Решение по дело №1124/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 10
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Елена Радева
Дело: 20211100901124
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901124 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Подадена е молба от „Я.“ ЕООД, ЕИК ****, в която се твърди, че
молителят има вземане спрямо ответника „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, което е
установено с влязло в сила съдебно решение №1065/23.07.2020г., постановено
по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-16 състав, с което ответникът е
осъден да заплати на молителя, на основание чл.55, ал., пр.3 ЗЗД вр. с чл.87 от
същия закон, сумата от 34 778,95лева, представляваща авансово заплатена
цена на доставка на стоки по договор. Договорът е развален от молителя
поради неизпълнение от страна на ответника, с връчване на препис от
исковата молба по посочено дело.
Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не е в
състояние да заплати изискуемо, безспорно установено парично вземане.
Молителят твърди, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение се
е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.д.
№20207900402432 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 на КЧСИ. В хода на
изпълнителния процес е установено, че размерът на задълженията на
ответника, включва освен установената със съдебното решение главница и
законна лихва за забава от 06.02.2020г. в размер на 4 704,82лева за периода до
07.06.2021 година, разноските в изпълнителното производство, а също и
публични задължения на ответника към НАП , който е присъединен кредитор
в изпълнението, в размер на 43 609,80лева.
Молителят твърди, че плащане в изпълнителното производство не е
1
извършено.
Твърди, че коефициентите за ликвидност на ответника са под единица, а
за финансова автономност- отрицателна величина за 2018 година. Това
означава, че ответникът е неплатежоспособен и моли съда, след като
установи изложените факти, да постанови решение по чл.630 ТЗ.
Ответникът „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, оспорва допустимост и
основателност на молбата по чл.625 ТЗ, като твърди, че не е
неплатежоспособен. Спира се на всяка от презумпциите по чл.608 ТЗ и
оспорва да е налице някоя от визираните в тях хипотези.
Не оспорва твърдението за образувано индивидуално принудително
изпълнително производство, но твърди, че неговото финансово-
икономическо състояние е добро, тъй като коефициентът за обща ликвидност
е над единица. Заявява, че разполага с достатъчно парични средства, за да
покрие текущите си задължения.
Във връзка с това становище молителят заявява, че в хода на
изпълнителното производство за период повече от шест месеца вземането му
е останало неудовлетворено.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори, а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че на 23.07.2020г., по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО,
6-16, е постановено съдебно решение, с което предявеният от „Я.“ ЕООД,
ЕИК ****, кондикционен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД е уважен и ответникът „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на
другата страна сумата от 34 778,95лева, представляваща авансово заплатена
цена за доставка на стоки по договор, който ищецът е развалил, поради
неизпълнение от страна на ответника. Присъдена е законната лихва за забава
от датата на разваляне на договор – 002.2020г. до окончателното изплащане
на сумата. Присъдени са разноските по делото.
Решението е влязло в законна сила на 13.10.2020г., което е видно от
извършеното удостоверяване.
От представеното от молителя удостоверение с изх.
№19698/07.06.2021година, издадено от ЧСИ Р.М., рег.№790 на КЧСИ, по
изп.д.№20207900402432, се установява че въз основа на издаден на
01.12.2020г. изпълнителен лист от СГС, по т.д.№2411/2019г., 6016 състав, е
образувано изпълнително дело №2027900402432 по описа на това ЧСИ, по
което „Я.“ ЕООД има качество на взискател, а ответникът „П.-2“ ЕООД има
качество на длъжник.
С това удостоверение ЧСИ удостоверява, че задължението на ответника е
общо в размер на 95 075,52лева, което е формирано от главница, съобразно
осъдителното решение, в размер на 34 778,95лева, законната лихва, начиная
от 06.02.2020г. до датата на издаване на удостоверението – 07.06.2021 година,
в размер на 4 704,82лева, разноски, които са присъдени от исковия съд в
размер на 3 612лева, 1 249,20лева разноски по изпълнителното дело, 7
2
120,80лева такси по ТТРЗЧСИ, както и публични задължения в размер на 43
609,80лева, съгласно удостоверение на НПА, с вх.№22808/17.12.2020г.
Съдът служебно е изискал информация от трети за делото лице – МВР,
СДВР, отдел „ПП“ и АВ- Имотен регистър – относно притежавани от
ответника МПС и вещни право върху недвижимости.
От представената справка от МВР се установява, че ответникът
притежава един брой МПС, а АВ дава отговор, че не са налични вписвания за
притежание от ответника на вещни права върху недвижими имоти.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице
А.Т., приета като годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано.
Съобразно заключението на вещото лице задължението на ответника към
молителя, установено по съдебен ред, не е намерило счетоводно отражение в
регистрите на „П.-2“ ЕООД.
Структурата на активите на ответника за изследвания период от време
2017-2020 година не включва дълготрайни материални активи (ДМА).
Основен дял в краткотрайните активи на ответника заемат паричните
средства – 83,27% през 2017г. и 67,77“ през 2020 година. Краткосрочните
вземания са с нисък дял – между 15,97% през 2018г. и 16,34% през 2017г.
През 2019г. и 2020г. дружеството не отчита вземания с период на събиране
под година.
По отношение на структурата на пасивите вещото лице дава прави
констатации, че се бележи намаление на относителния дял н задълженията
към доставчици и клиенти – от 76,65% през 2017г. до 47,99% през 2020
година. За този период се увеличават задълженията към НПА – от 7,19% през
2017г. до 16,49% през 2020 година. В тази връзка вещото лице е извършило
проверка в НАП и е установило, че през 2018г. срещу ответника е образувано
изпълнително дело №*********/2018г., като задълженията на ответника към
21.11.2021 година са в общ размер на 55 690,47лева, от които главници в
размер на 43 477,95лева и лихви в размер на 12 212,52лева. Вещото лице дава
заключение, че от 14.12.2017година ответникът не е погасявал своите
задължения към НАП за данъци и осигуровки, което е дало основание за
образуване на изпълнителното производство
Не е установило ответникът да има задължения, произтичащи от банкови
сделки.
По отношение на показателите за ликвидност, вещото лице е установило,
че за изследвания период, с изключение на 2019година, са в референтни
стойности.
Показателите за финансова автономност и задлъжнялост са извън
референтните стойности за изследвания период.
Вещото лице е посочило, че основната дейност на ответника е изграждане
на водопроводни, канализационни и други инсталации. За 2017г. дружеството
отчита печалба в размер на 37 хил.лева; през 2018г. отчита загуба от 6
хил.лева; през 2019г. дружеството е декларирало, че не осъществява дейност,
3
а през 2020 година отчита печалба от 33 хил.лева.
Вещото лице е посочило, че високите коефициенти за ликвидност се
дължат на факта, че през изследвания период дружеството отчита високи
касови наличности – 182 хил.лева през 2020 година, като след извършена
данъчна проверка от НАП през 2021 година, дружеството е отчело изплащане
на дивиденти в размер на 94 927,36 лева.
Съобразно дадените пред съда обяснения в открито съдебно заседание на
29.12.2021 година вещото лице заявява, че с оглед размера на разпределена
печалба под формата на дивидент, следва в касата на дружеството да се
останали над 94 000лева, но тъй като счетоводството не е водено редовно и не
са били представяни на вещото лице доказателства за тази касова наличност,
вещото лице поставя под съмнение реалната наличност на тези средства.
Тъй като вземанията на настоящия молител не са отразени в структурата на
пасивите на ответника, вещото лице е изготвило вариант на заключението,
касателно показателите за ликвидност, с включени задължения на ответника
към молителя, в резултат на което се установява, че след 2018 година
показателите за ликвидност на ответника падат под единица и това се явява
трайно състояние за 2019г. и за 2020 година.
По делото са представени финансовите отчети на ответника за
изследвания период от време.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Твърдението на молителя е, че има качество на кредитор с изискуемо
парично вземане, от очертаните в нормата на чл.608 ТЗ и че ответникът е
неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-
правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена
пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
4
По материалната легитимация на молителя „Я.“ ЕООД.
Вземанията на същия са установени с влязло в сила решение,
постановено по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-16 състав, с което
съдът е осъдил ответника да заплати на настоящия молител сума от 34
778,95лева, представляваща авансово заплатена цена по договор за доставка,
сключен между страните, който „Я.“ ЕООД е развалил, поради неизпълнение
на ответника, с връчване на препис от исковата молба, обективираща
претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, претендирайки последиците от
разваляне на сделката, а именно- възстановяване на заплатената авансово
цена по договора за доставка.
Преценката дали лицето, подало молбата, има качеството кредитор по
търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ,
която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка.
В настоящето производство съдът приема за установено, че вземанията
на молителя „Я.“ ЕООД са безспорни и изискуеми, от паричен характер и
попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1,т.1 ТЗ, съгласно която такива са
парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ.
Сключената между страните сделка – доставка на стоки се явява
търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като съдът приема, че
същата е била сключена във връзка с осъществяваната от страните търговска
дейност, по аргумент от нормата на чл.286, ал.3 ТЗ, която презумпция не е
опровергана в настоящето производство.
Тази сделката е била надлежно развалена от настоящия молител и в
резултат на това разваляне, поради извършено от него авансова плащане на
преждепосочената търговска сделка, за страната е възникнало вземане от
паричен характер за възстановяване на платената цена, тъй като основанието
за извършеното имуществено разместване е отпаднало.
Ето защо съдът приема, че молителят е установил своето изискуемо
парично вземане, свързано с последиците от преустановяване на действието
на сключената между страните търговска сделка, което попада в разпоредбата
на очертаните от законодателя вземания с разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ.
Следователно, молителят има изискуеми парични вземания,
произтичащи от последиците от развалената търговска сделка, които по
делото не са налице доказателства да са погасени чрез плащане или друг
погасителен способ от ответника-длъжник.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност е
съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите
краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това
състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат източник на парични
5
средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи
задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника
оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и
текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите
активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение
между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи
активи- цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели
представляват количествени характеристики на това съотношение.
Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща
задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна
платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на
способността му да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на
предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател
за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за
ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те се формират като
съотношение между притежаваните от търговеца краткотрайни активи и
краткосрочните и текущи задължения.
Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да
обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с
разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид
сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година. Преценката на способността на
предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ характер
се гради, след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне тези
активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на
отделните елементи на активите.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетният оборотен капитал е положителна величина.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
6
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
върху ликвидността на предприятието.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При този
коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от фирмата.
Тъй като вземанията на молителя не са погасени съдът приема, че те са
част от структурата на пасивите на ответника. Този факт е от значение при
определяне на коефициентите за ликвидност на ответното дружество, от
чиито стойности зависи извод за наличието на платежоспособност, респ.
неплатежоспособност на ответника или иначе казано възможността на
предприятието с притежаваните от него краткотрайни активи да посреща
своите краткосрочни/ текущи изискуеми задължение.
Ето защо съдът кредитира заключението на вещото лице, в частта на
посочените коефициенти в алтернативния вариант на заключението в тази му
част, получени след включване на вземанията на молителя в структурата на
пасивите на ответника.
Както е посочено по- горе от заключението на вещото лице се
установява, че показателите за ликвидност на ответника през 2019 година и
през 2020 година са под референтни стойности. Това означава, че
притежаваният от ответника оборотен капитал се явява недостатъчен за
покриване на неговите краткосрочни и текущи задължения и дружеството не
е в състояние да обслужва тези задължения. Следва да бъде отбелязан и
факта, че за изследвания период от време, с изключение на 2019 година
задълженията на дружеството растат, като движението е в посока намаляване
на задълженията към доставчици и увеличаване на дела на задълженията към
НАП. Налице е константна тенденция за намаляване на паричните средства за
изследвания период от време, които се явяват основен дял в краткосрочните
активи на ответника.
Ето защо съдът приема, че за изследвания период от време е налице
трайна тенденция за влошаване на финансово-икономическото състояние на
ответното предприятие, като за периода 2019-2020 година ответникът е
неплатежоспособен и това състояние е трайно и необратимо.
В хода на производството молителят се е позовал на презумпцията по
7
чл.608, ал.4 ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист
по влязло в сила съдебно решение, вземането е останало неудовлетворено
изцяло или частично в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за
доброволно изпълнение.
В основата на тази презумпция стои идеята, че ако длъжникът не
изпълнява безспорното и изискуемо вземане на свой кредитор в достатъчен
срок, въпреки образуваното индивидуално принудително производство, то
причината за това е обективна.
В настоящето производство е прието като доказателства заверен препис
от покана за доброволно изпълнение, която е останалата невръчена реално на
длъжника, а е видно от извършените удостоверявания, че е връчена по реда на
чл.50, ал.4 ГПК в края на декември 2020 година. Удовлетворяване на
вземането на молителя по реда на ГПК не е осъществено.
Ето защо този факт може да се приеме като индиция за това, че лошото
финансово- икономическо състояние на ответника е причина за липса на
изпълнение на признатото от съда вземане на настоящия молител.
Въз основа на гореизложеното, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът достига до извод, че ответникът е
неплатежоспособен.
По отношение на началната дата на състоянието на
неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособността се приема като обективно
проявление на трайната неспособност на длъжника да погаси своите
изискуеми и ликвидни парични задължения към кредиторите си. Тя се
определя на база цялостното икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова авнотомност и задължнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към
кредиторите.
В настоящия случай съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 06.02.2020 година (удостоверената дата на връчване
на препис от исковата молба по цитираното по- горе дело, от исковия съд,
представляваща покана за възстановяване на платената по договора за
доставка цена), в която година е констатирана обективната невъзможност на
ответника да изпълнява своите задължения, както към фиска, така и към
своите доставчици и настоящия молител. Към таза дата са установени като
изискуеми публични задължения, към тази дата вземанията на настоящия
молител са били изискуеми, макар и установени като ликвидни от съда на по-
късна дата през същата година.
Коефициентите за ликвидност към края на 2019 и към посочената по-
горе дата са извън своите референтни стойности, поради което следва да се
приеме, че липсата на плащания на краткосрочните и текущи задължения на
ответника се дължи на обективната му невъзможност да изпълни паричните
си задължения, поради влошеното си финансово- икономическо състояние, а
не поради субективни причини.
8
Ето защо като налично обективно състояние, намерило своята изразна
форма в коефициентите за ликвидност, при установени задължения,
попадащи в обхвата на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ, съдът приема за начална
дата на неплатежоспособността на ответника 06.02.2020 година, като чрез
исковата молба ответникът е следва да възстанови на молителя дължимата
сума.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Съобразно заключението на
вещото лице през 2020 година ответникът е разполагал с 94 000лева , които са
били в брой, не е разполагал с парични средства в банкови сметки, но вещото
лице подлага под съмнение достоверността на тези записвания, поради което
съдът приема, че ответникът не разполага с парични средства или други
бързоликвидно активи, за да понесе разноските по производството
несъстоятелност.
Поради това, с определение от 29.12.2021година, постановено на
основание чл.629бТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност в размер на 3 000лева, но в дадения срок доказателства за
привнесени разноски не са налични. Липсата на средства за развитие на
производството по несъстоятелност, налага произнасяне с решение, съобразно
нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, а именно - по отношение на ответника „П. -2“
ЕООД, ЕИК ****, следва да бъде постановено решение със следните
реквизите - обявяване на неплатежоспособността на ответника и определяне
на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност,
обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на
предприятието му, налагане на обезпечителни мерки и спиране на
производството.
Молителят е направил искане за присъждане на разноски, като в
проведеното на 21.12.2021 година открито съдебно заседание е представил
списък по чл.80 ГПК, от който се установява, че страните претендира
заплащане на следните суми: заплатена държавна такса от 250 лева, депозит
за вещо лице в размер на 500лева. По делото са налични доказателства за
разходите за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя,
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, сумата от 750лева,
представляваща разноски по делото.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, ж.к.
„Студентски град“, ул.****, със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“,
9
ж.к.**** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 06.02.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П. -2“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****, със съдебен адрес гр.София,
район „Изгрев“, ж.к.****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“,
ул.****, със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“, ж.к.****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника
„П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****, със съдебен адрес
гр.София, район „Изгрев“, ж.к.****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „П. -2“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****, със съдебен адрес гр.София,
район „Изгрев“, ж.к.****.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
№1124 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-
6 състав.
УКАЗВА на длъжника „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****,
със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“, ж.к.****, че в едномесечен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни
задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ –
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване
на искането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, „П. -2“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.****, да заплати на „Я.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.****, със
съдебен адрес гр.София, ул.****, офис 12, чрез адв.Л.В., адв.П.С. и адв.Д.Д.,
разноски по водене на делото в размер на 750 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
10
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11