РЕШЕНИЕ
№ ……………../31.12.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря
Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 221 по описа за 2019
г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 32,
ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗС.
Образувано е по
искова молба, депозирана от Н.М.М., С.И.Х. и О.Р.Х.,
действащи чрез пълномощника им - адв. М.Д. *** срещу Ю.Р.Х. и Х.М.Х. за разпределение
ползването на съсобствения между тях и застроен
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.1504 по
кадастралната карта на гр. В. Преслав, съобразно предназначението на имота и от
всеки от съсобствениците според правата му. Сочи се, че страните са съсобственици на поземлен имот с посочения
идентификатор, с адрес в гр. В. Преслав,
ул. „Стара планина"№1 с площ от 542.000 кв. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Велики Преслав, общ. В. Преслав, обл. Шумен, при съседи на ПИ с идентификатори с№:
58222.495.1507, 58222.495.1506, 58222.495.1505, 58222.495.2214, 58222.495.1503,
58222.495.1510, 58222.495.1509, като
съсобствеността между страните на поземления имот е както следва: общо 8/18 ид. ч. за ответниците и общо
10/18 ид. ч. за последните двама ищци, като Н.М.М. си е запазила пожизненото право на ползване върху имота.
В имота имало две жилищни сгради - с идентификатор № 58222.495.1504.1 по КК на
гр. В. Преслав, с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена
площ от 75 кв. м; сграда с идентификатор № 58222.495.1504.2 по КК на гр. В.
Преслав, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, използвана от ответниците; сграда с идентификатор № 58222.495.1504.3 по
КК на гр. В.Преслав, с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ
от 29 кв.м, както и още две стопански постройки с идентификатори с №№:
58222.495.1504.4, 58222.495.1504.5. – ползвани от ищците. Твърди се, че съсобствениците
не могат да постигнат съгласие за ползването на поземления имот, поради което се
иска да бъде разпределено реално ползването на съсобствения
недвижим имот, с начин на трайно ползване: до 10 метра, съобразно приложения
към исковата молба проект за реално ползване съгласно, който дял 1 /първи/ се
предоставя за реално ползване на Н.М.М. с ЕГН: **********,
С.И.Х. с ЕГН: ********** и О.Р.Х. с ЕГН: **********, при права общо 10/18 ид. ч. от гореописания поземлен имот за С.И.Х. с ЕГН: **********
и О.Р.Х. с ЕГН: ********** и дял 2 /втори/ се предоставя за реално ползване на Ю.Р.Х.
с ЕГН: ********** и съпругата му Х.М.Х. с ЕГН: **********, при права за общо
8/18 ид. ч. от гореописания поземлен имот. Претендират
се направените по делото разноски.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Д. ***, взема становище по
нейната неоснователност и недоказаност. Не оспорва, че страните са съсобственици
на дворното място, но оспорва твърдението, че същите не могат да постигнат съгласие за ползването на
поземления имот, аргумент за което сочи сключен на 30.04.1999г. между Ю.Р.Х. и неговия баща Р.Х.
Мехмедов, Договор за разпределение използването на съсобствен
недвижим имот, заверен в Районен съд
гр.Велики Преслав под № 373/1999г. от 17.05.1999г. Сочи се, че гореописания договор за разпределение на съсобствен
недвижим имот урежда доброволното разпределение на недвижим имот -съсобствено дворно място-цялото 530 кв.м., урегулирано от
535 кв.м представляващо парцел №VIII-ми, планоснимачен номер 1766 в квартал 90 по плана на Велики Преслав, който според приложеното по делото
Удостоверение
45/03.04.2013г с издател,Община Велики Преслав е идентичен с ПИ № 58222.495.1504 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велики Преслав находящ се в гр.Велики Преслав ул. „Стара Планина“№ 1-процесння по гр. дело № 221/2019г. по описа на ВПРС
поземлен имот. Сочи се и че в исковата молба не е изведен нито един довод за
наличен спор между страните по делото който да налага ново разпределение на процесния имот. Излагат се подробни аргументи и срещу така
предложения „проект“ от ищците за намаляване на широчината на пътеката чрез
която ответниците имат единствен достъп до имота и преместване
на оградата изградена според действащия договор за разпределение в края на постройка № 5 находяща
се в съсобствения имот принадлежаща на ищците, която
се сочи че е реално незаконно построена и полусрутена. Въз основа на изложените факти и обстоятелства се иска да съда
да постанови Решение с което да се остави без уважение и да се отхвърлят
исканията обективирани в петитума
на депозираната по делото искова молба от ищците.
При условията на
евентуалност, при уважаване на претенцията по чл. 32, ал. 2 от ЗС, е предявен
насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, по който Ю.Х. и Х.Х. молят Н.М., С.Х.
и О.Х. да бъдат осъдени да им заплатят солидарно сума в размер на 400,00 лв.,
представляваща стойността на извършени подобрения в съсобствения
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 58222.495.1504 по кадастралната
карта на гр. В. Преслав.
В
депозирания отговор на същия, ответната страна моли същия да бъде отхвърлен
като недопустим, неоснователен и недоказан като се сочат аргументи в тази
връзка свързани с противопоставянето на изграждането им още при неговото
започване от страна на ответниците по насрещния иск,
наличието на нови фактически обстоятелства обуславящи изменение на вече
извършено между предходните съсобственици разпределение на ползването, като се
оспорва и приемането на визирания Договор да разпределение от 30.04.1999 г. Претедират се и направените по насрещния иск разноски.
В съдебно
заседание за ищците се явява адв.М.Д. от ШАК, като поддържа исковата молба. В хода
на съдебните прения излага подробни аргументи за основателността на иска,
сочейки, че доколкото в хода на делото са изготвени СТЕ и допълнителна такава, Приложение № 2 на същата, приета в съдебно
заседание от 15.10.2020 г е в най-голям интерес на страните.
От
ответниците, редовно призовани, лично се явява Х.Х., както и представляващият ги адв.
Д.Д. от ШАК, който поддържа
отговора на исковата молба и насрещния иск по делото. Оспорва изцяло исковата
молба и искането, обективирано в нейния петитум. Моли,
в евентуалност, съдът да приеме за разпределение варианта предложен от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание
на
28.01.2021 г., а именно Приложение 2-1 към СТЕ.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 74/04.03.2013 г., изд.
от Община Велики Преслав, Р.Х. Мехмедов е оставил за наследници Н.М.М., Ю.Р.Х. и О.Р.Х.. Съгласно нотариален акт за продажба №
97, том 1, дело 174/1973 г. от 08.11.1973 г. на съдия при Районен съд
гр.Преслав, Хасан Мехмедов Сюлейманов продал на сина си Р.Х. Мехмедов недвижим
имот – дворно място 576 кв.м. парцел 13-1208 от кв.129 от плана на гр.Преслав,
ведно с построена в същия къща. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 188, том 1, дело № 2233/1998 г. от 18.09.1998 г. на съдия в
Районен съд гр.д Велики Преслав Р.Х. Мехмедов и съпругата му Н.М.М. продали на сина си Ю.Р.Х. 1/3 идеална част от дворното
си място 530 кв.м., парцел 8 -1766 в кв.90 по плана на гр.Велики Преслав.
Видно от удостоверение
изх. № 45/03.04.2013 г., изд. от гл. архитект при Община Велики Преслав и
удостоверение изх. № 11/16.01.2020 г., изд. от гл. архитект при Община Велики
Преслав имотът описан в горепосочените НА е идентичен по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Велики Преслав, одобрени със заповед
РД-18-44/09.07.2010 г.
С акт за продажба
на недвижими имоти № 89, том VI, рег. № 2229, дело № 403 от 2013 г. от
16.04.2013 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Велики Преслав с
рег. № 592 на НК, Н.М.М. продала на сина си О.Р.Х.
всичките си идеални части от съсобствени с него
недвижими имоти 8/18 от поземлен имот с идентификатор 58222.495.1504, заедно с
построена в този парцел къща;4/6 идеална част
от сграда с идентификатор 58222.495.1504.1 разположена в поземления имот
с идентификатор 58222.495.1504;4/6 идеална част от сграда с идентификатор
58222.495.1504.3 разположена в поземлен имот 58222.495.1504.
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак от 20.01.2020 г., издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0019/29.03.1987 г. от Община Велики Преслав Ю.Р.Х. и Х.М.Х. са сключили граждански брак на 29.03.1987 г.,
а от Удостоверение за граждански брак от 14.01.2020 г., изададено
въз основа на акт за сключен граждански брак № 0020/01.04.1989 г. , О.Р.Х. и С.И.
Ахмедова са сключили граждански брак на
01.04.1989 г.
От представеното по
делото удостоверение за търпимост на строеж изх. № 9/14.01.2020 г., изд. от
Община Велики Преслав на намиращите се в поземлен имот с идентификатор
58222.495.1504 – жилищна сграда с идентификатор 58222.495.1504.1;гараж с
идентификатор 58222.495.1504.3; постройка на допълващото застрояване с
идентификатор 58222.495.1504.4 и
селскостопанска сграда с идентификатор 58222.495.1504.5 се установява, че по
отношение на посочените сгради са налице условията по приложимост на §16, ал.1
от ЗУТ.
Видно от нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 102, том IV, рег. № 2592, дело
№ 514 от 2019 г. от 08.07.2019 г. на нотариус с район на действие Районен съд –
Велики Преслав с рег. № 592 на НК, се признават Ю.Р.Х. и Х.М.Х. за собственици
по давностно владение при режим на СИО върху недвижим
имот – жилищна сграда с идентификатор 58222.495.1504.2 разположена в поземлен
имот с идентификатор 58222.495.1504.
Видно от Договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим
имот от 30.04.1999 г., Ю.Р.Х. и Р.Х. Мехмедов разпределят ползването на дворно
място 530 кв.м., урегулирано от 535 кв.м представляващо парцел №VIII-ми, планоснимачен номер 1766 в квартал 90 по плана на Велики Преслав.
Авторството на така
описаният договор, е оспорено от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, като от
заключението на назначените по делото съдебно-графическа експертиза и
допълнителна такава, които се ценят от съда като компетентни и обективни и не
са оспорени от страните, се установява, че подписите положени в договора са на
посочените в него лица, а именно на Ю.Р.Х. и Р.Х. Мехмедов, като при полагането на подписите са
били разменени местата на страните, а именно – за „Съсобственици 1“ се е
подписал Р.Х. Мехмедов, а за „Съсобственици 2“ се е подписал Ю.Р.Х., предвид и
което несъмнено се установява, че оспорването по чл.
193 ГПК е неуспешно.
Съгласно заключението на вещото лице на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза/л.145-149/, същото е изготвило
варианти за разпределението на ползването на поземления имот с идентификатор
58222.495.1504 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Велики
Преслав, съобразно дяловете на съсобствениците и нуждите им, отчитайки
действителната площ на имота, предназначението му, застрояването, включително и
допълнително такова, както и извършените подобрения. Вещото лице е посочило и
че съгласно Договор за разпределение използването на съсобствен
недвижим имот от 30.04.1999 г. е определена алея за достъп с ширина 3 м. за Ю.Р.Х.
и ивица с ширина 8 м. в дъното на имота по цялата му ширина, като поради
извършените след това подобрения и от двете страни, алеята за достъп не може да се прокара по
цялата си дължина с определената ширина от 3 м., като и в дъното на имота е
разположена жилищната сграда па ответниците, която
излиза извън определената ивица с широчина 8 м.
Първият вариант изготвен от вещото лице е
съответен на представената на стр.14 по делото незаверена скица /Приложение 2/,
а изготвеният от експерта втори вариант
на разпределение на ползването е със запазване на изградената алея за достъп до
частта ползвана от ответниците /Приложение 3/.
Съгласно Приложение 2 се предлага промяна на установеното към момента ползване, като алеята за
достъп до частта ползвана от Ю.Р.Х. и Х.М.Х. се стесни на 2.23 м. ширина, при
което се отнемат 19 кв.м. от бетонната алея. Източно от жилището - сграда с
идентификатор 58222.495.1504.2 по КККР на гр.Велики Преслав се отнемат 8 кв.м.,
ползвани от ответниците и се предават на ищците.
Съгласно другия изготвен от вещото лице вариант -
Приложение 3, се запазва бетонната алея
за достъп на ответниците, като част от площта
ползвана от ответниците в размер на 27 кв.м. и
разположена в дъното на имота, се присъединява към площта, ползвана от ищците.
Вещото лице е посочило и касателно поставен му в експертизата
въпрос свързан с предявения насрещен иск, че общата квадратура на бетонната
алея е 60 кв.м. с цена 1413,60 лв. без ДДС,
общата цена на изградената входна метална дворна врата е 600 лв. без ДДС
и общата цена на изградените колони за дворната врата е 200 лв. без ДДС, като съгласно изготвения вариант за разпределение на ползването на Приложение
2, ще бъдат засегнати следните подобрения: 19 кв.м. бетонна алея — 447,64 лв.
без ДДС; входна метална дворна врата - 600 лв. без ДДС. и1 бр. бетонна колона
за врата - 100 лв. без ДДС.
По делото е назначена допълнителна СТЕ /л.196-201/ вещото
лице, по която е изработило нов вариант – разновидност
на Приложение 2 към изготвената СТЕ, като в сравнение със същото са
извършени следните промени – променена е алеята за достъп
до частта, ползвана от ответниците
като в последните 3 м. от дължината
си същата е разширена и границата й съвпада с изградената ограда, като границата
на ползване в северозападната част на имота вместо
скосена и образуваща триъгълна форма се оформя като
правоъгълник.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Тонка Николова - съсед и св.Ахмед О. – съпруг на
сестрата на ищцата Н.М..
Свидетелят Николова излага, че е била съсед на страните до 1999-2000
година, като твърди, че пътеката и навесът в имота са изградени от ответниците след 1999 година, откогато гостува на ищцата С.И.Х. като пътеката трябвало да бъде 2
метра но я разширили, затворили и външна тоалетна, а в последствие я съборили .
Твърди, че не знае ищецът О.Х. да изгражда нещо освен по къщата.
Св.Ахмед О. твърди, че гостува на ищците, от които разбрал за своеволията
на ответниците, по отношение на пътека в двора на
имота, която без разрешение се бетонирала и разширила и навес се изградил,
тоалетна била съборена. Сочи, че двамата братя не се разбират, като това
станало откакто се разширила пътеката и съборила тоалетната. Заявява, че винаги
е имало ограда към пътеката, но знаел от ищците, че е незаконна.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С решението по
чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед
правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Касае се до
осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между
съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно
участието на страните в съсобствеността за разпределяне на ползването.
Допустимо е разпределение и на дворно място, притежавано в обикновена
съсобственост или имащо режим, аналогичен на обща част в етажна собственост към
застроените в него самостоятелни сгради, принадлежащи на отделните
съсобственици на терена, с оглед на неговата неделимост. Самото решение по
чл.32, ал.2 ЗС, подобно на общото съгласие или на решението на мнозинството
няма вещноправни последици и затова при изменение на
обстоятелствата, може да се предяви нов иск и да се постанови ново решение.
Изменение на обстоятелствата е налице, когато има промени на правото на
собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е извършено
разпределението на ползването.
По
въпросите относно разпределение на ползването са дадени задължителни разсяснения с ТР №13/10.04.2013г. по т.д. №13/2012г. ОСГК
на ВКС. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. С
разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2
ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг вид
съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона –
разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните
права на страните в съсобствеността върху нея.
При
съобразяване на горецитираната нормативна уредба,
общи положения и задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав, за
да разреши конкретния спор, намира следното:
По отношение допустимостта на иска:
В
настоящия случай между страните няма разногласие, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищците и ответниците са
съсобственици на процесното дворно място – поземлен имот с идентификатор 58222.495.1504, с адрес в гр.
В. Преслав, ул. „Стара планина"№1 с площ от 542.000 кв. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Велики Преслав, общ. В. Преслав, обл. Шумен, при квоти: 8/18 ид. ч. за ответниците
и общо 10/18 ид. ч. за последните двама ищци, като Н.М.М. си е запазила пожизненото право на ползване върху имота. Не е спорно също така, че в имота има две жилищни сгради - с идентификатор №
58222.495.1504.1 по КК на гр. В. Преслав, с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ от 75 кв. м; сграда с идентификатор №
58222.495.1504.2 по КК на гр. В. Преслав, с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, използвана от ответниците, както и сграда
с идентификатор № 58222.495.1504.3 по КК на гр. В.Преслав, с предназначение:
хангар, депо, гараж, със застроена площ от 29 кв.м, както и още две стопански
постройки с идентификатори с №: 58222.495.1504.4, 58222.495.1504.5. – ползвани
от ищците.
Предвид, че в случая безспорно е установена съсобствеността
и отделните квоти на съсобствениците – страни по делото и несъгласие на част от
тях с начина на ползване на имота и
съобразявайки, че допустимостта на
иска по чл.
32, ал. 2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от
съсобствениците с установения
до момента начин на ползване
на общия имот /доколкото и въпросът дали е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното
разпределение касае съществото на материалния спор, а не неговата допустимост - в този смисъл е Решение № 25 от
22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г. II г. о. /което обуславя необходимостта от намеса на съда
за разрешаване на спора, то и настоящия съд намира, че е налице спор,
поради което и намира, че искът е допустим.
По отношение основателността на иска:
В настоящия случай е
безспорно, че с Договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим
имот от 30.04.1999 г., Ю.Р.Х. и Р.Х. Мехмедов разпределят ползването на дворно
място 530 кв.м.,урегулирано от 535
кв.м представляващо парцел №VIII-ми, планоснимачен номер 1766 в квартал 90 по плана на Велики Преслав, като със същия е извършено
реално разпределение ползването на съсобствен
имот по реда
на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно посочения Договор е определена алея за достъп с ширина 3 м. за Ю.Р.Х. и
ивица с ширина 8 м. в дъното на имота по цялата му ширина.
Налице е и идентичност на имота описан в горепосочения Договор и този ползван от страните по делото.
Установи се, че
съгласно същия така определената алея за достъп от 3 метра е отделена към
подхода на ползваната от ответниците част с телена
ограда, поставена още при първоначалното разпределение, като поради извършените
подобрения и от двете страни същата не е обособена по цялата дължина на имота,
доколкото и там е разположена жилищната сграда на ответниците,
която от своя страна излиза извън определената в Договора от 1999 г. ивица с
широчина 8 м.
Установи се и че
съобразно квотите на съобственост, тези на ищците
съответстват на 301 кв.м площ от имота, а на ответниците
– 241 кв.м. , като реалното ползване от страните по делото е несъответно на
дяловете им.
Ответната страна възразява, че с посочения Договор от 1999 г.
бил разрешен въпросът за ползването на дворното място, поради което било
недопустимо искане на съсобственик до съда да преуреди
уговореното разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не са се
променили съществено обстоятелствата, с оглед на които е постигнато съгласие.
Възражението е неоснователно по следните съображения:
Със сочения Договор от 1999 г. се
разпределя ползването на цялото дворно място. Дори и да се приеме, че е имало
извършено разпределение на ползването на имота, то не е безусловно недопустимо
ново разпределение. Сключените между страните договори относно установения
начин на ползване на съсобствения имот ги обвързват,
докато трае съсобствеността, като те могат да бъдат изменяни по взаимно
съгласие. Ако такова съгласие липсва, начинът на разпределение на ползването
може да се преуреди в производство по чл. 32, ал. 2
ЗС, при условие, че е настъпило изменение на фактическите обстоятелства спрямо
постигнатото предишно съгласие. Такива обстоятелства могат да са свързани, с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ (
ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване на площта на съсобствения имот, в
резултат на регулационни изменения, изменение в обема на правата на
съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на някои в
сравнение с другите). Всякакъв вид ново строителство или преустойство,
или създаването на каквито и да било обективни пречки за ползване на определена
с договора реална част на един от съсобствениците би трябвало да се квалифицира
като промяна във фактическото положение и да обуслови допустимост на съдебна
намеса по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС /В посочения смисъл са Решение № 25 от
22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г. II г. о. Решение № 143/
06.10.2015 г. по гр. д. № 1325/ 2015 г. на ВКС, I г. о. Решение № 97/
10.07.2013 г. по гр. д. № 866/ 2012 г. на ВКС, II г. о. и др./.
В случая, са налице посочените
предпоставки, а именно – извършени подобрения и от двете страни и ново
строителство в имота, което е предпоставило и
невъзможност за реализиране точно на посоченото и описано в Договора, доколкото
това се установи видно от събраните по делото писмени доказателства и гласни
такива при извършения разпит на вещото лице, предвид и което визираната в
Договора от 1999 г. алея за достъп от 3
метра не е обособена по цялата дължана на имота дъното на имота, доколкото и
там е разположена жилищната сграда на ответниците,
която от своя страна излиза извън определената в Договора от 1999 г. ивица с
широчина 8 м.
Предвид и изложеното съобразно критериите, заложени в съдебната практика, съдът
намира като най-подходящ вариант за разпределение на ползването на посоченото дворно
място - предложения вариант Приложение №2-1, разновидност на Приложение № 2 от
допълнителното заключението на вещото лице, обективиран
графично на скица-проект – л. 198 от делото.Съгласно Приложение 2-1 се предлага промяна на установеното към момента
ползване
включващо промяна на алеята за достъп до частта, ползвана от ответниците като същата се стеснява на 2.23 м.
ширина, при което се отнемат 19 кв.м. от бетонната алея, в последните 3 м. от
дължината си същата е разширена и границата й съвпада с изградената ограда. Източно от жилището - сграда с идентификатор
58222.495.1504.2 по КККР на гр.Велики Преслав се отнемат 8 кв.м., ползвани от ответниците като границата на ползване се оформя като
правоъгълник. Посоченият вариант съдът
намира за най-целесъобразен и справедлив, с оглед реалните дялове на съсобствениците,
отчитане на настоящото ползване на съсобствения им
имот и обособените в него разделени части, както и обема и съдържанието на корекционните действия съобразно същия.
По
отношение на насрещния иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр.
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно
разясненията дадени в ППВС 6/1974 г. и ТР № 85/02.12.1968 г. по гр. д. № 149/68
г. на ОСГК на ВС при защита правата на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот следва да се направи разграничение според
отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно
съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако са
извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността
им се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60
и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили,
отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната
хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като при последните
два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските – необходими
или полезни.
В
случая по делото се установи, че доколкото част от първоначално посоченото в
Договора от 1999 г. е било реализирано, чрез поставянето на телена ограда при
подхода на триметровата алея към определената част от имота на ответниците, то и същите са извършили дейности по
изграждане на метална входна врата с бетонна колона, положили са бетон на
алеята . От приетото по делото заключение на
съдебно –техническа експертиза и разпита на вещото лице пред съда се установява
вида и стойността на извършените от ответниците ремонтни
дейности, а именно: изградена бетонова настилка– 19 кв.м. , метална входна дворна
врата и бетонна колона са на обща
стойност 1147,64 лева. Не се установява ответникът
да се е съгласявал с извършването на така описаните работи, но не са събрани и
доказателства за изричното му противопоставяне.
От съвкупната оценка
на доказателствата по делото може
да се направи
извод, че посочените подобрения са предприети
в
собствен на ищецът по
насрещния иск интерес, с оглед упражняваната от него фактическа
власт върху обособените реални части от
съсобственото дворно място. В този смисъл и
отговорността на ответника за да се ангажира следва да се държи сметка и че предприетата работа, извършените подобрения, са били уместно предприети
и добре водени в чужд интерес, преценено и с оглед упражняваната от всеки от съсобствениците
фактическа власт върху различни реални части от
съсобственото им дворно място. Да е добре изпълнена според практиката означава да е управлявана поне с грижата на добрия стопанин.
Дали това е така в настоящия случай не може
да се каже
доколкото по делото няма нито
едно твърдение, нито доказателство за това как
е изпълнена работата, като са ангажирани
доказателства единствено за това, че
е извършена. По отношение на уместността
на предприетото подобна преценка също не може
да се направи, доколкото фактическа власт върху
тази част от имота, в която
са направени подобренията е осъществявана само от ищеца
по насрещния иск и съотв. предвид това полезността
на извършеното от него по отношение на другия
съсобственик не се установява, а още по-малко да
е извършено и в негов интерес. Това, че ищецът по
насрещния иск е изградил бетонирана площадка и е поставил метална двукрила входна врата с колона в реално ползваната
от него част
на двора не означава задължително,
че извършването и поставянето им е било уместно с оглед интересите на другия съсобственик.
В тази връзка се установи безспорно,
че направените подобрения обслужват нуждите
единствено на ищеца, Съдът намира,
че собственият интерес за ищеца
в случая е очевиден, доколкото същият е благоустроил терена в разпределената му за ползване реална
част от съсобственото
им дворно място.
Предвид изложеното отговорността
на съсосбственика не следва да
се ангажира изобщо.От събраните доказателства не установяват чуждата работа да е била
уместно предприета и добре управлявана в чуждия интерес, като по-скоро се
налага извода, че работата е била
предприета основно в собствен интерес предвид разпределеното право на ползване,
то ответникът не дължи заплащане
на разноските, които ищецът е направил за поставянето
на двете врати и бетонната площадка. Това, разбира се, не
означава че ответникът поначало не дължи заплащане
на обезщетение, тъй като това
противоречи на принципа за недопускане
на неоснователно разместване на имуществени блага .Същият обаче дължи
обезщетение само в случай, че се
е обогатил . Тъй като, както се
каза по-горе, самият факт, че
е направена бетонна площадка и са поставени
две метални врати в разпределения за ползване изключително
от ищеца дял и ползвани само от него,
не означава автоматично, че е налице подобрение, респ.-обогатяване на другия съсобственик,
а още по-малко установява неговия размер.При това положение и при липса на доказателства
за обогатяването на ответника и неговия размер предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан и следва като такъв да
бъде отхвърлен.
По разноските:
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните следва да
понесат такава част от разноските включващи заплатени такси и разноски за
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат
за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, а самото решение ползва всички съсобственици. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС,
ІІ г. о., Определение № 526/5.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6142/2013 г. на ВКС, І
г. о., Определение № 62/ 26.03.2015 год. по гр.д. № 4351/2014 год. на ВКС, ІІ
г. о.; Определение № 6/15.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2132/2017 г. на ВКС
І г. о. и др., както и задължителните указания, обективирани
в т. 2 на ТР № 13 от 10.04.2013 год. по т.д. № 13/2012 год. на ОСГК.
Ищците претендират присъждане на направените от тях
разноски, като са представили списък за разноски.
Ответната страна също претендира разноски и представя
списък на разноските.
Разноски се претендират и от ищците по насрещния иск,
както и от ответната страна.
С оглед изложеното по-горе, направените от ищците
разноски по делото за СТЕ и такси, съобразно представения списък за разноски,
възлизат на сумата от 370,00 лв. За защита по насрещния иск е изплатен
адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева. Ответната страна е направила
разноски за СТЕ и допълнителна такава в размер на 520 лева.
Съобразно квотите в съсобствеността, доколкото в
тежест на всяка от страните по делото остават направените от нея разноски за
адвокатски хонорар, то разноските по посочената СТЕ се разпределят, както
следва – за ищцовата страна в размер на 494,44 лева и
за ответната – 394,44 лева.
Ищците по насрещния иск следва да заплатят на ответниците по същия сторените разноски в размер на
600,00лева, предвид и което съобразявайки горепосоченото, на същите явяващи се
и ответници по главния иск следва да се възложи в
тежест заплащане сумата от 475, 56 /600-124.44/
лева
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав
Р
Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с
идентификатор 58222.495.1504 по кадастралната карта на гр. В. Преслав, с адрес в гр.
В. Преслав, ул. „Стара планина"№1 с площ от 542.000 кв. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Велики Преслав, общ. В. Преслав, обл. Шумен, при съседи на ПИ с идентификатори с№:
58222.495.1507, 58222.495.1506, 58222.495.1505, 58222.495.2214, 58222.495.1503,
58222.495.1510, 58222.495.1509, с находящи се в същия две жилищни сгради - с идентификатор №
58222.495.1504.1 по КК на гр. В. Преслав, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ от 75 кв. м; сграда с идентификатор №
58222.495.1504.2 по КК на гр. В. Преслав, с предназначение Жилищна сграда –
еднофамилна; сграда с идентификатор № 58222.495.1504.3 по КК на гр. В.Преслав,
с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ от 29 кв.м, както и
още две стопански постройки с идентификатори с №: 58222.495.1504.4,
58222.495.1504.5., така, както е посочено на Приложение
№2-1, към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза от 19.01.2021 г., приложена на
стр.196 от делото, обективирана
графично на скица-проект – л. 198 от делото, която скица, приподписана от
съда, представлява неразделна част от настоящото решение, между Н.М.М. с ЕГН **********, С.И.Х. с ЕГН ********** и О.Р.Х. с ЕГН ********** – всички с адрес *** от една страна
и съсобствениците Ю.Р.Х.
с ЕГН ********** и Х.М.Х. с ЕГН **********
– от друга стрна, както следва:
1.За Н.М.М., С.И.Х.
и О.Р. Хюсеиново пределя за ползване оцветената със зелен цвят част от имота,
с площ от 301 кв.метра.
2. За Ю.Р.Х. и Х.М.Х. определя за ползване
оцветената с
жълт цвят част от имота, с площ от 241 кв.метра
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предявен от и
Ю.Р.Х.
с ЕГН ********** и Х.М.Х. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника им - адвокат Д.Д. от ШАК, против Н.М.М. с ЕГН **********,
С.И.Х. с ЕГН **********
и О.Р.Х. с ЕГН ********** – всички с адрес ***,
като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Ю.Р.Х. и Х.М.Х. да заплатят на Н.М.М., С.И.Х. и О.Р.Х., сумата от 475, 56 лева, представляваща сторени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: