№ 5594
гр. София , 06.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110130100 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Г. П. срещу ЦВ. Д. П., с която е
предявен отрицателен установителен иск за сумата от 3600 лева, погасена чрез извършено
плащане.
Изложени са твърдения, че между страните е бил сключен договор за наем от
05.06.2019г. за недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр. ****, който договор за
наем бил с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус ***, рег. № 646, с
район на действие СРС, с рег. № 8668 от 02.12.2019г. Поддържа, че съгласно договора
наемната цена е в размер от 600 лева и е била дължима всеки месец между 5-то и 10-то
число по посочена в договора банкова сметка. Съгласно чл. 18 от договора ищецът е
следвало да заплати наемна цена за първия месец, както и сума в размер на 1200 лева, която
следвало да служи като обезпечение в случай на извършени нарушения. Твърди, че със
Заповед за изпълнение от 22.06.2020г., издадена по ч.гр. дело № 43848/2020г. по описа на
СРС, 162-ри състав и изпълнителен лист от същата дата, е образувано изп. дело № *** при
ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие СГС за сумата от 3600 лева, представляваща
неизплатени наемни вноски за месеците 01., 02., 03., 04., 05., 06. 2020г. На ищеца бил
наложен запор на трудовото му възнаграждение. Излага съображения, че подаденото
възражение не спира изпълнението на заповедта. Представя платежни нареждания от
11.12.2019г., 10.01.2020г. и 12.02.2020г., като твърди, че до подаване на исковата молба
сумата от 1200 лева не е върната и ответникът се е удовлетворил от нея за месеците април и
май 2020г. Досежно месец юни 2020г. сочи, че не е обитавал и използвал наетия имот.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи
на Ц.П. сумата от 3600 лева поради изплащането й на същата.
С разпореждане от 10.06.2021г. съдът е указал на ищеца М. Г. П. в едноседмичен
срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да
уточни: правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
установяване на недължимост на суми по заповед за изпълнение, срещу която твърди, че е
подал възражение по чл. 414 ГПК, респ. същата не е влязла в сила; Да уточни правния си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с твърдения за извършено
плащане при висящ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за същите вземания; Да посочи
какво конкретно искане прави- за спиране на друго дело, различно от настоящото,
доколкото е направено искане да бъде спряно гр. дело № 24848/2020г. по описа на СРС, 162-
ри състав; да бъде допуснато обезпечение по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК; да бъде спряно
изпълнението по чл. 420 ГПК на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело
1
№ 43848/2020г. по описа на СРС, 162-ри състав. Разпоредил е и да се изиска от СРС, 162-ри
състав справка за страни, предмет и висящност по гр. дело № 51422 по описа на СРС за
2020.
С молба-уточнение от 02.07.2021г. ищецът е посочил, че издаденият съдебен акт е
заповед за изпълнение с правно основание чл. 417 ГПК, като подаденото възражение не
спира нейното изпълнение. Твърди, че наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иск. Поддържа, че извършените плащания не
са били предмет на изследване, нито в заповедното производство, нито в съдебното висящо
производство, като същите не били предмет на доказване в посочените производства.
Направено е искане в условия на евентуалност на основание чл. 389 ГПК да се допусне
обезпечение на иска чрез спиране на гр. дело № 24848/2020г. на СРС, 162-ри състав. В
случай че съдът счете, че исканото обезпечение е неоснователно и/или недопустимо, прави
искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК на
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 43848/2020г. на СРС, 162- ри състав.
От изисканата от съда справка се установява, че гр. дело № 51422/2020г. на СРС, 16-
ри състав е с предмет искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата
от 3600 лева, като делото е със страни: ЦВ. Д. П. и М. Г. П. и е насрочено за 08.07.2021г.
При така изложените от ищеца твърдения в исковата молба и молбата-уточнение
съдът достигна до следните изводи:
Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено
преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, т.е. от вида
на действията, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За
да се приеме, че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
необходимо постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши
окончателно със сила на присъдено нещо възникналия между страните правен спор и по
този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната,
която неоснователно оспорва правата на другата страна, така и Решение № 329 от 24.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1439/2010 г., II г. о., ГК; Решение № 398 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 598/2010 г., II г. о., ГК.
При така изложените от ищеца твърдения с исковата молба и с молбата-уточнение от
02.07.2021г. съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, доколкото същият извежда правният си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ процес, в който документите за плащане могат да бъдат
представени и същите да бъдат взети предвид от съда, разглеждащ спора по същество.
Видно от изисканата от съда справка делото е висящо, като е насрочено първото съдебно
заседание по гр. дело № 51422/2020г. по описа на СРС, 162-ри състав на 08.07.2021г.
Правният интерес от отрицателния установителен иск предполага липсата на друг
възможен способ за защита на материалното право, предмет на защита с предявения
отрицателен установителен иск. Изложените от ищеца съображения могат да бъдат
наведени и разгледани от съда, сезиран с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, като за ищеца
съществува възможност и да представи доказателствата за извършено плащане и на
съдебния изпълнител, както и е сторил с молбата от 04.11.2020г.
2
Ако е била преклудирана възможността да бъдат представени писмените документи
по висящото дело, това също не обуславя допустимост на предявен отделен иск с
възраженията, които страната е пропуснала да направи в предвидените законови срокове,
доколкото това би довело до заобикаляне на преклузиите, уредени в процесуалния закон.
Именно в производството по чл. 422 ГПК ищецът може да въведе оспорванията си за
извършено плащане, прихващане на внесения от него депозит с дължима наемна цена, както
и възраженията му че не е ползвал наетия имот през юни 2020г. Недопустимо е тези
обстоятелства да бъдат разглеждани в отделно производство при наличие на висящ
положителен установителен иск с предмет установяване на дължими наемни вноски за
процесния период.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск се цели заобикаляне на
предвидения в чл. 420 ГПК ред, съгласно който спирането става в рамките на заповедното
производство чрез подаване на възражение в предвиден в закона преклузивен срок за това-
чл. 420 ГПК връзка с чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл Определение № 620 от 29.09.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2134/2014 г., II т. о.,). На следващо място е процесуално недопустимо
по реда на чл. 389 ГПК да бъде спряно обусловеното дело от съда, разглеждащ
обуславящото дело.
С оглед гореизложеното съдът намира, че за ищеца не съществува правен интерес от
предявяване на отделен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 3600
лева по изложените твърдения за извършено плащане, прихващане и неползване на
наемната вещ, доколкото към датата на подаване на настоящата искова молба и към
настоящия момент е налице висящо производство по чл. 422 ГПК, за което е образувано гр.
дело № 51422/2020г. по описа на СРС, 162-ри състав. Поради което исковата молба следва
да бъде върната като недопустима на основание чл. 130 ГПК поради липса на абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск.
Поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. Г. П., ЕГН ********** срещу ЦВ. Д. П.,
ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3