Определение по дело №1365/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2344
Дата: 9 август 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501365
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/………..2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА                                                        ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                                                                                   ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

 

като, разгледа докладваното от съдията ч. гр. дело № 1365 по описа на съда за 2019 год. взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 47592/28.06.19 от Е.Е.Х., ЕГН **********, чрез адв. Е.Ф., адрес ***, офис 10, срещу определение от 19.06.2019 г. по гр. д. № 2011/2019, с което РС – Варна спира, на основание чл. 536 ал. 1 т. 2 от ГПК производството по гр. д. № 211/2019 по описа ВРС и указва на С.А.Ш. в месечен срок да предяви иск относно правоотношението явяващо се преюдициално за охранителното производство.

            Иска се обезсилване, респ. отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с която охранителното производство да бъде прекратено.

            Твърди се, че тъй като молителят не е титуляр на акта за смърт (в който се иска да бъде извършена поправка на часа и мястото на настъпване на смъртта), а този акт се явява официален удостоверителен документ, то производството следва да се развие по общия исков ред, а не по реда на охранителните производства.

            В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от С.А.Ш., чрез адв. Д.А.,***, ж. к. „Владислав Варненчик“ 212, вх. 7, ап. 194, съдебен адрес ***.

            Иска се оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение. Излага мотиви.

            В частната жалба са направени следните доказателствени искания – 1) да бъде прието като писмено доказателство определение на ВОС по ч. гр. д. № 2548/2014; 2) да бъде изискано и приложено по делото, гражданско дело № 7504/2014 по описа на РС - гр. Варна; 3) да бъде изискано и приложено по делото НОХД № 651/2013 по описа на ВОС, ведно с материалите по досъдебното производство.

           Съдът, като се запозна с делото, предявената частна жалба и прецени събраните в настоящото производство доказателства, намира, че:

            Частната жалба е подадена в законоустановения срока, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Предмет на проверка е в настоящото производство е протоколно определение от 19.06.2019 г. по гр. д. № 2011/2019, с което РС – Варна спира, на основание чл. 536 ал. 1 т. 2 от ГПК производството по гр. д. № 211/2019 по описа ВРС и указва на С.А.Ш. в месечен срок да предяви иск относно правоотношението явяващо се преюдициално за охранителното производство.

            От удостоверение за родствени връзки № 13/15.02.2019 г. и удостоверение за наследници № 238/15.02.2019 г. се установява, че жалбоподателя е майка на Рабие Желева и баба на Селин Желева. От представената пред първа инстанция медицинска документация е видно, че Рабие Желева  и Селин Желева -  са загинали в ПТП, което обстоятелство е отразено съответно в акт за смърт № 0204/09.07.2012 г.  и акт за смърт № 0205/09.07.2012 г.  В акта за смърт (№ 0204/09.07.2012 г. ) на Рабие Желева като място на настъпване на смъртта е посочен гр. Варна, а в графата за час и минути на смъртта липсва информация. Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 542, вр. Чл. 38 ал 4 от ЗГР от С.Ш. – видно от удостоверение за идентичност на имената от 06.11.2013 г. и удостоверение за брак № 1673/21.11.1999 г. е преживял съпруг на Рабие Желева) с искане да бъде установено и коригиран акта за смърт на Рабие Желева с № 0204/09.07.2012 г. като в него се впише, че последната е починала в с. Оборище, община Вълчи дол в 15,39 часа. С определение № 3575/15.03.2019 е като заинтересована страна е конституирана жалбоподателя по настоящото производство. Производството се е развило като охранително и е спряно, на основание чл. 536 ал 1 т. 2 от ГПК, като на С.Ш. е указано в месечен срок да предяви иск относно правоотношението, преюдициално за охранителното производство.

            Предпоставка за допустимост на охранителното производство по чл. 542 ал. 1 от ГПК е липсата на съставен документ или невъзможността такъв да бъде съставен , съставеният документ да е бил унищожен или изгубен без да има възможност да бъде възстановен.  В настоящият случа такъв документ /акт за смърт / е бил съставен  и е наличен. Охранителният акт не е акт защита на накърнено гражданско право и лежи извън сферата на защита по повод на правонарушения. Той не се предизвиква от правонарушение и не се явява санкция, поради това единственото предназначение на охранителния акт е да породи изгодни за молителя правни последици, без те същевременно да представляват съществено посягане върху чужда правна сфера. Охранителното производство е едно безспорно производство. То се развива само с участието на молителя и на съда, защото охранителният акт се отнася само до правната сфера на молителя. Когато обаче фактически молителят цели с охранителният акт да накърни правата на трето лице и възникне поради това спор между молителя и това трето лице, това изключва безспорния характер на производството. Налице е гражданско - правен спор, породен от факта на часа на смъртта. В този случай спорът следва да бъде разрешен не по реда на охранителните производства, а в исков процес - в подобен смисъл е определение постановено по ч. гр. д. № 2548/2014 по описа на ВОС.

            От изложеното по – горе следва изводът, че първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството като недопустимо.

           

           Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА определение от 19.06.2019 г. по гр. д. № 2011/2019, с което РС – Варна спира, на основание чл. 536 ал. 1 т. 2 от ГПК производството по гр. д. № 211/2019 по описа ВРС и указва на С.А.Ш. в месечен срок да предяви иск относно правоотношението явяващо се преюдициално за охранителното производство.

ПРЕКРАТЯВА настоящото производството и производството по гр. д. № 2011/2019, с което РС – Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. 

 

Председател:………………………..

 

 

                                     Членове:

     1…………………...…;

 

 

                                                    2………………………