Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр.Н., 10.03.2022г.
Районен съд Н., в публичното
си заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело №
967 по описа за *** година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба
от трима ищци – В.К., Х.И. и Р.И., спрямо ответниците
С.Т.С., М.С. ***.
Ищците са предявили
следните искове:
1/ отрицателен установителен иск спрямо Община К., че същата не е била
собственик на имот УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П., при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица, за който е съставен Акт за
общинска частна собственост № **от *** г., вписан в СВп
Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **, и с цена на иска 3179,90лв.;
2/ отрицателен установителен иск спрямо Община К., че същата не е била
собственик на имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П.,
при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, за който е
съставен Акт №**за общинска частна собственост, вписан в СВп
Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **; с цена на иска 2649,70лв.;
3/ иск по чл. 108 от ЗС
спрямо С.Т.С. и М.С. Ц. – С. за признаване спрямо тях, че ищците са собственици
на имот УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П. и същите да им
върнат владението на имота. Искът е с цена от 3179,90лв.;
4/ иск по чл. 108 от ЗС
спрямо С.Т.С. и М.С. Ц. – С. за признаване спрямо тях, че ищците са собственици
на имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. и същите да им върнат владението
на имота. Цената на иска е 2649,70лв.
Ищците твърдят, че са
собственици по наследство и давност на недвижими имоти, находящи
се в гр. П., общ. К., представляващи: 1/ празно дворно, представляващо УПИ ***от
кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***,
УПИ *** и 2/ празно дворно, представляващо УПИ *** от кв. ***с площ от 780
кв.м. по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***
и улица.
Ищците сочат, че имотите
са придобили по силата на наследствено правоприемство
от своя праводател Д. И. К., починал на ***г., който
е съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци. Ищците твърдят, че
наследодателят им е придобил имотите по наследство от брат си К. И. К., който
от своя страна я е придобил от праводателят си М.С.В.на
***г., съгласно предварителен договор за покупко –
продажба, заверен нотариално в нотариалната служба на Община К. и вписан в
регистъра на нотариалните заверки под №**/***г.
Ищците твърдят, че от ***г.
владението на имотите се е упражнявало явно, необезпокоявано, непрекъснато от К.
И. К. и неговите наследници, които са присъединили владението си към неговото и
така до момента.
В исковата молба е
посочено подробно собствеността върху имотите до ***г., към която дата имотите
са били частна собственост. Посочено е, че съгласно Акт за поземлена
собственост № ***г., вписан в СВп при РС Н., въз
основа на решение на Общинска комисия за трудово поземлена собственост №**от ***г.,
и платен за сумата от 600лв., имотът е станал собственост на Д. Д.К..
Ищците твърдят, че
имотите никога не са били общинска собственост.
Ищците твърдят, че през ***
г. ответникът С.Т.С. завзел имотите и им препятствал достъпа до тях. Така
ищците узнали, че Община К. е продала на ответника имотите, след като преди
това ги е актувала като общинска частна собственост и са издадени Акт за
общинска частна собственост № **от *** г., вписан в СВп
Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ ** и Акт №**за общинска частна
собственост, вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г.,
Акт №**, ТОМ **.
Самата продажба на
имотите е станала след проведен търг и сключени след това договори № ***.***
г., вписан в СВп Н., вх.рег. № ***.*** г., Акт №**,
т. І, за имот УПИ ***от кв.**и № ***.*** г., вписан в СВп
Н., вх.рег. № ***.*** г., Акт №**, т. І, за имот УПИ *** от кв.**.
Предвид на горното,
ищците твърдят, че единствено те и техните праводатели
са били собственици на процесните имоти, а община К.
не е била техен собственик и неправомерно е актувала имотите като частна
общинска собственост след което ги е продала на търг.
Предвид на горното,
ищците предявяват два отрицателни установителни иска
спрямо община К., за установяване, че тя не е била собственик на имотите и два
и ревандикационни иска спрямо ответниците
С.Т.С. и М.С. Ц. – С., че ищците са собственици на процесните
имоти, а ответниците не са такива, поради което се иска осъждането на
ответниците да им предадат владението върху тях.
Претендират разноски по
делото.
От името на ответниците
са постъпили писмени отговори.
Ответникът Община К.,
представлявана от Кмета на общината и представлявани от процесуалния си
представител адв.
Ж. П. от *АК, сочи, че исковете са допустими, но са неоснователни.
Община К. сочи, че
имотите са станали общински по силата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОС вр. Закона за изменение и допълнение на закона за
общинската собственост, обн. ДВ бр. ***г., съгл. §42 от ПЗР, съгласно който застроените
и незастроените парцели и имоти, частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгл. действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Ответникът
сочи, че са били налице и двете основания, посочен в закона: 1/ имотите са били
държавна собственост, съгл. АДС № ***г., като към тази дата двата имота са били
един общ имот – парцел **в кв.**по плана на с. П. и 2/ към датата на влизане в
сила на посоченото изменение на закона, имотът е бил отреден по действащия ДРП за
жилищно строителство и обществени и благоустройствени мероприятия.
Ответникът оспорва, че
ищците и техните праводатели са осъществявали
владение върху имотите в продължение на повече от 10 години без прекъсване,
вкл.с присъединяване на владението при условията на чл. 82 от ЗС. Ответникът
твърди, че дори и ищците да докажат такова владение, то са налице законни
пречки за придобиване на имотите по давност, съгл. чл. 86 от ЗС до приемането
на ЗОС и ЗДС, ***г. След приемането на двата закона отпада забраната за
придобиване по давност на имоти частна общинска или държавна собственост, но
съгл. §1, ал.1 от ЗР към ЗД на ЗС, считано от ***г. е въведен мораториум, съгл.
който давността спира да тече до ***г.
Оспорва твърдението на
ищците, че имотът, с който К. бил оземлен парцел * от кв.**по плана на с. П.
съответства на процесните имоти, към момента на
продажба от общината на втория и третия ответник, респ.на имота по предходен
регулационен план от който са образувани парцел * от кв.**по плана на с. П.. Имотът,
с който К. е бил оземлен е бил изключен от строителните граници на с. П. с последващ план през *** г., поради което е станал държавна
собственост на това основание, съгл. Р на ВКС по гр.д. № ***г. на Іг.о.
Предвид на горното,
ответникът Община К. моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
От името на ответниците С.Т.С. и М.С. Ц. – С., представлявани от
процесуалните си представители адв. Г. от *АК и адв. Б.З. от *АК, е постъпил общ писмен отговор.
Ответниците сочат, че
исковете са допустими, но неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответниците оспорват, че
ищците са собственици при посочените квоти, придобити по наследство на
посочените процесни имоти. Оспорват, че ищците са
упражнявали непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на имотите от ***г.
до ***г. Оспорват придобиването на имотите от лицето Д. К., както и че имотите
са идентични с имота, който е посочен в Акт за поземлена собственост от *** г.
оспорват, че имотите са били частна собственост на посочените в исковата молба
лица, както и че не са били общинска собственост. Оспорват твърдението, че
ответниците не са станали собственици на имотите, т.к са ги придобили от
несобственик – община К.. Оспорват, че имотите са завзети от ответниците С..
Ответниците твърдят, че
имотите са придобити от тях на законно основание, по деривативен
способ от предишния им собственик Община К..
Твърдят, че имотите са
идентични с имот парцел ***в кв.**по плана от *** г., който е бил държавна
собственост – част от държавния поземлен фонд и за който по - късно през *** г. е издаден АДС № ***г.
Твърдят, че от *** г. до отмяната на ЗСГ през *** г. придобивна
давност не тече върху държавни имоти, а в последствие съгл. наложения
мораториум и до момента такава също не тече върху държавни и общински имоти.
Ответниците сочат, че в
АДС № ***г. имотът е актуван като държавен, заварен общински имот, съществуващ
по силата на закона и описан в акта като
празно дворно място, парцел **в кв.**. В плана от *** г. кв.**е бил
изключен от регулацията като незастроен. Имотът е бил отразен в плана като ПИ
**-извън регулация. През *** г. е одобрен сега действащия план на гр. П., имот ПИ
** по плана от *** г. е бил отново включен в регулацията, отразен е в кв. ***и
от него са образувани УПИ ***от кв.**и УПИ *** от кв.**. двата имота са описани
в двата АОС, като общо имотите са съответни с описания в АДС №**/*** г.
