РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. С., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440101063 по описа за 2023 година
Ищецът „А.“ ЕООД – Б., представлявано от Д. И. К. е предявил обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Б.” ООД – С.,
представлявано от Д. Н. Г., съответно за сумата от 2 112,30 лв. с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар, за който е издадена фактура №
603/02.06.2023 г. и 107,35 лв. лихва за забава върху главницата за периода 27.05.2023 –
17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба до окончателното заплащане на вземането.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Ищцовото дружество „А.” ЕООД осъществява дейност в областта на международния
автомобилен превоз на товари. На 26.05.2023 г. ответното дружество „Б." ООД е възложило
на „А.” ЕООД превоз на товар от град С., Република България, до К. И., съгласно
Международна товарителница, изготвена в гр. С., България, на 26.05.2023 г.
„А.” ЕООД е изпълнило надлежно възложения от „Б." ООД превоз, като е доставило
стоките на товарополучателя в срок. Стоките са получени без възражения и забележки
съгласно горепосочената товарителница.
За дължимото от „Б." ООД възнаграждение е издадена Фактура № 603/02.06.2023 г. за
сумата от 2 112.30 лева (две хиляди сто и дванадесет лева и 30 ст.) с включен ДДС
Длъжникът не е заплатил задължението си по фактурата в размер на 2 112.30 лева в
срок, поради което дължи обезщетение за забава в размер на 107.35 лева за периода на
забава от 27.05.2023 г. - деня, следващ датата на предаване от изпращача ответник на
превозвача ищец и приемане на стоките от товарополучателя съгласно чл. 303а, ал. 4 ТЗ до
1
17.10.2023 г.
Към датата на депозиране на исковата молба длъжникът не е платил задълженията
си.
За обезпечаването на настоящите искове в полза на ищеца е допуснато
обезпечение по ч.гр.д. № 1380/2023 г. по описа на Районен съд гр. Б..
Ответникът не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният представител адв. П. – редовно
упълномощена моли да бъдат уважени предявените искове изцяло и на ищеца да бъдат
присъдени направените деловодни разноски по настоящото дело, както и по
обезпечителното производство пред РС – Б..
Ответникът се представлява от законния представител Г. Г., който признава факта на
извършения международен транспорт от страна на ищеца на стока, произведена от Б. от с. Ч.
до гр. С. и след това до И., до двата посочени адреса, както и признава главния иск за сумата
от 625 евро без ДДС, равно на 1222.40 лв. /или 1466.88 лв. с ДДС/ и оспорва като
неоснователен иска за сумата от 645.43 лв. с ДДС, представляващ разликата над признатия
размер от 1 466,88 лв. до пълния претендиран размер от 2 219,65 лв. с ДДС. Твърди, че
оспорената разлика не е дължима от Б., а е дължима от трето за делото лице на име М. от С.,
с чиято стока е допълнен третият европалет, тъй като неговата стока се побрала в две палета
и половина, като останалата половина на третия палет е допълнена със стока на трето лице
на име М. от С..
Съдът след като обсъди становищата на страните и приложените по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
С оглед направеното признание на фактите от законния представител на ответника и
представената международна товарителница CMR /л. 3/ съдът приема за безспорно
установен сключен между страните договор за международен транспорт на товари, както и
извършеният транспорт от ищеца за сметка на ответника с начална дата 26.05.2023 г. от С.,
България до Л., И..
За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура №
**********/02.06.2023 г. на стойност 900 евро или 1 760,25 лв. без ДДС /2 112,30 лв. с ДДС/.
Във фактурата е посочен начин на плащане по сметка на доставчика. Не е посочен падеж.
От приложената кореспонденция по приложението Вайбър е видно, че управителят
на ответника Г. Г. е кореспондирал с Д. Кр… - шофьорът на автомобила, превозвал стоката,
според която фирмата на „първият испанец“, който е следвало да издаде фактура за
транспорта се намира в Л. и е посочена сума от „250 евро на пале“ /л. 47/, която последният е
следвало да плати на ответното дружество /л. 51/.
При извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ищеца
съдът установи, че към момента на превоза негов законен представител е Д. И. К.. В
писмената молба на пълномощника на ищеца от 17.07.2024 г., в която се излагат
2
съображения по съществото на спора, процесуалният представител признава факта, че
водената от Г. Г. кореспонденция по вайбър е именно с управителя на ищеца /л. 100 на гърба,
т. 4.2.1./
От показанията на свид. Ф., на работа в ответното дружество, се установява, че при
тях през лятото на миналата година пристигнал тир на А. да товари за И. гъби – два пълни
палета и в трети палет - пет - шест кашона. Кашоните са два вида - по-малки и по-големи. В
случая били от големите кашони. Общо кашоните в третия палет били пет или шест.
Размерите на големите кашони са 40/60/40 см. Палетът е европалет с размери 90/100 см. На
един европалет на ред се побират 4 кашона. Пълните европалета били от по четири реда.
Третият европалет не бил пълен, а на него наредили един ред кашони и два кашона върху
тях. Палетата били стречовани /опаковани/. Няма впечатление как е договорен превоза,
каква е договорената цена. Тирът щял да пътува някъде в България, мисли до С., за да товари
друга стока, да се допълни товара. При пристигането в тира имало натоварени бидони с
риба.
Съдът кредитира като обективни показанията на свид. Ф., независимо от
съществуващото трудово правоотношение с ответника, тъй като ищецът не ангажира от своя
страна никакви доказателства колко европалета е бил товарът и евентуално дали цената на
товара е договорена на пълен европалет или според това колко е пълен всеки европалет.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че процесната фактура №
**********/02.06.2023 г. с доставчик „А.“ ЕООД, гр. Б. и получател „Б.” ООД гр. С. за
сумата от 2 112.30 лева не е осчетоводена в счетоводството на ответника към 20.06.2024 г. В
случаите, при които за получателя по доставка са изпълнени условията за възникване и
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, разпоредбата на чл.72 от ЗДДС
регламентира период от 12 месеца, през който това право може да бъде упражнено, като за
начален момент, съгласно чл. 68, ал. 2 от закона е периода, през който данъкът е станал
изискуем за изпълнителя по доставката. Към м. 05.2024 г. това право все още не е упражнено
от ответника.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото не е оспорено от страните.
Правни изводи:
Договорът за превоз е уреден в глава 26 от ТЗ. Съгласно чл. 372, ал. 1 ТЗ
Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено
друго.
Безспорно се установи по делото, че между страните е съществувало договорно
търговско правоотношение за извършване на превоз на товар с автомобил от предприятието
на ответника в България до фирма - получател в И..
В случая няма спор, че ответникът като товародател се е задължил да плати цената на
превоза на гъби до И. на ищеца – превозвач след извършването на превоза и издаването на
фактура от превозвача.
3
Спорът се свежда до цената на договорената услуга.
Съдът приема, че договорката между страните за цената на превоза е 300 евро на
европалет. Не се доказва твърдението на законния управител на ответника, че действително
договорената цена е в размер на 250 евро, тъй като разгледан в контекста записа във вайбър
води до извод, че сумата от 250 евро касае плащане, което трябва да извърши получателят на
стоката, което е трето за облигационното отношение лице, а не цената на договорения
транспорт между страните по него.
Обстоятелствата, че ответникът не е осчетоводил фактурата и не е приспаднал
данъчен кредит не доказват твърдението за по-ниската цена. Липсва каквото и да е
доказателство за своевременно оспорване на цената по фактурата от ответника.
В този смисъл съдът приема, че действително договорената цена на европалет е 300
евро.
Що се отнася до броя на превозените палети, съдът счита за доказано възражението
на ответника, че само две от палетата – предмет на транспортния договор са били изцяло
пълни. Третото от тях е било наполовина пълно според показанията на свид. Ф.. Независимо
от това, обаче, от страна на ответника не се ангажират доказателства, че третият европалет,
непълно натоварен от ответника, е бил допълнен със стока на трето лице на име М., който
също произвежда гъби в С.. По-вероятно е да се приеме, че това трето лице е допълнило
камиона с негов товар, но не на този трети палет, а на други палети. Този извод се налага от
показанията на свидетелят Ф., който заявява, че при товаренето в предприятието на
ответника те са си стречовали /опаковали/ кашоните върху палетите. След като вече третият
европалет е бил натоварен донякъде, но е бил надлежно опакован /стречован/, то няма как да
се приеме, че върху вече опакованата стока е натоварена друга чужда стока именно поради
невъзможност за закрепването й върху вече опакованата стока. Самият управител на
ответника в кореспонденцията по вайбър заявява пред управителя на ищеца, че „Там са 4
палета на М.“, но не уточнява, че единият палет е натоварен със стока на „Б.“ ООД и на
третото лице М.. В този смисъл съдът счита, че независимо, че третият палет не е бил пълен
догоре със стока на ответника, то същият дължи да заплати пълната цена за превоза и на
този палет.
При това положение искът за главницата е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер, като бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от 2 112,30 лева с ДДС
/левовата равностойност на 900 евро/.
Относно иска за лихви за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1, изр.първо ТЗ Когато кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да
е необходима покана.
Не се доказва от събраните по делото доказателства наличието на изрична уговорка
4
относно срока на плащане, поради което съдът приема, че в случая плащането е следвало да
бъде извършено в деня следващ издаването на фактурата – 03.06.2023 г., тъй като фактурата
е издадена след сключването на договора. Неприложимо е правилото на чл. 303а, ал. 4 ТЗ,
тъй като ищецът не доказва денят на приемане на стоките от товарополучателя.
В този смисъл ответникът е изпаднал в забава на 04.06.2023 г., поради което и
дължимата лихва за забава за периода от 04.06.2023 г. до 17.10.2023 г. възлиза на 101,99 лева,
изчислена с помощта на изчислителния модул за законна лихва на НАП. Ще следва
акцесорният иск да бъде уважен в посочения размер от 101,99 лв. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 107,35 лв. и в частта за периода от 27.05.2023 г.
до 04.06.2023 г.
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски както за исковото,
така и за обезпечителното производство.
Направените по настоящото дело разноски от ищеца възлизат на обща сума от 704
лв., от която 134,49 лв. държавна такса; 520 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 50
лв. за възнаграждение на вещо лице. Таксата за електронно постъпване на книжата в размер
на 9,90 лв. не следва да бъде възлагана на ответника, тъй като същата е в тежест на избралия
по-лесния и бърз начин на подаване на исковата молба и приложенията й от ищеца. Що се
отнася до внесеното възнаграждение за разпит на свидетел по делегация не следва да бъде
вменявано за плащане на ответника, тъй като разпит на свидетеля не е извършен и ищецът
се отказа от това си искане.
В т. 5 от ТР 6/2012 гр. София от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г.
е прието, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че пред РС – Б. по негова молба е било
образувано ч.гр.д. № 1380/2023 г., по което с определение № 653 от 17.10.2023 г. е допуснато
обезпечение на бъдещия иск, който е предявен в настоящото производство. Направените от
ищеца разноски за платена държавна такса в обезпечителното производство е в размер на 40
лв..Така сборът на всички разноски по настоящото и обезпечителното производство,
подлежащи на репариране са в размер на 744 лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да плати
на ищеца деловодни разноски за настоящото и обезпечителното производство в общ размер
на 742,20 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Предвид изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***,
представлявано от Г. И. Г. да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление гр. Б., обл. ***, представлявано от Д. И. К. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2 112,30 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на
товар, за което е издадена фактура № **********/02.06.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2023 г. – датата на подаване на предявяване на иска до окончателното
плащане, както и 101,99 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
04.06.2023 г. до 17.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
обезщетение за забава В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 101,99 лв. до пълния
предявен размер от 107,35 лв. и в частта за периода от 27.05.2023 г. до 04.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***,
представлявано от Г. И. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. ***, представлявано от Д. И. К. направените
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1380/2023 г. на РС – Б. в общ размер на 742,20
лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му с въззивна
жалба пред ОС - С..
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. П. на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6