътни строежи 2001” АД
изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ
Божилова и
изпратено на ЧСИ Трифон Димитров, в чиято кантора било образувано под №159/2012г. По този повод не била
разгласена насрочената от ЧСИ Божилова публична продан на валяка. ЧСИ Трифон Димитров насрочил публична
продан на процесния валяк от 16.05.2012г. до 18.06.2012г. На 18.06.2012г.
ищецът входирал наддавателно предложение. За купувач на валяка бил обявен „Глобъл
Инвест Груп” ООД с предложена
най-висока цена 20100 лева. Безспорно е , че 2000 лева- задатък били преведени по сметка на ЧСИ Димитров на 18.06.2012г.,
а остатъкът бил преведен по същата банкова сметка. ***.06.2012г., влязло в сила на 10.07.2012г., процесният
валяк бил възложен от ЧСИ
Трифон Димитров върху ищеца „Глобъл Инвест Груп” ООД.
По искане на ищеца по делото
вх.№2650 от 18.09.12г. изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на
ЧСИ Яна Георгиева от гр.Стара Загора, с оглед извършване на предаване на
валяка, за който било установено, че се намира в Стара Загора, ЧСИ Димитров е
разпоредил същото да бъде изпратено на ЧСИ Гергана Илчева с рег.№765 на КЧСИ за
извършване на действия по предаване на движимата вещ, след което да бъде
върнато. На 14.11.2012г. е съставен протокол, от който се установява, че ЧСИ
Илчева не е осъществила предаване на владението на вещта, тъй като при
посещението в база „Голеш” на длъжника в гр.Стара Загора било констатирано, че
вещта е била иззета от ЧСИ Делян Н..
Не е спорно също, че процесният
валяк бил
продаден на „Виастрой Бургас” АД от „Виртген България” ЕООД с договор от
16.12.2008г. за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, както и обстоятелството, че този
договор бил вписан
в Централния регистър на особените залози на 13.01.2009г. Безспорно е, че ЧСИ Божилова и ЧСИ Димитров не са извършили справка в Централния регистър на
особените залози при описа и при насрочването на публичната продан.
От приложените писмени
доказателства се изяснява, че продавачът „Виртген България”
ЕООД предприел действия за връщане
на процесния валяк поради неплащането
на остатъка от цената от страна на длъжника. По ч.гр.д. №
1622/2013г. по описа на БРС е издадена заповед № 1040/07.03.2013г., с която е разпоредено
длъжникът „Виастрой Бургас” АД да предаде на кредитора „Виртген България” ЕООД
следната движима вещ: 1 брой пътностроителен валяк марка „НАММ”, модел 3412HT,
фабричен номер Н1600520, производство 2006г. Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Виртген България”
ЕООД било образувано изп.дело №1237/13г. на ЧСИ Делян Н., който предходната година също
предприел действия по връщането на валяка на продавача, които били неуспешни. На
17.10.2013г. валякът бил откри
от ЧСИ Н., иззет и предаден на „Виртген България” ЕООД, в неговата база в гр.Черноморец, а по-късно
бил основно ремонтиран и продаден на трето лице. От доказателствата по приложеното досъдебно
производство се изяснява, че по данни от
„Виртген България” ЕООД – единствен официален представител на територията на
Република България и вносител на нова техника на пътно строителен вибрационен
валяк НАММ, процесният валяк марка „НАММ”, модел 3412HTLMP02645 бил с идентификационен
номер 50761 на производителя НАММ и нов номер на производителя - Н1600520, като
дори при
свалена табелата вдясно при крика за повдигане, имало набит фабричен номер в дясната
предна част под кабината. Към досъдебното
производство е приобщена
пояснителна записка от Регионалната служба на Контролно-техническа инспекция – Бургас към Министерство на
земеделието и храните, според
която дружеството „Виастрой Бургас” АД не е имало регистрирана земеделска,
горска и строителна техника /валяци/ в тази служба /изискване на чл.3, ал.1 и 2
от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника в
редакцията му след 2008г./.
Не се спори и се установява
от приложената застрахователна полица и сертификат, че в процесния период
/когато е извършена публичната продан и възложен валяка върху ищеца/ ЧСИ
Димитров е имал сключен валиден застрахователен договор по задължителна
застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител” с третото
лице- помагач ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД.
Приложени са уведомления на
ЧСИ Трифон Димитров до ответниците К. и К., от м.август и септември 2012г.,
както и от май 2013г., да посочат местонахождението на вещта, или срещу тях ще
бъде предприети мерки за реализиране на наказателна отговорност. Няма данни
същите да са достигнали до знанието на двамата. През май 2013г. ЧСИ Димитров
сезирал БРП за това, че К. и К. не са изпълнили задълженията си по опазване на
предадената им като пазачи вещ. Досъдебното производство е прекратено.
Спорните въпроси са правни.
Бургаският окръжен съд споделя доводите изложени от
БРС относно принципното задължение на съдебният изпълнител при описа, насрочването
и извършването на проданта да извърши проверка относно собствеността върху
процесната вещ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях без да се
налага да ги преповтаря. В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбите
следва да се посочи, че законосъобразното принудително изпълнение предполага
насочването и реализирането на принудителното изпълнение върху имущество,
собствено на длъжника. Проверката на собствеността от съдебния изпълнител се
изисква както за движимите, така и за недвижимите имоти- така изрично чл.465 и
чл.483 ГПК. За недвижимите имоти собствеността се извършва посредством публичните
регистри, които не са изчерпателно изброени в разпоредбата, поради което за ЧСИ
съществува възможност при добросъвестно упражняване на правомощията да извърши
такава проверка и в централния регистър на особените залози. За установяване
собствеността върху движимите вещи при липса на явни доказателства се ползват
законоустановените презумпции, че който държи вещта се предполага, че я владее,
респективно- че е неин собственик /виж цитираното от ЧСИ Божилова ТР на ОСГТК
на ВКС/. Спецификата в случая е поради обекта на принудителното изпълнение, а
именно валяк на стойност над 5000 лв., който безспорно попада в хипотезата на
чл.274, ал.5 ГПК. Първо изречение от същата сочи, че такива вещи се продават по
реда на публичната продан на имот по този кодекс. Въззивната инстанция споделя
доводите на БРС, както и съдебната практика, на която се основават същите- решение
№285 по гр.д.№1306/2009г. на ВКС, трето г.о. Редът за публичната продажба на
имот е уреден в глава 43 от ГПК, сред които е нормата на чл.483 ГПК, изискваща
нарочна проверка на собствеността в публичните регистри, която намира
приложение и в конкретния казус.
На следващо място следва да се посочи, че изискванията
на чл.465 и чл.483 ГПК не касаят единствено извършването на описа на вещта,
върху която е насочено принудително изпълнение Несъстоятелно е оплакването на
ЧСИ, че действа при условията на обвързана компетентност и не следва да
ревизира действията на ЧСИ Божилова, която е извършила описа. Действително, той
не разполага с правомощие по собствена преценка да спре вече насрочена публична
продан, както се сочи в жалбата, но пък няма пречка преди да я насрочи да
извърши преценка дали описаната вещ е собственост на длъжника, предвид
имуществената отговорност която носи в случай на незаконосъобразно изпълнение.
Това, че публичната продан на процесната вещ е оригинерен придобивен способ-
така разпоредбата на чл.274, ал.5, изр.последно, което допуска приложението на
чл.482, ал.2 ГПК, според която и купувачът придобива собствеността върху вещта
независимо дали е принадлежала на длъжника, не освобождава съдебния изпълнител
от задължението да извърши дължимата преценка за принадлежността на правото на
собственост на вещта, за която е насрочена публична продан, като бездействието
му да стори това е винаги незаконосъобразно.
Бургаският окръжен съд споделя и становището на БРС
относно незаконосъобразност на действията на ЧСИ Димитров при изготвяне на
постановлението за възлагане на валяка, в което вещта не е индивидуализирана
надлежно. Законът изисква постановлението за възлагане да съдържа подробно
описание на вещта, а според разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗДвП, според която МПС
се индивидуализират най-вече с идентификационния номер на производителя, а
моделът и марката са допълнителни признаци. Безспорно е, че процесния валяк има
такъв номер, доказателства за което са събрани по делото и така е бил
индивидуализиран от ЧСИ Н. при изземването му от длъжника.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателите, че липсата
на подробна индивидуализация на вещта, предмет на постановлението за възлагане
не представлява незаконосъобразно действие на ЧСИ, за което същия да носи
отговорност. Разпоредбата на чл.74, ал. ЗЧСИ предвижда, че отговорността на ЧСИ
за вреди касае незаконосъобразната му дейност, т.е. всички негови действия при
осъществяване на принудителното изпълнение, което по мнение на настоящия
съдебен състав включва и съответствие на съдържанието на постановлението за
възлагане с изискванията на закона. Необходимостта от подробно описание на
вещта следва от това, че постановлението за възлагане представлява титул за
собственост, поради което е изключително важно вещта да бъде описана със
съществените й индивидуализиращи признаци.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че описанието
на вещта в постановлението за възлагане съответства на това в протокола за
опис, изготвен от ЧСИ Божилова, респективно- в обявлението за публична продан,
изготвено от ЧСИ Димитров. Незаконосъобразните действия на съдебният
изпълнител, който е извършил част от подготвителните действия за публичната
продан- опис и оценка, не изключват отговорността на съдебния изпълнител, който
след прехвърлянето на изпълнителното дело следва да продължи действията по
принудително удовлетворяване на взискателя. Несъстоятелна е и тезата на
жалбоподателите, че ищецът не разполага с възможност да търси вреди от непълна
идентификация на вещта в постановлението за възлагане, след като същото
описание е било налично в обявлението за проданта и това не му е попречило да
участва в наддаването. Няма съмнение, че за търговец, занимаващ се по занятие с
пътно-строителни дейности какъвто е ищеца, описанието на модела и марката на
продаваната вещ, както и цената е достатъчно да го мотивира да участва в
наддаването, дори без да е виждал вещта. Това обаче не изключва възможността
същия да претърпи вреди, вследствие липсата на съществени индивидуализиращи
признаци в постановлението за възлагане, което представлява документът му за
собственост, с който вещта подлежи на задължителна регистрация по реда на чл.3, ал.1 и 2 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника в редакцията му след 2008г.
