РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Благоевград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200295 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. А. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Б*******, ул.”С*******,
подадена чрзе адв.Н. Г., против Наказателно постановление № 23-1116-002799/13.11.2023 г.
на Началник група към ОДМВР-Благоевград, Сектор "ПП", с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е
наложено административно наказание „глоба” в раземр на 50 лв., за административно
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, и на основание и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се излагат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Твърди се липсата на неправомрено поведение на С.. Иска се отмяна на
наказателното постановление. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28
от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично в първо по делото съдебно заседание,
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество
моли за отмяна на НП, излага доводи за недоказаност на вменените нарушения. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
1
На 01.11.2023 г., св.З. и М., служители към сектор „ПП” били изпратени на сигнал за спор
между водачи на ул.Васил Левски в гр.Благоевград. Свидетелите пристигнали на
посоченото място, където били жалбоподателят, св.И. и св. К.. От трите лица били снети
обяснения, като св.И., също служител на пътна полиция обяснил на колегите си, че С. му
отнел предимство, като тръгнал да излиза от кръстовището от лявата страна, което
принудило И. да спре в дясно за да избегне ПТП. Същия посочил още, че както
жалбоподателят, така и св.К. били без обезопасителни колани. От своя страната
жалбоподателя в обясненията си изнесъл друга фактическа обстановка, която обаче не била
възприета от полицейските служители, поради което изцяло доверявайки се на показанията
на св.И., св.З. съставил срещу жалбоподателя АУАН№ 1127457, в който било посочено, че
С. е нарушил чл.137а, ал.1 и чл.15 от ЗДвП, като на 01.11.2023г. е управлявал товарен
автомобил „Ф*****” с рег.№******, като при излизане от кръгово кръстовище движейки се
в лява лента, за да излезе на втори изход отнема предимство на движещ се пред него в дясно
също излизащ от кръгово кръстовище лек автомобил „Ф******” с рег.№ *****, като го
принуждава да отбие в дясно, за да продължи движението си. В АУАН е посочено още, че
водачът е без обезопасителен колан. АУАН бил съставен в присъствието на св.М. и К. и
жалбоподателят, който го подписал с посочване, че има възражения. В законоустановения
срок С. депозирал писмени възражения, в които посочил отразеното и в обясненията по
случая, като развил доводи, че няма вина. В докладна, приложена по делото е ангажирано
становище от наказващия орган, в което е прието, че същото е неоснователно, като липсват
доводи, относно наведените от С. твърдения.
Въз основа на акта за нарушение и без да изследва спорните въпроси, като приел
възражението за неоснователно на 13.11.2023 година, началник група "ПП" към ОДМВР-
Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 23-1116-002799/13.11.2023
г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв., за административно нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева,
и на основание и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
НП е връчено лично на 14.02.2024 година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични. Чрез показанията си актосъставителят З.
установява, че не е очевидец на нарушението и АУАН е съставен въз основа на
свидетелските показания на И., идентични данни се съдържат и в показанията на св.М..
Св.И. от своя страна при разпита си излага своята версия за случая, като чрез показанията си
навежда данни за виновно поведение на жалбоподателя, което обаче се опровергава от
другия свидетел К., който е очевидец и чийто показания съдът кредитира, доколкото същите
2
кореспондират на установеното от фактическа страна, включително и чрез изисканата
информация от тел.112, която опроврегава твърдяното от св.И., че е подал сигнал.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът
установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима, по съществото се е основателна, поради
следните съображения.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като
в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са
издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните основания.
При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващият
орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно
посочени в нея реквизити. В чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е въведено изискването
наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, мястото, където е
извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. В конкретния случай според съда в атакуваното наказателно
постановление, както по отношение нарушението на чл.15 от ЗДвП, така и по отношение
нарушението на чл.137а от ЗДвП липсва описание на нарушението, така както изисква
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. По отношение нарушението на чл.15 от ЗДвП според съда
липсва яснота в какво се изразява виновното поведение на жалбоподателя. Видно от
обстоятелствената част на АУАН и НП, в описанието на нарушението от фактическа страна
3
не са посочени факти, касаещи съставомерни признаци на деянието, а именно не става ясно
нито какво е платното за движение, нито с колко ленти за движение е и в какви посоки за
движение. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват едва в съдебно заседание от
свидетелските показания. Избрания от наказващия орган начин на структуриране на
обвинението е твърде лаконичен и не позволява съда да извърши преценка има ли
извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя. От друга страна описанието на
нарушението страда от съществени непълноти, относно съставомерни елементи на
визираното нарушение, което пък от своя страна съществено ограничава правото на защита
на санкционираното лице. Идентични са изводите на съда и по отношение нарушението на
чл.137а от ЗДвП. Наказващия орган се е задовилил бланкетно да посочи, че жалбоподателя е
без обезопасителен колан, но липсват каквито и да е обстоятелства как е установено това,
къде точно е установено, като се има предвид и това, че при пристигане на полицейските
служители, жалбоподателят е бил извън автомобила си. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното
постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички
императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушенията и
неговата вина, и същото следва да бъде отменено изцяло, само на това процесуално
основание, без да се разглежда спора по същество.
От друга страна съдът намира за нужно да отбележи и това, че обжалваното наказателно
постановление се явява и недоказано въз основа на ангажираните по делото доказателства.
Установяването на нарушението по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП предполага активното участие и
субективно възприятие на поне двама свидетели, ангажирани по смисъла на разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, каквито в случая не са налице и разколебават извода за
безспорна установеност на нарушението и презунктивната доказателствена сила на АУАН
по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН. По делото се установи, че полицейските служители са
пристигнали по повод сигнал от св.И. и не са установили водача в автомобила, а изцяло са
се доверили на посоченото от техния колега, който към процесния период не е бил на
работа. Същите изцяло са игнорирали посоченото от жалбоподателя. Идентично са се
развили обстоятелствата и по отношение на другото вменено на жалбоподателя нарушение
по чл.15 от ЗДвП, въпреки че са снети обяснения, както от жалбоподателя, така и от И.,
свидетелите са съставили АУАН на С. само въз основа на посоченото от И.. Предвид
изложеното според съда нарушенията са и недоказани.
Наказващия орган от своя страна също не е изследвал спорните обстоятелства, като съвсем
бланкетно е приел, че жалбоподателя е нарушил посочените разпоредби, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, която го задължава преди да се произнесе по
преписката да изследва има ли извършено нарушение, извършено ли е от лицето и спорните
обстоятелства, което в случая не е сторен, поради което според съда с атакуваното
4
наказателно постановление незаконосъобразно е анагажирана отговорност на
жалбоподателя и същото следва да бъде отменено изцяло.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 15 контролни точки, доколкото
приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното ангажиране на
отговорност
За пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да бъде обсъждано приложението
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, като в случая
такива се претендират в размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а
наказващия орган релевира възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални
процесуални усилия за поддържане на защитната теза. Районният съд намира, че дължимите
се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по изложените
съображения за фактическата и правна сложност на делото, като се отчете предметът на
делото, видът и размерът на наложената санкция, броят на проведените открити съдебни
заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на
Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани на 400 лева. С
оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 400лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР -
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и доколкото по делото са сторени разноски за свидетел в размер на
26.88лв., същите следва да бъдат поети от ОДМВР Благоевград.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пред. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 23-1116-
002799/13.11.2023 г. на Началник група към ОДМВР-Благоевград, Сектор "ПП", с което на
А. А. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Б******, ул.”С******* за административно
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е наложено
административно наказание „глоба” в раземр на 50 лв., за административно нарушение на
чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 лева, и на основание и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР БЛАГОЕВГРАД да заплати на А. А. С., с ЕГН **********, с
адрес гр.Б*******, ул.”С******** сторени от жалбоподателят разноски за адвокат в размер
5
на 400 лв./четиристотин лева/лева, като над уважения размер отхвърля искането, като
неоснователно.
ОСЪЖДА ОД МВР БЛАГОЕВГРАД да заплати по сметка на Районен съд
Благоевград сторени в съдебното производство разноски за свидетел в размер на 26.88 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6