Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.***, 09. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание
на осми май, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 9152 по описа за 2017
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от ***
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Й.В.,
против М.А. М., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска
696, 65 лв. Съдът е сезиран с искане да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на М.А.М., ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ НА *** ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, представляван от Й.В.,
пълномощник В.В., сума в общ размер на
696, 65 лв, от които 601,33 лв. –
главница за периода 01. 11. 2014 г. –
31. 03. 2017 г.; сума в размер на 95,32 лв. – лихва върху главницата, за
периода от 05. 01. 2015г. – 18. 08. 2017
г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, който оспорва иска.
Ищецът, Т.П. ЕАД, ***,
се представлява от В. и поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, чрез адв. А., не се
явява представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото. В Т.П. ЕАД *** адрес адрес:
гр. ***, е регистриран с аб. № 23403 и потребител А.М.М., с ЕГН **********, починал на дата 21. 06. 2017 г., с Акт за смърт №
***г, видно от удостоверение за наследници с Изх. № ***г., изд. от Община - гр.***.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на потребители в гр. ***
/Д.в. бр. 239 от 13.12.2007 г/, месечните дължими
вноски за ТЕ се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, /чл. 31, ал. 1/, месечните дължими суми за
услугата дялово разпределение на ТЕ се заплаща в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който са начислени,
/чл. 33, ал.1/
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова,за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150.
(1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.
Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във
вестник Посоки бр. 239 от 13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия:
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане на ТЕ, е определен редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и ответницата, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Фактическите твърдения, обуславящи правния интерес от
привличането на трето лице - помагач по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, са следните: Т. П. ЕАД има сключен
договор при общи условия с фирмата за дялово разпределение, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в
сграда - етажна собственост. През
процесния период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е
ставало по данни, предоставяни от тази фирма. Отношенията между
дружеството и фирмите за дялово
разпределение се уреждат с Общи условия
на договорите между Т.П. ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката,
за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
СЕС в гр. ***. Съгласно чл. 47 от ГПК, за третото лице помагач съществува
правен интерес да участва в делото, защото с участието си може да докаже, че
извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както
и подписания между страните договор. За Т. П. ЕАД
съществува правен интерес от привличането на това трето лице - помагач, тъй
като при евентуално неуважаване на предявения иск, поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да заведе регресен иск срещу него.
По делото е
безспорно установено, че по ч. гр. д. № ***г, като е издал заповед № 4431 / 01.
09. 2017 г, за изпълнение на парично задължение, съдът е разпоредил длъжникът М.А.М., с ЕГН **********,***
качеството си на наследник на длъжника А.М.М., поч. на дата 21.06.2017г./ ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
със законен представител Й.В., исковите суми, произтичащи от ползвана и незаплатена топлинна
енергия.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е спазен
едномесечният срок за предявяване исковата претенция по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Установителният
иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
Съдът е допуснал изслушването на
съдебно – счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото
и воденото счетоводство и извършена
проверка, е отговорила на
въпросите, поставени в исковата молба.
Експертизата при проверката при
ищеца е установила, че за процесния период към момента на проверката на
експертизата от ВЛ не е плащана никаква
сума от страна на ответника.
Видно от заключението на вещото лице, прието и вложено в делото, като
обективно и компетентно, общият размер на задължението е за сумата от 696, 65
лв.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe в полза на ищеца или други правопогасителни основания,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен
иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен за сумата в общ размер на
696, 65 лв, от които 601,33 лв. –
главница за периода 01. 11. 2014 г. –
31. 03. 2017 г.; сума в размер на 95,32 лв. – лихва върху главницата, за
периода от 05. 01. 2015г. – 18. 08. 2017
г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер в размер на 125 лв. за държавна такса, 120 лв. за възнаграждение на вещо лице, 300 лв. за
адвокатско възнаграждение на особен представител и 200 лв. за юрк.
възнаграждение.
По изложените съображения, ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на М.А.М. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА *** ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление:***, представляван от Й.В. – Изпълнителен директор, сума за
консумирана топлинна енергия, представляваща половината от общата за целия
имот, в общ размер на 696, 65 лв, от които 601,33 лв. – главница за периода 01. 11. 2014 г. – 31. 03. 2017 г.; сума в
размер на 95,32 лв. – лихва върху главницата, за периода от 05. 01. 2015г. – 18. 08. 2017 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 24.08.2017 г. по ч. гр. д. № ***г, за
издаване заповед № 4431 / 01. 09. 2017 г, за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, М.А.М. ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.,
деловодните разноски в
размер на 125 лв. за държавна такса, 120
лв. за възнаграждение на вещо лице, 300 лв. за адвокатско възнаграждение на особен
представител и 200 лв. за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: