№ 2039
гр. Пловдив, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ТОНИ-К“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** А.В.К. против
Наказателно постановление № 584893-F593939/29.06.2021 г., издадено от
Ж.Н.М. – *** (***), с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с § 75, ал. 6 от преходни и
заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се
сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Г.П., който
пледира наказателното постановление да е незаконосъобразно поради
маловажност на случая. Не се оспорва извършеното деяние, но счита, че са
налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа, че не
се установява настъпила щета за бюджета в резултат от деянието, да липсва
неотчитане на приходи и на данъчни задължения, а жалбоподателят да е
1
предприел незабавни действия за привеждане на ползваните фискални
устройства в съответствие с нормативните изисквания. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от *** К.Б., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира по делото да е доказано
извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател. Сочи,
че отговорността на последния е обективна и безвиновна. Взема становище
процесното фискално устройство да е приведено в съответствие с
нормативните изисквания в резултат от извършената проверка, а не по
собствена инициатива на дееца. Намира извършеното нарушение за типично
за вида си, поради което счита, че същото не представлява маловажен случай.
Твърди още административнонаказващият орган да е взел предвид
обстоятелството, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя при
индивидуализацията на имуществената санкция, която да е определена в
минимален размер. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ТОНИ-К“ ЕООД, спрямо което юридическо лице
е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 07.08.2021 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена на 11.08.2021 чрез
административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.02.2021 г. свид. В.А.А. – ***, извършил проверка в обект
„Комплекс Сила - каса фитнес“, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Тракия“ № 50 и стопанисван от жалбоподателя „Тони-К“ ЕООД. В обекта
имало налично и въведено в експлоатация 1 брой фискално устройство модел
Tremol FP 15 KL с регистрационен № 3889980, с индивидуален номер на ФУ
ZK120196 и индивидуален номер на фискалната памет 50147085. До
приключване на проверката от фискалното устройство бил изведен 1 брой
фискален бон с № 054489/11.02.2021 г. от 12:12 часа на стойност 25 лева за
„еднократно посещение на фитнес, СПА“. Изведеният от касовия апарат
фискален бон за регистриране на извършената продажба не съдържал
двумерен баркод (QR код). В хода на проверката свид. А. установил също, че
използваният фискален принтер не притежавал функционална възможност да
извършва сторно операция на издаваните фискални касови бележки през
фискалното устройство. На място бил съставен протокол за извършена
2
проверка в обект с № 0081930 и протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства, с който фискалното устройство било иззето
като обезпечено доказателство. При тези констатации свид. А. приел, че
жалбоподателят използвал в дейността си фискално устройство, което не е от
одобрен тип.
На 24.02.2021 г. свид. А. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F593939 против дружеството
жалбоподател в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.
Препис от акта бил връчен на пълномощника на жалбоподателя срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.А.А.. От тях се установяват
датата и мястото на извършената проверка – 11.02.2021 г. в „Комплекс Сила –
каса фитнес“, находящ се в гр. Пловдив, както и констатираните в хода й
обстоятелства. В тази връзка изяснява се, че фискалните бонове за
регистриране на извършваните продажби, издавани от използваното и
въведено в експлоатация фискално устройство, не са съдържали двумерен
баркод (QR код), както и че ФУ не е притежавало функционална възможност
да се извършва сторно операция на издаваните фискални касови бележки през
фискалното устройство. В показанията си свид. А. възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на
извършената проверка. Показанията му се ценят като последователни,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован
свидетел. Те са и проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в
събраните писмени доказателства. По тези съображения настоящият съдебен
състав изцяло ползва с доверие показанията на свид. А..
От протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0081930 от
11.02.2021 г. се установява, че в процесния обект, представляващ „Комплекс
Сила – каса фитнес“ и стопанисван от жалбоподателя „Тони-К“ ЕООД е
налично и въведено в експлоатация 1 брой фискално устройство модел
Tremol FP 15 KL с регистрационен № 3889980, с индивидуален номер
ZK120196 и индивидуален номер на фискалната памет 50147085. Изяснява се
и че до приключването на проверката от фискалното устройство е изведен 1
брой фискален бон с № 054489/11.02.2021 г. в 12:12 часа на стойност 25 лева.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
3
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основание за отмяна на обжалваното НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и
съответствие между установените факти в АУАН и в наказателното
постановление.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин
жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран с НП. Последният не оспорва факта да е извършил деяние,
което осъществява признаците от състава на нарушението, но възразява
срещу извода на наказващия орган да не квалифицира така осъщественото
деяние като маловажен случай.
На първо място доказа се от обективна страна, че в процесния обект
„Комплекс Сила – каса фитнес“, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Тракия“ № 50 и стопанисван от дружеството жалбоподател „Тони-К“ ЕООД,
към дата 11.02.2021 г. е имало налично и въведено в експлоатация фискално
устройство с ИН на ФУ ZK120196 и ИН на ФП 50147085. За това фискално
устройство се установява, че от правна страна не е било от одобрен тип към
датата на проверка. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
фискално устройство от одобрен тип е това устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от
Наредбата (публичен регистър на одобрените типове ФУ, воден от
Българския институт по метрология). Следователно, за да бъде едно фискално
устройство от одобрен тип, освен да има издадено свидетелство за одобрен
тип и да е вписано в публичния регистър, в условията на кумулативност
спрямо тези обстоятелства то трябва да отговаря и на техническите и
функционални изисквания към ФУ, регламентирани в Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. - така Решение № 376 от 11.02.2020 г. по адм. дело №
2642/2019 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.
Функционалните изисквания, на които трябва да отговарят фискалните
устройства, са регламентирани с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а техническите изисквания - с Приложение №2
към чл. 8, ал. 1, т. 2 от същата наредба.
4
За процесното фискално устройство модел Tremol FP 15 KL се
установява да не е отговаряло на две от функционалните изисквания съгласно
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Първо,
издаваните фискални бонове за регистриране на извършените продажби не са
съдържали двумерен баркод (QR код). Съгласно част III „Изисквания за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално
устройство“, т. 4 от функционалните изисквания по Приложение № 1 към
чл.8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка,
издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата. С разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в
17 точки са регламентирани конкретни задължителни реквизити на
съдържанието на фискалната касова бележка. Сред тях е и изискването
фискалната касова бележка да съдържа двумерен баркод (QR код) – така
чл.26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Чрез техниката на
препращането спазването на тези задължителни реквизити на съдържанието
на фискалната касова бележка е въздигнато във функционално изискване към
фискалното устройство относно изобразяването и отпечатването на
информация при работа с него. По делото се доказа по категоричен начин, че
издаваните от процесното фискално устройство с ИН на ФУ ZK120196 и ИН
на ФП 50147085 фискални касови бележки не са отговаряли на това изискване
поради липсата на задължителния реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. Преди приключването на проверката от наличното и
въведено в експлоатация ФУ е издаден фискален бон с № 054489/11.02.2021 г.
от 12:12 часа на стойност 25 лева за „Еднократно посещение на фитнес,
СПА“. Същият е приложен по преписката и от него се установява, че не
съдържа изискуемия от Наредбата двумерен баркод (QR код). Не е налице и
изключението по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по
издаване на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на
дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ.
Второто функционално изискване, на което не е отговаряло процесното
фискално устройство, е по т. 9 от част I „Общи функционални изисквания към
фискалните устройства“. Същото регламентира изискване използваните
фискални устройства да осигуряват възможност за извършване на сторно
операция след приключване сметката на клиента. Сумите по сторно
операциите се натрупват в отделен регистър с положителен знак, без да се
коригира общият дневен оборот. „Сторно операция“ чрез ФУ се документира
с издаване на фискален бон с надпис „СТОРНО“, изписан с двоен шрифт.
Броят на сторно операциите и подлежащите на връщане суми се натрупват в
отделни регистри според причината за сторно операцията, общо и по данъчни
групи. По делото от показанията на свид. А. се установява, че използваното
от жалбоподателя фискално устройство Tremol FP 15 KL с ИН на ФУ
ZK120196 и ИН на ФП 50147085 не е притежавало функционалната
възможност да сторнира издаваните фискални касови бележки през
фискалното устройство.
5
Съгласно § 75, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
задължените лица е трябвало да приведат дейността си в съответствие с
всички изисквания на Наредбата по отношение на фискалните устройства в
срок до 31 декември 2020 г. Проверката в процесния обект е извършена след
изтичането на този срок, поради което към нейната дата - 11.02.2021 г.,
жалбоподателят е бил длъжен да използва фискално устройство, което
отговаря на функционалните изисквания по Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Конкретните изисквания, на които не е
отговаряло фискалното устройство, са описани от фактическа страна
достатъчно подробно и ясно както в АУАН, така и в наказателното
постановление, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено.
При справка от публичния Регистър на одобрените типове фискални
устройства се установява, че за процесното устройство тип Tremol FP 15 KL с
производител „Тремол“ ООД Велико Търново има издадено свидетелство №
674 от дата 02.05.2012 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, а съгласно ал. 2
след изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип не са от
одобрен тип.
При тези факти съдът приема, че щом действащото в обекта фискално
устройство към момента на проверката не отговаря на функционалните
изисквания към ФУ, то от правна страна същото не представлява одобрен
тип фискално устройство по смисъла на Наредбата № Н-18/13.12.2006 г.
(съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата) и на ЗДДС (съгласно чл. 118, ал. 3 и ал. 4
от ЗДДС), независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология и не е изтекъл 10-годишният срок от издаването на
свидетелството за одобряване на типа - така Решение № 376 от 11.02.2020 г.
по адм. д. № 2642/2019 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.
Освен това по аргумент от чл. 12, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. при промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ устройствата от съответния тип не са от одобрен тип,
като в случая одобряването на типа е преди промяната във функционалните
изисквания към ФУ.
С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на негово административно задължение
при осъществяване на дейността му. Поради това въпросът за вината не
подлежи на изследване в процеса. Така мотивиран, съдът приема за доказано
по категоричен начин по делото, че жалбоподателят е осъществил
административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при правната
квалификация на нарушението в АУАН е направена привръзка с разпоредбата
6
на § 71, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Коректната разпоредба в
случая е § 75, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Този недостатък е
отстранен в наказателното постановление, където е дадена надлежна правна
квалификация на деянието. Разгледаната непоследователност не се цени от
съда за съществено процесуално нарушение. Това е така на първо място, тъй
като конкретното изискване на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което
жалбоподателят не е изпълнил в дейността си, е регламентирано с
разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Наредбата, постановяващи, че
фискалните устройства трябва да отговарят на определени функционални
изисквания, за да бъдат от одобрен тип. Тези разпоредби са посочени като
нарушени както в АУАН, така и в наказателното постановление. Привръзката
с разпоредба на § 75, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е с цел
да се посочи правното основание, определящо 31.12.2020 г. като краен срок за
привежда на дейността на задължените лица в съответствие с изисквания на
Наредбата по отношение на фискалните устройства. В този смисъл съдът
приема, че направената привръзка е с цел пълнота на правната квалификация
на нарушението, но дори и при хипотетично нейно отсъствие това не би
представлявало съществено нарушение. Следователно допуснатият
недостатък в АУАН е в една незадължителна част от правната квалификация
и не опорочава съществено съдържанието му. С посочения параграф не се
урежда конкретно материалноправно задължение, за чието неизпълнение
жалбоподателят да е санкциониран, а единствено се определя срока за
изпълнение на определени изисквания на Наредбата, които изисквания са
надлежно квалифицирани както в АУАН, така и в НП. Все в тази връзка с
наказателното постановление не се дава изцяло нова и различна правна
квалификация на деянието, а единствено се извършва нейното прецизиране.
Липсата на съществен характер на нарушението е обусловена и от
обстоятелството, че в АУАН, независимо от неправилно посочената правна
разпоредба, то от фактическа страна като крайна дата за изпълнение на
изискванията на Наредбата към фискалните устройства е описана именно
31.12.2020 г. Следователно още в АУАН всички съставомерни факти са
правилно, коректно описани. С наказателното постановление не са предявени
за пръв път нови факти, по които жалбоподателят да не се е защитавал,
включително досежно крайния срок за изпълнение на функционалните
изисквания към фискалните устройства. По тези съображения правото на
защита не е ограничено, тъй като в хода на целия процес жалбоподателят се е
защитавал по ясно обвинение от фактическа страна. Нередовността в АУАН е
отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което е допустимо в конкретния
случай, тъй като, каза се, се касае единствено за прецизиране, а не за
изменение на правната квалификация и то на незадължителна нейна част.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на
ОСК на ВАС: „Неточната квалификация на нарушението в акта за
7
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства,
приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на
друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието“. Сходна
хипотеза, макар и относно друг вид административно нарушение, е
разгледана например в Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. №
1970/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСС от I и II колегия на ВАС : „дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, а
наказателното постановление като резултат от упражнената дейност по
административно наказване представлява правораздавателен акт“. В случая
при издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган не е излязъл от предмета на доказване,
очертан още с АУАН, и е ограничил дейността си до фактите, срещу които
жалбоподателят се е защитавал, като им е дал надлежна правна
квалификация. По тези съображения не е допуснато съществено процесуално
нарушение.
Основното възражение на жалбоподателя е срещу отказа на наказващия
орган да квалифицира деянието като маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да
бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност на конкретното деяние.
На първо място тук следва да се посочи, че нарушението, за
извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално.
Основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност е
самият факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на
някакъв допълнителен вредоносен резултат. Наличието на вредни последици
не може да се приеме за типичен резултат за този вид нарушения, за да може
тяхното отсъствие в случая значително да понижава степента на обществена
опасност на деянието. По тези съображения съдът приема, че липсата на
вредни поледици не води до маловажност на процесния случай, тъй като и
при обикновените хипотези на нарушения от този вид се наблюдава засягане
8
на защитаваните обществени отношения със същия интензитет.
За да обоснове твърдяната маловажност, жалбоподателят се позовава на
две обстоятелства – липсата на настъпила щета за фиска и предприети
действия за отстраняване на нарушението в кратък срок. Обстоятелството, че
нарушението не е довело до ощетяване на държавния бюджет, в случая съдът
приема за неотносимо към преценката за маловажност на случая. С
разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС отговорността на нарушителя е
диференцирана според това дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС именно
поради това, че деянието не е довело до неотразяване на приходи.
Следователно значението на неощетяването на фиска вече е съобразено и е
послужило за приложение на по-благоприятния правен режим по изр. второ
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и налагането на санкция в по-нисък размер спрямо
хипотезите на нарушения, довели до неотразяване на приходи.
Обстоятелствата, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното нарушение, не са смекчаващи, поради което този довод на
жалбоподателя е неоснователен. В случая се касае за обстоятелство, което е
част от приложимата санкционна разпоредба. Всяко административно
нарушение, което се наказва на основание изр. 2-то от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
иманентно включва изискването деянието да не е довело до неотразяване на
приходи. Следователно разгледаното обстоятелство не понижава
обществената опасност на конкретното деяние, тъй като то /липсата на
неотразяване на приходи/ е присъщо за всички нарушения, наказуеми на това
правно основание.
Досежно предприетите действия за отстраняване на нарушението съдът
споделя довода на жалбоподателя, че същите представляват смекчаващо
отговорността обстоятелство. В случая фискалното устройство е иззето при
извършената проверка от 11.02.2021 г. с протокол за обезпечаване на
доказателства. Новото устройство е регистрирано на 15.02.2021 г. Тези
действия според настоящия състав не могат да се определят като незабавни,
но несъмнено се касае за реакция в бърз, кратък и адекватен срок.
Основателно от въззиваемата страна се възразява, че от значение тук е и
обстоятелството, че действията за привеждане на дейността в съответствие с
нормативните изисквания са предизвикани от самата проверка. Значението на
поведението по отстраняване на нарушението е отчетено и при съдебното
разглеждане на обжалването на Разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, с Определение №
334 от 26.02.2021 г. по ч. адм. д. № 501/2021 г. на X състав на
Административен съд – Пловдив.
Преценката за маловажност на случая е комплексна и изисква
съобразяване на значението на всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, за да бъде съпоставена конкретната обществена
9
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази
връзка съдът намира, че по делото се установяват и отегчаващи
обстоятелства. На първо място това е периодът от време, през който
жалбоподателят е използвал в дейността си фискалното устройство, което не
е било от одобрен тип. Продължителността на този период не е незначителна
и се равнява на месец и половина преди регистрирането на 15.02.2021 г. на
ново фискално устройство. През целия този период издаваните от ФУ
фискални бонове за извършените продажби не са отговаряли на нормативните
изисквания към тяхното съдържание. В тази връзка отегчаващо отговорността
обстоятелство представлява и фактът, че по делото се установява фискалното
устройство да не е отговаряло на две функционални изисквания по
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., когато
за съставомерността на деянието достатъчно е било несъответствието и само с
едно от тях. Значението на установените по делото смекчаващи отговорността
обстоятелства не е игнорирано и те са послужили като основание за
индивидуализиране на имуществената санкция в минимален размер, когато за
този вид нарушения санкцията би могла да достигне до 2 000 лева.
Същевременно обаче деянието разкрива типична за този вид нарушения
степен на обществена опасност. При съпоставката между установените
смекчаващи, но и отегчаващи отговорността обстоятелства и изминалия
продължителен период от време, през който жалбоподателят е използвал ФУ,
което не е от одобрен тип, а това пряко е довело и до липса на задължителен
реквизит в издаваните фискални бонове за извършваните продажби, което от
своя страна е засегнало и неоправдано е ограничило правата на ползвателите
на предоставяните от жалбоподателя услуги, то съдът приема, че деянието не
представлява маловажен случай, а възражението на жалбоподателя е
неоснователно.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил санкция в най-ниския
предвиден размер от 500 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба, тъй като деянието не води до неотразяване на
приходи. Така наложената минимална санкция съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца и в този смисъл се явява
справедлива. По делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определянето на имуществена санкция в по-висок размер.
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното
дружество, поради което и положението му не може да се отегчава със
съдебното решение. От друга страна не се допуска определяне на
имуществената санкция под предвидения за нея минимален размер.
Следователно не е допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на имуществената санкция.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
10
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на
материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера
на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр.
2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът
намира, че предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и
извършените следствени действия справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят „Тони-К“ ЕООД.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584893-
F593939/29.06.2021 г., издадено от Ж.Н.М. – ***, с което на „ТОНИ-К“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** А.В.К., ЕГН: ********** на основание чл. 185, ал. 2
във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във вр. с § 75, ал. 6 от Преходни и заключителни разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
11
ОСЪЖДА „ТОНИ-К“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** А.В.К., ЕГН: ********** да заплати
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12