Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.
София, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на двадесет и седми май, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8938 по
описа за 2020г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение 143752/17.06.2019г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 140779/06.07.2020г. по гр.д. № 58861 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, че П.Г.П., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК
********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 50лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 14.06.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 6 в гр. София, ул. „********абонатен
№ 003752 за
периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., сумата от 43,96лв., представляващи лихва за забава за
периода от 14.06.2015г. до 05.06.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39538/2018г.
на Софийски районен съд, , като неоснователни
са отхвърлени исковете за горницата
над 50лв. до предявен размер от 144,13лв., като П.Г.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 200лв.
С определение от 11.07.2019г. на СРС Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.150,13лв.
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5121800/16.07.2019г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 10.07.2019гг. от ответника по исковете П.Г.П., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е,
че задълженията се погасяват с кратката 3 годишна погасителна давност и били
погасени Издаването на общата фактура не променял падеж на месечни задължения.
В случая задълженията за главница били погасени по давност и на основание на
чл. 119 от ЗЗД погасени по давност били и задълженията за лихва. Не бил
изпаднал в забава, не било установено фактурите да са публикувани на интернет-страница
на ищеца, клаузи по чл. 33 от ОУ били неравноправни и нищожни. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** след срока за отговор е оспорил жалбата, претнедирал е
разноски, оспорил е поради прекомерност претнецията на въззивника за разноски.
Третото
лице помагач на въззивника – Т.”ООД, ЕИК ******* не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд
е сезиран с искова молба вх.№ 2024907/05.09.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено,
че П.Г.П., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 144,13лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 14.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 6 гр. София, ул. „********за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., сумата от
43,96лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 14.06.2015г. до 05.06.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39538/2018г. на Софийски районен съд, като му
се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е потребител на
топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и
на стойност, за които са предявени исковете, изпаднал в забава на плащаните на
главниците, страните били обвързани от договор при Общи условия. Посочил е, че
вземането по заповедта било за главница от 258,02лв. но в последствие
ответникът платил 150лв. и така неплатена главница била 144,13лв.
Ответникът П.Г.П.,
ЕГН ********** е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че,
задълженията били погасени по давност
срок на която била 3 години. Не било
установено да е бил собственик или ползвател на имота през периода, имотът не
бил топлоснабден. Преди подаването на заявлението бил платил част от претендираната сума. Претендирал е разноски.
Третото
лице помагач на ищеца – Т.”ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 39538/2018г.
по описа на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3048352/14.06.2018г., със заповед районният съд е разпоредил П.Г.П., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 258,02лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 14.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 6 гр. София, ул. „********за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., сумата от
43,96лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 14.06.2015г. до 05.06.2018г; 36,11лв. възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и 6,49лв. лихва за забава на плащането му, както и
съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникт е уведомен на
18.07.2018г., на 26.07.2018г. е подал възражение
срещу заповедта в частта за 200лв. главница и за 43,96лв. лихва, на 06.08.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 05.09.2018г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт №
184/1991г. съгласно който съпрузите Х.И М.Н.са продали на К.Н.апартамент № 6 гр. София, ул. *******2, като са си запазили вещното
право на ползване върху него.
Прието е удостоверение за наследници от 04.08.2014г.
издадено от СО, район Оборище, съгласно което М.Н.е починала на
07.07.2014г-. към който момент е била
вдовица.
Прието е заявление от К.Н.до ищеца, с което на
05.09.2014г. е поискала да се открие партида на нейно име за апартамент № 3 на
ул. ********гр. София.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 35/19.03.2015г.. съгласно
който К.Х.Н.е учредила пожизнено и безвъзмездно на П.Г.П. вещно право на
ползване върху апартамент № 6 гр. София, ул. *******2.
По делото са приети протокол от 22.09.2001г.от ОС на
ЕС, договор от 21.11.2001г., съгласно който етажните собственици на сграда в
гр. София , ул. „********вх.
А са избрали и възложили на Т.”ООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приети по делото Общи
условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02. 2014г., суми по фактурите следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, публикуват се по същия начин
и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.
Съгласно чл.32 и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016г. задълженията следва да се платят се дължи след изтичане на 45 дни
от изтичане на периода, за който се отнасят.
Приети са протоколи за отчет на уредите в имота,
съгласно които реален отчет е извършен на 26.05.2017г., на 11.05.2016г., на
15.05.2015г. и е установено че се потребява топлинна енергия за отопление и за
горещо битово водоснабдяване, но показанията на радиаторите сочат „0”.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които
задълженията за реално потребена енергия в имота са както следва: за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. сумата
от 112,22лв; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. сумата от 165,12лв. Установява се, че не е начислявана енергия за периода май и юни 2015г.,
за април 2015г. по фактури е начислена сума. Не е начислявана енергия за горещо
битово водоснабдяване а само за отопление с компонент сградна инсталация.
Приети са извлечения от сметки, съгласно които за април 2015г. е начислена сума от 12,42лв.,
не е начислена сума за май 2015г. Начислена
е лихва от 3,81лв. върху главницата
от 12,42лв.
Прието е платежно нареждане от 08.08.2018г. съгласно което ответникът е платил на ищеца 150лв. за задължения за топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр.
чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и
че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007г., ответникът
е изпаднал в забава на плащането на сумите.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати процесинте суми на основанията, на които са предявени
исковете, заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на
настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един
местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба
по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече
- разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през
процесния период страните са били
обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота. Приетият
по делото нотариален акт установява, че от 19.03.2015г. ответникът е носител на
вещното право на ползване върху имота, не е установено същото да е погасено,
поради което и за процесният период съдът приема, че ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия в този имот.
Съдът приема за установено по делото, че стойността
на доставената реално енергия в имота за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г. е била в размер на 258,02лв. С въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на районния съд в тази част поради което и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено това обстоятелство по делото. Установява се по делото от приетото
платежно нареждане, че ответникът е
платил на ищеца сумата от 150лв. за погасяване на задълженията за главница за
този период, поради което непогасена е
останала главница от 108,02лв. За част от тази сума в размер на 58,02лв. е
направено признание за дължимостта й в
заповедното дело, тоест спорно по делото е дължимостта на останалата сума от
50лв. С платежното нареждане за плащането на сумата от 150лв. не е посочено за
кой месец каква сума се плаща , посочен е само общо периода от 01.07.2015г. до
30.04.2015г. Така посоченото обосновава извод, че не са погасени с плащане
задълженията за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. По делото се установи че за май 2015г. не е
начислявана енергия, начислена е само енергия за април 2015г. в размер на 12,42лв., лихвата върху
тази сума е начислена като 3,81лв. и
такива са претенциите на ищеца.
Спорен въпрос е дали тези вземания са погасени по давност:
Приложими за вземанията за периода до април 2016г. са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от
2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число
на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика . Доколкото тези задължения са уговорени да
се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задължението да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца
за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът
на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
Издаването на обобщени фактури през 2015г. за тези вземания , които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е
обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване
на заявление – 14.06.2018г.,
и по съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност
на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че
вземанията за главница за периода от 01.04.2015г. до 31.05.2015г. съответно за лихвата за забава на плащането им са
погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност
е 3 години. За този период стойността на
начислената от ищеца и претендирана от него енергия е в размер на 12,42лв. за април 2015г. За месец май 2015г. не е начислявана
енергия и такава не се претендира. При така възприето погасен по давност е иска
за главница от 12,42лв. за периода
от 01.04.2015г. до 31.05.2015г и за лихва от 3,81лв. начислена и претендирана върху тази главница – арг.
от чл. 119 от ЗЗД, като и в тази част
решението на СРС следва да се отмени като исковете следва да се отхвърлят. Останалите задължения съдът приема,
че не са погасени по давност по съображения, изложени по-горе.
Съдът приема, че по делото неправилно районният съд
е приел , че ответникът е изпаднал в забава на плащанията за главници,
възникнали при действието на ОУ от 2014г. По делото не е установено да е
осъществено условието по чл. 33 от ОУ за изпадане в забава – публикуване на
интернет – страница на ищеца на общата фактура. При така възприето иск за
забава на плащанията на главница за първия отчетен период не е доказан. За
вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016г. забавата е установена по
делото. Това е така, защото съгласно чл. 33 от ОУ от 2016г. в забава се изпада
след настъпване на определен срок, не е
нужно действие на ищеца за същото, срокът по тези ОУ е настъпил. С оглед
гореизложеното и на основание на чл. 162 от ГПК съдът приема, че неоснователен е иска за сумата от 20,15лв. като лихва за забава на плащанията на главници, възникнали
в периода от 01.06.2015г. до 30.06.2016г. (преди влизане в сила на ОУ от 2016г)
и решението на СРС в тази част следва да се отмени като иск се отхвърли. За
недължимост на лихвата от 3,81лв. като лихва върху главници за април и май
2015г. съдът изложи по-горе съображения поради погасяване по давност, но тази
сума е недължима и поради това, че и за
главниците за април и май 2015г. не е
установено ответникът да е изпаднал в забава на плащането им по съображения,
изложени по-горе.
С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, с
която е уважен иск за главница от 12,42лв.
за април и май 2015г., както и в частта за лихва от 23,96лв. (3,81лв. + 20,15лв.)
следва да се отмени и исковете за тези суми следва да се отхвърлят. В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди поради съвпадане
на крайни изводи на въззивния съд с тези на районния съд..
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Решението на СРС
следва да се отмени в частта, в която в тежест на ответника са поставени
съдебни разноски за 28,87лв. На въззивника следва да се присъдят разноски за
въззивното дело в размер на 19,36лв. Други разноски ответника по исковете не е
претендирал и не е доказал, че са направени, поради което и такива не му се
следват.
На въззиваемия не се
следват разноски за производство пред СГС. Това е така, защото такива не са
направени, не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, което
да обоснове присъждане на възнаграждение за такъв. Отговор на жалба не е
депозиран в срок, в открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт,
депозираната преди съдебното заседание молба е бланкетна и не може да обоснове
извод, че осъщественото процесуално представителство е основание за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице –
помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 143752/17.06.2019г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 140779/06.07.2020г. по гр.д. № 58861 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
53-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от Закона за енергетиката, че П.Г.П.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане
на сумите, както следва: сумата
от 12,42лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 14.06.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 6 в гр. София, ул. „********абонатен № 003752 за периода от 01.04.2015г.
до 31.05.2015г., сумата от 23,96лв., представляващи лихва за
забава за периода от 14.06.2015г. до 05.06.2018г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39538/2018г. на Софийски районен съд, както и
в частта, с която П.Г.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни
разноски от 28,87лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с
искова молба вх.№ 2024907/05.09.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Г.П., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката за признаване за
установено, че П.Г.П., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
заплащане на сумите, както следва: сумата от 12,42лв.
(дванадесет лева и 0,42лв), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 14.06.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 6 в гр. София, ул. „********абонатен № 003752 за периода от 01.04.2015г.
до 31.05.2015г., сумата от 23,96лв. (двадесет и три лева и
0,96лв), представляващи лихва за
забава за периода от 14.06.2015г. до 05.06.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39538/2018г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение 143752/17.06.2019г. поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 140779/06.07.2020г. по гр.д. № 58861 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 19,36лв (деветнадесет
лева и 0,36лв), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника
– „Т.”ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.