Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тридесет и първи октомври
година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8901 по
описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД
По изложените
в исковата молба обстоятелства ищецът С.К.М.
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв.К.-САК, е предявил
срещу В.Г.В. ЕГН:
**********, с адрес ***: иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
от 29 000 /двадесет и девет хиляди/ лева, представляваща невърната заемната
сума по нотариално заверен Договор за заем от 21.03.2012 г., ведно с
обезщетение за забава върху тази сума, считано от 01.10.2012 г. до 01.07.2015
г. в размер на 8 115.81 /осем хиляди сто и петнадесет лева и осемдесет и една
стотинки/ лева на основание чл.86 от ЗЗД и ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
се присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди
в исковата молба, че на 21.03.2012г.
между него в качеството му на заемодател и ответника в качеството му заемополучател бил
сключен писмен договор за заем за сумата от 29000 лева. Твърди се, че съгласно
уговореното в чл.2 от процесния договор предаването на процесната
сума било извършено в брой, преди подписване на договора, за което заемателят издал заверена разписка. Сочи се, че съгласно
чл.3 от договора Заемателят се задължил да върне на
заемодателя заемната сума в срок до 30.09.2012г. Ищецът поддържа, че изискуемостта на
вземането е настъпила на уговорения падеж, като въпреки това и многократните
покани ответникът не е върнал заемната сума.
Твърди
се в исковата молба, че обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението
за връщане на заемната сума, обуславя правния интерес на ищеца от предявения установителен иск.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът В.Г.В. депозира отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Ответникът В.В. твърди, че
представената от ищеца разписка не удостоверява плащането на исковата сума, тъй
като нотариусът е удостоверил само авторството на подписите, но не и
съдържанието, както и с оглед на обстоятелството, че договорът за заем е вписан
под № 5869 и в него пишело, че плащането е извършено преди подписването му, а
разписката е изведена под № 5870-след договора, и затова не удостоверява
предаване на заемната сума. В тази връзка оспорва на основание чл.193 ГПК истинността
на съдържанието на договора за паричен заем и на разписката, като твърди, че
ищецът не е предавал на ответника посочената в двата документа сума, нито на
посочената в тях дата. Поддържа, че
между страните е имало други правоотношения, а именно договор за наем от 01.07.2008 г. на търговски обект
„Кафе-Аперитив“, където ищецът С.М. бил наемодател чрез своя фирма „Е“ ЕООД, а ответникът бил
наемател чрез фирма, в която участва със съпругата си – „Б-05“ ООД. Ответникът твърди също, че тъй като липсвали
необходимите разрешителни за ползване на обекта по предназначение, наемодателят
следвало да направи отстъпка с гаранционен период и да осигури необходимите
разрешителни. Поддържа също така, че наемната цена била уговорена в размер на
2000 лв. месечно, а в договора било записано 240 лв., като ищецът бил забавил
въвеждането на обекта в експлоатация по предназначение, но е начислявал на
ответника като наемател пълния размер на
наема и по този начин го е направил свой длъжник. В тази връзка ответникът
сочи, че договора за заем бил сключен за да обезпечи вземането на ищеца за
скрития размер на наема по договора за наем. Твърди още, че след подписване на
договора за заем, страните се уговорили за изплащане на задълженията по него
ответникът В.В. да прехвърли на ищеца поземлен имот,
подробно описан в писмения отговор, като договорът за прехвърляне на
собствеността върху имота по искане на ищеца
бил сключен с дъщеря му - М.С.М.в нотариална форма. Ответникът излага,
че уговорката му с ищеца била, кредитора да унищожи договора за заем и
разписката, с които гарантирал вземането си в скрития размер по другия договор за наем. Заявява възражение за
погасяване по давност на задълженията по договора за наем. Поддържа, че договорът
за заем е нищожен, а задължението на ответника е издължено чрез прехвърлянето
на недвижимия имот, поради което не дължи претендираните
суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.В. е предявил при условията на евентуалност насрещни осъдителни искове срещу С.К.М., които с определение з.с.з. на 08.09.2016 г., са разделени и отделени в самостоятелно исково
производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Костадинова,
поддържа предявения иск и оспорва твърденията на ответника.Представя списък по
чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв.С. оспорва предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Съдът,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия, неоспорен по реда на чл.193 ГПК относно
автентичността му Договор за заем от
21.03.2012г., ищецът С.М. като заемодател се задължил да предаде на
ответника В.В., като заемополучател
заемна сума в размер на 29 000лева /л.6-л.7 от делото/. Договор за заем
от 21.03.2012 г., съдържа нотариално
удостоверяване на подписите с рег.№ 5869/ 21.03.2012г. на Нотариус Н. Г., р-н
на действие СРС, рег.№ 276 от НК. Ответникът
В. не е оспорил авторството на подписа положен от него под съдържанието на договора, но
оспорва предаването на сумата. В чл.2 от
договора за заем е отразено, че предаването на сумата е извършено в брой преди
подписване на договора. В клаузата на чл.7.1
от процесния договор, се съдържа изрично
изявление на заемателя, че е получил цялата заемна
сума в брой преди подписване на договора. Според текста на чл.7.3 заемателят поел задължение да върне полученото по договора
в уговорения срок. Според клаузата
на чл.3 от Договора за заем уговорения
от страните срок за връщане на заемната сума до 30.09.2012 г.
Като доказателство по делото е приета
Разписка от 21.03.2012г. съдържаща
нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 5870/ 21.03.2012г. на Нотариус Н. Г. /на л.8 от делото/, издадена от ответника В.Г.В., като заемател, в която е посочено, че е получил от ищеца С.К.М. сумата от 29 000лева, която се задължава да върне до
30.09.2012г.
Ответникът е представил протокол от 30.06.2015г. за предаване на
кухненско обзавеждане на стойност 5830 лв. от В.Г.В. – управител на „В-05” ООД на
С.М. – управител на „Е” ЕООД, като залог срещу финансов заем . /л.23 от делото/
Видно от приетия договор за наем на недвижим имот от 01.07.2008г. ,
същия е сключен между „Е” ЕООД, като наемодател и „В-05” ООД, като
наемател относно възмездното временно
предоставяне на търговско помещение на
адрес гр.София, ул.Кукуш №2, при месечен наем от 240лв. /л.25 от делото/ Наемния договор е с уговорен срок 5 /пет/ години от подписването му.
По делото не е спорно, че заемната
сума не е върната от ответника.
Спорно е налице ли е погасяване на задължението на ответника чрез
друг способ и по –конкретно чрез даване вместо изпълнение.
В приетия нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 27, том 4, н.дело №
33051/30.08.2013 г. на нотариус Р. Д. с рег.№274 от НК, е обективирана
продажба на поземлен имот, находящ се в землището на
с.Волуяк с продажна цена 9 500лв. от И.Г.Т., М.Ж.В.и В.Г.В., като продавачи на М. С. М., като купувач. /л.21-л.22 от делото/
Представена данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г. на С.К.М. с рвх.№224391200405824/ 26.04.2012г./л.81-л.89
от делото/
Така
установеното от фактическа
страна сочи на следните изводи от правна страна :
Главния иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се
явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно
упражняване правото на иск.
По същество на
доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки
: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищецът поддържа наличие на облигационно правоотношение между страните,
възникнало по силата на договор за заем.
Договорът за заем
за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична
сума или заместими вещи, на които става собственик
като заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи
от същия вид количество и качество. По иск с правно
основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството,
че сумата е предадена, така и на обстоятелството,
че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието
на съгласие за връщане у ответника.
Съгласно утвърдената съдебна
практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,
но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете
страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението
"да върне" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно безпротиворечивата съдебна
практика, договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ
връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията
си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята,
че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу
иска. Приетия писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и
подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена
сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава
този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя
издател/чл. 180 ГПК/. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея
сума. Тя не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа
признания за обвързаност от неговите съществени елементи.
/ В този см. Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5372/2016 г., III г. о., ГК/
В случая съвкупния анализ на събраните гласни доказателства и
приетите по делото писмени доказателства – разписка от 21.03.2012г. и договор
за заем от 21.03.2012г нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 5869/
21.03.2012г. на Нотариус Н. Г., сочи за възникването между страните на
облигационно правоотношение и по – точно сключен е договор за заем. Безспорно бе установено, както предаването в
брой на заемната сума от 29 000лв., така и
обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у
ответника.
При така обективираното съдържание на договора за
заем "заемодателят е предал на заемателя сумата
от 29000 лв..." задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което
свидетелства както подписът на заемополучателя –
ответник.
Предвид валидността на заемната
облигационна връзка между страните ищеца твърди неизпълнение на насрещното
задължение на заемополучателя да върне на отразения в
разписката падеж предадената парична сума. Вземането по заема е станало
изискуемо. Договорен е изрично падеж за връщане на заемната сума –30.09.2012г.
Твърдението
от ищеца за неплащане, което е твърдение за отрицателен факт, който не подлежи
на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в производството.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на облигационно
задължение от ответника по безспорен начин се установи,
че между ищецът и ответникът е налице договорно
правоотношение по договор
за заем. Съгласно практиката на Върховния касационен
съд постановена по чл. 290 ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011 г. по
гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о., в производството по иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок
на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на
въведените възражения срещу иска. В случая, ответникът, който носи доказтелствена тежест по чл.154 ГПК относно наведените в
отговора задължения не установи в хода на процеса твърденията си , че ищецът е получил „даване вместо изпълнение“
и че задължението му по процесния договор за заем е
погасено чрез прехвърляне на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 27, том 4, н.дело №
33051/30.08.2013 г., доколкото ищецът не е страна по тази сделка . Ответникът
не доказа наличие на връзка между процесния договор
за заем и Договор за наем от 01.07.2008 г.
Предвид
изложеното, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 29 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Искът за обезщетение за забава има самостоятелен характер. Като
самостоятелен иск страната, която черпи благоприятни правни последици и прави
изявления са осъществяването на положителни факти, следва да установи с процесуалната
си доказателствена активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/.
Ищецът носи тежестта да установи по реда на пълното и главно доказване падеж на задължението на ответника за
плащане на възнаграждение по валидно сключени договор за заем, период на забавата и размера на претендираните
обезщетения за забава. По делото безспорно се установи наличие на валиден договор за заем от 21.03.2012г. Съгласно
константната съдебна практика падежът е този момент, който е определен за
осъществяване на дължимия резултат. Когото е определен срок за изпълнение в
договор, падежът настъпва с изтичане на срока – чл.84, ал.1 от ЗЗД. В случая,
съгласно клаузата на чл.3 от Договора за
заем от 21.03.12г. връщането на заемната
сума следва да се извърши до 30.09.2012г.
Ето защо, по смисъла на процесния договор за
заем падежът на задълженията настъпва на 01.10.2012г., като по делото безспорно се установи, че
връщане на сумата от 29 000лв. не е
извършено от ответника в така уговорния срок.
По изложените съображения предявения установителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е доказан
по основание и следва да бъде уважен.
Размера на иска за установяване
на вземането за обезщетение за забава,
съдът определи по реда на чл.162 ГПК, съобразявайки падежа на задължението,
периода на забава и ползвайки онлайн изчислителна система за законна лихва,
както следва: Ответникът е изпаднал в забава на 01.10.2012г. и до 01.07.2015г. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи мораторна лихва
върху неизплатената главница от 8 115, 81лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и част от разноските за исковото
производство, съразмерна на сумите, за които предявените искове са уважени и
възлизащи на 2485 лв., от които 1485лв. внесена д.т. и 1000лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на С.К.М.
ЕГН: **********, с адрес ***, следните суми:
-
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 29 000
/двадесет и девет хиляди/ лева – неизплатена заемна сума по договор за заем от 21.03.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 115.81 /осем хиляди сто и петнадесет лева и осемдесет и една
стотинки/ лева – мораторна лихва върху главницата от 29 000лв., начислена за периода 01.10.2012 г. до 01.07.2015 г.
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на С.К.М.
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 2485 лв. - разноски по делото пред СГС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: