РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 28.05.2021 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                      Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 74 по описа за 2021 година на съда, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, чрез гл. юрисконсулт Р. Р., против решение № 260040 от 29.03.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1106 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, с което първи наказателен състав е отменил Електронен фиш серия К № 0015370 на ОД на МВР Ловеч за налагане административно наказание на И.К.М. - Н., ЕГН: ********** *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

               В касационната жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Според касационният жалбоподател неправилно съдът е възприел мястото на извършване на нарушението, че се касае за населено място. Излага, че има поставени пътни знаци ДП в двата края на участъка, указващи начало на населено място, но разрешената скорост по този път е от 80 км/ч въведена с пътен знак В26 в началото на участъка, а където е необходимо по този участък са въведени по-малки ограничения на скоростта с пътни знаци В26 и извършените нарушения на скоростта в този пътен участък не се санкционират, като нарушения на скоростта в населено място. Счита нарушението за доказано по безспорен начин, а издаденият електронен фиш за законосъобразен. Излага, че ако водачът беше наказан за превишаване на скоростта в населено място съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП то санкцията щеше да е 600лв., а в случая органът е санкционирал същия по чл.182, ал.2,т.5 от ЗДвП и санкцйята му е 400 лв. и приложената по-благоприятна санкционна разпоредба не уврежда и не нарушава правата на водача, като тя изцяло е в негова полза. Излага, че процесния пътен участък не отговаря на критериите заложени в разпоредбата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП за населено място, тъй като в случая е изпълнено само едното условие - наличие на пътни знаци, но не е налице второто условие - застроена със сгради територия. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, потвърждаващо електронния фиш.   

               В съдебно заседание касаторът ОД на МВР гр.Ловеч, редовно призован, не се представлява. В депозирана по делото молба вх.№1565 чрез  процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. 

               Ответникът И.К.М. – Н., редовно призована, не се явява. В депозиран по делото писмен отговор на касационна жалба изразява становище, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че мястото на нарушението на км 38+844 от път П-35 се намира между табелите Д-11 за начало и край на населено място, т.е. в границите на град Ловеч, което се признава и от касационния жалбоподател, поради което правилно съдът е приел, че е допуснато неправилно приложение на санкционната правна норма. Сочи като нормативно неподкрепени твърденията, че разрешената скорост на околовръстния път била 80 км/ч. Излага, че в случая е абсурдно да се говори за приложение на по-благоприятен закон, тъй като не се касае за влязъл в сила последващ закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, а за различни нарушения и съответно предвидени различни наказания. Намира за ноторно известно, че т.нар. околовръстен път на град Ловеч, минава между два квартала на града, а именно ж.к.“Младост“ и кв.“Гозница“, т.е безспорно се касае за урбанизирана територия и в тази връзка са неоснователни доводите в КЖ относно условията на §6, т.49 от ДР на ЗДвП. Моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно.  

              Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита, че районният съд е постановил обосновано и правилно решение, като се е съобразил с изисканата от Областно пътно управление справка за мястото, късето е измерена скоростта на автомобила.   

               Касационният състав на съда, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и служебно провери валидността, допустимостта, и съответствието на решението с материалния закон съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

     Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

       Разгледана по същество жалбата е основателна. Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви - касационно основание по чл.348 ал.3 т.2 от НПК.

                Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 0015370 на ОД на МВР Ловеч, с който на ответника за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложено на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.  

                 В процесния ЕФ е констатирано, че на 30.09.2020 г. в 16:46 часа в обл.Ловеч, на път II-35, км. 38+844, с посока на движение към гр.Плевен, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26/ 60 км/ч, установено с ATC ,,ARH CAM ST“ и отчетен толеранс от минус 3% с МПС „Шевролет Каптива“ с рег.№ ****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 106 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч.

                За да отмени процесният електронен фиш районния съд се е позовал на редовно събраните по предвиденият в НПК процесуален ред  доказателства, въз основа на които е приел, че електронния фиш съдържа  изискуемите съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, че при  провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, но същият е издаден при неправилно приложение на санкционната правна норма, доколкото според приложеното писмото на ОПУ - Ловеч км 38+844 от път II-35 се намира в границите на град Ловеч, т.е. в населено място, а не както е отразено в ЕФ извън населено място, поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, а не по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. 

                Спорният въпрос по делото е установеното място на извършване на нарушението дали следва да се определи като такова в населено място или извън населено място.

                Понятието „населено място“ има своята легална дефиниция в няколко нормативни акта. В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е дадена легална дефиниция на понятието „населено място“ съгласно която „Населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В чл. 18 от същия закон е указано, че територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. В §5, т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията също е дадена дефиниция съгласно която „Територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

               Тези понятия в посочените законови разпоредби не са коментирани от първоинстанционния съд, който за установяване на спорният въпрос е приел за служебно известно, че кадастралните карти и кадастралните регистри не съдържат информация за номер на пътища и километри, поради което е изискал справка от Областно пътно управление /ОПУ/ - Ловеч дали попада в границите на населено място процесния километър. Позовавайки се на данните в  писмото на ОПУ - Ловеч, е приел че км 38+844 от път II-35 се намира в границите на град Ловеч, което е в населено място и ЕФ е издаден при неправилно приложение на санкционната правна норма, а именно по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

             Следва да се съобрази, че приложима и относима е разпоредбата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП, който в случая се явява специален закон спрямо посочените по-горе нормативни актове. Съгласно посочената разпоредба на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП „Населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Така посочената относима разпоредба не се конкурира с останалите законови текстове, цитирани по-горе относно дефиницията на понятието „населено място“.

             Необосновано първоинстанционния съд е преценил, че в случая неправилно е приложена санкционната норма без въобще да са изследвани посочените в разпоредба на §6, т.49 от ДР на ЗДвП условия, въз основа на които да се приеме, че мястото на нарушението, посочено в ЕФ е в населено място. Липсва анализ и на приложената схема на републикански път II-35 / на  л.7 от делото/, респ. за наличието на посочените пътни знаци- Д11 /начало на населеното място/ и Д12 /край на населеното място/, като не са събрани доказателства и не се установява територията, на която е разположен пътния участък, част от републиканската мрежа, на която е установено нарушението да е застроена със сгради територия по смисъла на законовата дефиниция за населено място дадена в §6, т.49 от ДР на ЗДвП, съответно не са изложени и мотиви в тази връзка.

               Съгласно разпоредбата на чл.13 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, съдът е длъжен да разкрие обективната истина. В случая решаващият съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата и на мотиви.

              Ето защо настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се анализират доказателствата относно мястото на нарушението, при необходимост да се съберат допълнително такива,  след което по същество, да се обсъдят всички събрани по делото доказателства относно мястото на извършване на нарушението и да се изложат мотиви по законосъобразността на ЕФ, вкл. по приложението на санкционнана разпоредба с оглед дефиницията за населено място, дадена в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП.

               Съгласно чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При липса на мотиви, настоящият сътав е поставен в невъзможност да осъществи предвиденият контрол.

               Предвид горното, настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане, при съобразяване указанията в настоящото решение в предвид разпоредбата на чл.224 от АПК, във връзка с чл.63 в от ЗАНН.

              Мотивиран така и на основание чл.63 в от ЗАНН, във връзка с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ изцяло решение № 260040 от 29.03.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1106 по описа за 2020 година на Районен съд - Ловеч. 

              ВРЪЩА делото на  Районен съд Ловеч за разглеждането му от друг състав.

              Решението е окончателно.   

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.