Р
Е Ш Е
Н И Е
№271
12.04.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1150 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.М.А. ***, подадена
чрез адв. В. Ч., с посочен съдебен адрес:***, против Решение
№1012-26-461-3/17.11.2022г., издадено от Директор на
ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата срещу
Разпореждане № **********/2140-26-933/23.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон. Неправилно било отказано зачитането като
действителен трудов и осигурителен стаж на времето от 01.01.1978г. до
29.06.1978г. и от 01.04.1980г. до 31.12.1980г. – общо 01г. 02м. и 28 дни, през
което жалбоподателката била „неработеща майка“. Претендира се по отношение на
жалбоподателката да е изпълнена положителната предпоставка за отпускане на
ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Твърди се, че в нарушение на
материалното право административният орган неправилно отказвал зачитането на
целия стаж при преценка на правото на ЛПОСВ. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото разпореждане като неправилни и незаконосъобразни, като
бъде указано на административния орган правилно да зачете целия трудов стаж
като продължителност и извърши правилна преценка на правото на ЛПОСВ. Моли се
за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Посочва, че макар жалбоподателката
да е навършила необходимата възраст за пенсиониране по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, същата няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, като
правилно пенсионният орган не е зачел времето, през което същата е била
„неработеща майка“ за действителен стаж по смисъла на разпоредбата на § 1, т.12
от ДР на КСО. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката Н.М.А. ***, е подала до Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх.
№ 2113-26-762 от 26.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-933/23.09.2022г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Н.М.А.. С разпореждането се приема, че към датата на подаване на заявлението
за пенсия 26.05.2022г. жалбоподателката има навършена възраст от 66г., 10 м. и 03
дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1975г. до 01.01.1990г. с
прекъсване, както следва: 11г., 04м. и 12 дни от трета категория труд, от които
действителен осигурителен стаж – 10 г., 01м. и 14 дни.
В разпореждането се цитира
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022г., лицето следва да има
навършена възраст 61 г. и 10 м. и придобит осигурителен стаж 36 години и 02 месеца,
като се приема, че А. не отговаря на тези условия и няма право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена изискуемата
възраст, но няма осигурителен стаж 36 г. и 02 м., а има 11 г. 04 м. 12 дни.
Посочена е също и
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, за 2022г. те придобиват право на пенсия при
навършване на 66 г. и 10 м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Пенсионният орган е посочил,
че за жалбоподателката не са налице предпоставките на чл. 68, ал.3 от КСО. Същата имала навършена изискуемата
възраст, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 10г., 01м., 14 дни.
Цитирана е разпоредбата на §1,
ал.1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно която органът е посочил, че „действителен
стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски.
Предвид цитираните норми се
сочи, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 01.01.1978г. до
29.06.1978г. – 05м. и 28 дни и от 01.04.1980г. до 31.12.1980г. -09м. и 00дни не
е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО.
На 21.10.2022г. от Н.М.А. ***, чрез пълномощник е подадена жалба вх. № 1012-26-461/21.10.2022г.
до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане №**********/2140-26-933/23.09.2022г. В жалбата е посочено, че неправилно е приложен
чл. 40 и сл. от НПОС относно зачитането на трудов стаж по валидни документи –
Удостоверения №47 и №48 от 07.04.1992г., издадени от Кметство с. П.
С оспореното Решение №
1012-26-461-3/17.11.2022г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата,
подадена от Н.М.А. срещу Разпореждане №**********/2140-26-933/23.09.2022г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ – Хасково. В решението е отразено, че от описа на осигурителния стаж,
съдържащ се в пенсионното досие на жалбоподателката, е видно, че за периода от
01.01.1975г. до 01.01.1990г. с прекъсване е зачетен осигурителен стаж, както следва:
- 06 м. – при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1975г. до 01.07.1975г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Пчелари (Удостоверение обр. УП-14
№5531-26-792-1/07.07.2022г.).
- 03м. и 07 дни – при
условията на трета категория труд, положен за периода от 01.07.1975г. до
01.01.1976г. на длъжност „полевъд“ към ТКЗС , с. П.(Удостоверение обр. УП-14
№5531-26-792-1/07.07.2022г.).
-02 г. при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1976г. до 01.01.1978г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС , с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 05 м. и 28 дни – при
условията на трета категория труд, майчинство за първо дете – приравнено на
осигурителен стаж време за периода от
01.01.1978г. до 29.06.1978г. (Акт за раждане №1392/17.08.1977г.).
- 02м. и 07 дни – при
условията на трета категория труд, положен за периода от 01.07.1978г. до
08.09.1978г. на длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 04 м. и 24 дни – при
условията на трета категория труд, положен за периода от 01.01.1979г. до
31.12.1979г. на длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 03 м. при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1980г. до 01.04.1980г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 09 м. при условията на
трета категория труд, майчинство за второ дете – приравнено на осигурителен
стаж време за периода от 01.04.1980г. до 31.12.1980г. (Акт за раждане
№0435/04.03.1980г.).
