Р Е Ш Е Н И Е
Номер 68/20.1.2020г. град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на
седми януари, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3435 по
описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е
образувано по жалба на адв.Д.С. като пълномощник на Тодор Д.Д.
в качеството му на представляващ Г. ЕООД, против наказателно постановление №
03-009924/29.08.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с
което на Г. ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение
на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и
недоказано, тъй като не им е било надлежно връчено, допуснати са съществени
процесуални нарушения при издаването му, издадено е от некомпетентен орган,
дружеството не е извършило описаното нарушение и наложеното наказание е явно
несправедливо, поради което се моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание, въззиввикът, редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител – адвокат Д.С., редовно упълномощен. По същество адв.С.
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно на изложените в жалбата основания. Счита, че по делото не
е установено и доказано участието на А.А. в
извършването на трудова дейност в полза на дружеството Герматех. Според адв.С.
наложената санкция е несправедлива и необоснована. Дружеството е направило
своевременно възражения, които не са взети предвид.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание не се явява, представлява се от
юрисконсулт Д.О., която по същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. По време на проверката било установено, че А.А.
е полагал труд като непълнолетно лице със своята майка А.И. като общ работник.
Посочил е на коя дата е започнал работа, работно време и договорено
възнаграждение, но не е имал сключен трудов договор. Г. ЕООД се явявало
подизпълнител на дружеството Металекс на този строителен обект. Полагането на
труд при наличието на елементи на възникнало и съществуващо трудово
правоотношение се доказвало от съставения констативен протокол и показанията на
длъжностното лице.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018
г. служители на Дирекция Инпекция по
труда – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по
работни места в обект жилищна сграда в гр.Варна, ул.Цар Иван
Шишман № 5, където Г. ЕООД извършвало строителни дейности. При проверката е установено че Г. ЕООД е допуснало в обекта лицето А.Д.А. да престира
труд на длъжност „общ работник“ при определено работно място – обект жилищна сграда в гр.Варна, ул.Цар Иван Шишман № 5, определено и декларирано от
лицето работно време – от 08:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово
възнаграждение 250 лева седмично, също декларирано от лицето, без да е сключен
в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя. За рловерката е
съставен Протокол № ПР1822074/24.07.2018 г., като били дадени и съответните
предписания. В последстие била извършена и документална проверка ва дружеството
по представени от упълномощеното лице Д.Д. документи.
Въз основа на
събраните доказателства на 20.08.20 г. от инспектор П.М.М.
срещу Г. ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
03-009924 за това, че като работодател е допуснало до работа в обекта лицето А.Д.А.
да престира труд в полза на дружеството на длъжност
„общ работник“ при определено работно място – строителен обект жилищна сграда в гр.Варна, ул.Цар Иван Шишман № 5, определено и декларирано от
лицето работно време – от 08:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово
възнаграждение 250 лева седмично, също декларирано от лицето, без да е сключен
в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя. Прието било, че
нарушението е извършено на 25.06.2018 г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 във връзка с
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. АУАН е
подписан и получен без възражения от Д.Д.Д., без да е
посочено неговото качество, само отстрани е записано 5027 30.12.18. Към
преписката има приложено пълномощно рег.№ 5027 на нотариус Л.Х. в район РС
Кюстендил, но е от 30.12.2015 година, а не от 2018 година.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН. В него е
посочено, че лицето А.А. се е намирало в близост до
строителния обект, без да престира труд и да е в трудово правоотношение с
дружеството, лицето било син на Д. А., който извършвал на обекта строителна
дейност за дружеството въз основа на сключен граждански договор.
Въз основа на констациите в акта
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление,
в което изцяло възприел фактическите констатации в него и правната квалификация
на нарушението - по чл.62 ал.1 във
връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда наложил на Г. ЕООД
имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството
на свидетел актосъставителката П.М.М.. М. свидетелства, че през месец юни 2018 г. съвместно с
колегите си Н.И. и Е.Н. извършили проверка на строителен обект, находящ се в
гр. Варна, ул.Цар Иван Шишман № 5. На място, на първия етаж до входа на
сградата, установили пет лица, които извършвали изолация и частнично
шпакловане, за които е попълнен констативен протокол с работно време,
възнаграждение, липса на трудов договор. Срещу всяко име съответно има положен
подпис на лицата. В този протокол е описан също и А.А.,
който декларирал работно време от осем до пет часа, възнаграждение от 250 лева
седмично, също така, че работи за Г. ЕООД, срещу което се разписал. По-късно в
обекта се свързали с упълномощеното лице на дружеството Д.Д.,
брат на управителя, който потвърдил, че тези работници работят за тази фирма.
Уточнили дата, на която да се яви представител на дружеството и в деня уговорен
за проверката се явил Д., представил част от изисканата документация, но така и
не бил представен трудов договор за А.А., нито
разрешение от Инспекцията по труда, за което съставила АУАН на дружеството. При
съставянето на акта присъствал Д.Д., на него е
връчен. В последствие за връчване на наказателното постановление посетили адрес
на упълномощеното лице на ул.Генерал Колев, записан в АУАН, но не открили никой
на мястото.
В съдебно заседание бе разпитан и свидетеля
по АУАН Е.Д.Н.. Н. свидетелства, че при извършената проверка в строителния
обект на партера установили пет работника, които извършваха довършителни дейности
- вътрешна изолация на партера на сградата, които декларирали като трудови
правоотношения в констативен протокол. Единият от работниците бил А.А.. Свързали се по телефон с представител на фирмата. В
последствие се появил и техническия ръководител на главния изпълнител на обекта,
който също отразил с подписа си петимата работника, които бяха установени в
обекта. Била връчена призовка и били изискани трудови досиета на работниците,
не били предоставени трудови договори за лицата, за което е съставен АУАН за това, че лицето е допуснато
до работа преди да има сключен писмен договор.
По искане на въззиваемата страна бе разпитан
в качеството на свидетел в съдебно заседание Д.Д.Д., брт на управителя и едноличен собственик на капитала на Г.
ЕООД Т.Д.Д. и пълномощник на дружеството. Същият бе
запознат с правото си по чл.119 от НПК, но пожела да даде свидетелски
показания. Д. свидетелства, че намирал работници за дружеството и в тази връзка
била уговорена среща с откритите на обекта лица за предварителни разговори
относно бъдещо наемане на работа. Обадили му се по телефона, той отишъл на
мястото на строителния обект, но вече бил съставен протокол. Тогава Герматех
ООД имало сключен договор като подизпълнител с Металекс ЕООД за изпълнение на
топлоизолация на тази сграда и трябвало да намери хора за това. С тези лица,
открити на обекта, Д. бил работил и преди това. Седалището на Г. ЕООД ***, там
винаги имало хора, които да получават документи за фирмата. Във Варна нямала
официален офис фирмата, на адрес *** живеел той.
Въпреки положените от съда максимални усилия
лицата А.Д.А. и А.И.И. не бяха отрити за разпит като
свидетели в съдебно заседание, поради което същите бяха заличени от списъка на
свидетелите от съда.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и поради което съдът ги кредитира. Съдът не
кредитира единствено свидетелските показания на Д.Д.Д.
в частта им, че лицата, открити на строителния обект, все още не се намирали в
трудови правоотношения Г. ЕООД, тъй като това твърдение се опровергава от
останалите доказателства по делото.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
По допустимостта на въззивната
жалба:
Жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок от надлежна страна.
В наказателното
постановление е отбелязано единствено, че на
18.10.2018 г. е посетен адреса и нарушителят не е открит, но в него не е
отбелязано, че не е намерен на посочения от него адрес и че новия му адрес е
неизвестен, каквито са изискванията на чл.58 ал.2 от ЗАНН, за да се счита
наказателното постановление връчено от деня на отбелязването.
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от писмо
изх.№ 18093400/НП от 24.10.2018 г. от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна до
ТД на НАП гр.София, с което им се изпраща наказателното постановление с искане
за образуване на изпълнително дело срещу Г. ЕООД, в което
е посочено, че наказателното постановление е влязло в законна сила на
18.10.2018 г. по реда на чл.64б от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.58
ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административно-наказващия орган да приеме, че наказателното постановление е
връчено по този ред след щателно издирване на нарушителя. В тежест на
административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на
наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. В случая
наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е
изискването на чл.58
ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.
58 ал.2 от ЗАНН е приложима
в случаи, когато за връчване на наказателното постановление след щателно
издирване нарушителят не е открит. Не се установи, че е проведено щателно
издирване на нарушителя за връчване именно на процесното наказателно
постановление. Св.П.М.М. в съдебно заседание заяви,
че на 18.10.2018 г. са посетили адреса на упълномощеното лице, получило АУАН и
като не го открили отбелязали това в наказателното постановление. Дружеството
въобще не е било търсено на седалището и адреса на управление ***.
Съдът счита, че в случая не са били налице условията
на чл.58 ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление не е било надлежно връчено
на нарушителя, въззивната жалба срещу наказателното постановление е подадена в
срок и следва да бъде
разгледана по същество.
По компетентността:
АУАН е съставен от
инспектор П.М.М. при Дирекция Инспекция по
труда-Варна към Изпълнителна агенция Главна испекция по труда – държавен
контролен орган съгласно чл.416 ал.3 вр.чл.399 от Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от директора на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, упълномощен за това със Заповед № 0280/03.08.2010
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Гравна дирекция по труда.
По прилагането на материалния
закон:
Правилно
административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
безспорно установено, че работодателят е допуснал в обекта лицето А.Д.А. да престира труд на длъжност „общ работник“ при определено
работно място – строителен обект жилищна сграда в гр.Варна,
ул.Цар Иван Шишман № 5, определено и
декларирано от лицето работно време – от 08:00 часа до 17:00 часа и уговорено
трудово възнаграждение 250 лева седмично, без да е сключен в писмена форма
трудов договор между лицето и работодателя. Това се установява от приложените
по делото заверено копие от констативен протокол. В този смисъл се установява,
че Г. ЕООД в качеството му на работодател е нарушило разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда.
Правилно е била
ангажирана отговорността на Г. ЕООД в качеството му на
работодател чрез налагане на административно наказание имуществена санкция.
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Наложено е
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева, която е в
законопредвидения размер в чл.414 ал.1 от Кодекса на труда от 1 500 до
15 000 лева.
По прилагането на процесуалния закон:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на
съставяне и връчване на акта. Същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН,
съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално-правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било
реализирано с подаване на жалбата, по която е образувано и настоящото съдебно
производство.
Според съда в хода
на административно-наказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН е с дата 20.08.20 г.,
това е дата, която дори и към настоящия момент не е настъпила, което е
равносилно на липса на дата на издаване на АУАН. Касае се за нарушение на
императивните изисквания на чл.42 т.2 от ЗАНН, което е съществено и винаги е
основание за отмяна на акта, защото от една страна води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Отменя наказателно постановление № 03–009924/29.08.2018 г., издадено от Иван А.
Иванов - директор на Дирекция Инспекция по труда – Варна, с което на Г. ЕООД,
Булстат 203 766 821, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.Д.Д., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във
връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
Да се изпратят съобщения на Г. ЕООД чрез адвокат Д.С. и на Дирекция
Инспекция по труда – Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по труда – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: