Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №538
по описа на 2021 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №538/2021 г по описа
на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Ц.з.г.м.”
ЕАД *** срещу решение №20220873 от 09.10.2020 г постановено
по гр.д.№8476/2017 г на СРС , 160 състав ; с
което е уважен иска на В.С.Г. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.357 КТ и е отменена заповед №РД-15-ЗП-01 от 12.01.2017
г на изпълнителния директор на въззивника за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС. Незаконосъобразно СРС е взел предвид само свидетелските
показания на свидетелите на ищеца , но не и наличните извадки от електронната
система на ответника , доклади и становища на негови служители и показанията на
свидетелите на ответника . Не е доказано с показанията на свидетелите , че е
имало проблеми с електронната система на въззивника през визираните в заповедта
работни дни . Според доклада на Л.П.след физическа проверка ищецът се явил в
13,55 ч в офиса на дружеството като е напуснал по-рано дежурство и е нарушение с
35 минути на графика за отчитане на работата . При проверка чрез системата за
контрол на платеното паркиране и GPS системата са установени множество нарушения и неизпълнение на
рудовите задължения от Г. . Сигнал за проблем с батерията или устройството не е
подаван от Г. . На 09.11.2016 г от 8,14 ч до 9,31 ч Г. е извършвал по няколко
проверки на минута , след което рязко е сменил поведението си , напускал е
районите за контрол и многократно за повече от 15 минути не е извършвал контрол
.След отчитане на паричните средства е изключил PDA устройството си в 14,37 ч и напуснал
преждевременно с 1 час и 23 минути работното си място при работно време за
първа смяна до 16 часа . Ищецът няма задължение да информира водачите , че
нямат право на паркират на паркоместа „Служебен абонамент“ . Плащанията чрез
талони са много малък процент и не хабят много време . Графикът за отчитане на
паричните средства от талони е бил точно в 14,30 часа . Ищецът е следвало само
да подаде информация в електронната система „за скоби“ и не е нужно да поддържа
връзка със съответния екип . Даването на информация на потребители на
паркирането е рядкост и не отнема повече от 1-2 минути . Следенето на картите
за платено паркиране е рядкост и не отнема повече от 2 минути . Престоите на
ищеца са твърде големи , за да се оправдаят с посочените допълнителни дейности .
Наложеното наказание забележка е най-лекото по КТ и съответства на извършените
нарушения
Въззиваемата
страна е подал писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с изложените от СРС мотиви .
Въззивната
жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 19.10.2020 г и
е обжалвано в срок на 28.10.2020 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС
е приел , че процесното дисциплинарно наказание е наложено в срока по
чл.194 КТ и при спазване на изискването по чл.193 КТ да се изискат обяснения от
ищеца . От друга страна ответникът не е провел пълно и главно доказване на
извършени от ищеца дисциплинарни нарушения . Според разпитаните свидетели в
електронната система на ответника е имало проблеми , а за процесните нарушения
не е имало физическа проверка на място. Според длъжностната характеристика на
ищеца той е имал и множество други задължения като от липсата на проверки с PDA устройството не може да се заключи , че ищецът не е
уплътнявал работното си време . Освен това на процесната дата ищецът е отчел
100 лева от продажба на талони за платено паркиране , които талони не се
въвеждат в PDA устройството. Освен това
според св.Г. и Л.в районите на ищеца е имало предимно домуващи автомобили ,
което обяснява по-дългите му престои . Това , че на визирана в заповедта дата
ищецът се е намирал в 13,55 ч в офиса на ответника не е дисциплинарно нарушение
, защото на 14,08 ч е регистрирана проверка от ищеца , а в 14,37 часа е
последният сигнал от устройството му . За визирания ден ищецът е извършил 148
проверки и е отчел 100 лева от продадени талони т.е. изпълнявал е възложената
му работа . Докладите на служители на ищеца имат характера на свидетелски
показания в писмена форма , които са недопустими по чл.163 ГПК .
Решението на
СРС е неправилно. Оспореното от ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ е наложено за неизпълнение на възложената
работа , тъй като при извършена проверка на GPS системата на
09.11.2016 г не е установено ищецът да е обхождал за проверка и контрол
части от възложения му район за платено паркиране /синя или зелена зона/. Освен
това според работодателя ищецът е допускал престои , през които е бил извън
района на дежурство и е извършил много
малко или никакви проверки с PDA устройството.
Ищецът е оспорил тези констатации в процесната заповед
с твърдения за извършени процесуални нарушения в дисциплинарното производство.
Възложените му райони били много големи като периметър , но ищецът ги обходил . В тези райони
преобладавали домуващи автомобили , с които ищецът е запознат и няма нужда да
ходи по всички пресечки. Напълно нормално е да не се попадне на автомобил
платил с СМС в рамките на 20-30 минути , а на въпросния ден са отчетени от
ищеца талони за 150 лева т.е. интензивно са продавани талони . GPS системата и PDA устройството
дават много грешки и отклонения и може
да нямат обхват и връзка . Ищецът има две почивки по 15 минути и една от 30
минути за хранене . Ищецът извършвал и други дейности , а не бил в престой .
Основателен е доводът във въззивната жалба , че
първоинстанционният съд по същество е игнорирал
представените от ответника писмени доказателства – справки от GPS системата ,
справки от електронната система , в която се въвеждат данни от PDA устройството на ищеца , както и анализ КАТ , доклади и становища на служители на ответника
. Вместо това СРС е дал превес на свидетелските показания на свидетелите на
ищеца , при наличие на съмнения дали същите са безпристрастни , пълни , точни и
конкретни .
Както е посочено в решение №97 от 15.09.2020 г по
гр.д.№2479/19 г на ВКС , IV ГО /по спор за наложено от същия ответник дисциплинарно наказание/ , съдържащите се
в електронната система данни от PDA устройството
на ищеца по естеството си представляват електронен
документ по смисъла на чл. 184 от ГПК. Затова по силата на чл. 184, ал. 1,
изр.1 от ГПК те могат да бъдат представени пред съда възпроизведени на хартиен
носител като препис заверен от страната. Именно по този начин е представена по
делото справката от електронната система на „Ц.з.г.м.” ЕАД , като тази справка
е годно доказателство, за установяване на съдържащите се в нея данни, като
същата трябва да се преценява с оглед на
всички останали събрани по делото доказателства , в случая показанията на
свидетелите Ч.Г., Г.Л., Е.К.и С.М.и докладните и становищата на служители на
ответника .
Според настоящия съд с въпросната справка , както и с
данните от GPS системата се доказва от ответника неточно изпълнение на възложената работа от ищеца ,
вкл.неуплътняване на работното време . Действително , според свидетелите Ч.Г.и Г.Л.периодично
е имало проблеми с работата на PDA устройствата
и GPS системата , но с техните свидетелски показания или
други доказателства не се установява от ищеца , че именно на 09.11.2016 г е
имало блокиране на работата на тези системи и че отразените в системата данни
са неверни . Напротив , за конкретния ден се съдържат данни и за проверки от
ищеца , но и периоди на липса на такива. Няма доказателства по делото пред конкретния ден
ищецът да е сигнализирал за подобни проблеми , включително и чрез самото PDA устройство .
Като защитни тези за нуждите на процеса трябва да се
окачествят твърденията на ищеца , че не
е извършвал за продължителни периоди от
време проверки чрез PDA устройството по „цял комплекс от причини“ – прекалено голям район
, но същевременно и липса на подлежащи на проверка автомобили , почивки и
извършване на други дейности . Според показанията на св.Е.К.натоварването на
ищеца е било в рамките на нормалното , а съпътстващите дейности не са били
толкова продължителни , че да обосноват дълги периоди на липси на проверки с PDA устройството. Според св.М. и друг път ищецът не е
извършвал достатъчно проверки и е напускал поверения му район .
Не може да се
споделят и мотивите на СРС , че ищецът е доказал , че е работил активно ,
защото на процесната дата отчел 100 лева
от продажба на талони за платено паркиране , които талони не се въвеждат в PDA устройството . Видно от т.15 от Раздел III „Задължения на контрольора автомобилен транспорт „ от
Инструкцията за работа на ищеца , въпросните талони се отчитат не по-рядко
от един път седмично и за не по-малко от 100 лева т.е. това най-вероятно не
са талони продадени в същия ден , а са талони набрани и през предходни дни
.
Неправилно СРС е дерогирал и доказателственото
значение на изготвените от служители на ответника доклади , справки и анализи , квалифицирайки ги като „писмени
свидетелски показания“ . Съгласно трайната практика на ВКС - решение
№49 от 05.03.2012 г по гр.д.
№ 584/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №130 от 03.04.2012 г по гр.д. № 707/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др. докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни
поводи, съставляват частни свидетелстващи документи , чията доказателствената
сила се определя от чл.178 ал.1 ГПК. Формалната доказателствена сила както на
официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство - чл.180 ГПК. За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че
частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност и
представлява недопустими „писмени свидетелски показания“ . Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото .
В случая докладите на Л.П., С.М./разпитан
и като свидетел по делото/ и Р.М.; и становището на Б.С.преценени с оглед
другите доказателства по делото доказват , че ищецът действително не е
уплътнявал работното си време на процесната дата 09.11.2016 г, включително
и е напускал района си . Наложеното дисциплинарно наказание „забележка“
съответства по тежест на извършените нарушения .
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . В тежест на ищеца
са разноските на ответника пред СРС и СГС. Няма основание за намаляване на
адвокатското възнаграждение на ответника , тъй като делото не е с ниска
фактическа и правна сложност .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№20220873 от 09.10.2020 г постановено
по гр.д.№8476/2017 г на СРС , 160 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.Г.
ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.357 КТ срещу „Ц.з.г.м.” ЕАД ***
за отмяна на заповед №РД-15-ЗП-01 от 12.01.2017 г на изпълнителния директор на дружеството
за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“
ОСЪЖДА В.С.Г. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „Ц.з.г.м.” ЕАД *** сумата от 600 лева
разноски пред СРС и 640 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.