Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 141
27.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1109 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №11940/25.07.2019г.,
подадена от „Сириус-49“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ресторант
Сириус, представлявано от управителя Димитър Анастасов Димитров, чрез адв.
Кремена Маринова, с която се
обжалва Решение №40 от 24.04.2019г. постановено по гр.д.
№326/2018г. по описа на Районен съд Царево.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
като неоснователен, иска на „Сириус-49„ ЕООД, ЕИК *********, срещу В.С.Г.,
роден на ***г. в гр. Н., притежаващ паспорт ** №**, издаден на 14.01.2009 г. от ***, с адрес
в гр. Царево, местност „Н.“ хотел „С. б.“ бл. *, ап. *и Н. А.Г., родена на ***г.
в гр. Н., Р., с адрес в РБ гр. Царево, местност „Н.“, хотел „С. б.“ бл. *, ап.
*, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят на ищеца в условие на солидарност по 1244 евро за 2016г. 2017г. и
2018г. представляващи годишно възнаграждение за ползване, поддръжка и охрана на
недвижим имот, общите части и прилежащата инфраструктура на хотелски комплекс
„Саут бийч„ в гр. Царево, ведно със законната лихва от деня на предявяване на
иска, както и обезщетение за забавено плащане на годишното възнаграждение,
както следва: за забава на плащането на възнаграждението за 2016 г. за периода
16.01.2016 г. до 16.07.2018 г. лихва в размер на 617.21 лв. за забава на
плащането на възнаграждението за 2017 г. за периода 16.01.2017 г. до 16.07.2018
г. лихва в размер на 369.71 лв. за забава на плащането на възнаграждението за
2018 г. за периода 16.01.2018 г. до 16.07.2018 г. лихва в размер на 123.01 лв.
или общо главница в размер на 3 732 евро, равняващи се на 7 299.15 лева, както
и обезщетение за забавено плащане - общо в размер на 1 109.93 лева.
Осъдено е „Сириус-49„ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В.С.Г., роден на ***г. в гр. Н., притежаващ паспорт **
№**, издаден на 14.01.2009 г. от ***, с
адрес в гр. Царево, местност „Н.“ хотел „С. б.“ бл. *, ап. *и Н. А.Г., родена
на ***г. в гр. Н., Р., с адрес в РБ гр. Царево, местност „Н.“, хотел „С. б.“
бл. *, ап. *, сумата в размер от 2271,09 лв. представляваща разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
материалния закон и при неправилна оценка на доказателствения материал, при съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
Твърди се, че между страните са
безспорни следните обстоятелства: ответниците са собственици на процесния
недвижим имот; между страните е бил сключен договор за ползване, поддръжка и
охрана на недвижимия имот с нотариална заверка на подписите; ответниците не са
заплатили сумите, предмет на предявения иск.
Твърди се, че спорът между страните се
свежда до това дали договорът за поддръжка и управление е надлежно развален от
страна на ответниците, т.е. дали същият е прекратил своето действие.
Посочва се, че първоинстанционният съд е
приел, че в случая е налице валидно разваляне на договора, като се твърди, че
тези изводи на съда не могат да бъдат споделени. В тази връзка се развиват
подробни съображения, че известието за разваляне на договора не е достигнало до
ищцовото дружество, както и че процесният договор е изпълняван надлежно от
страна на ищцовото дружество.
Оспорва се изводът на районния съд, че
броят на назначения персонал е минимален и поради това няма дори хипотетична
възможност ищецът да изпълнява задълженията си по договора при наличие на
множество обекти в комплекса.
На следващо място се твърди, че
комплексът е бил обект на много проверки от контролни органи по Закона за
туризма и при никоя от тях не било установено нарушение.
Оспорва се твърдението, че ищцовото
дружество не е изпълнявало задължението си да осигурява охрана в комплекса,
като се твърди, че за установяване изпълнение на задължението по осигуряване на
постоянна охрана в комплекса са ангажирани множество доказателства. Твърди се,
че е ирелевантно твърдението на ответниците, че на входовете на комплекса не са
поставени електронни бариери за ограничаване достъпа само до кръга лица,
притежаващи чип или карта, като се настоява, че в договора не фигурира
задължение за изпълнителя да изгради подобна инфраструктура, а единствено да
организира необходимия пропускателен режим.
Излагат се подробни съображения, че по
делото са събрани множество доказателства, от които се установява, че ищецът
полага необходимите грижи за поддържане изправността на асансьора,
озеленяването в комплекса, доброто състояние на алеите детската площадка,
оградата, фасадите на сградите, външния басейн, спа и фитнес центъра, т.е.
ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно поетите си задължения по
договора и дори да се приеме, че известието за разваляне е достигнало до него
/обстоятелство, което се оспорва от въззивника/, то за ответниците не е било
настъпило твърдяното основание за разваляне на процесния договор.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. Не
са ангажирани доказателства пред въззивната инстанция. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред първата и
въззивната инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.С.Г. и
Н. А.Г., чрез адв. Невена Чакърова, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че при постановяване на акта
си първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото
доказателства. Излагат се съображения, че процесният договор е прекратил
действието си още през 2015г., поради което не е налице възможност да се търси
изпълнение на задълженията по него от ответниците.
Оспорват се твърденията на въззивника,
че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора /още по-малко трайно и
непрекъснато, както е било уговорено в него/, като е полагал необходимите грижи
за поддържане изправността на асансьора, озеленяването в комплекса, доброто
състояние на алеите детската площадка, оградата, фасадите на сградите външния
басейн, спа и фитнес центъра, като в тази връзка въззиваемата страна
противопоставя свои обстойни аргументи за неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ищцовото дружество. Твърди се, че ищецът не е представил
никакви писмени доказателства, които да оборят твърденията на ответниците и да
докажат изпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество.
Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Сириус
49“ ЕООД се явява, адв. Маринова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите В.С.Г.
и Н.А.Г. не се явяват, представляват се от адв. Чакърова, която оспорва
въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от „Сириус 49“ ЕООД, срещу В.С.Г. и Н.А.Г.,
с която се претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията
на солидарност по 1244 евро за 2016г., 2017г. и 2018г., представляващи годишно
възнаграждение за ползване, поддръжка и охрана на недвижим имот, общите части и
прилежащата инфраструктура на хотелски комплекс „Саут бийч“ Царево, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и обезщетение за
забавено плащане на годишното възнаграждение, за 2016г. – 2018г. включително, общо
в размер на 1109,93 лв.
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2009 г. между страните е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който, ответниците
са придобили правото на собственост върху самостоятелен обект от сграда с
идентификатор №48619.63.17.2.26, представляващ жилище №*, с площ от 93.00 кв.м.,
ведно с 10.70 кв.м от общите части на сградата, находящ се в сграда №* от
ваканционно селище „Саут бийч” в гр. Царево. В същия ден в изпълнение на уговорка, обективирана в нотариалния акт /т. 5/, страните са подписали и Договор за ползване,
поддръжка и охрана на недвижим имот, общите части и прилежащата инфраструктура
на комплекс "Саут бийч", като договорът е сключен с нотариална
заверка на подписите и е вписан на същата дата в Служба по
вписванията при PC Царево под №*, том *, peг. №*. Съгласно цитирания договор ответниците, като възложители, са възложили на
ищеца срещу възнаграждение да извършва поддръжка и целогодишна охрана на
комплекса, включително имота, находящ се около него. Ищецът твърди, че е било уговорено в чл.7 от договора, годишно
възнаграждение в размер на 12 евро на кв.м. от площта на имота, която е 103.70 кв.м. или общо в размер на 1244,00
евро годишно, като при забава, възложителят дължи обезщетение на изпълнителя в
размер на законната лихва съобразно изрична уговорка в чл.18 от договора.
Уговорено било, заплащането на годишното възнаграждение за поддържка и охрана да се дължи от възложителите не по-късно от 15.01. за текущата година. Твърди се, че ответниците са
преустановили плащането през 2016г. като за периода 2016 г. до 2018 г.
включително същите дължат по договора сума в размер общо на 3 732,00 евро,
равняващи се на 7 299.17 лева, по 1244 евро за всяка година. Ответниците дължат и обезщетение за забава за 2016г.-2018г. включително,
в общ размер 1109,93 лв. Посочва се, че с нотариална
покана, връчена на ответника В.Г., същият е бил поканен от дружеството ищец, да
изпълни задълженията си по договора за 2016г. и текущата 2017г. но въпреки
това, ответниците не са предприели изпълнение на задълженията си. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, като през процесния
период е изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора за поддръжка и
охрана на целия комплекс, в който се намира жилището, собственост на
ответниците, по чл.6 от договора, като задълженията на ищеца са били
изпълнявани чрез назначените от него работници по трудови договори /охранители,
камериерки и др., както и чрез трети лица по сключени договори. Ангажирани са
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място
се посочва, че договорът за ползване, поддържане и охрана на недвижим имот, общите части и
прилежащата инфраструктура на хотелски комплекс “Саут Бийч“ е прекратил своето
действие към датата на подаване на исковата молба, поради което не може да
създаде валидни права и задължения за посочените в него страни. Ответниците
твърдят, че съгласно
разпоредбата на чл.6 от договора, на ищеца са вменени задължения подробно
описани в договора, свързани с осъществяването, при условията на трайно и
непрекъснато изпълнение, на множество дейности
по поддръжка. Твърди
се, че поради трайно неизпълнение на
поетите от страна на ищеца договорни задължения, на 05.10.2015 г. чрез
“Български пощи“ ЕАД с опция “заверка на съдържанието“ е била изпратена Покана
за доброволно изпълнение и Уведомление за разваляне на договор от пълномощник
на В.Г., до адреса на управление на ищцовото дружество “Сириус- 49“ ЕООД. Твърди се, че поканата е била
получена от ищеца още на същия ден 05.10.2015г., като по този начин, изявлението за разваляне е достигнало до знанието
на неизправната страна
и е породило действие. Посочва се, че с поканата, на ищеца е бил даден допълнителен срок за изпълнение на
поетите от страна на същия договорни задължения до 16.11.2015г., но въпреки дадената последна възможност за изпълнение
на договорните задължения и въпреки предупреждението за разваляне на договора,
изпълнение по договора от страна на ищеца не е последвало. Ответниците се
позовават на разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, като заявяват, че поради
трайно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество,
сключеният на 23.11.2009 г. между страните договор е бил развален, считано от 17.11.2015г., поради което, ответниците не дължат заплащане на годишни такси по договор, който към
настоящия момент не съществува. На следващо място се сочи, че ищцовото
дружество не е изпълнявало добросъвестно договорните си задължения. Твърди се, че собственият на ответниците недвижим имот се
намира в хотелски комплекс, т.е. наред със сградите, в които се намират
жилищата на собствениците, в това число и на ответниците, в комплекса има и
хотелска част и ресторант, собственост на “Сириус - 49“ ЕООД и приложените към
исковата молба договори, са сключени именно във връзка с обслужване гостите в
хотела и ресторанта. На следващо място се твърди, че договора за ползване,
поддържане и охрана на недвижим имот, общите части и прилежащата инфраструктура
на хотелски комплекс “Саут Бийч“ е нищожен, тъй като касае управлението на
общите части на хотелски комплекс, а в действителност описаните в него
съоръжения, басейн, системи, СПА център, паркинги, не могат да се определят
като общи части, предвид това, че са индивидуална собственост на собственика на
поземления имот, върху който са разположени отделните сгради, поради което и не
съществува предмет на договора. Твърди се, че част от клаузите на договора са
нищожни на основание чл.146 от ЗЗП, тъй като са неравноправни. На следващо място се твърди, че договорът е нищожен и като противоречащ на закона и заобикалящ
закона
- ЗУЕС, тъй като клаузите му са в противоречие с
императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл. 51 от ЗУЕС, предвиждащи
начина на определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите
части на сградата, от общото събрание на етажната собственост, както и
разпределянето на разходите за управление и поддържане поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите, а не на квадратен метър притежавана
площ. В тази връзка се твърди, че нищожното съглашение не е породило валидна
облигационна връзка между страните, поради което и никоя от тях не дължи
изпълнение на договора и тъй като в исковата молба ищецът се позовава на
договорно основание на вземането си, т.е. отговорността на ответниците произтича от неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на исковата сума, предвид нищожността на договора и
само на това основание претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. На следващо място, ответниците оспорват размерите на дължимите
такси и лихви, тъй като в договора таксите са определени в евро, а в исковата
молба таксите са посочени и в лева и в евро, а лихвите само са в лева, без да е
посочен методът на преизчисляването им. Ангажирани са доказателства. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страние и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни са между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото следните обстоятелства: страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответниците са придобили собствеността върху самостоятелен обект от сграда с
идентификатор № 48619.63.17.2.26, представляващ жилище №*, с площ от 93.00
кв.м., ведно с 10.70 кв.м от общите части на сградата, находящ се в сграда № *
от ваканционно селище „С. б.” в гр. Царево; страните са уговорили, че
ответниците като възложители, са възложили на ищеца, като изпълнител, срещу
възнаграждение, да извършва поддръжка и целогодишна охрана на комплекса,
включително имота, находящ се около него. В чл.7 от договора, страните са
уговорили и годишно възнаграждение в размер на 12 евро на кв.м. от площта на
имота или общо в размер на 1244 евро. В същия член са уговорени и сроковете за
заплащането на уговореното годишно възнаграждение за поддържка и охрана, което
страните са се споразумели да се дължи от възложителите, не по-късно от 15.01.
за текущата година. В чл.18 от договора, страните са уговорили, че при забава
възложителят дължи обезщетение на изпълнителя, в размер на законната лихва
съобразно изрична уговорка обективирана в същия член. Горепосочените
обстоятелства се установяват и от представените като доказателства по делото: Нотариален
акт №*, том *, дело № */2009г.; Договор за ползване, поддръжка и охрана на
недвижим имот, общите части и прилежащата инфраструктура на хотелски комплекс
"С. б." от 23.11.2009 г. сключен с нотариална заверка на подписите и
вписан на същата дата в Служба по вписванията при PC Царево, № *, том *, peг. №
*.
За установяване на твърдените обстоятелства страните са ангажирали
множество писмени, гласни доказателства и експертизи.
Пред първата инстанция е представена покана за доброволно изпълнение и
уведомление за разваляне на договор, изпратени от ответниците до седалището и адреса на управление на ищцовото
дружество на 05.10.2015 г. чрез “Български пощи“ ЕАД с опция “заверка на
съдържанието“, видно от които с изпратената покана на ищеца и е бил даден
допълнителен срок за изпълнение на поетите от негова страна договорни
задължения, а именно до 16.11.2015 г. Видно от поканата за доброволно
изпълнение, в същата се твърди неизпълнение на задълженията на ищеца по
сключения между страните договор за поддръжка и управление, също така е
направено и искане от страна на ответниците, да им се изпрати официално писмо,
в което да се посочи актуална банкова сметка, възнаграждение за поддръжка.
Представена е като доказателство по делото нотариалната покана, от
04.07.2017г., изпратена от ищцовото дружество до ответниците, видно от която,
ищецът е посочил своя банкова сметка, договора за поддръжка и управление.
На изпратената от ишеца до ответниците нотариална покана е подаден отговор
на нотариална покана, който е изпратен до ищеца на обявения му в търговския
регистър адрес на управление и видно от разписката за доставяне, същият е бил получен от ищеца в седалището му и адрес на
управление, като това обстоятелство не се оспорва по делото.
Ищцовото дружество твърди, че известието
за доставяне на поканата за доброволно изпълнение, не е достигнало до него. Известието за доставяне е било оспорено от ищцовото
дружество, за което е открито производство по чл. 193 от ГПК, в рамките, на което е изготвена и приета съдебно-графическа експертиза в
първоинстанционното производство. Оспорванията на процесното
известие са били в няколко насоки: на първо място се твърди, че
известието за доставяне не касае посоченото уведомление и покана; не носи
подпис на представляващо дружеството лице, не е посочено лицето, положило
подпис за ищцовото дружество, а подписът не принадлежи на управителя на същото.
Оспорва се автентичността на положения за ищеца подпис. Твърди се още, че в
същото липсва отразяване на вида на пратката. Изявлението не изхожда от
ответниците, нито от упълномощено от тях лице, а от трето за спора лице.
От заключението на извършената и приета съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът за
„Получател" в Известие за доставяне от 05.10.2015г. за „Сириус- 49" в
к. к-с „Св. св. Константин и Елена" гр. Варна, не е положен от лицето Г.К. Д.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза, от чието заключение се установява състоянието на процесният
комплекс, както и обстоятелства
относно извършване на твърдяната от ищцовото дружество
поддръжка.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза, от чието заключение се установява стойността на дължимото
възнаграждение за периода 2016г.-2018г., обстоятелството, че същото не е
заплатено от страна на ответниците, както и законната лихва от датата на която
следва да се извърши плащането до датата на предявяване на иска - 16.07.2018 г.
По делото са представени от ищеца множество трудови договори с различни
лица, на длъжности – камериер, охрана и др., за установяване на твърдението за
осъществена поддръжка и управление от страна на ищцовото дружество.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Е. Ш.и Н. Н. О.– също
собственици на апартаменти в процесния комплекс, от чиито показания се
установява неизпълнението от страна на ищеца на задълженията му по договора за
поддръжка и управление,
лошото състояние на всички съоръжения в комплекса.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите И.
Й. А., А. Ч. Д., Н. Н. Ю. и В. Я. Д.– служители в ищцовото дружество, според
чиито показания, ищцовото дружество изпълнява надлежно поетите задължения по
договор за поддръжка и управление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Спорът между страните се свежда до това преустановил ли е своето действие
процесният договор за поддръжка и управление през 2015г. и оттам дължими ли са
от страна на ответниците претендираните суми за 2016г.-2018г. включително.
Настоящият състав намира, че процесният договор е бил надлежно
развален през 2015г. и съображенията за това са следните:
Видно от представените по делото покана за доброволно изпълнение и
уведомление за разваляне на договор, изпратени до седалището и адреса на
управление на ищцовото дружество на 05.10.2015 г. чрез “Български пощи“ ЕАД с
опция “заверка на съдържанието“, на ищеца е бил даден допълнителен срок за
изпълнение на поетите от страна на същия договорни задължения, а именно до
16.11.2015г.,
като при последващо неизпълнение, договорът следва да се счита развален, от
17.11.2015г. В поканата са изложени подробни твърдения са неизпълнение на
договорните задължения от страна на изпълнителя по договора. Възложителите
са изразили желание да се запази действието на договора, като са дали
допълнителен срок за изпълнение и са поискали от ищеца да посочи своя банкова
сметка, възнаграждение за поддръжка и управление, в случай, че ищцовото
дружество изпълни насрещните си задължения по договора. Въпреки че, от заключението на съдебно-графическата
експертиза се установи, че поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за
разваляне на договор не са получени от лицето посочено в тях като получател – Г. Д., то не следва да се приема, че горепосочените
уведомления не са достигнали до ищцовото дружество. Ищецът е търговец
и съгласно чл. 50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър е последният посочен в регистъра
адрес, а съгласно ал.3 на същия член, връчването на търговци и на юридически
лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме, т.е., не е необходимо съобщението да
бъде връчено лично на управителя и само на него, за да се приеме за редовно.
Седалището и адресът на управление на ищцовото дружество не са променяни, видно
от материалите по делото. В извлечението от търговския регистър са посочени
седалище и адрес на управление – гр. Варна, район Приморски, комплекс
Константин и Елена, ресторант Сириус и адресът съвпада с този, на който е изпратена от ответниците поканата за
доброволно изпълнение. Следва
да се отбележи, че на този адрес са били
връчвани всички съобщения до дружеството от страна на ответниците /както и
други лица, собственици на недвижими имоти в процесния комплекс/ и за другите
съобщения не се оспорва, че са получени от страна на ищеца.
На следващо място, следва да се посочи, че ищецът е юридическо лице – търговец и след като е
разбрал, че едно лице е действало от негово име без представителна власт и не
се е противопоставил на тези действия веднага след узнаването, то се приема, че е потвърдил действията му. Ето защо,
настоящият състав намира, че поканата за добровлно изпълнение и уведомлението
за разваляне на договора са достигнали до знанието на ищцовото дружество.
Неоснователно е и твърдението, че
изявлението не изхожда от ответниците, нито от упълномощено от тях лице, а
изхожда от трето за спора лице. В тази връзка е представено пред първата
инстанция пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.100 от
първоинстанционното производство/, видно от което ищците са упълномощили лицето
В. В. Н.да ги представлява пред всички физически и юридически лица, включително
ищцовото дружество, с правото да изпраща покани, за прекратяване, разваляне на
договора и др., подробно изброени в пълномощното действия. Ето защо следва да
се приеме, че изявлението изхожда от надлежно упълномощено от ответниците, за извършване
на съответното действие лице.
Гореизложеното води до извода за надлежно разваляне на договора от
страна на ответниците на основание чл.87 от ЗЗД, считано от 17.11.2015г. и след
тази дата по него не се дължи изпълнение от страна на ответниците. Ето защо
претендираните суми, представляващи годишно възнаграждение за ползване, поддръжка и охрана на недвижим имот,
общите части и прилежащата инфраструктура на хотелски комплекс „Саут бийч“ за 2016г.-2018г. включително са недължими, поради липса на договор между страните за
претендирания период.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото се доказа лошото състояние на всички
съоръжения в имота, както и неизпълнението от страна на ответника,
на поетите по договора за поддръжка и управление задължения. В този смисъл са
представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е. Ш.и
Н. Н. О./последните също са собственици на апаратаменти в процесния комплекс и
възприятията им относно поддръжката и състоянието на комплекса са обективни/,
както и заключението на съдебно-техническата експертиза.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за
присъждане на разноски, на въззивника такива не му се дължат, предвид
неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
присъждане на разноски. Направено е искане в този смисъл своевременно.
Претендират се разноски за производството пред въззивната инстацния в размер на
560 лв. –адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №40 от 24.04.2019г., постановено по гр. дело
№4326/2018г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „Сириус-49„ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ресторант Сириус,
представлявано от управителя Димитър Атанасов Димитров, да заплати на В.С.Г.,
роден на 20.12.2945г. в гр. Н., притежаващ паспорт ***, №***, издаден на
14.01.2009 г. от ***, с адрес в гр. Царево, местност „Н.“ хотел „С. б.“ бл. *,
ап. *и Н. А.Г., родена на ***г. в гр. Н., Р., с адрес в Република България, в
гр. Царево, местност „Н.“, хотел „С. б.“ бл. *, ап. *, сумата от 560 /петстотин
и шетдесет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: