Решение по дело №394/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „СД Ф.-М.“ СД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Х. Ф. и Й. К. М. чрез адв. Г. М., АК – [област] срещу Решение № 51/23.07.2024 г. по АНД № 154/2023 г. на ДРС, с което е потвърдено НП № 21-2300139/26.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [област]. С посоченото НП на дружеството е наложена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ.

В касационната жалба се сочат нарушение на процесуалния и материалния закон /касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК/. Оплакванията си свързват с необоснованост на съдебния акт, породена от погрешно възприета фактическа обстановка и неизследвани доказателства по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно, решаващият съд е приел за доказана компетентността на органите, издали процесните АУАН и НП при условие, че са липсвали доказателства за това. В пространствени изложения на фактическите установявания, с жалбата се оспорват изводите на въззивния съд за доказаност на повдигнатото на дружеството административно нарушение. Сочи, че съдът не е обсъдил хронологията на събитията в административнонаказателното производство /АНП/ в тяхната съвкупност и като не е взел предвид възраженията им за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, счита, че е постановено незаконосъобразно решение.

Конкретно, допуснатите нарушения жалбоподателят свързва с липсата на доказателства дружеството да е уведомявано за дадените указания и срок за изпълнение на направените предписания от страна на АНО. Твърди, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства в тяхната съвкупност в следствие на което са допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбата в АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението.

На следващо място сочи, че НП е съставено за неизпълнение на предписание за заплащане на изтекло по давност на 01.02.2023 г. вземане за трудово възнаграждение, като се има предвид ,че вземането за трудово възнаграждение на лицето М. Ф. е за м.септември 2020 г./

Сочи също, че АУАН е издаден след изтичане на регламентирания в чл. 34, ал.1, изречение 2 от ЗАНН тримесечен срок, тъй като началото е сложено на 14.04.2023 г., а АУАН е издаден на 31.07.2023 г. - след изтичане на тримесечният срок на 14.07.2023г. И с оглед на настъпилите процесуални последици, счита че е погасена възможността за реализиране на отговорността на дружеството-работодател.

На следващо място оспорва датата, на която се твърди /в АУАН и НП/ да е извършено нарушението - 14.04.2023 г. посочва, че субективната преценка на длъжностно лице за „откриване“ на нарушителя не е изградена на база индивидуализиращите белези на нарушителя. Изтъква, че бездействието повече от три месеца от откриването на нарушителя и на нарушението /поради липса на уведомяване за изпълнени предписания до 18.04.2023 г./ изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Сочи, че липсвали доказателства дружеството да е поканено за участие в административното производство по съставяне на протокола от 20.03.2023 г., с който са дадени предписания за изпълнение. Няма данни дружеството да е дало изрично съгласие за връчване на книжа на електронната поща, поради което счита се, че протокола от 20.03.2023 г. и констативен протокол от 17.06.2023 г. не са надлежно връчени /в хронология описва своите виждания за протеклите събития свързани с връчването им на три различни адреса/. Счита, че всички книжа в административно наказателното производство, неправилно и в нарушение на чл. 50 ал.1 ГПК били връчвани на адреси извън седалището на търговеца. В издадения АУАН не било посочено мястото на извършване на вмененото нарушение. Твърди също, че били налице предпоставките за изключване задължението на дружеството за изпълнение на предписанието, доколкото междувременно работника бил предявил правата си по съдебен исков ред. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с процесуалните привила и в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Въпреки предоставената от съда допълнителна възможност по молба на пълномощника, страната не ангажира становище по делото.

Ответникът Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - [област] в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата с искане да се остави в сила решението на РС - [община]. С допълнителни съображения в писмена защита излага доводи за доказаност на нарушението по чл. 415, ал.1 КТ от страна на дружеството. Сочи, че правилно е приетото от РС - Д. надлежно връчване на протокола за изпълнение на дадените от АНО предписания, и обосновано се приема липсата на доказателства за изпълнението им от страна на дружеството при извършената последваща проверка. Пояснява, че няма влязло в сила решение, което да противоречи на даденото предписание, тъй като делото впоследствие било прекратено поради оттегляне на иска. В случай на уважаване на жалбата релевира възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от ОП - [област] със становище за потвърждаване на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Намира, че са събрани достатъчно данни за нарушението и нарушителя, обосноваващи законните предпоставки за ангажиране АНО на дружеството. Пояснява, че актът е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ, който е със специален ред на прилагане по отношение процедурата по ЗАНН.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства установи следното: При извършена проверка, по повод молба от М. Ф. за съдействие за получаване на трудово възнаграждение, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – [област] на 17.02.2023г., извършили проверка на „СД Ф.–М.“СД в [населено място], обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР 2306307/20.03.2023г. (стр.9-14 от възз.дело), в който под т. 18 е дадено предписание на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ, а именно: работодателят „СД Ф. – М.“ СД да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2020г. на лицето М. П. Ф., на длъжност „т. с. и а.“ в размер на 696,14 лева, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ със срок за изпълнение до 13.04.2023г.

Видно от Констативен протокол изх. № ПР 2318538 от 13.06.2023г. (стр.16 и следв.) от извършените последващи проверки по документи в Дирекция „Инспекция по труда“- [област] е установено че дружеството не е изпълнило даденото по т. 18 предписание от ПИ № ПР2306307/20.03.2023г., с което е нарушен чл. 415, ал. 1 от КТ. Нарушението е извършено на 14.04.2023 г., в деня следващ срока от изтичане срока на предписанието, констатирано е по документи на 13.06.2023 г.

За допуснатото нарушение е съставен АУАН № 21-2300139/31.07.2023г. в отсъствие на представител на дружеството, въпреки връчените покани на 14.07.2023г. на управителя Г. Ф. (изх. № 23064449/07.07.2023г.) и на 25.07.2023г. на управителя Й. М. (покана изх. № 23064449 /07.07.2023г.) Не се е явил представител на юридическото лице и актът е съставен по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя и в присъствие на двама други свидетели, различни от актосъставителя.

АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал. З и ал. 4 от КТ, считано от изтичане на 7 - дневния срок от поставянето на обявлението на таблото за обявления в ДИТ-[област] и на интернет страницата на И. агенция „Главна инспекция по труда“ /потвърдени от приложените обратни разписки-известия на л. 33 и съобщенията на л. 35 и на обратната страна, от възз.дело/

Процесното НП № 21-2300139/26.10.2023 г. е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, след извършена преценка на АНО, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла чл. 28, б.“а“ от ЗАНН и чл. 415в от КТ и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева.

По повод релевираните възражения, свързани с противопоставяне на дадените от ДИТ предписания, поради образуваното исковото производство, в мотивите на ДРС изрично е отбелязано, че образуваното гр. дело № 263/2023г. по описа на ДРС по предявения от М. П. Ф. иск против „СД Ф. -М.“ СД – Д. за заплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г. е прекратено с Определение №62/16.02.2024г. на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.

Районният съд е изложил мотиви, че нарушението е доказано, като до изтичане срока на предписанието трудовото възнаграждение на служителя не е платено. Според мотивите на районния съд, наказващият орган правилно е посочил датата на извършване на нарушението; предписанието е било задължително като неоспорено и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ), за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при необсъждане на всички доказателства по делото.

Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3, предл. второ от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], който съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява правомощията на административнонаказващ орган.

Актът за установяване на административно нарушение, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган. Според чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН актовете се съставят от длъжностни лица, посочени в нормативен акт, а според чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установява се по делото, че актосъставителят е „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] към И. агенция „Главна инспекция по труда“ към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399, ал. 1 от КТ е посочено, че И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, актосъставителят е държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя актове за констатираните нарушения. В длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, са разписани изрично задълженията на служителя и сред тях е да съставя актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, поради което възражението за некомпетентност на актосъставителя е неоснователно.

Настоящият касационен състав намира, че не е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Описанието на нарушението (неизпълнение на задължението към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление е достатъчно ясно и изчерпателно, с оглед обективните признаци на състава на чл. 415, ал. 1 от КТ. Неоснователно е възражението, че в акта не е посочено мястото на нарушението. В случая е посочено мястото, където е извършена проверката. Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там, където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя. В акта за установяване на административно нарушение е посочено къде е извършена проверката, посочени са седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неплащането на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. С това, изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението се явява спазено и акта не страда от липса на задължителен реквизит. Подадената жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Съдът счита за неоснователно възражението за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта. Нарушението е открито на дата 13.06.2023 г. когато в Дирекция „инспекция по труда“ в [населено място], бул. [държава] №* е извършена проверка по документи, която установила неизпълнение на даденото от Инспекцията по труда предписание по ПИП от 20.03.2023 г. Следователно от тази дата – 13.06.2023 г. започва да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, при АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушението и нарушителя.

Несъстоятелни са и следващите доводи на касатора свързани с неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. В тежест на дружеството е да докаже в административнонаказателното производство изпълнение на дадените с протокола от 20.03.2023 г. задължителни предписания на дружеството по чл. 404, ал.1, т.12 КТ. Въззивният съд правилно е приел, че в случая отговорността на юридическото лице е безвиновна и обективна без изследване на субективната страна на деянието. Правилно, поради липса на доказателства за изпълнение на даденото предписание е прието, че е налице бездействие на дружеството /работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ/. Бездействието е породено от липсата на доказателства /неангажирани и в съдебната фаза/ на изпълнено законово задължение по чл. 128, т.2 от КТ, която задължава работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В този смисъл обосновано поведението на работодателя е прието като противоправно, ведно с произтичащите от това неблагопрятни последици за дружеството.

Не се спори, че предписанията дадени на 20.03.2023 г. не са обжалвани по реда на чл. 405 КТ, следователно, като е настъпил правният им стабилитет, те стават задължителни за субекта на изпълнение. В срока, указан от АНО работодателят не е ангажирал пред ДИТ – [област] доказателства за изпълнението им, с което извършеното нарушение по чл. 415, ал.1 КТ е установено по безспорен начин и е основание за ангажиране на наказателната отговорност на работодателя.

Неоснователно касаторът се позовава на погасителната давност. Правото за вземане за трудово възнаграждение по чл. 111 ЗЗД се погасява с изтичане на 3-годишен срок, считано от датата, на която е трябвало да бъде изплатено. В случая вземането за трудово възнаграждение на лицето М. Ф. е за м.септември 2020 г., нарушението е открито на дата 13.06.2023 г.

Законосъобразни са и изводите на въззивния съд за липса на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН за „маловажност“ на случая. От неизпълнението на предписанието са произтекли вредни последици, изразяващи се в неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2020 г. за увреденото лице - работника М. Ф.. А и не само спрямо това лице, видно от протокола (стр.9-14 възз.дело) общият брой предписания свързани с неизплатени трудови възнаграждения са общо 38 на брой, поради което касационната инстанция приема, че пристъпването на фундаменталните права на работника да получи полагащото му се трудовото възнаграждение е силно засегнато, което обстоятелство е обективна пречка за прилагане института „маловажен случай“ по чл.28 ЗАНН.

Наложената имуществена санкция е в минималния размер на санкционната разпоредба на чл. 415, ал.1 КТ и не подлежи на редукция.

Настоящият касационен състав намира, че при издаване на процесното наказателно постановление от страна на административно-наказващия орган не е допуснато нарушение на чл.57, т.6 и т.7 от ЗАНН, като в АУАН и НП са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, а в оспореното НП е определен вида и размера на наказанието в съответствие с предвиденото в чл.57, т.7 от ЗАНН изискване за съдържанието на НП. При тези изводи, настоящият състав, счита за правилни изводите на РС – Д. за законосъобразност на НП, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила.

Разноски от ответната страна не са претендирани.

По изложените съображения за отсъствие на основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 348, ал. 1 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/23.07.2024 г. по АНД № 154/2023 г. по описа на РС – [община].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.