Предвид изложеното съдът намира, че бездействието на
ЧСИ Димитров да извърши проверка в публичните регистри относно собствеността на
вещта, включая централния регистър на особените залози преди насрочването на
публичната продан и във връзка с нейното извършване, както и липсата на
съществен индивидуализиращ белег за процесната вещ- идентификационен номер от
производителя в постановлението за възлагане, следва да се квалифицират като
незаконосъобразно бездействие, което обуславя извод за противоправност на
неговите действия във връзка с извършването на процесната публична продан и
ангажира отговорността му за вреди по чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
Бургаският окръжен съд споделя и доводите на БРС, че
за ищеца са настъпили вреди- в размер на сумата, с която е намаляло имуществото
му след плащане стойността на вещта, понеже не е получил фактическата власт
върху валяка, като описаните по-горе действия на ЧСИ Димитров са в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.
Вярно е, че назначения пазач- дружеството длъжник, не
е изпълнил задълженията си по чл.471 ГПК и по нареждане на лице от
управителните органи местонахождението на вещта е било променено още преди делото
да бъде прехвърлено на ЧСИ Димитров. ЧСИ няма задължение да следи във всеки
един момент до приключването на проданта за местонахождението на описаната и
предадена за пазене вещ, освен ако са налице данни, че пазачът не изпълнява
задълженията си /чл.471, ал.2 ГПК/, за знанието на което обстоятелство по
делото не се събраха доказателства. Но, според обстоятелствата на конкретния
случай това поведение на длъжника не освобождава ЧСИ Димитров от отговорността
му за вреди от незаконосъобразно изпълнение, тъй като е бил длъжен да извърши
проверка на собствеността върху вещта, както и да я индивидуализира съобразно
изискванията на закона още при насрочването на проданта, при което не би
следвало изобщо да предприеме принудително изпълнение върху чуждата вещ, вследствие
на което за ищеца не биха настъпили процесните вреди.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният
иск по чл.74 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ЧСИ Трифон Димитров е основателен-
установиха се твърдените неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
вследствие дейността на ЧСИ и причинната връзка между бездействието му и
настъпилата вреда. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на увреждането.
Неоснователно е оплакването в жалбата на третото лице,
че съдът не е обсъдил възражението за давност. Правилно и в съответствие с
установената съдебна практика- решение №68 по гр.д.№5985/2013г. на ВКС, трето
г.о., районният съд е приел, че след като подпомаганата страна е пропуснала
възможността в срока за отговор да направи това правопогасяващо възражение, то
третото лице- помагач не може да противопостави на ищеца същото възражение,
направено след срока за отговор, доколкото по недопустим начин би била
преодоляна процесуалната преклузия на чл.133 ГПК. Защитата на третото лице
следва да бъде реализирана по реда на чл.223, ал.2 ГПК при евентуален регресен иск
на подпомаганата страна спрямо подпомагащата. Друг е въпроса, че по същество
възражението за давност е неоснователно.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски, поради което претенцията му следва да се отхвърли. Въззивникът следва
да заплати на въззиваемата разноските за въззивното производство в размер на 2000
лв., съобразно приложения договор, в който е уговорен този хонорар и който има
характер на разписка в частта, с която удостоверява плащането на сумата на
адвоката. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото с оглед множеството възражения, направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1344 от 20.06.18г. по
гр.д.№7231/17г. на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която ЧСИ Трифон Димитров
Димитров, рег. № 801 в Камарата на частните съдебни изпълнители, район на
действие ОС-Бургас, е осъден да заплати на „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД, ЕИК
*********, сумата от 20100 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, последица от процесуално незаконосъобразни действия по
изпълнително дело №20128010400159 на ЧСИ Трифон Димитров, в резултат на които
ищецът бил лишен от фактическата власт върху възложената с постановление за
възлагане от 25.06.2012г., влязло в сила на 10.07.2012г., движима вещ:
пътностроителен вибрационен валяк за земни работи марка „НАММ”, модел
3412HTLMP02645, ведно със законната лихва, начиная от 10.07.2012г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2804 лева - разноски по
делото
ОСЪЖДА ЧСИ Трифон Димитров Димитров, рег. № 801 в Камарата на частните съдебни
изпълнители, район на действие ОС-Бургас, да заплати на „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП”
ООД, ЕИК ********* деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 2000 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЧСИ Трифон Димитров за присъждане
на деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ДЗИ „Общо
застраховане” ЕАД в качеството на трето лице- помагач на страната на ЧСИ Трифон
Димитров.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.