- 02г. – при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1981г. до 01.01.1983г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 06м. и 06 дни – при
условията на трета категория труд, положен за периода от 01.01.1985г. до
01.01.1986г. на длъжност „полевъд“ към ТКЗС с. Г. (Удостоверение обр. УП-13 №
5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 01г. – при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1986г. до 01.01.1987г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Г. (Удостоверение обр. УП-13
№5531-26-792-4/07.07.2022г.).
- 03 г. – при условията на
трета категория труд, положен за периода от 01.01.1987г. до 01.01.1990г. на
длъжност „полевъд“ към ТКЗС, с. Пчелари (Удостоверение обр. УП-30
№48/07.04.1999г.)
Посочено е, че по повод подадената жалба
и правилното зачитане продължителността на осигурителния стаж и осигурителния
доход на жалбоподателката за периода от 1975г. до 1990г., в хода на контролното
административно производство е извършена проверка, като в решението подробно е
описано установеното при същата.
В обобщение е прието, че видно от описа на осигурителния стаж на жалбоподателката и
предвид резултата от извършената проверка, при която се установява допълнително
действителен осигурителен стаж, осигурителният стаж на жалбоподателката,
положен за периода от 01.01.1972 г. до 01.01.1990 г. с прекъсване е както
следва: 15 г. 06 м. и 18 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж
превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 15 г., 06 м. и 18
дни; действителен осигурителен стаж - 14г. 03 м. и 20 дни. Наред с това е посочено,
че допълнително установения осигурителен стаж на жалбоподателката не води до
различен правен резултат от отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като Н.М.А. не
отговаряла на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3
от КСО. Обсъдена е липсата на предпоставките на ал. 1 и ал. 2 от чл. 68 от КСО,
като са изложени и подробни съображения във връзка с разпоредбата на чл. 68,
ал. 3 от КСО. Обсъдени са понятията, с които борави текстът – „осигурителен
стаж“ и „действителен стаж“. Посочено е,
че зачетеният стаж за времето като неработеща майка за периодите от: 01.01.1978г.
до 29.06.1978г. – 05м. и 28 дни и от 01.04.1980г. до 31.12.1980г. – 09м. и 00
дни, не са действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО, предвид което Н.М.А. няма право на
пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемия се
действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14г. 03м. и 20 дни.
Решението е съобщено на
жалбоподателката чрез адв.Ч., като е получено от последния на 23.11.2022г.,
видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 01C12F L.
Жалбата е подадена на
29.11.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-461-4
от 29.11.2022г.
По делото е разпитан
свидетел – М.М.О.. Същата заяви, че работили с Н. ***, тютюн. От 1973г. до
1990г. гледали тютюн към ТКЗС. Бригадата била в с. Г., към ТКЗС – Пчелари.
Тютюна го сеели, копаели, берели и нижели.
Жалбата е подадена в срок,
от лице, което разполага с правен интерес от оспорването. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково,
постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат,
че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ
- Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за
установяване на нищожност.
Спазена е и изискуемата
писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа
на издателя си, надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които
са направени и съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е постановено в хода на контролно – административно оспорване, последното
представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно
такова.
Между страните не се спори,
а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периодите
от: 01.01.1978г. до 29.06.1978г. – 05м. и 28 дни и от 01.04.1980г. до
31.12.1980г. – 09м. и 00 дни, Н.М.А. е имала качеството
на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпроса дали този период представлява
„действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Органът е зачел, че жалбоподателката към 26.05.2022г.
има наличието на „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в размер на 14г. 03м. 20 дни, като е посочил, че
периода на майчинството е приравнен на осигурителен стаж, но не и на „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид изложеното предмет на спор в
настоящото производство се явява единствено обстоятелството, дали този стаж
следва да се приеме за действителен или не и ако е действителен би ли се
променил извода на органа за отсъствие на предпоставките на чл. 68, ал.3 от КСО
за отпускане ЛПОСВ по силата на тази разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1
и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на
отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени
от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според
която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане,
платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ,
бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни
преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов
стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране
и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща
или неработеща, напротив - такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по
конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г.
по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на
ВАС ).
При зачитането на периодите от:
01.01.1978г. до 29.06.1978г. – 05м. и 28 дни и от 01.04.1980г. до 31.12.1980г.
– 09м. и 00 дни, и прибавянето му към вече зачетения от органа
„действителен“ осигурителен стаж в размер на 14г. 03м. 20 дни, необходимият
минимум от 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с
оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 66 години, 10 месеца и 03 дни към 26.05.2022г., оспорващата безспорно доказва
придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
При анализа на посочените
норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела следва
извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал на
основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае периода на майчинство от 01.01.1978г.
до 29.06.1978г. – 05м. и 28 дни и от 01.04.1980г. до 31.12.1980г. – 09м. и 00
дни за действителен осигурителен
стаж.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на Н.М.А. да се върне на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Съобразно този изход на
спора, съдът намира за основателна своевременно заявената претенция на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се
доказва до размера от 560.00 лева, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.М.А.
***, Решение №1012-26-461-3/17.11.2022г., издадено от Директор на
ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата срещу
Разпореждане № **********/2140-26-933/23.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №2113-26-762/26.05.2022г.
на Н.М.А.
***, за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал.
3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на Н.М.А. ***, разноски по делото в размер на 560.00 (петстотин и шестдесет ) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: