Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 556 / 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 257/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Агенция „Митници“, ТД „Южна морска“ - Бургас, е
оспорил решение № 260007/02.12.2020г. по АНД № 108/2019г. по описа на Районен
съд Малко Търново, в частта, в която е изменено наказателно постановление № 1720/2018/29.01.2019г.
на заместник директора на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“. С наказателното
постановление, в обжалваната част на С.З.Ч. за нарушение и на основание чл.233,
ал.1 от Закона за митниците е наложена глоба в размер на 2273,60 лв., която е
намалена от съда на 1136,80 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е определил
минимален размер на глобата. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част,
а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление в
обжалваната част.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация С.З.Ч., редовно уведомен, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
С.З.Ч. е наказан за това, че на 18.08.2018г. на МП „Малко Търново“ е превозил през
държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на
митническите органи следните стоки: Mono implant – dental drills – 4 броя; Mono
implant – Material Ti-G5 – 21 броя; Mono implant – Material Ti-G5 ELI –76 броя
и Mono implant – Material POM – 15 броя. Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ.
Съгласно чл.233, ал.1 от Закона за митниците, който пренесе
или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието
и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел,
че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение, но счел, че административнонаказващият орган
неправилно е определил размера на наказанието и е изменил наказателното
постановление, като е намалил наложената глоба от 2273,60 лв. на 1136,80 лв.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Предмет
на касационен контрол е само частта от решение №260007/02.12.2020г. по АНД №
108/2019г. на Районен съд Малко Търново, с която съдът е изменил размера на
наложеното наказание – глоба, като го е намалил от 2273,60 лв. на 1136,80 лв.
Жалбата е подадена от пълномощник на учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление с възражения, свързани само с намаляването на размера на
наложеното наказание.
Според
приложената като нарушена норма на чл.233, ал.1
от Закона за митниците за този вид нарушения извършителят се наказва с
глоба, която е от 100 до 200 % върху митническата стойност на стоките. Няма
спор относно митническата стойност на стоките. В случая при определяне размера
на наложеното наказание административнонаказващият орган, без да изложи никакви
мотиви в тази насока е приел, че глобата следва да е в максимален размер.
Съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Тази
норма изисква при определяне на наказание над минималния предвиден в закона
размер административнонаказващият орган да изложи мотиви, с които да обоснове
причините, довели до неговото решение във всеки отделен конкретен случай да
наложи наказание над минималния предвиден в закона размер. В процесния случай
наказващият орган не е изложил никакви мотиви, от които да се установи защо
счита, че наказанието, следващо се на Ч., трябва да е в максимален размер. В
наказателното постановление единствено е възпроизведен текстът на чл.27, ал.2
от ЗАНН, вместо да са изложени конкретни мотиви за обсъжданото в
постановлението административно нарушение, които да обосновават по-висок от
минималния размер на предвидената глоба. След като липсват такива мотиви, а и
съдът не е установил в хода на съдебното производство факти и обстоятелства,
сочещи за наличие на отегчаващи вината обстоятелства, правилно е приел, че за
обсъжданото деяние се следва минималното предвидено в закона наказание. В тази
част районният съд е изложил подробни мотиви, които този съдебен състав споделя
напълно.
По
тези съображения решението, в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260007 от 02.12.2020г. постановено по
АНД № 108/2019г. на Районен съд – Малко Търново, в частта, в която е изменено
наказателно постановление № 1720/2018/29.01.2019г. на заместник директора на ТД
„Южна морска“ при Агенция „Митници“ относно намаляване на размера на наложеното
наказание глоба от 2273,60 лв. на 1136,80 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: