Решение по дело №3205/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1433
Дата: 15 ноември 2016 г.
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20164520103205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

1433

                                                 гр. Русе, 15.11.2016 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3205 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

         Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС. Производството за делба е във фазата по нейното допускане.

Постъпила е искова молба от П.С.Д. срещу И.С.А., Г.Е.А. и П.С.А., в която твърди, че родителите й С.А.В. и М.П.В. по време на брака си са закупили апартамент – жилище, находящо се в гр. Русе, ул. „*****” № 20, ет.1, представляващо  самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, като самостоятелният обект е разположен в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, с площ по схема 45 кв.м., с прилежащо избено помещение, ведно с идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.*.*, ********.*.*, под обекта няма, над обекта няма. На 06.01.1972 г. родителите на ищцата й дарили с Нотариален акт №**, том *, дело ** от 1972 г. по описа на Русенския нотариус 1/3 идеална част от гореописаното жилище. На 24.06.1977 г. починал  бащата й. Като негови наследници останали децата му – ищцата и ответниците  И.С.А. и П.С.А.. На 24.02.1992 г. ищцата направила отказ от наследство на баща си, вписан под № ** от 24.02.1992 г. по описа на РРС, с който се отказала в полза на двамата си братя, като уголемила наследствените им дялове, останали след смъртта на баща им. На 28.02.1992 г. майката на страните М.П.В. прехвърлила на И.С.А. и съпругата му Г.Е.А. с договор за издръжка и гледане собствената си 1/3 ид.ч. от гореописаното жилище и си запазила правото да го ползва докато е жива.

Тъй като страните не можели да постигнат споразумение за доброволна делба на посочения имот, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде допусната съдебна делба на същия при права за П.С.Д. 2/6 ид.ч., за И.С.А. 2/6 ид.ч., П.С.А. 1/6 ид.ч. и Г.Е.А. 1/6 ид.част.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът П.С.А. изразява становище за допустимост и основателност на предявеният иск. 

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответниците И.С.А. и Г.Е.А. изразяват становище за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на предявеният иск. Твърдят, че във всички документи за придобиването и последващо прехвърляне на част от процесният имот, същият е описан като съвкупност от жилище и прилежащите му идеални части от дворното място, върху което е изградена сградата, поради което се иска имотът да бъде допуснат до делба заедно с прилежащата му част от дворното място. Оспорват се и правата на страните, при които се иска да бъде допусната делбата. Считат, че ако съдът приеме, че са налице предпоставките за допускане на исканата делба, правата следва да бъдат 2/6 ид.ч. за ищцата, 1/6 ид.ч. за ответниците И.С.А. и П.С.А. и 2/6 ид.ч. в режим на СИО за И.С.А. и Г.Е.А.. Ответниците считат искът за делба и за недопустим, тъй като те двамата били придобили имота по давност, включително и частта, която ищцата претендира. Двамата ответници упражнявали върху недвижимия имот непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, били установили владение и върху идеалните части на другите съсобственици и били отблъснали тяхното владение като манифестирали ясно пред тях намерението си да владеят целия имот само за себе си. Ищцата и ответникът П.А. никога не били имали претенции към този имот. Ежегодно данъците за същия били заплащани само от двамата ответници И. и Г. А.. По тази причина те считат, че са придобили процесния имот по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт за покупко – продажба № ***, том *, дело № ****/24.09.1962 на нотариус Ц. Миланов с район на действие Русенския районен съд, родителите на страните – С.А.В. и М.П.В., по време на брака си са придобили собствеността върху недвижим имот : от целия имот в гр. Русе, по ул. „*****” №20, представляващ дворно място от ****кв.м., с построени в него една голяма масивна и друга малка паянтова постройки, парцел * в квартал *** по новия регулационен план, само ЧАСТ, а именно: от паянтовата сграда в дъното на двора само един апартамент от две стаи и кухня, изцяло северно изложение, заедно с 10/83 ид. части от цялото дворно място.

С нотариален акт №**, том І, дело № ** от 06.01.1972 г. на нотариус Ц. Миланов, С.А.В. и М.П.В. са дарили на дъщеря си П.С.Д. 1/3 ид. част от описания по-горе имот.

С нотариален акт № *, том **, дело **** от 28.02.1992 г. на нотариус Ц. Миланов, М.П.В. е прехвърлила на сина си И.С.А. по време на Брака му с Г.Е.А. 1/3 ид.част от описания по-горе имот, срещу задължение за издръжка и гледане. 

С.А.В. е починал на 24.06.1977 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М.П.В. и трите си деца И.С.А., П.С.Д. и П.С.А..

На 24.02.1992 г. ищцата П.Д. е направила отказ от наследство на баща си, вписан под № ** от 24.02.1992 г. по описа на РРС.

М.П.В. е починала на 29.07.2005г. и е оставила за свои законни наследници двете си деца – И.С.А. и П.С.Д..

Според представените от кадастъра актуални скици на процесния имот, същият понастоящем представлява, жилище, апартамент с идентификатор **********, с площ от 45 кв.м., намиращо се в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ******** в гр. Русе, ул. „*****” №20, ет.1.

С нотариална покана, връчена на 23.08.2006г., П.С.Д. е поканила И.С.А. и Г.Е.А. да й заплащат обезщетение за лишаването й от правото да ползва процесното жилище. На 15.09.2006г. двамата ответници също с нотариална покана са отказали да заплащат на ищцата претендираното обезщетение, с аргумента, че тя също ползва „неподеления, разпределен в идеални части” процесен имот.

Според представено удостоверение от Община Русе, И.С.А.  през 1998г. е декларирал, че има недвижимо имущество – жилище 51кв.м., мазе – 16кв.м., гараж 60кв.м., земя 232кв.м. в гр. Русе, ул. „*****” №20.

Свидетелят М.Х.К., съсед на процесния имот, установява, че познава страните и техните родители. Имотът бил закупен от бащата през 1962г. и представлявал част от къща. Ответникът И. живеел там от малък. Продължавал да живее там със семейството си и към момента и поддържал имота. Ищцата Петрана от около 20 години не живеела там. Не познавал ответникът П.А., тъй като той не бил живял в имота.

Свидетелят Б.Х.Б., съсед на процесния имот, установява, че от закупуването му от родителите на страните, И. живеел в него, а понастоящем и със семейството си. Петрана като дете също живеела там, а след като се омъжила го напуснала. И. правил много подобрения в жилището, което представлявало три стаи от къщата, свидетелят участвал в някой от ремонтните дейности и не му било известно някой от другите наследници да се противопоставял на тези подобрения или пък да участва по някакъв начин в тях. Ищцата Петрана от време на време посещавала имота, тъй като в двора имала едно друго помещение, което ползвала.

Свидетелят П.Д.Н. работел в една фирма, която имала помещение в същия двор, в който бил и процесния имот. По този повод още от 2001г. познавал страните по делото. В къщата за която спорели страните по делото живеел И.. Ищцата П. имала в същото дворно място друга постройка, която решила през 2006г. да ремонтира. Тогава брат й И. започнал да й прави спънки, не й разрешил да прави ремонта. Свидетелят не бил чувал И. или съпругата му да изразяват претенции, че те са единствени собствени на спорния имот, който представлявал три преходни стаи от една от къщите в двора на ул. „*****” №20.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процесният имот, чиято делба се претендира е придобит от родителите на ищцата и двама от ответниците през 1962г. Същият представлява 10/83 ид. части от дворно място и реална част от жилищна постройка – самостоятелно обособено в нея жилище. Поради това, основателно се явява направеното от ответниците И. и Г. А. възражение, че при евентуално уважаване на иска, имотът следва да бъде допуснат до делба като съвкупност от сграда и земя, доколкото последната няма самостоятелно предназначение.

Въз основа на извършеното с нотариалния акт от 06.01.1972г. дарение, ищцата П.С.Д. е придобила собствеността върху 1/3 ид.част от процесния имот,         а останалите 2/3 ид.части са останали в собственост на двамата й родители. След смъртта на бащата С.А.В. през 1977г., съгласно действалата към него момент разпоредба на чл. 14, ал.7 СК /отм. 85г./, че когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, 1/3 от процесния имот е останал в собственост на М.П.В., а другата 1/3 е наследена по равно от П.Д., И.А. и П.А., като деца на С.А.В. или за всеки от тях по 1/9 ид.част. Няма спор по делото, че ищцата се е отказала от наследството на баща си в полза на двамата си братя, поради което нейната част е уголемила техните, в резултат на което всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 ид. част. На 28.02.1992г. М.В. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/3 ид.част от процесния имот на сина си И.А., по време на брака му с ответницата Г.Е.А.. Поради това тази 1/3 ид.част е придобита от тях в режим на СИО.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че в резултат на наследяване, дарение и възмездно прехвърляне на части от процесния имот, през 1992г. същият е станал съсобствен на страните при права 2/6 ид. части за П.Д., по 1/6 ид. част за И.А. и П.А. и 2/6 ид. части за И.А. и Г.А. в режим на СИО.

От представените по делото доказателства не би могъл да бъде направен извод, че съсобствеността върху имота е прекратена поради придобиването му по давност от ответниците И. и Г. А., в който смисъл са направили възражение по делото. За придобиването на имот по давност е необходимо по отношение на него да е упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в предвидения от закона срок, който в случая за ответниците е десет години, доколкото владението им върху целия имот не произтича от годно правно основание да ги направи собственици. За да се превърнат във владелци на целия имот след 1992г. и съответно след изтичане на предвидения в закона давностен срок да станат негови собственици, И. и Г. А. е било необходимо да манифестират владелческо намерение по отношение на целия имот и да отблъснат владението на останалите съсобственици. Тоест, те е следвало да доведат до знанието им намерението си да своят имота. Поради това, в настоящото производство за уважаването на възражението им не е достатъчно само да се установи, че са живели, ползвали и подобрявали съсобствения имот през последните 10 или повече години, а и да се докаже, че са отблъснали владението на останалите съсобственици, което не се установява. С отговора на изпратената им от ищцата нотариална покана, на 15.09.2006г. двамата ответници са заявили, че ищцата също ползва неподеления, разпределен в идеални части съсобствен имот (описан е процесния) едновременно със семейството на ответниците. Това изрично изявление сочи, че към него момент ответниците не са демонстрирали намерение да владеят целия делбен  имот само за себе си и да отблъскват владението на останалите. Отричат, че лишават ищцата от право на ползване, което представлява извънсъдебно признание на правото й на съсобственост за целите на настоящото производство. След този момент също липсват данни за манифестиране на намеренията на двамата ответници, а и до предявяване на иска за делба не са изминали 10 години. По отношение на сънаследника П.А., също липсват доказателства И. и Г. А. да са проявили владелческите си намерения. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите съсобственици, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия. В този смисъл е трайно установената съдебна практика – виж Решение №***/25.102010г. по гр.д.№***/2009г. на Іг.о.

По изложените съображения, следва да бъде допусната съдебна делба на процесния имот, при посочените по-горе права на страните.

 Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 ГПК, Русенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА до съдебна делба между П.С.Д. ЕГН********** ***, И.С.А. ЕГН**********, Г.Е.А. *** и П.С.А. ЕГН********** с адрес *** следния недвижим имот:

- жилище, апартамент, находящо се в гр. Русе, ул. „*****” № 20, ет.1, представляващо  самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, като самостоятелният обект е разположен в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, състоящо се от две стаи, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, с площ по схема 45 кв.м., с прилежащо избено помещение и идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.*.*, ********.*.*, под обекта няма, над обекта няма, заедно с прилежащите 10/83 ид. части от поземлен имот с идентификатор ********, намиращ се в гр. Русе, ул. „*****” №20 с обща площ по схема 1984кв.м.,

При права 2/6 ид. части за П.С.Д., по 1/6 ид. част за И.С.А. и П.С.А. и 2/6 ид. части за И.С.А. и Г.Е.А. в режим на СИО

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.

 

 

                                                                Районен съдия: