Разпореждане по дело №1012/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 134/16.11.2011 г., постановено по гр. д. № 943/2011 г., К.йският районен съд признал за установено по отношение на Г. В. В.- С. от гр. К., че „С. Ж. Е.” гр. В. има вземане от Г. В. В.- С. в размер на 11586.22 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за кредит Кеш Експресо № 061171/22.12.2004 г., от които 6114.55 лв. главница и 5471.67 лв. договорна лихва за периода от 30.01.2006 г. до 06.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2010 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлен предявения иск за разликата над 11586.22 лв. до пълния предявен размер от 11710.32 лв. С решението са присъдени разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Г. В. В.- С., която чрез пълномощника си го обжалва като неправилно. Твърди, че за да стане поръчител по договора за кредит, била измамена от Т., че по време на сключването му, работела по трудово правоотношение, имала възможност да заплаща ежемесечните си вноски като представила за това необходимите документи в Банката, което било основно условие, за да се съгласи да стане поръчител. По- късно разбрала, че Т. била освободена от работа преди да подаде документите за банков кредит и представила за отпускането му неистински документи. Така, освен че било налице престъпление спрямо банковата институция, то и жалбодателката сключила договора при наличието на измама по смисъла на чл. 27 от ЗЗД и твърди, че ако знаела действителното положение, не би подписала договора за банков кредит. Направила възражение за унищожение на договора за кредит, но първоинстанционният съд не го обсъдил задълбочено. Направила и възражение за нищожност на клаузата на чл. 15 ал. 6 от договора за кредит, тъй като било налице противоречие с повелителна разпоредба на закона- чл. 147 от ЗЗД. В исковата молба била посочена дата на настъпване на падежа 30.12.2009 г. От представеното извлечение по сметката било видно, че последната погасителна вноска била направена на 31.12.2005 г. На основание чл. 8 от договора и във вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, след 31.03.2006 г. възниквало основание за предсрочно погасяване на кредита, т. е. от тази дата длъжника изпадал в забава и банката неправомерно начислила лихви за забава до 22.12.2009 г. На основание чл. 111 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на установената договорна лихва в размер на 5471.92 лв. Моли да се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови ново, с което се отхвърли исковата претенция, и алтернативно- да се отмени решението в частта, с която се признава за установено, че дължи на „С. Ж. Е.” - гр. В., сумата в размер на 5471.67 лв., представляваща договорна лихва и в тази част иска се отхвърли. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор моли да се отхвърли жалбата като излага подробни съображения за правилността и законосъобразността на атакуваното решение. Подържа, че правилен бил извода на съда относно неотносимостта на твърденията на жалбодателя за реализиран състав на измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД. Поръчителството имало акцесорен характер и следва главния дълг, но наред с това съществувало като самостоятелно правоотношение. Възражението на ответника за нищожност на клаузата по чл. 15 ал. 6 от договора за кредит, поради противоречие с материалния закон, било неоснователно. Нормата на чл. 147 от ЗЗД имала диспозитивен характер, а не императивен, и действието й се дерогира от волята на страните по договора, с чието подписване, поръчителят се съгласил отговорността му за вземането да не бъде ограничена от условия или срокове. Необосновано било и твърдението, че предсрочна изискуемост за вземането, настъпила към 31.03.2006 г. Възражението за изтекла погасителна давност за задължението за лихви по договора за кредит било недопустимо. То следвало да бъде направено с отговора на исковата молба в хода на първоинстанционното производство и по аргумент от чл. 133 от ГПК с пропускането на законоустановения срок, ответникът загубил възможността да направи това в по- късен етап. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск на основание чл. 140 от ЗЗД при условията на чл. 422 ал. 1 във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че по реда на чл. 417 от ГПК се снабдил със заповед и изпълнителен лист, с който осъдил длъжника Д.Г. Т. като кредитополучател по договор за кредит кеш Експресо от 22.12.2004 г. и Г. В. В.- С. като поръчител, за неизпълнено задължение по договора за сумите, описани в исковата молба. Против заповедта постъпило възражение от длъжника Г. С., поради което предявил иска. Твърди, че бил сключен договор за кредит с Д.Г. Т., който бил поръчителстван от Г. В. В.- С.. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат и кредитополучателят погасил изцяло първите 12 вноски съгласно погасителен план, а впоследствие с извършени банкови преводи на 08.02.2006 г. и 01.03.2006 г. погасил и суми в размер на 100 лв. и 200 лв., и банката приела погасяване на договорна лихва по падежиралите 13- та и 14- та вноски, както и част от главницата по 13- та вноска за сумата от 33.97 лв. По договора останали дължими 6114.55 лв. Поради неплащане на дължимата главница по падежирала 13- та вноска, кредитополучателят изпаднал в забава на 30.01.2006 г. и съгласно договора се начислявала наказателна лихва. Към 30.12.2010 г. поради настъпил на 30.12.2009 г. падеж на последната 60- та вноска от кредита, дължими били и лихвите в размер на 2034.24 лв., ведно със сумата 2220.82 лв., представляваща наказателна лихва върху неплатените главници от 13 до 60 вноски, считано от 30.01.2006 г. до 30.12.2009 г. Съгласно чл. 8 ал. 2 от договора, при забава над 90 дни, в полза на банката се породило субективното право да обяви остатъка от неизпълнения кредит изцяло като предсрочно изискуем, което банката не направила, но с уведомление до кредитополучателя, което не било връчено, тъй като не бил намерен на адреса, го уведомила за просрочените задължения. На основание чл. 8 ал. 1 от договора, считано от изтичане срока на кредита- 30.12.2009 г. до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 06.12.2010 г., дължимата по договора главница била олихвена с наказателна лихва от 21 % на годишна база, възлизаща на 1216.86 лв., като към 06.12.2010 г. неплатени били и такси по кредита в размер на 123.85 лв.

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното ч. гр. д. № 2058/2010 г. по описа на К.йския районен съд се установява, че по подадено от банката- ищец на 06.12.2010 г. заявление по чл. 417 от ГПК срещу Д.Г. Т. и Г. В. В.- С., основано на извлечение от сметки, съдът издал заповед № 4145/07.12.2010 г. по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил длъжниците Д. Т. и Г. С. да заплатят на кредитора „С. Ж. Е.” гр. В. сумата 11710.32 лв., от която- главница от 6114.55 лв., 5471.92 лв. лихва от 30.01.2006 г. до 06.12.2010 г., такса 123.85 лв. и законна лихва върху главницата от 07.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 234.21 лв. разноски по делото за държавна такса. В заповедта е посочено, че вземането произтича от извлечение от сметка по договор за кредит Кеш Експресо № 061171/22.12.2004 г. Въз основа на заповедта на 07.12.2010 г. бил издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу длъжниците. След връчване на покана за доброволно изпълнение, длъжникът Г. С. в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК подала възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 28.04.2011 г. било указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което му било съобщено на 11.05.2011 г., а искът бил предявен в срок на 08.06.2011 г.

По делото не се спори, чебил сключен договор за кредит Кеш Експресо № 061171/22.12.2004 г., по който банката предоставила на Д.Г. Т. кредит от 7200 лв., при поето задължение за изплащане на кредита, начислените лихви и застрахователна премия на ежемесечни погасителни вноски за период от 60 месеца, съгласно погасителен план и с падеж на всяка вноска 30- то число на съответния месец, при условие, че главницата се олихвява съгласно чл. 4 от договора, а при забава съгласно чл. 8 ал. 1, като договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка от 6 пункта. Задълженията на кредитополучателя били обезпечени с лично безусловно поръчителство от Г. С.- ответницата по иска /чл. 15 ал. 1 от договора/ и с уговорките- длъжникът и поръчителят да отговарят солидарно за дълга на длъжника /чл. 15 ал. 3/, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение без ограничение на отговорността му със срок или условие за предявяване на иск за изпълнение срещу кредитополучателя /чл. 15 ал. 6/ и, че банката може да иска изпълнение директно от поръчителя на цялото задължение или на всяка негова част, веднага след настъпване изискуемостта на съответното задължение /чл. 15 ал. 8/. Договорът бил подписан от банката, кредитополучателя и ответницата по иска.

От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и се приема от съда, се установява, че дължимите суми по договора към 06.12.2010 г. са в размер на 11586.22 лв., от които 6114.55 лв. главница, и лихви 5471.67 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

Безспорно е в случая, че бил сключен договор за кредит, подписан от банката- ищец, кредитополучателя и ответницата по иска. Ищецът е основал искането си на обстоятелството, че ответницата по иска е поръчител. Тълкувайки обаче волята на страните по договора с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и тъй като ответницата като поръчител поела пред банката задължение, че гарантира изпълнение на дълга на длъжника- кредитополучател безусловно, съгласила се е изрично да отговаря за дълга на кредитополучателя, без ограничение в срока относно предявяване на иск срещу кредитополучателя, следва да се приеме, че ответницата по иска има качество на солидарен длъжник наред с кредитополучателя, каквото е и съдържанието на поетото от нея задължение с договора, като правилата за поръчителство и разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД не намират приложение. Правата и задълженията следват от договора между страните, с който ответницата е гарантирала пред банката да носи отговорност за задълженията на кредитополучателя, без спазване на поредност при реализиране претенцията на банката. Поради това и предвид същността на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, от значение е дали банката има вземане спрямо ответницата въз основа на договора, на който се позовава и дали е в посочените в заповедта за изпълнение размери. С оглед поетите от ответницата с договора за кредит задължения и обстоятелството, че към 06.12.2010 г.- датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК и предявяване на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, задълженията не са изпълнени изцяло, следва да се признае, че ищецът има вземане спрямо ответницата до размерите, установени от експертизата. Или, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан до размера на 11586.22 лв., от които 6114.55 лв. главница и лихви 5471.67 лв., в който размер следва да се уважи, а за разликата от 0.25 лв. следва да се отхвърли.

При така сключения между страните договор, съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбодателката, че била въведена в заблуждение от кредитополучателя, тъй като същата е сключила договора с банката при посочените условия за обезпечение на дълга на кредитополучателя, а от приложеното НАХД № 444/2009 г. на РС- К. се установява, че и на банката не са били известни обстоятелствата, че при сключване на договора за кредит, длъжникът е представил неистински официален документ.

Съгласно чл. 8 ал. 2 от договора, вземането на банката по кредита става предсрочно изискуемо при забава в плащанията над 90 дни, без да е необходимо волеизявление на страните и действието на погасителния план се погасява. Или, предсрочната изискуемост при забава в плащанията над 90 дни, настъпва автоматично и не зависи от преценката на банката. Поради това съдът намира за основателно възражението на ответницата по иска, че банката вместо да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 31.03.2006 г., предприела действия по събиране на вземанията по договора след изтичане на срока му. Бездействието на банката обаче да предприеме действия за събиране на дълга, не се е отразило на размера на дълга и отговорността на ответницата по договора за кредит, тъй като в договора /чл. 8 ал. 1 и чл. 9 ал. 2/, не е предвидена разлика в олихвяването на просрочената главница при предсрочна изискуемост на кредита и при настъпване изискуемостта на кредита, след изтичане на срока, в който е следвало да бъде погасен.

Като е направил същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд следва да препрати към мотивите му.

Решението на първоинстанционния съд в частта относно претендираните такси по кредита в размер на 123.85 лв. и разноските в заповедното производство, не е обжалвано и е влязло в сила.

Възражението на жалбодателката- ответница в първоинстанционното производство, на основание чл. 111 от ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на установената договорна лихва в размер на 5471.92 лв., направено във въззивната жалба пред тази инстанция, е неоснователно. Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни тези права по- късно. По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно- чл. 120 от ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 131 ал. 2 от ГПК определя реквизитите на писмения отговор на ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. С оглед на това и тъй като ответницата по иска в приложения по делото писмен отговор на исковата молба, не е направила възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, то това право е преклудирано по силата на чл. 133 от ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК. /Р. № 111/8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г. I т. о. ТК/.

При този изход на делото разноски за жалбодателката не се следват, а ответникът по жалбата не претендира такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/16.11.2011 г., постановено по гр. д. № 943/2011 г. по описа на К.йският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/