Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 11086 по описа
за 2020 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника Г.Б.Т. срещу
разпореждане от 21.08.2020 г., постановено по изп. д. № 20198520400009 по описа
на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство. Излага съображения, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като разпореждането е немотивирано. Твърди, че със
съобщение изх. № 2131/11.08.2020 г. е уведомен, че изп. д. № 20148520400006 по
описа на ЧСИ К.П. рег. № 852 на КЧСИ е преобразувано. Като изпълнителен титул са
посочени изпълнителни листове, издадени по гр. д. № 39010/2013 г. на СРС, ГО,
55 състав, по гр. д. № 39016/2013 г. на СРС, ГО, 75 състав и гр. д. №
24215/2014 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав. С постановление от 22.10.2018 г.,
влязло в сила на 05.11.2018 г. производството по изп. д. № 2014852040008 е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Към момента на преобразуване на
изпълнителното дело същото е било прекратено. С оглед на това счита, че не е
възможно преобразуване на изпълнителното дело. Към момента на образуване на
изп. д. № 20198520400009 всички вземания на взискателя са погасени по давност.
Тъй като в продължение на повече от 2 години не са извършвани изпълнителни
действия по изп. д. № 20148520400006, то изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да прекрати изпълнителното производство.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя „Л.Ф.“ ЕАД, с което оспорва жалбата на длъжника.
Счита, че жалбата на длъжника е насочена срещу действия, които не подлежат на
обжалване, на основание чл.435, ал.2 ГПК. Също така жалбата се явява и
неоснователна. Прекратяването на предходно изпълнително дело не е пречка за
образуване на ново дело. Тъй като на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение в предходното производство, същият е уведомен за новообразуваното
изпълнително дело. Доводите на длъжника за погасяване на вземанията му по
давност са ирелевантни за делото, като в тази връзка е налице висящ съдебен
процес. Не са налице и предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да
остави без уважение жалбата на длъжника и да прекрати производството по делото.
ЧСИ К.П. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК. Счита, че депозираната жалба е процесуално недопустима, тъй като
жалбоподателят не е изложил аргументи, касаещи изчерпателно изброените
основания в чл.435, ал.2 ГПК.моли съда да остави без разглеждане жалбата на
длъжника.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, доколкото
съобщението до длъжника не е изпратено на посочения от него адрес в
депозираното на 20.08.2020 г. възражение, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Л.Ф.“
ЕАД, депозирана на 14.01.2019 г., срещу Г.Б.Т., въз основа на три броя
изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. № 39010/2013 г. на СРС, по ч. гр.
д. № 39016/2013 г. по описа на СРС и по гр. д. № 24215/2014 г. по описа на СРС
за събиране на описаните в молбата суми. В молбата е заявено, че вече е даван
срок на длъжника за доброволно изпълнение, поради което не следва да се дава
нов. Отправено е искане за извършване на опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се в дома му.
Към молбата са приложени заверени преписи от описаните
изпълнителни листове.
С молба от 13.08.2019 г. взискателят е отправил искане
до ЧСИ К.П. за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, както и запор върху трудовите му
възнаграждения.
На 20.08.2020 г. е депозирано възражение от длъжника,
с което е отправено искане до ЧСИ К.П. за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като с влязло в сила постановление от 22-10.2018 г. по изп. д.
№ 20148520400006 по описа на ЧСИ К.П. изпълнителното производство е прекратено.
Представено е и цитираното постановление за прекратяване на изпълнителното
производство.
С обжалваното разпореждане е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по изп. д. № 20198520400009 по описа на ЧСИ К.П.,
тъй като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 ГПК.
При така
установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение.
Предвид обстоятелството, че в предмета на делото е
включена жалба на длъжника, насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение, същата се явява процесуално допустима, а
релевираните доводи за нейната недопустимост са неоснователни. Ето защо жалбата
следва да се разгледа по същество.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
немотивирано. В случая ЧСИ К.П. е приел, че не са налице предпоставките на
чл.433, ал.1 ГПК и е отказал да прекрати производството по делото. Така същият
е мотивирал отказа си. Дори и при липса на изложени мотиви, това не води до
незаконосъобразност на акта на съдеблния изпълнител, а задължава съда да
осъществи контрол дали са осъществени предпоставките за прекратяване на
принудителното изпълнение или не.
Жалбоподателят поддържа, че при наличие на прекратено
предходно изпълнително производство, образувано въз основа на процесните три
изпълнителни листове, е недопустимо образуването на ново – преобразуване на
изпълнителното дело.
В случая изпълнителното производство е образувано по
молба на взискателя с приложени към нея изпълнителни листове, съобразно
изискванията на чл.426, ал.1 ГПК. Доколкото цитираното от жалбоподателя
постановление за прекратяване на принудителното изпълнение е постановено в друг
изпълнителен процес, същото няма действие за образуваното второ по ред
изпълнително дело. Не е налице и въведена забрана след прекратяване на
изпълнителното производство, в което не е събрана принудително сумата по
представения изпълнителен лист, да се образува ново изпълнително производство.
Жалбоподателят релевира доводи за погасяване на
вземанията на взискателя по давност. Не е налице процесуална възможност
съдебният изпълнител да разглежда и се произнася по това възражение на длъжника
в хода на изпълнителния процес. Същото подлежи на разглеждане по друг
процесуален ред – в исков процес.
Жалбоподателят се позовава на наличие на
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото в продължение на повече от 2
години от образуване на предходния изпълнителен процес не са извършени
изпълнителния действия.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният
в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя
искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното
изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
По делото се установи, че с молба от 13.08.2019 г.
взискателят е поискал налагане на запор МПС и на трудовото възнаграждение на
длъжника. По този начин взискателят е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ, наред с вече приложените такива.
Същевременно обжалваното разпореждане е постановено на
21.08.2020 г., т. е. преди да е изтекъл установеният в разгледаната норма
2-годишен срок. Този срок не може да се изчислява съобразно действия, извършени
в предходен изпълнителен процес. Правно релевантни са изпълнителните действия,
поискани от взискателя по изп. д. № 20198520400009 по описа на ЧСИ К.П..
По изложените съображения съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за разглежданото изпълнително
производство, поради което постановеният отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение е законосъобразен. Ето защо жалбата на длъжника се
явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04274/23.09.2020 г., депозирана от
длъжника Г.Б.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** (десен) – адв.
Т.Н.Ш., срещу разпореждане за отказ
за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20198520400009 по описа на ЧСИ К.П.,
рег. № 852 на КЧСИ, постановено на 21.08.2020 г., като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.