№ 237
гр. Ловеч, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500479 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба № 71119/12.08.2022 г. от Агенция
„Социално подпомагане„-ДСП-Плевен против съдебно решение №
323/22.078.2022 г. постановено по гр. дело № 1177/2021 г. по описа на PC –
Ловеч,което се атакува изцяло. Изтъква, че решението е „невалидно“/к.ц.|/,
недопустимо, неправилно и необосновано. Заявява се, че не може да бъде
направен устен отказ от наследство в съдебно заседание и липсва писмено
заявление в такава насока от Т.. Моли да се постанови решение, с което да се
отмени атакувания съдебен акт и да бъде уважена исковата претенция.
В съдебно заседание въззивникът ,редовно призован , не изпраща
представител.
С. Т.,редовно призована не се явява лично пред въззивна
инстанция.
От представените писмени доказателства по гр.д. 1177/2021г. на ТРС,
от становището на страните и техните процесуални представители, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение № 101 от 14.07.2014 г. по Гр. дело № 585/2013 г.
на PC-Тетевен е валидно, тъй като съдът не установява пороци водещи до
1
нищожност на съдебния акт. По отношение обаче на допустимостта на
съдебния акт,в рамките на въззивния контрол въведен по жалбата №
71119/12.08.2022 г. от Агенция „Социално подпомагане„-ДСП-Плевен в,с
която се обжалва решението изцяло съдът приема, че искът е недопустим и
следователно съдебното решение като недопустимо следва да бъде
обезсилено, а производството да бъде прекратено. Съдът приема, че
възстановяването на сумите по влязла в сила заповед по чл. 43б от ППЗУХИ
/отм./не може да бъде осъществено по реда на чл. 417 от ГПК и чл. 422 от
ГПК-в заповедно производство, респективно по установителен иск за
съществуване на вземането. Следователно АСП-ДСП-Плевен не e в кръга
субекти, които са визирани в разпоредбата на чл. 417 от ГПК и в този смисъл
не разполага и с право на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
съществуване на вземането.
Производството е инициирано по заявление №9745/19.04.2015
г. до Плевенски районен съд против длъжника наследодателя на въззиваемата
Т. -Н.К.Т. за сумата 446 лева и 13.55 лева- лихва от 27.06.2014 г. до 13.10.2014
година . Искането е уважено и е издадена заповед №1293/20.05.2015 година
по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски районен съд за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите в пълен
размер и държавна такса - 25.00 лева.
Легитимацията на Св. Т. се извежда от удостоверение за
наследници №83-2510/18.09.2020 г.Н.К.Т. е починал на 17.10.2017 г.и оставил
за законни наследници съпруга- С. Й. Т. и родители С.К.Т. и К.К.Т..
Образувано е изпълнително производство по изп .д. №147/2020 г.
на ДСИ при ПРС по изп.лист по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски районен
съд против К.К.Т.,С.К.Т..На първите двама поканите за доброволно
изпълнение са връчени на 15.10.2020 г. С. Й. Т. не е намерена на установения
по Наредба №14/18.11.2009 г. постоянен и настоящ адрес и връчването е
постановено чрез залепване на уведомление. С разпореждане
№262431/17.05.2021 г. по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски районен съд е
указано на кредитора-въззивник да предявени иск за вземането си по
отношение на С. Й. Т..
ДСП-Тетевен е подал искова молба в законоустановения
едномесечен срок от 22.06.2021 г. против С. Й. Т. с правно основание чл.422
2
ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК –иск за установяване на вземането. В
основанието на иска е изложено, че е била подадено заявление декларация по
чл. 44,ал.2 от ЗИХУ/отм./. за отпускане на целева помощ за покупка на
медицински изделия и/ или помощни средства,приспособления и
съображения- ортопедични обувки. Посочено е , че е била издадена заповед
на директора на ДСП-Плевен №946/26.02.2014 г. за отпускане на целева
помощ за покупка на ортопедични обувки в размер на 446 лева. Изтъква се, че
помощта не е била реализирана в 30 дневен срок от получаване и със заповед
на Директора на ДСП- Плевен е изискано възстановяване на целевата помощ
за покупка, изработване и ремонт на МИ и/ или ПСПС № РД-05/14.10.2014
г.,като заповедта е поставена на информационно табло за уведомление в
приемната на ДСП-Плевен. Въззивникът е изложил, че е издадена покана за
доброволно изпълнение с от 02.07.2014 г. 4.2013 година,също поставена на
табло за обявления, но сумата не е била платена. Въззивникът-ищец се е
позовал на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
до Районен съд-град Плевен.Издадена е №1293/20.05.2015 година по ч.гр.д.
2256/2015 г. на Плевенски районен съд за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с длъжник С. Т..
Съдът съобрази, че е издадена заповед по чл. 43б от ППЗИХУ /отм./
за връщане на неусвоена целева помощ след развита административна
процедура по реда на чл.44,ал.2 от ЗИХУ /отм./и чл. 39 и сл. от
ППЗИХУ/отм./ от наследодателя на въззиваемата Н.Т. за закупуване на
медицинско приспособление-ортопедични обувки в размер на сумата 446
лева. Наследодателят на Св. Т. - Н.Т. като инвалид със 76% намалена
работоспособност,предвид експертно решение №1184/20.04.2012 г./цитирано
в мед.протокол на ЛКК №749/20.02.2014 г., попада сред субектите, които при
действие на чл. 44,ал.2 от ЗИХУ/отм./ имат право да получат целева помощ за
закупуване на медицинско приспособление. Административният орган,
отпуснал целевата помощ е счел, че поради нереализиране в 30 дневен срок
на покупката от наследодателя на въззиваемата целевата помощ следва да
бъде върната и е издал заповед № РД-05/14.10.2014 г. Въз основа на този
влязъл в сила административен акт, въззивникът е поискал по реда на чл.417
от ГПК осъждане на длъжника, а след разпореждане на №262431/17.05.2021
г. по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски районен съд и производството по чл.
422 от ГПК. Настоящата инстанция обаче счита, че заповедното производство
3
е неприложимо в казуса, тъй като се претендира вземане по специален закон,в
който няма препращане към цитираната правна норма- Закона за интеграция
на хората с увреждания – отм.След като проследи детайлно правната уредба
на получаването на целеви помощи от хора с трайни увреждания, съдът
констатира, че в чл.44 от ЗИХУ /отм./е установено право на целева помощ. В
Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания
/отм./са подробно установени редът за отпускането, изплащането, изменянето
и прекратяването на целевите помощи и техния размер. Предвидена е
санкционна последица по чл.43б от ПППЗИХУ/отм./, при неусвояване на
целевата помощ по предназначение-сумата да бъде възстановена в пълен
размер. При сравнителен анализ на разпоредбите на чл. 14а от ЗСПД,
чл.14б,ал.2 от ЗСП, чл.27,ал.2 от ЗПЗП, чл.210,ал.6 и чл.225,ал.5 ЗУТ се
извежда законодателното решение по тези специални закони изрично да е
предвидено възстановяване на суми по реда на чл. 418 от ГПК. Съдът обаче
приема, че в специалния закон ЗИХУ /отм./не е установена възможност за
приложение на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 43б от ППЗИХУ/отм./ и тя не
може да се извежда по аналогия. При това положение съдът счита ,че заповед
№ РД-05/14.10.2014 г няма характеристика на документ, визиран в чл.417,т.1
от ГПК,съставляващ основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, тъй като липсва изрична правна норма в ЗИХУ/отм./ в този
смисъл. От друга страна изводът на съда се подкрепя и от анализа на
разпоредбата на чл.269,ал.2 от АПК. В цитираната разпоредба е
конкретизирано, че частните вземания на държавата и общините, вземанията
за вреди от незаконосъобразните административни актове и от
принудителното изпълнение и други частни вземания, породени или
удостоверени от изпълнителни основания по чл.268, както и вземанията за
разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК.
Действително в чл.45,ал.4 ЗИХУ/отм./ е уредена хипотеза, при която
недобросъвестно получените средства за месечни добавки и помощи, се
възстановят с лихвата по реда на събиране на държавните вземания.За
настоящия състав обаче реда за събиране на частните държавни и общински
вземания при действие на чл.163,ал.2 ДОПК е изпълнителното производство
по ГПК. При тези съображения съдът счита, че поради липса на положителни
процесуални предпоставки от кръга на абсолютните –право на иск и правен
интерес от развитие на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК във
4
връзка с чл. 415 от ГПК, искът е недопустим и е следвало производството да
бъде прекратено на това основание от първата инстанция. Предвид на това
атакуваното съдебно решение № 323/22.078.2022 г., постановено по гр. дело
№ 1177/2021 г. по описа на PC –Ловеч, е недопустимо е следва да бъде
обезсилено, а производството да бъде прекратено.
Следва само да се отбележи, че е утвърдена съдебна практика /
решение №12334/08.10.2012 г. по адм. д. № 6298/2012 г. на 5-чл.състав на
ВАС/относно задължение на ДСП да представи на лицето, получаващо
целевата помощ приемо-предавателен протокол по чл. 42,ал.2 от
ППЗИХУ/отм./, да го уведоми за необходимите документи по чл. 43а,ал.4 от
ППЗИХУ /отм./за всеки конкретен случай, както и се приема, че чл. 43б от
ППЗИХУ /отм./касае неизползване на целевата помощ по предназначение, а
не непредставянето на документация в срок.
При така изложените мотиви Ловешки окръжен съд намира, че
съдебно решение № 323/22.078.2022 г. постановено по гр. дело № 1177/2021
г. по описа на PC –Ловеч е недопустимо поради липса на абсолютни
положителни процесуални предпоставки-право на иск и правен интерес и
следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено. На
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК-т.13 издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК от №1293/20.05.2015 година по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски
районен съд и изпълнителен лист от 20.05.2015 г. следва да бъдат обезсилени.
Предвид този изход от процеса разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като е предоставена правна помощ по реда на ЗПП .
Водим от гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо,съдебно решение №
323/22.078.2022 г. по гр. дело № 1177/2021 г. по описа на PC –Ловеч, поради
липса на абсолютни положителни процесуални предпоставки-право на иск и
правен интерес и прекратява производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.
5
417 от ГПК от №1293/20.05.2015 година и изпълнителен лист от 20.05.2015 г.
по по ч.гр.д. 2256/2015 г. на Плевенски районен съд.
Решението е необжалваемо на основание чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6