Решение по дело №2253/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. И., [ЕГН], гр.София, [улица], вх.А, ап.5, чрез адв.В. И., против Решение № 994/24.07.2024г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 1483/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърден ЕФ серия К № ***на ОДМВР - Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, в качеството й на представляващ „ИНВИКТУС КОНСУЛТ“ ЕООД, й е наложена глоба, в размер на 400,00лв. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ВРС е допуснал нарушения на чл.107, чл.13 и чл.14 НПК, т.к. не се е произнесъл по значителна част от доводите във въззивната жалба, и необосновано не е допуснал направените с молба от 15.05.2024г. доказателствени искания - да се съберат доказателства, че служителят, осъществявал контрол на скоростта с АТСС, е преминал обучение за работа със същото, както и да се представи Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Българския институт по метрология, относно използваното АТСС. Твърди допуснато съществено процесуално нарушение и поради това че е налице разминаване между физическия и електронния носител на приложената по преписката снимка. Тъй като жалбоподателката и упълномощеният от нея адвокат са с адрес в гр.София, което затруднява личното явяване, през ЕПЕП са се запознали с електронната папка на делото, в която е качена и административнонаказателната преписка. В електронния вариант снимката е нечетлива и едва с обжалването на решението на ВРС е обърнато внимание на разминаването между физическия и електронния носител на това доказателство. Счита, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.77, ал.1 от Правилника за администрацията на съдилищата, т.к. не е осигурен пълноценен достъп до делото. Твърди и че законният представител на юридическото лице към датата на извършване на нарушението и към датата на връчване на ЕФ, са различни. След като липсват доказателства за датата на връчване на ЕФ, срокът по чл.189, ал.5 ЗДвП изобщо не е започнал да тече и за лицето не се е породило задължението да подаде декларация за това, че друго лице е управлявало автомобила на процесната дата. С молбата от 15.05.2024г. е направено искане съдът да събере доказателства за датата, на която ЕФ е връчен на жалбоподателката, но и това искане било оставено без уважение. Твърди, че от съдържанието на ЕФ не става ясно кой е извършителят и на кого се налага санкцията. Не са събрани доказателства дали наказаното физическо лице е законен представител на дружеството. Не става ясно и дали глобата е наложена на физическото или на юридическото лице, т.к. като нарушител са посочени едновременно и/или алтернативно собственикът и ползвателят на превозното средство, но наказаното физическо лице не е нито едно от двете. Под „постоянен адрес“ в ЕФ е отразен адресът на дружеството, а като индивидуализиращи белези са посочени едновременно ЕГН и ЕИК. По изложените съображения твърди, че от съдържанието на ЕФ не може по несъмнен начин да се направи заключение кое е лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. В ЕФ не е посочено и коя от хипотезите на чл.188 ЗДвП е налице. ЕФ не съдържа изобщо препратка към чл.188 ЗДвП за да се правят на това основание изводи за собственика, респ. за виновното лице. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш. Алтернативно, ако се приеме за основателно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, иска да се отмени решенето на ВРС и на основание чл.227, ал.2 АПК делото да се насрочи в открито съдебно заседание за събиране на доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С молба С.д. № 14660/14.10.2024г. адв.И. заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В случай че касационната инстанция упражни правомощието си по чл.227 АПК, моли да се уважат направените с касационната жалба доказателствени искания.

Ответната страна - ОДМВР - Варна, чрез гл.юрк.К. Л. - А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 14773/15.10.2024г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени относимите доказателства, и доводите в жалбата. Намира за правилна преценката на ПРС за липса на допуснати в производството съществени процесуални нарушения и за законосъобразност на наказателното постановление, вкл. че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 22.09.2021г. в 15:51 часа, в обл.Варна /извън населено място/, по път първи клас-9 от [населено място] в посока на движение към гр.Варна, до парк „***“, с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ CORDON-M2 - MD 1194, било заснето движение на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], със скорост от 106 км./час – над максимално разрешената за този пътен участък 60 км./час, въведена с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с превишена стойност на скоростта от 46 км./час. - нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. Изготвена била фотоснимка. Въз основа на заснемането, на Д. П. И., в качеството й на представител на „Инвиктус Консулт“ ЕООД, бил издаден електронен фиш серия К № ***на ОД на МВР Варна, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 400,00лв.

За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност и съответно до неговата отмяна. Съобразявайки разпоредбите на чл.186 ал.4 и ал.5, чл.188 ал.1 и ал.2 и чл.189 ал.4 - 8 ЗДвП, ВРС е приел, че законовата презумпция е, че собственикът/ползвателят на МПС е неговия водач. От представените справка за собственост и договор за отдаване под наем на движимо имущество № ***/21.05.2018г. между „Лизингова къща София“ ЕАД и „Инвиктус консулт“ ООД, е установено, че лек автомобила „Пежо 301“ с рег.№ [рег. номер] към датата на деянието е собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД и с ползвател „Инвиктус консулт“ ООД, впоследствие с променена организационна форма ЕООД. По арг. от разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП е прието и че правилно наказанието е наложено на законния представител на дружеството-ползвател на МПС.

По същество ВРС е приел, че установените по делото факти сочат на извод, че в случая „Инвиктус консулт“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП, като за конкретния пътен участък е въведено ограничение за движение на пътните превозни средства до 60 км/час, а автомобилът, ползван под наем от „Инвиктус консулт“ ЕООД, е засечен да се движи в този пътен участък със скорост от 106 км/час.

Нарушението било заснето с АТСС CORDON-M2 – MD 1194, по отношение на което е прието като доказателство Удостоверение за одобрен тип, издадено от Български институт по метрология на производителя. От представеният Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021г. от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология, е установено, че същата е извършена преди датата на нарушението. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Изпълнена е и разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП и контролът е осъществен в обхвата на средството за видеонаблюдение. Правилно съобразно описаното в електронния фиш нарушение, е приложена санкционната разпоредба на чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП и е наложена глоба, в размер на 400,00лв., която е фиксирана по размер. По реда на чл.189, ал.5 ЗДвП не е посочено друго лице, което управлявало автомобила.

За неоснователно е прието оплакването в жалбата, че АТСС, с която е заснето извършеното нарушение, не отговаря на изискванията на Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като е била засечена скоростта на движение на автомобила преди навлизане в зоната с ограничение на скоростта. От представената по преписката фотоснимка към ЕФ Серия К № ***от 28.09.2021г., ВРС е установил, че са отбелязани GPS координатите на мястото, където е засечена скоростта на движение на лекия автомобил – N 43.028372 и Е 27.839347. Според писмо рег.№ 11-00-153/10.07.2024г. на и.д. директор на Областно пътно управление Варна, мястото с данни географска ширина № 43.028372 и географска дължина Е 27.839347 градуса се намира в участъка на действие на пътния знак към дата 22.09.2021г.

Предвид представения по преписката Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или система рег.№ 819р-26860 от 23.09.2021г. за АТСС CORDON-M2 № [рег. номер] дата на използване 22.09.2021г. на първокласен път в обл.Варна, [община], до парк "***", посока на движение от [населено място] към гр.Варна, ВРС е приел, че оплакването в жалбата, че такъв протокол не е изготвен, е неоснователно.

За неоснователно е прието и оплакването, че използваната АТСС не е преминала последваща проверка за техническа изправност, т.к. според приложения по преписката Протокол от проверка № 7-СИСИС/17.02.2021г. от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, радарната система отговаря на метрологичните изисквания.

Доколкото в ЕФ изрично е посочено, че е издаден от ОДМВР - Варна, за неоснователно е прието оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. в ЕФ не се съдържат данни за самоличността на контролния орган. В ЕФ е посочено и че се издава срещу Д. П. И., в качеството й на представител на „Инвиктус консулт“ ЕООД - каквото качество според данните в ТР безспорно притежава към датата на нарушението, поради което е прието за неоснователно оплакването, че не става ясно чия отговорност е ангажирана - на дружеството или на физическото лице. По арг. от разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП е прието и че законът допуска отговорността да се търси от ползвателя, а не само от собственика на автомобила.

За неоснователни са приети и доводите, наведени с писмената защита. Относно възражението, че поради лошото качество на снимката не може да се установи автомобил с регистрационна табела [рег. номер], ВРС е приел, че приложената по преписката снимка е със сравнително добро качество и рег.номер на ППС е категорично разпознаваем. Относно липсата на доказателства, че служителите, осъществявали контрол на скоростта с АТСС, са преминали обучение за работа с такова, ВРС е приел, че не е представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която е въведено изискване за провеждане на специализирано обучение и изпит на такива служители, но дори в същата да фигурира такова изискване, то не е нормативно установено. Като неотговарящо на истината е преценено посоченото в писмената защита обстоятелство, че според протокола за използвано АТСС, мястото за контрол било 250 метра след поставения знак, т.к. в протокола за използване на АТСС изрично е отразено, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС е 250 метра, и целият този пътен участък влиза в контрола на АТСС. В писмото на Областно пътно управление е посочено, че мястото с данни географска ширина № 43.028372 и географска дължина Е 27.839347 градуса, където е установено нарушението съгласно обясненията към фотоснимката се намира в участъка на действие на пътния знак към посочената дата. И от самата фотоснимка е видно, че автомобилът е засечен с посочената скорост непосредствено преди кръстовището.

По изложените съображения ВРС е приел, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, авторството е доказано.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона извод за законосъобразност на електронния фиш.

Противно на оплакванията в касационната жалба, ВРС е обсъдил всяко едно от възраженията във въззивната жалба и в представените писмени бележки. Всички възражения в жалбата за допуснати в производството съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – че АТСС, с която е установено нарушението, не отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и скоростта е засечена преди навлизане в зоната с ограничение на скоростта, че не е изготвен протокол за използване на АТСС, че липсват доказателства за одобряването му и за техническата изправност, за липсата на данни за самоличността на контролния орган и за това, че е преминал съответното обучение, че не е ясно кой е санкциониран - дружеството или физическото лице, че не може да се търси отговорност от ползвателя на ППС - са обсъдени от ВРС и за отхвърлянето им като неоснователни са изложени ясни, последователни и подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Неоснователно с касационната жалба се поддържа допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на доказателствените искания по молба с вх. № 39025/15.05.2024г. По същата ВРС се е произнесъл веднъж с Разпореждане № 3409/16.05.2024г. - като е уважил искането по т.1 от молбата - да се изиска от н-ка на Областно пътно управление Варна при АПИ, справка дали към дата 22.09.2021г. по път първи клас - 9 от [населено място], в посока към гр.Варна, до парк „****“, е имало поставен знак В-26, с какво ограничение на скоростта, на какво разстояние преди кръстовището по посока гр.Варна е бил поставен, на кой километър и метри на пътя е поставен, какви са географската дължина и географската ширина на мястото, на което е поставен и какъв е бил обхвата на действие на знака. В проведеното на 21.05.2024г. открито съдебно заседание ВРС е приел, че останалите доказателствени искания по т.2 до 5 от молбата са неоснователни. Вярно е, че за отхвърлянето им не е изложил конкретни мотиви, но това не следва да се преценява като съществено процесуално нарушение, доколкото неоснователността на отхвърлените доказателствени искания по т.4 и 5 се извежда по недвусмислен начин, т.к. доказателства за датата на връчване на ЕФ и за одобряването на АТСС като средство за измерване, се намират по преписката и по предходното НАХД № 1972/2023г. Относно неоснователността на исканията по т.2 и 3, ВРС е изложил мотиви в обжалваното решение - че липсват нормативно установени изисквания служителите, опериращи с АТСС да са минали обучение за работа със същото.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че е нарушена разпоредбата на чл.77, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, т.к. качената в електронното дело снимка е нечетлива. Обстоятелството, че жалбоподателката и упълномощеният от нея адвокат са от друг град, по никакъв начин не препятства възможността им при желание, да се запознаят с материалите по административната преписката, в т.ч. и в самото открито съдебно заседание. В нито едно от насрочените такива - както по първоначално образуваното НАХД № 1972/2023г., така и по НАХД № 1483/2024г., жалбоподателката не се е явила, нито се е явил упълномощения от нея да я представлява адв.И..

Неоснователно е оплакването, че от съставения ЕФ не става ясно кой е извършителят на нарушението и кое е наказаното лице. Изрично в ЕФ е посочено, че със същия се налага глоба на Д. П. И., в качеството й на представляващ „Инвиктус Консулт“ ЕООД. Безспорно от материалите по делото се установява, че това дружество е вписано като ползвател на л.а. „Пежо 301“, рег.№ [рег. номер]., в който случай разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП сочи, че отговорността се носи от ползвателя. От изготвената и приобщена към материалите по делото справка от Търговския регистър безспорно се установява, че към датата на нарушението именно Д. И. е представляваща дружеството - ползвател на МПС, поради което правилно на основание чл.188, ал.2 ЗДвП е ангажирана нейната отговорност.

Неоснователно се твърди и че не е осигурена възможност за попълване на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, т.к. такава възможност е предвидена само за собственика, не и за ползвателя на МПС. Отделно, на нито един етап от производството не са навеждани твърдения, че друго лице е управлявало автомобила.

По изложените съображения обжалваното решение се преценява от настоящия състав като правилно, поради което като валидно и допустимо, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 994/24.07.2024г. на Районен съд - Варна, V-ти състав, постановено по НАХД № 1483/2024г.

ОСЪЖДА Д. П. И., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!