Ответниците възразяват,
че ищците са придобили имота по давност, т.к имотите са били общински.
Предвид на горното
ответниците сочат, че ищците не са собственици на имотите и исковете им са
неоснователни.
Ответниците твърдят, че
от момента на придобиване на имотите заплащат данъците за тях. Имотите били
обрасли със самозалесила се растителност и те
направили снимки към момента на придобиването им. През м.април *** г. извършили
трасиране на мястото от правоспособно лице с цел поставяне на ограда.
Ответниците възнамерявали да изградят жилищна сграда и възложили на
проектантско бюро изработването на проект. Притежават и разрешение за строеж № ***г.,
влязло в сила на ***г. изградена била ограда и метална врата. Ответниците
направили разходи за подобрения и изградена ограда за двата имота в общ размер
на 5 500лв. с подробно посочени в отговора разходи по пера.
Ответниците предявяват
насрещен иск спрямо ищците, както и възражение за право на задържане. Предявеният
насрещен иск е допустим, предявен в законния срок с отговора на исковата молба.
Ответниците твърдят, че
са добросъвестни владелци на процесните два имота, върху
които от *** г. до м.март *** г. били извършени подобрения, увеличаващи
стойността им. Имотите, към момента на закупуването им били обрасли със самозалесила се растителност, която те премахнали.
През м. април *** г.
поставили ограничителни колчета по границите на имотите, а през м. юли с.г.,
опънали ленти по границите им. Ответниците възнамерявали да строят жилище в
имотите, поради което били възложили на проектантско бюро разработването на
проект. Получили разрешение за строеж № ***г., влязло в сила на ***г.на жилищна
сграда в УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П..
През *** г. почистили имота
с помощта на наети лица, както и направили ограда. Били поставени метални
портални врати на двата имота. През септември *** г. окосили и отвън около
оградите. Посочват разходите за подобренията и изградената ограда за двата
имота в общ размер на 5 500лв., както следва: почистване, подравняване и
извозване на материали до депо – 600лв.; закупени метални колчета – 900лв.;
закупена оградна мрежа – 500лв.; портални и входни
врати - 750лв.; изработка на бетонова основа на ограда с направа на кофраж и
заливане на бетон – 2750лв.
Предвид на това, че
ответниците са направили тези подобрения в имотите, които увеличават тяхната
стойност, то в случай, че се уважат предявените спрямо тях искове, ответниците
са предявили при условие на евентуалност насрещни искове спрямо всеки от ищците
- В.К., Х.И. и Р.И., с правно основание по чл. 72, ал.1 вр.
Ал.3 от ЗС, както следва: 1/ искове спрямо В.Х.К.: 1.1/ иск по чл. 72, ал.1 от
ЗС за заплащане на 1/3 ид.ч. от стойността на
направените от ответниците подобрения, подробно описани в молбата от ***г. в недвижим имот УПИ ***от кв. ***с площ от
***кв.м. по плана на гр. П., общо на стойност от 4008лв. Цена на иска 1336 лв.; 1.2./ иск по чл. 72,
ал.1 от ЗС за заплащане на 1/3 ид.ч. от стойността на
направените от ответниците подобрения, подробно описани в молбата от ***г. в недвижим имот УПИ *** от кв. ***с площ от
780 кв.м. по плана на гр. П., общо на стойност от 1492лв. Цена на иска 497,33 лв.
Претендират направените
по делото разноски.
Първоначалните ищци оспорват
основателността на насрещните искове. Твърдят, че в имот УПИ ***от кв. ***с
площ от ***кв.м. има оградени само две външни стени, а в имот УПИ *** от кв.
***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П. има оградена една външна стена.
Твърдят, че към момента на отнемане на владението на двата имота от
ответниците, имотите са имали външна ограда, която е била премахната от
ответниците, а изграждането на нова ограда, на мястото на вече премахнатата не
представлява подобрение на имота.
Ищците сочат, че
почистването на имота, подравняването и изхвърлянето на отпадъци, не
представлява подобрения, водещи до увеличение на стойността на имота. Твърдят
също, че появата на избуяла в имотите растителност е поради отнемането на
владението от ответниците и тяхното поведение, а не по вина на ищците, на които
е бил препятстван достъпа до имотите. Твърдят, че ответниците, те и насрещни
ищци по иска се опитват да черпят права от собственото си недобросъвестно
поведение.
Оспорват твърденията за
монтираните портални врати, които всъщност били поставени на съседните два
имота, а не на процесните, поради което не представляват
подобрения на процесните имоти. Оспорват претенциите
по насрещните искове като недоказани, поради липса на доказателства за
извършването им. Оспорват посочените от ответниците права на всеки от ищците в
съсобствеността, поради това, че ищецът Х.И. притежава 1/6ид.ч. от имотите, а
не 1/3ид.ч., както и ищцата Р.И., също притежаваща 1/6ид.ч., а не 1/3ид.ч.
Ищците молят да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените срещу тях насрещни
искове.
Съдът е допуснал за
разглеждане първоначалните и насрещните искови претенции.
Като съобрази всички
посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищците са наследници на Д.
И. К., поч.на ***г., б.ж на гр. П., като съответно
ищцата В.Х.К. е негова съпруга, а останалите двама ищци Х.Д.И. и Р.Д.И. са
негови деца. Техният наследодател е брат на починалия преди него К. И. К., също
б.ж на гр. П., поч. На ***г.
Наследодателят на ищците К.
И. К., също б.ж на гр. П., поч. На ***г. по силата на
представен по делото предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот, л. 9 и приет на виждане в оригинал на л. 273 от
делото, вписан под №**/***г., е закупил от М.С.В.от гр. Н., недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 750 кв.м., находящо
се в с. П., и за което е отредено парцел * от кв.**по плана на селото (сега гр.
П.). От тогава до момента наследниците на К. И. К. не са се снабдявали с
констативен нотариален акт за собствеността си.
Описания в предварителния
договор имот, съставлява по сега действащия план на гр. П., УПИ ***и УПИ ***от
кв. 71, съгласно приложеното по делото
удостоверение от Община К. с изх. № ***.*** г., л. 296 от делото.
По делото е приложен на
л. 406, АДС № ***г., като частна държавна собственост на имот представляващ
парцел VIII в кв.**по плана на с.П., който съгл. Заповед № ***г. на Областния
управител на област Ш. е отписан като такъв и е предаден на Община К., като
частна общинска собственост, като в заповедта е посочено че имота е идентичен с
имотите представляващи УПИ **в кв. ***и УПИ *, в кв.**. Съгласно приложеното по
делото удостоверение, издадено на ***г., тези имоти са незастроени.
С АОбЧС
№******** г., издаден въз основа на АДС № ***г., като общинска частна
собственост е бил актуван имот, представляващ незастроен жилищен УПИ с площ от
***кв.м., находящ се в гр. П., общ. К., парцел V, в кв.**,
пл.сн.№** по плана за регулация, одобрен със Заповед
№ РД ***/*** г.
С АОбЧС
№*****.*** г., издаден въз основа на АДС № ***г., като общинска частна
собственост е бил актуван имот, представляващ незастроен жилищен УПИ с площ от
780 кв.м., находящ се в гр. П., общ. К., парцел VI в кв.**,
пл.сн.№** по плана за регулация, одобрен със Заповед
№ РД ***/*** г.
Самия Акт за ДС № ***е
приложен на л. 88 и на л. 406 от делото.
Новосъздадените имоти са
били част от инвестиционните програми на Община К., съгласно взето решение за
периода от 2012 г. - *** г. В изпълнение на решение на ОбС
К. № 161 от протокол № ***г. е взето решение имотите да бъдат продадени на търг
с явно наддаване. За целта са издадени заповеди №№ *** г. относно имот УПИ *, в
кв.**, и № ***г. относно имот УПИ **в кв.**. Търговете са проведени, но поради
липса на купувачи са били отложени за втора дата на ***г. за провеждането на
търговете са били надлежно съставени протокол №№ ***г. и № ***г.
Съгласно Договор № ***.***
г. за покупко -
продажба, л. 68-70, Община К. е
продала след проведен от нея търг, обявен със Заповед № ***г. на Кмета на
общината, на ответника С. Т. С., недвижим имот, представляващ частна общинска
собственост, празно дворно място с площ от 770 кв.м., съставляващо УПИ ***в кв.
***за сумата от 5700лв.
Съгласно Договор № ***.***
г. за покупко -
продажба Община К. е продала след проведен от нея търг, обявен със
Заповед № ***г. на Кмета на общината, на ответника С. Т. С., недвижим имот,
представляващ частна общинска собственост, празно дворно място с площ от 770
кв.м., съставляващо УПИ ****в кв. ***за сумата от 5200лв.
Съгласно Договор №**/***.***
г. за покупко -
продажба Община К. е продала след проведен от нея търг, обявен със
Заповед № ***г. на Кмета на общината, на ответника С. Т. С., недвижим имот,
представляващ частна общинска собственост, празно дворно място с площ от 770
кв.м., съставляващо УПИ ****в кв. ***за сумата от 5200лв.
След придобиването на
имотите от ответника С., същите са отписани като общинска частна собственост,
съгл. Заповед № ***г. относно имот УПИ ****в кв.**; Заповед № ***г. относно
имот УПИ ***в кв.**, л. 388-390 от делото.
Съгласно приложени по
делото удостоверения, л. 144 и 145, издадени на ***.*** г. от Община К. на
ответника С., УПИ ***в кв. ***и УПИ ****в кв.**, се намират съответно на
административни адреси гр. П., ул. ***.
Ответникът С. ***
Разрешение за строеж № ***г. за изграждане на жилищна сграда в УПИ ***в кв.**.
На ответника е издадено и становище за „ВиК” проектиране
на посочения обект, съгласувано на ***г.
Съгласно приложеното по
делото удостоверение, л. 87, имотите, собственост на ответника С., конкретно
УПИ ***в кв. ***и УПИ ****в кв.**, са идентични с част от имотите, попадащи в
парцел VIII и част от парцел IХ, от кв.**,
по плана на с. А. (гр. П.) и действал през *** г.
Ищците твърдят, че
описаните в АОбЧС №******** г. и АОбЧС
№*****.*** г., недвижими имоти, съответно по сега действащия план на гр. П. УПИ
***в кв. ***и УПИ ****в кв.**, намиращи се на административни адреси гр. П.,
ул. ***, са тяхна собственост по наследство от К. К., брат на прекия им
наследодател (съпруг и баща) и по давностно владение,
явно, трайно и необезпокоявано, упражнявано от *** г. до момента на завземането
на имотите от ответника С..
За установяване на
идентичността на имотите, за които претендират ищците на посоченото от тях
основание, съдът е назначил по делото съдебно техническа експертиза, в която
вещото лице е изследвало подробно изменението на плановете на гр. П. и е
установило, че процесния имот, за който ищците
претендират попада по плана от *** г. в имот в кв. 50, образуван върху общинска
земя. По – късно квартали 49, 50, 51 и 53 са заличени и е създаден кв. 38 без
обособени парцели. Със Заповед № ***.*** г. кв. 38 се регулира и в него се
създават нови квартали от 80 до 85, при което процесния
имот, за който ищците претендират попада в парцел VIII от кв.**. Вещото лице е
установило, че със Заповедта за одобряване на нов кадастрален план на гр. П. от
*** г. имотът попада като имот с пл.сн №**и е
общински незастроен. Това отговаря и на посоченото в разписния лист за имот с
пл.№**, л. 289 приложен към експертизата по делото, където е записан като
собственик на имота – „общинско” и е направено уточнение „извън плана”. След
Заповед № РД-***/*** г., когато е утвърден новия регулационен план на града,
имотът попада в УПИ ****.
Следва да се отбележи, че
праводателят на К. К., М.В., е продал на П. И. П.,
също 750 кв.м., находящо се в гр. П., парцел №*от кв.**,
л. 278 от делото. Договорът е вписан под №**/***г. Относно този имот, вещото
лице е установило, че неговия имот е бил записан с пл.№**, като след това името
на П. е задраскано и е записано името Р.М.Г.. Вещото лице изследва записаното
относно имот пл.№**и сочи на л. 283 от експертизата си, че той е бил записан на
името на Г.Н.К., задраскан и записан на С.Н.С.. След това за имот пл.№**е
посочен като общински, задраскан и записан на С.Т.С.. Имот пл.№** също е
записан като общински, задраскан и записан на С.С..
В заключение вещото лице
сочи, че имотът с който е бил оземлен К., с плана от *** г. е изключен от
регулационните граници на гр. П.. От този план са изключени и имоти V и VIII от
бивш кв.**.
В т.3 от заключението на
вещото лице е посочено, че имота описан в АДС № ***г., като празно дворно място
съставляващо парцел * от кв.**, съответства на двата процесни
имота V***от кв. ***с площ от ***кв.м. и УПИ ****от кв. ***с площ от 780 кв.м.,
одобрен със заповед № РД-***/***. За тези имоти в т.2 от заключението вещото
лице е посочило, че са били отредени за пл.№** от кв. ***и са били
предназначени за ниско жилищно строителство. За ниско жилищно строителство са
били отредени и други два имота УПИ ****и VI***от кв.**.
Относно твърдението на
ищците, че имота на който те твърдят че са собственици, описания още в акта за
оземляване на Д. К., е този който е придобил ответника С., вещото лице е
посочило в т. 4, че не може да се каже с категоричност, дали парцел * от кв.**на
с. П. съответства на процесните имоти V***и УПИ ****от
кв.**. Вещото лице е посочило, че имота на К. би могъл да съответства или на УПИ
****и VI***от кв. ***или на УПИ ***и V***от кв.**.
Съдът намира, че ищците
като наследници на К. К. са наследили давностно
владение върху описания в предварителния договор за покупко
– продажба на недвижим имот, л. 9 и приет на виждане в оригинал на л. 273 от
делото, вписан под №**/***г. закупен от М.С.В.от гр. Н., представляващ дворно
място с площ от 750 кв.м., находящо се в с. П., и за
което е отредено парцел * от кв.**по плана на селото (сега гр. П.). Докато се
стигне до продажбата на този имот от М.В., той самия преди това го е придобил
от друго лице, С.К.С., за което се твърди, че го бил придобил от Д. Д.К.. По
делото доказателство за настъпила транслативна сукцесия, представляваща деривативно
основание за придобиване на право на собственост между лицата К. и С. липсва,
поради което и изводи относно наличието на деривативност
на правото на собственост върху имота, описан от ищците, между тези лица не
може да се приеме за безспорно установена. Доколкото обаче се касае за описан
по един и същи начин недвижим имот, индивидуализиран като 1,500 (един декар и
петстотин кв.м.), находящ се в парцел */73 кв., то
съдът приема, че се касае за един и същ имот, а именно имот с площ от
1500кв.м., находящ се в с. П., окр.
Ш.ски, за което е отреден парцел * от кв.**при граници: съседи М.Г.И., Г.Н.К., Т.Е.С.
и път. Така описан имотът, за който твърдят ищците, че са собственици, е
идентифициран в Акт за поземлена собственост № ***г., вписан в СВп при РС Н., в предварителен договор вписан на ***г. при
собственик М.В. и в предварителен договор №**/***г., когато негов собственик
става К. К.. В този период са действали различни планове за регулация на
сегашния гр. П., план от *** г. до *** г. (Заповед№ ***.*** г., л.348), след това друг до *** г. (Заповед № РД-***/***
г., л. 283 от експертизата), когато са създадени и УПИ ***в кв. ***и УПИ ****в кв.**.
Съдът не приема посоченото от пълномощника на ищците, че се касае за
„техническа грешка” при изписването на имота в Акта за оземляване на К.,
доколкото ако имаше грешка в този първи по време акт, от който ищците черпят
права за соченото от тях правоприемство, то тя при
всеки следващ предварителен договор (надлежно вписвани в съответните нотариални
служби, а самото вписване е и въз основа на представени скици), би била
поправена и придобития от наследодателя К. К. имот би бил правилно описан.
Допусната във вписан в нотариалните служби документ, в случая в Акта за
поземлена собственост и в предварителните договори за покупко
– продажба не се поправя с устни
изявления, а с надлежно вписани актове за тяхното поправяне, които имат
формална доказателствена сила. Това следва от забраната на чл. 164, ал.1,
т.1 и 2 от ГПК относно допустимостта на свидетелските показания, и забраната с
тях да се установяват правни сделки, за
действителността на които закон изисква писмен акт, както и опровергаване
съдържанието на официален документ, каквито са сочените от ищците
доказателства.
Самите ищци не сочат как се индивидуализира
придобития от техния наследодател имот, а само твърдят, че актуваните като
държавна, а след това и като частна общинска собственост имоти и впоследствие имота
придобит от ответника С., са техните имоти.
Категоричен отговор,
имота описан в Акта за поземлена собственост от 22.10.*** г. като парцел * от кв.**на
кой имот от сега действащия план на гр. П. съответства, се съдържа в
удостоверение на Община К., л. 296 от делото, където е посочено, че този имот
отговаря и е идентичен с УПИ ***и УПИ ***от кв. 71 по сега действащия план на
гр. П., собственост според посоченото в разписен лист на И.А. Д., съгл. НА №**/***
г.
Предвид на гореизложеното,
съдът приема за безспорно и категорично доказано, че ищците не са собственици
по наследство, оставено от К. К. на имоти ***от кв. ***с площ от ***кв.м. и УПИ
****от кв. ***с площ от 780 кв.м.
Съдът приема, че ищците
не са собственици на процесните имоти и по силата на давностно владение, упражнявано от тях трайно, явно и
необезпокоявано върху процесните имоти. За разлика от
наследодателите на ищците, имота продаден от М.В. на П. И. П., също 750 кв.м., находящо се в гр. П., парцел №*от кв.**, л. 278 от делото,
е бил надлежно регистриран и записан с пл.№**, като името на П. е било
задраскано и е записано името Р.М.Г.. За този имот е посочено в писмо по делото
от Община К., л. 353, е посочено, че от името на ищците, както и на Д. К., К. К. и М.С.В.не са били подавани декларации в отдел „МДТ”
при Община К. за имоти ***от кв. ***и УПИ ****от кв.**. От лицата П. И. П. и Р.С.П.а
с декларация от ***е деклариран имот с площ от 750кв.м., УПИ ***от кв.**.
Приложената декларация л. ***, потвърждава посоченото, както и придобивното основание относно имота – договор №**/***г.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Г.Г., В.С.и И. И.,
син на П. И. П., придобил другата половина от имота на М.В., се установява, че
в действителност наследодателят на ищците Д., и неговия брат К. са ползвали имот,
около декар, който бил засят с овошки, орехи и садели зеленчуци. В имота според
посоченото и от тримата свидетели е имало фургон за стопански инвентар, а самия
имот бил ограден с мрежа. Тези свидетели сочат, че имота се е ползвал от Д. от ***
г., откакто св. Г. е в гр. П., а св. С. дори сочи и административния му адрес –
ул.”***” №** или **, до поляната, последен квартал на гр. П.. За последно св. Г.
бил ходил в мястото през ***г., а св. С. до *** г., когато починал съпруга й.
Според тези свидетели в имота е имало дървета, ограда и вода за поливане. В
същото време св. И. сочи, че когато за последно посетил имота, преди 6-7 г.,
т.е около ***г. в имота нямало дървета, нямало ограда и фургонът го нямало.
Дърветата били изкоренени и дънери дори нямало. Мястото било като поляна.
Свидетелите сочат, че имало чешма и водомер, а когато отишли с баща му П., той
щял да падне в шахтата на чешмата, която била на входа на мястото. Съдът
приема, че показанията на тези свидетели са противоречиви, относно състоянието
на имота, за който те твърдят че бил владян от Д. от ***г., който според
посоченото от св. И. е бил поляна, без трайни насаждения, нямало е ограда и
фургонът, за който и тримата говорят го е нямало. Това поставя под съмнение
казаното от св. Г. и С.. Свидетелката С. назовава като гранични на имота, за
който претендират ищците, къщите на бай М. (като очевидно има предвид М. И.) и Т.,
които били в южната част на имота. Свидетелят Г. сочи един съсед на имота, този
на К. К., а другите не ги знае.
По делото е разпитан като
свидетел и служителя на Община К., св. М.Т., работеща като главен експерт
„Общинска собственост” при община К. от *** г., а на съответната длъжност е от ***
г. Самата свидетелка сочи, че лично познава имотите отпреди тяхното деактуване през *** г., защото тогава била работила в
техническата служба при общината. Свидетелката сочи, че преди актуването на
имотите, процесните имоти са били поляна, затревена
площ, необработваема от никого. Свидетелката сочи, че поради това, че общината
била продала и други места по ул. „***”, тя е ходила там и около *** г., когато
е установила, че никой не владее 4-те парцела, които са там, сред които и двата
процесни парцела. Свидетелката сочи, че със заповедта
от *** г.тези парцели са изключени от регулационния план на гр. П., и с тях не
са провеждани мероприятия. Свидетелката
сочи, че гр. П. става част от селищната система на Община К. през *** г. или ***
г. заповедта мероприятия не са
провеждани. Свидетелката сочи, че по разписните листи към плана от *** г. и
този от *** г. няма вписани частни собственици на процесните
имоти.
Относно проведените
търгове за продажба на имотите, свидетелката Т. сочи, че е имало надлежно
предварително уведомяване, както на сайта в общината, така и чрез залепени
съобщения в кметството в гр. П.. Свидетелката сочи, че когато е ходила на място
в имота там не е имало овощна градина, нямало е дръвчета, като за последно била
ходила през *** г. по повод на търговете, но също и през *** г. когато актувала
имотите и тогава е нямало овошки. Местата били празни. Свидетелката сочи, че не
е провеждана отчуждителна процедура, а с изменението
на регулационния план процесните имоти са изключени
от регулацията на населеното място. Свидетелката сочи, че по наличните разписни
листи в община К. не е посочено, че имотите са собственост на частни лица.
Свидетелят П. П., е посетил
имотите през *** г., по молба на отв. С., и самият
той е установил, че същите са изоставени, буренясали, без видими ограждения и без разграничения помежду им. Всичките четири
УПИ-та купени от отв. С. били обрасли с трева и
бурени. Материализирана ограда е имало само по северната страна на четирите
парцела. От запад и изток са улици, а на юг имота преминавал в мерата.
Единствено доказателство за св. П., че е имало ограда е наличието на условен
знак върху копието на регулационния план, но на мястото е нямало видими огради
и следи от такива, освен тази по северната стена на четирите имота. Имало един
кол и в югозападната страна. Свидетелят сочи, че е нямало на мястото при
посещението никакви следи от ограда, нито бодлива тел, нито колчета, нито оградна мрежа.
Свидетелят С. Д. сочи, че
е посетил имота също през *** г. по молба на ответника С., и имота изглеждал
обрасъл с трънаци, не можело да се влезе в него. В имота нямало дървета, само
тръни.
Свидетелят сочи, че е
посетил имота и преди година, когато видял, че мястото е оградено, има метална
порта, изравнено е, имало телена ограда с врата. Вратата била откъм пътя, в
дъното също имало врата към другия имот. Всички имоти били оградени заедно. Свидетелят
сочи, че не е виждал чешма и знае, че собственикът на имота е щял да търси вода
със сонда.
Съдът намира, че
изслушаните по делото гласни доказателства следва да бъдат внимателно анализирани
и преценявани както относно тяхната обвързаност със страните, така и с
установените факти във времето, в което са посещавали имота.
Свидетелските показания
на първите трима свидетели Г. и С., че имотът на ищците и по-конкретно този на Д.,
че е бил овощна градина, която е съществувала до ***г., и докато Д. е бил жив
не се доказват от показанията на разпитаната св. Т., но те не се потвърждават и
от показанията на самия св. И., който сочи, че при посещението си през ***г. е
нямало овощна градина. Тези показания се потвърждават от казаното от св. Т.,
като тя сочи, че дори и при предишните нейни посещения през *** г. и още по –
рано през *** г. имота бил необработван, нямало е овощна градина, фургон или
други принадлежности. Това, че имота е бил неизползваем се потвърждава и
косвено от показанията на свидетелите П. и Д., които го описват като бурени,
поляна и пр. Ако имотът, за който ищците твърдят, че са станали собственици по
силата на упражнявано от тях постоянно, явно и необезпокоявано владение от ***
г. до „завземането” му от св. С. е бил обработван до ***г., то при посещението
в имота през *** г. и *** г. свидетелите Т., П. и Д. не биха видели обрасла с
бурени поляна. Съдът приема за недоказано твърдеинето
на ищците, че са станали собственици на процесните
имоти и по силата на давностно владение. Техните
твърдения не се подкрепят по несъмнен начин, дори и от казаното от техния
свидетел И., а показанията на останалите двама касаят владение до значително по
отдалечен във времето момент, докъм *** г., според св. С.. За съда
свидетелските показания на разпитаните трима свидетели не установяват по
безспорен начин, че наследодателите на ищците и те самите са владели тъкмо
спорните два имота, за които те претендират. Техните показания се опровергават
както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитания по делото
свидетел Т., служител в Община К. и лично изготвил актовете за общинска
собственост, посетил имота на място преди съставянето им и след това във връзка
с проведените търгове.
Самите ищци, твърдейки,
че са собственици по давностно владение не са се
снабдявали с констативен нотариален акт за собствеността си, въпреки твърдяното
от тях продължително владение на имотите от *** г., вече в продължение на почти
40 години, доколкото техния наследодател К. К. не е имал годен официален
документ за собственост, а само предварителен договор.
На следващо място,
наличието на проведени от Община К. и от държавата, мероприятия, въз основа на
които имотите са били актувани като държавна собственост, а след това като
частна общинска собственост, води до прекъсване на всякаква възможност в полза
на наследодателите на ищците или на тях самите да тече придобивна
давност. Това следва от разпоредбата на чл. 86 от ЗС, съгласно която в
редакцията й до ***г. не може да се придобиват по давност държавни или общински
имоти. След приемането на ЗОС и ЗДС, считано от ***г. е отменена забраната за
придобиване по давност, но на имоти държавна или общинска, частна собственост.
По отношение на тези имоти, обаче е бил въведен мораториум, установен от § 1,
ал.1 от ЗР към ЗД ЗС, съгласно който давността спира да тече, считано от ***г.
и с последните промени до ***г. съгл. § 2 от ЗР към ЗИЗС, обн,
ДВ – бр. 7 от *** г., в сила от 31.12.*** г., продължава до 31.12.2022г. С Решение
на КС № 3/24 февруари 2022 г.по к.д. № 16/2021 г., Oбн., ДВ, бр. 18
от 4.03.2022 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн.,
ДВ, бр. 46 от *** г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от ***
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от *** г.). В мотивите
на посоченото решение е посочено, че „принципът на неретроактивност
на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато
новите правни норми засягат права или създават задължения за
минало време (виж Решение № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011
г.). Дори тогава, когато се приема, че материалният граждански закон по
изключение може да има обратна сила, това не следва да се приложи за основните
конституционни права, каквото е правото на собственост (Решение №** от 2010
г. по к. д. № 15/2010 г.)”. Обявяването на посочените разпоредби за
противоконституционни няма обратно действие съгл. чл. 151, ал. 2, изр.3-то от
КРБ, който сочи, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от
деня на влизането на решението в сила. От това следва, че дори и отменени,
посочените норми запазват своето действие до 07.03.2022 г. (обнародвано е на
04.03.2022 г. и съгл. чл. 151, ал.2 от КРБ,
решението влиза в сила три дни след обнародването му). Наложения мораториум
върху възможността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост пряко засяга правата, които ищците твърдят, че притежават. Съгласно
мотивите на Решение на КС № 3/24 февруари 2022 г.по к.д. № 16/2021 г., след
запознаване с мотивите на законодателя за налагането на мораториума, че
„недвижимите имоти - собственост на държавата и на общините, в преобладаващата
си част не са идентифицирани и актувани съгласно законовите изисквания и са
изложени на риск от завземане от частни лица и въвличане на държавата и
общините в многобройни спорове за собственост”, което показва, че същия е
наложен в защита на онези държавни или общински имоти, които по
предназначението и принадлежността си са такива, но за които към момента на
налагане на забраната за придобиването им по давност не са били актувани. В
настоящия случай не е налице сочената хипотеза, доколкото имотите, за които
ищците претендират права са били надлежно актувани като държавна собственост
още през *** г. и то като заварен общински имот, представляващ празно дворно
място, парцел **в кв.**. Извършените със Заповед № ***г. на Областния управител
на област Ш. действия по отписването на имота и предаването му на Община К.,
като частна общинска собственост, като и че същия е идентичен с имотите
представляващи УПИ **в кв. ***и УПИ *, в кв.**, са действия на управление на
държавния имот, което показва, че през годините от *** до *** г. държавата, в
лицето на областния управител, а след това и съответната община не са
изоставили имота и не са неглижирали неговата съдба.
Тези действия изключват възможността наследодателите на ищците да извършват
собствено владение с намерението за своене. Съгласно
т. 3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, възможно е да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Това владение с
неговите елементи следва да се докаже обаче по несъмнен начин, а това включва
съгл. чл. 68, ал.1 от ЗС доказване освен на фактическата власт, също и на
намерението вещта да се държи като своя.
Дори и да се приеме, че казаното от
свидетелите се отнася до твърдяно от тях владеене на имота от К., а след това
от брат му Д., наследодател на ищците, то те по никакъв начин не установяват
намерението, анимуса на Д. за своене
на имота. Саденето на зеленчуци, едногодишни и пр.растения не надхвърля
обикновеното ползване на имота, както и неговото оране. От друга страна,
свидетелите твърдят, че в имота имало фургон за стопански инвентар, на какво
основание е бил поставен фургонът (това е преместваем
обект) овошки, за които не се сочи кога от кого са садени или са били налични,
както и ограда. Нарочни регламенти за реда за поставяне на временни постройки
се съдържа както в чл. 169 от Правилника за планово изграждане на
населените места, Обн. ДВ. бр.51 от 2 Март
1950г. в § 191 от ППЗПИНМ, така и в ППЗТСУ – чл. 119. Липсата
дори и на твърдения относно поставянето на фургона, изграждането на чешма и пр.
от наследодателя на ищците показва, че всъщност, дори и да са ползвани процесните имоти, то това не е било с намерение за своене. Свидетелите Г. и С., както и св. И., не сочат Д.
или някой от неговите роднини да е търсил защита на собствеността си, относно
окрадения фургон, ограда и изсечени овошки, което показва, че те единствено са
ползвали имота, но не са имали намерение за своене и
защита на същия. Очевидно праводателите на ищците не
са се считали за собственици на имота вкл. и въз основа на упражнявано от тях давностно владение, поради което и не са предприели
действия по неговата защита, а това означава, че те са ползвали имота без да
имат съзнанието, че го държат като свой. За да се претендира наличието на
изтекла в полза на наследодателя на ищците, респ. в тяхна полза придобивна давност, е необходимо освен установяване на
фактическо владение върху имота, но и на анимус за своене, каквито действия не се установяват. Не се
установява и от свидетелските показания, наследодателите на ищците да са били
запознати и да са реагирали по какъвто и да е начин на разделянето на имота, с
плана през *** г., действия които са несъвместими с твърдението за наличие на
собственост върху него, основана на давностно
владение. Посочените свидетелски показания на разпитаните свидетели от гр. П. и
на св. И., не са в състояние да опровергаят формалната и материалната доказателствена сила на вече издадения към годината на
„придобиване на имота”, *** г., АДС №** на ***.*** г. Твърдението на ищците, че
имотите били неправилно актувани като държавни, а след това като частна
общинска собственост не се доказва по никакъв начин, а на фона на това
твърдение, респ. твърдение за наличие на частна собственост на имотите,
придобита от техните наследодатели, то бездействието на последните само
потвърждава и липсата от тяхна страна на намерение за своене.
Те са ползвали имотите, доколкото и докогато могат, без да предприемат действия
по тяхното узаконяване като техни собствени или по тяхната защита, каквито
действия се установява, че са направени от придобилия другата половина на имота
на М.В., П. И. П.. Налагането на мораториума е по отношение на земите, които са
били държавна или общинска собственост, но не и за земи частна собственост,
поради което и при наличие на съзнание за собственост и желание за защита на
същата, наследодателите на ищците биха могли да се снабдят с констативен
нотариален акт.
Плащането на данъци за
имот на адрес гр. П., ул. „***” №**, доказателства за каквито са представените
в последното по делото съдебно заседание вносни бележки, не прави плащащите
публични задължения, собственици на процесните имоти.
Въз основа на горното,
съдът приема, че ищците не са станали собственици и по давностно
владение на процесните имоти
Във връзка с предявените
от ищците отрицателни установителни искове спрямо
ответника Община К., че не е собственик на имотите, представляващи УПИ ***от кв.
***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***,
УПИ ***, улица, за който е съставен Акт за общинска частна собственост № **от ***
г., вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ
** и имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П., при граници
и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, за който е съставен Акт №**за
общинска частна собственост, вписан в СВп Н.с
вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **, съдът установи следното:
Съгласно Акт за ДС № ***г.,
приложен на л. 88 и на л. 406 от делото имот, представляващ празно дворно
място, съставляващо парцел **в кв.**по плана на с. П., в т. 3 е дописано на
ръка „нов 51 пар. V и ***”. Посочено е в т.2 от акта,
че имота е одържавен на основание „заварен общински имот”.
Съгласно изготвената по
делото експертиза и приложени към нея по делото приложения, вкл. плановете от ***,
от *** и от *** г., както и копия от разписни листове, се установява, че в
плана от *** г., л. 407, е отбелязано, че мястото е планирано за урегулиране и
парцелиране за „общински потреби”. Върху плана от *** г. пък е посочено, че ПИ
** и 484 са общински. Това се установява и от приложения разписен лист, л. 409,
където тези имоти са записани като общински и с уточнението „извън плана”.
Всъщност това са имотите,
за които вещото лице сочи, че съответстват на процесните
имоти по сега действащия план и са съответно УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м.
и УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м.
Съгласно действалите в
миналото закони, уреждащи кадастъра и надлежното водене на регистрите му, Закон
за благоустройство на населените места от1941 г., Закон за планово изграждане
на населените места, от 1950 г.и
действалия по – късно Закон за териториалното и селищното устройство от
1973 г. са предвиждали както воденето на графични материали за собствеността на
недвижимите имоти, каквито са плановете, скиците, схеми и пр., така и
документално водене на съответните книжа, които да ги установяват и поясняват.
Съвременните кадастрални карти поддържат и цифрови карти и планове. Неразделна
част от писмения операт на кадастралните планове е разписния лист, в който се
означават номерата на имотите, видът и предназначението ми, имената на
собствениците, документите за собственост (ако са налични), номерата на
кварталите, парцелите, отредени за съответните имоти. Записите в разписните листи
безспорно не са доказателство за собственост на недвижимите имоти, но те са индиции за такива, които съпоставени с другите
доказателства могат да формират определени правни изводи. Тези разписни листи и
кадастрални карти, в случай, че имат пропуски или грешки могат да бъдат
поправяни. Ако имотът е държавен или общински, в разписния лист се записват
съответните данни за собствеността, вкл. и на съответното учереждение.
По отношение на посоченото в АДС № ***г., приложен на л. 88 и на л. 406 от
делото имот, вещото лице е установило, че по плана от *** г. процесните имоти попадат в имот в кв. 50, образуван върху
общинска земя. По – късно квартали 49, 50, 51 и 53 са заличени и е създаден кв.
38 без обособени парцели. Със Заповед № ***.*** г. кв. 38 се регулира и в него
се създават нови квартали от 80 до 85, при което процесните
имоти, попадат в парцел VIII от кв.**. Вещото лице е установило, че със
Заповедта за одобряване на нов кадастрален план на гр. П. от *** г. имотът
попада като имот с пл.сн №**и отново е общински
незастроен. Това отговаря и на посоченото в разписния лист за имот с пл.№**, л.
289 приложен към експертизата по делото, където е записан като собственик на
имота – „общинско” и е направено уточнение „извън плана”.
Съвкупната оценка на
описаните доказателства и експертните заключения водят до извода, че посоченото
в т. 2 от АДС №**/***.***, че имотът е „заварен общински имот”, отговаря на
действителното положение на собственост на процесните
имоти, които по –късно с плана, утвърден със Заповед № РД-***/*** г. стават УПИ
*- *** и ***.
Това доказва, че имотът е
бил актуван като държавна собственост в съответствие с действителното положение
на собственост. Като държавен имот, процесните имоти
са съществували до момента на тяхното деактуване като
такива и актуването им като общинска частна собственост през *** г. с Акт за
общинска частна собственост № **и Акт №**2. Самото актуване на имота, описан в
АДС е станало въз основа на глава първа на ЗС и съхранения в него чл. 6, съгласно
който държавната собственост е публична и частна, но съгласно неговата редакция
към датата на съставяне на АДС, държавни
стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Приетия през *** г. ЗДС разграничава
собствеността на държавата на публична и частна, като в чл. 2, ал.2 от ЗДС
уточнява, кои вещи са публична държавна собственост. Съгласно ал.3 от чл. 2 от ЗДС, частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна
собственост, т.е тези които не са публична държавна собственост. Съгласно § 4
от ПЗР на ППЗДС, приет *** г., актовете за държавна собственост, съставени по
установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила, което
означава, че съставения АДС № АДС № ***г., установява държавна собственост
върху описания в него имот. По силата на § 42 от 1999 г., от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от *** г., в сила
от 1.07.*** г.), застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Това е наложиило и деактуването
на имота като държавен и неговото ново актуване като частна общинска
собственост. Междувременно вече е бил в сила нов регулационен план, одобрен
през *** г., одобрен със Заповед № РД-***/*** г., л. 283 от експертизата), с
който са създадени и УПИ ***в кв. ***и УПИ ****в кв.**. Това е наложило и
отделното актуване на двата имота с актове за общинска частна собственост,
съответно Акт за общинска частна собственост № **от *** г., вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ ** за имот,
представляващ УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П., при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица и Акт №**за общинска частна
собственост, вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г.,
Акт №**, ТОМ **, за имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П.,
при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица.
От тогава собствеността
не е била променяна до извършването на продажбата на двата процесни
имота, след проведен търг и закупени от ответника С. С.. Извършените продажби
са на притежавани от продавача, община К. недвижими имоти, същите не са били
оспорени поради нарушения и купувачът на имотите е станал техен собственик на
годно правно основание от момента на подписването на договорите, от ***.*** г.
Това е станало съгл. Договор № ***.*** г. за покупко
- продажба, л. 68-70, за празно дворно
място с площ от 770 кв.м., съставляващо УПИ ***в кв. ***и съгл. Договор № ***.***
г. за покупко -
продажба на УПИ ****в кв.**.
Всичко гореизложено установява, че ответникът
Община К. е била надлежен собственик на процесните
имоти УПИ ***в кв. ***и УПИ ****в кв.**, които напълно в съответствие със
закона са били актувани като частна общинска собственост, съгласно Акт за общинска
частна собственост № **от *** г., вписан в СВп Н.с
вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ ** за имот и Акт №**за общинска частна
собственост, вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г.,
Акт №**, ТОМ **, за имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П.,
при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица.
От гореизложеното, съдът
намира, че предявените от ищците искове, отрицателни установителни
искове спрямо община К. са неоснователни и недоказани.
Относно искането на
ответника Община К. за прекратяване на производството по отношение на него,
позовавайки се на т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът се съобрази
както с посоченото в ТР, така и с установеното по делото. Съгласно т.1 от ТР №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС „правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява”. Съдът
намира, че в случая не е налице липса на правен интерес, доколкото ищците
твърдят и се позовават на факти, от които твърдят, че са станали собственици.
Основание за прекратяване на производството по отрицателните установителни искове би било налице ако те не твърдяха
такова фактическо състояние – наследство от собственик на имотите и давностно владение. Само при липса на твърдения за подобни
факти и обстоятелства искът им би бил недопустим. Съдът намира, че следва да се
постанови решение, с което исковете на ищците спрямо ответника Община К. се
отхвърлят като неоснователни и недоказани, а не да се прекратява производството
по тези искове. Наличието на интерес от предявяване на отрицателен установителен иск според мотивите на тълкувателното решение
е твърдението на ищеца за наличието на притежавано от него, различно от
спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането респ.упражняването му, би било осуетено от претенцията на насрещната
страна в спора. В първата от разгледаните в мотивите на решението възможни
хипотези, при които се приема, че е налице правен интерес е посочено, че такъв
е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същи обект. Всъщност тъкмо това правят ищците заявяват
самостоятелни права (от наследство и от давностно
владение), върху които община К. е установила собствени права на собственост спосочените актове. в мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Това означава, че ако по пътя
на доказването, ищецът не докаже твърдените от него правна, обуславящи правният
му интерес, с оглед оспорването, което прави ответната страна, то искът му
следва да бъде отхвърлен, а не да се прекратява производството спрямо него.
Съдът намира, че ищците
не са доказали своите собственически права върху процесните
имоти, както по силата на соченото наследствено правоприемство
на собствеността от К. К., чрез техния пряк наследодател Д. К., така и по
давност, поради което исковете им спрямо Община К. следва да се отхвърлят
изцяло.
В съответствие с абз.2-ри от т.1 на ТР № 8/2012 г., ответникът е доказал
фактите, от които произтичат правата му, материализирани в Акт за общинска
частна собственост № **от *** г., вписан в СВп Н.с
вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ ** за имот УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м.
по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица и Акт №**за
общинска частна собственост, вписан в СВп Н.с
вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **, за имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780
кв.м. по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***
и улица за имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана на гр. П., при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица.
Относно исковете по чл.
108 от ЗС спрямо ответника С.С. и съпругата му М. С..
Предявените искове са два
относно двата самостоятелни имота.
По всеки от предявените
осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС ищците следва да докажат
наличието на следните кумулативни материално - правни предпоставки: 1/ да са
притежатели на правото на собственост върху имотите, предмет на иска, 2/ упражняване от страна на ответниците С.С. и М. С. фактическа
власт върху тях владение, върху същия имот, и 3/ липса на основание за
осъществяваното от последните владение върху имота.
Обстойният анализ на
събраните по делото доказателства и направените въз основа на това изводи сочат
за липса на първата от изискуемите предпоставки за иска по чл. 108 от ЗС, а
именно ищците да са собственици на имотите. Такива както се установи те не са
били и не биха могли да станат на посочените от тях основания - наследство и
давност, поради което и предявените от тях искове са неоснователни и
недоказани. Не се доказа по делото, че
ответниците по ревандикационните искове са владелци
на имотите, но на годно правно основание, по силата на сключените с предишния собственик
Община К. договори за покупко- продажба, сключени въз
основа на надлежно проведени търгове за продажба на имоти, представляващи
частна общинска собственост. С това ищците не доказват и третата изискуема и
кумулативно необходима предпоставка по иска по чл. 108 от ЗС.
Предвид горното, съдът
приема, че предявените от ищците ревандикационни искове
са неоснователи и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.
3/ иск по чл. 108 от ЗС
спрямо С.Т.С. и М.С. Ц. – С. за признаване спрямо тях, че ищците са собственици
на имот УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П. и същите да им
върнат владението на имота. Искът е с цена от 3179,90лв.;
4/ иск по чл. 108 от ЗС
спрямо С.Т.С. и М.С. Ц. – С. за признаване спрямо тях, че ищците са собственици
на имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. и същите да им върнат владението
на имота. Цената на иска е 2649,70лв.
Относно предявените
насрещни искове от ответниците С.Т.С., М.С. Ц. – С.,
същите са предявени спрямо ищците за заплащане на направените в имотите
подобрения след придобиването им.
По делото от
първоначалното вещо лице е констатирано при посещение в имотите, че имоти с УПИ
****, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***от кв.**, са оградени като общ имот с ограда по
външните граници – от изток, север, запад и юг. Оградата е изградена с бетонна
основа на нивото на терена с колонки от стоманени тръби и градинска мрежа.
Монтирани са 2 бр. портални врати, на западната граница на УПИ **** и на
източната граница на УПИ ***, към прилежащите улици.
По делото второто вещо
лице, относно претендираните от ответниците
подобрения в имотите, инж. Й. е посочила, че имотите на ответниците са добро
състояние, земята е обработена, а по границите на имотите е изградена ограда,
като предварително е направено геодезическо трасиране.
Вещото лице, е посочило,
че направените разноски за подобрения на двата имота са в размер на
4 747лв., а сумата с която се е увеличила стойността на имотите, в
резултат на тези подобрения е 3 085лв.
Исковете на ответниците С.Т.С., М.С. Ц. – С. са предявени при условие
на евентуалност спрямо предявените срещу тях ревандикационни
искове. Поради това, че условието, поради което те са предявени не се сбъдва,
т.к исковете на ищците за ревандикация на двата процесни имота, по реда на чл. 108 от ЗС са отхвърлени, то
съдът не дължи произнасяне по тези искове. Поради това, че в случаите на
евентуално обективно съединяване на искове съдът дължи безусловно произнасяне с
решение по главния иск, а по евентуалния – само при сбъдване на условието при
което е предявен, то доколкото исковете на ответниците са предявени при
условие, че се уважат главните искове на ищците спрямо тях, а с оглед приетото
от съда по тези искове, че са неоснователни и недоказани, то съдът не дължи
произнасяне по евентуалните искове.
Предвид на горното, съдът
не дължи произнасяне по исковете с правно основание по чл. 72, ал.1 вр. Ал.3 от ЗС на ответниците С.Т.С., М.С. Ц. – С. срещу ищците В.К., Х.И. и Р.И.,
за направените от тях подобрения във всеки от имотите, съответно по отношение
на имот УПИ *** от кв. ***в размер на 497,33 лв. и по отношение на имот УПИ ***по
1336 лв. от всеки от ищците.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
Страните по делото са
направили разноски за защита на правата и законните си интереси.
Ищците са платили за
разноски общо 682,30лв. , от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение, 250
лв. за ДТ и други 32,30 лв. за ДТ.
Ответникът Община К. е
направила разноски в общ размер на 1405 лв., от които 1205лв. за адвокатско
възнаграждение и 200лв. за разноски за експертиза.
Ответникът С.С. е направил разноски в размер на 1269,02 лв., от които
450 лв. за адв.хонорар по предявените срещу него
искове, 302 лв. за насрещни искове, 310,32лв. за ДТ за насрещните искове, 200
лв. за експертиза и 6,70 лв. други ДТ.
Ответницата М. С. е
направила разноски общо в размер на 752 лв. за 450 лв. за адв.хонорар
по предявените срещу нея искове и 302 лв. за насрещни искове
По чл. 78, ал.1 от ГПК, относно разноските на ищеца.
Поради това, че се
отхвърлят всички предявени от ищците искове, отрицателните установителни
искове спрямо Община К. и ревандикационните искове
спрямо ответниците С.С. и М.
С., то същите нямат право на присъждане на разноски.
Относно разноските по чл. 78, ал.3 от ГПК на ответниците.
Ответниците имат право на
разноски, съразмерно на отхвърлените искове. Поради пълното отхвърляне на
всички предявени срешу ответниците искове, то те имат
право на пълно възстановяване на направените от тях разноски.
Ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на Община К. разноски в размер на 1405 лв., които следва да
се възложат на всеки от тримата ищци, по равно или по 468,33 лв. от всеки ищец.
Относно претендираните от ответниците С.С. и М. С. разноски, съдът намира, че следва да се
анализират следните обстоятелства:
Ответникът С.С. е упълномощил за свой процесуален представител и
защитник адв. Б.З. ***. Неговата съпруга и също ответница
е упълномощила по делото адв. С.Г., от Адвокатско
дружество „Г.и”. Адвокат Б.З. е дъщеря на адв. Г. и
това е ноторно известен факт.
По делото всички писмени
отговори, насрещни искови молби и писмени становища са изготвени и подписани от
двамата пълномощника на ответниците. Участие в съдебни заседания по делото,
обаче е взел единствено пълномощника на ответника М. С., адв.
С.Г.. Нещо повече, адв. Г. е получавала и призовките
до отв. С., л. 259 от делото, като до този момент тя
не е била преупълномощена от адв.
З. да го представлява. Такова преупълномощаване е
станало след 15.11.2021 г., л. 276. Молба за представяне на доказателство за
платени разноски за ВЛ е подала адв. Г., на л. 272,
но същите са платени от Св.С., за когото тя все още не е била преупълномощена. Всички участия в съдебните заседания са
само и единствено на адв. Г., вкл. и подадения от нея
списък с разноски на л. 425 от делото.
От гореизложените факти,
съдът приема, че реални действия по процесуално представителство не са
извършвани от името на адв. З.. Нейното
упълномощаване е било привидно и с единствена цел натоварване на страните с
разноски, без да са извършени от нея действия по защита. Факта, че всички
молби, искания, вкл. и насрещни искове са подадени съвместно с адв. Г., а не разделно, както и това, че призовките за
представлявания от З. ответник са получавани също от адв.
Г., вкл. и извършване на преупълномощаване, показва и
установява по несъмнен начин, наличието на симулативно
упълномощаване, което прикрива упълномощаването от ответника С. на адв. Г., каквато активна защита е показана именно от адв. Г. в съдебните заседания по делото. Ако страните са
искали да упълномощят едновременно двете адвокатки – майка и дъщеря, те щяха да
направят това в едно пълномощно и така извършваните съвместно действия от името
на адв. Г. и на адв. З.,
биха били съответни на намиращите се по делото писмени молби и пр. Разделната
защита изисква и разделна ангажираност на всеки от процесуалните представители,
извършване на отделни действия по процесуална защита на правата на
представляваното лице.
Съдът намира, че действия
по процесуално представителство и защита на ответника С.С.
от страна на адв. З. не са извършени и поради това
посочения в пълномощните и договорите за правна помощ, като първоначално платени
хонорари от него в размер на 302 лв. по предявените срещу него искове и 450 лв.
за предявените насрещни искове за подобренията, не следва да се присъжда в
тежест на ищците, предвид на това, че всички искове спрямо ответника се
отхвърлят. Противното би довело до причиняване на вреди за дължащите над
действително направените по делото разноски от ответниците, както и до
неоснователно обогатяване на адвоката, който не е положил труда, за който му е
платено, съгл. чл. 36, ал.1 от ЗА. Налице е недобросъвестност от страна на адв. З. при упражняване на професионалните задължения по
смисъла на чл. 40, ал.1 от ЗА, което не следва да бъде утвърждавано чрез
присъждането на посочените в пълномощните суми за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че в случая
не са налице за присъждане на възнаграждение и в размерите по чл. 9 от Наредба
№1/2004 г. на ВАС, като за изготвяне на искова (насрещна) молба и писмен
отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението в
размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от
300 лв., поради това, че всички молби, вкл. и насрещните искови молби са
изготвени съвместно с адв. Г., последния съвместен
отговор, съдържащи и съвместно предявени насрещни искове, напълно приповтаря
изготвения преди това писмен отговор само от ответницата М. С., което е
доказателство за формалното приподписване на тези
молби и насрещни искове от адв. З., сравни л.163-169 и тези по л. 171-177.
На последно място следва
да се посочи, че двамата ответници нямат
противоречиви интереси, те са съпрузи и като такива се явяват необходими
другари по предявените срещу тях ревандикационни
искове, така както това е посочено и в ТР № 3/2016 от 29.06.*** год. по т.д
3/2016 г. на ОСГК на ВКС, че по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Това означава,
че защитата на техните имуществени права може да се ограничи и със защита,
осъществена от единия от тях. Участието и на двамата, незадължителни другари,
не означава, че те следва да бъдат защитавани поотделно от различни адвокати и
да заплащат отделни хонорари.
Въз основа на
гореизложеното, съдът намира, че от претендираните от
отв. С.С. разноски в размер
на 1265,02лв. следва да се приспаднат възнагражденията за адв.хонорар
на адв. Б.З. в общ размер от 752лв. и да му се
присъдят само 517,02лв.
Съдът намира, че на
ответницата М. С. следва да й се присъдят претендираните
от нея разноски за адв.хонорар на адв.
Г. за защита по предявените срещу нея искове в размер на 302 лв. На ответницата
следва да се присъди и платеното от нея възнаграждение по предявените насрещни
осъдителни искове за подобрения в размер на 450лв., въпреки, че до произнасяне
по тях не се стига, поради предявяването им при условия на евентуалност спрямо
уважаването на предявените на ищците главни искове по чл. 108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. При евентуално прекратяване на делото също не се стига до разглеждане
на иска по същество, респ. до евентуалните възможни насрещни искове. В случая исковете
на ответниците са останали неразгледани не по тяхна вина, а поради това, че
исковете на ищците са неоснователни и недоказани. Предвид на това, че и при
прекратяване на производството, ответниците имат право на разноски, а самото
прекратяване би могло да бъде както поради недопустимост на исковете, така и
поради тяхното оттегляне или отказ от тях, то съдът намира, че със същите
последици следва да се подходи и при присъждането на разноски за неразгледаните
поради евентуалност искове на ответниците спрямо главните искове. За
ответниците отхвърлените искове имат същите последици като оттеглените,
отказани или недопустими искове.
В този смисъл, съдът
намира, че на ответницата М. С. следва да се присъдят платените от нея разноски
за адвокатски хонорар за предявения насрещен иск в размер на 450 лв., наред с
този за основната й защита срещу главните искове в размер на 302лв.
На ответника С. С., съдът
намира, че ищците следва да заплатят разноски в размер на 752,02лв., от които
310,32 лв. ДТ за насрещните искове, 200 лв. за експертиза и 6,70 лв. други ДТ и
да се отхвърли за разликата до 1269,02 лв.
Предвид на горното, съдът
намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника С. С. за
направени разноски по делото сумата от 517,02лв., или по 172,34 лв. всеки ищец,
а на ответницата М. С., ищците следва да заплатят разноски в размер на 752 лв.,
или по 250,66лв.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124 от ГПК, предявен от В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И.
с ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, за признаване спрямо Община К., с ЕИК *********, гр. К.,
ул. ***, представлявана от Кмета на общината М.Н., за признаване за установено,
че не е бил собственик на имот УПИ ***от кв. ***с площ от ***кв.м. по плана на
гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица, за който е съставен
Акт за общинска частна собственост № **от *** г., вписан в СВп
Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124 от ГПК, предявен от В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И.
с ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, за признаване спрямо Община К., с ЕИК *********, гр. К.,
ул. ***, представлявана от Кмета на общината М.Н., за признаване за установено,
че не е бил собственик на имот УПИ *** от кв. ***с площ от 780 кв.м. по плана
на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, за
който е съставен Акт №**за общинска частна собственост, вписан в СВп Н.с вх.рег.№ ***.*** г., Акт №**, ТОМ **.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС , предявен от В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И.
с ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, спрямо С.Т.С. с ЕГН ********** *** и М.С. Ц. – С. с ЕГН ********** ***,
за признаване спрямо тях, че ищците че ищците В.Х.К. с ЕГН **********, Х.Д.И. с
ЕГН ********** и Р.Д.И. с ЕГН **********, са собственици на имот УПИ ***от кв.
***с площ от ***кв.м. по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ ***,
УПИ ***, и осъждане на С.Т.С. с ЕГН ********** и М.С. Ц. – С. с ЕГН ********** ***,
да им предадат владението на имота.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС , предявен от В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И.
с ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, спрямо С.Т.С. с ЕГН ********** *** и М.С. Ц. – С. с ЕГН ********** ***,
за признаване спрямо тях, че ищците В.Х.К. с ЕГН **********, Х.Д.И. с ЕГН **********
и Р.Д.И. с ЕГН **********, са собственици на имот собственици на имот УПИ ***
от кв. ***с площ от 780 кв.м. и осъждане на С.Т.С. с ЕГН ********** и М.С. Ц. –
С. с ЕГН ********** ***, да им предадат владението на имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И. с ЕГН
********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община К., с ЕИК *********, гр. К., ул. ***, представлявана
от Кмета на общината М.Н., направените по делото разноски в размер на размер на
1405 лв. (хиляда четиристотин и пет лева), като всеки от тримата ищци заплати
по 468,33 лв.(четиристотин шестдесет и осем лева тридесет и три ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И. с
ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С. Ц. – С. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на размер на 752 лв. (седемстотин петдесет и два
лева), като всеки от тримата ищци заплати по 250,66лв. (двеста и петдесет лева
шестдесет и шест ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.Д.И. с
ЕГН ********** ***, ж.к ***и Р.Д.И. ***, ж.к ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Т.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на размер на 517,02лв. (петстотин и седемнадесет лева и две
ст.), като всеки от тримата ищци заплати по 172,34 лв. (сто седемдесет и два
лева тридесет и четири ст.), като отхвърля искането за разноски за разликата
над присъдения размер до сумата от 1269,02лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните,
съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен
съдия: ........................................
Галина Николова