Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С Решение № 305 от 31.03.2010 год., постановено по гражданско дело № 2404/09 год., ВТРС е приел за установено по отношение на “Р. /Б./” Е. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Г., 18-20, ЕИК *********, съдебен адрес гр. В. Т., ул. М. П. № 31, че към 23.12.2008 г. е съществувало вземане за сумата 7749,25 /седем хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и 25 ст./ лева, от които просрочена главница – 7357,21 лв., наказателна лихва за периода 25.08.2008 – 22.12.2008 г. – 392,04 лв.срещу П. И. К. от гр. В., М. М. Г. от гр. В. и Н. К. Ф. от гр. В., произтичащо от договор за банков кредит от 01.03.2005 г. и сключения към него анекс № 1/04.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила банков кредит на ответницата П. И. К., обезпечен с поръчителството на М. М. Г. и Н. К. Ф., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане, и сумата 327,47 /триста двадесет и седем лева и 47 ст./ лева, представляваща направени разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 110/14.01.2009 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29/2009 г. на ВТРС, част от което вземане към датата на устните състезания – 10.03.2010 г. е погасено, поради плащане. Районният съд е осъдил П. И. К., М. М. Г. и Н. К. Ф. да заплатят на “Р. /Б./8 Е. направените разноски в първоинстанцонното производство в размер на 794,99 лева. В законноустановения срок по делото са постъпили въззивни жалби от Н. К. Ф. и от М. М. Г.. В жалбата си Н. Ф. се позовава на незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. Твърди, че кредитът е погасен на дата 04.04.2008г. чрез рефинансиране.Посочва се, че към дата 18.11.2008г. не е имало просрочени вноски за период по- дълъг от 45 дни. Навеждат се доводи, че сумите които са постъпвали в разплащателната сметка на К. са били насочвани за погасяване на задължения към друг кредит, сключен от същата. Излагат се съображения, че не е имало надлежно уведомяване на ответниците К. и Г.. Жалбоподателката Г. твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди че, е налице неизпълнение на поетите задължения от кредитора по договора. Твърди, че на 27.09.2007г. банката служебно е захранила със свои средства сметката на длъжника без да има вноска от клиента, като е приложена разпоредбата на чл.4.10.2 от Инструкцията за осчетоводяване на потребителските кредити, за което жалбоподателите не са дали съгласие. Посочва се,че неправомерно жалбоподатеката е изписана като съдлъжник /каквато тя не е/ в анекса , сключен на 04.04.2008г. Посочено е , че видно от разплащателната сметка на К., на 04.04.2008 г. са постъпили суми , с които кредитът е погасен изцяло. Предвид изложените съображения в жалбите, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение. В съдебно заседание процесуалният им представител заявява, че представения отчет по сметка не отговаря на изискванията на Наредба № 3 , претендира разноски. Постъпил е отговор от ответник жалба “Р. /Б./” Е., чрез процесуалният си представител юрисконсулт И. Ц.. Заема се становище, че установителния иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан, с което моли да бъде потвърдено решението на районния съд и да бъде присъдено юрисконсуллтско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 560 лв. Въззивният съд, след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 01.03.2005г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит. По силата на този договор на П. К. е предоставен банков кредит в размер на 15000 лв., с краен срок за погасяване 25.02.2010 г. Съгласно т. 5.1. от договора за кредит месечните вноски са дължими до 25-то число на съответния месец, съгласно погасителен план, приложен към договора. В т. 5.2 от договора е посочена сметката, по която кредитополучателя е длъжен да осигури необходимите средства на посочения падеж. Кредитът е обезпечен с поръчителство на М. Г. и Н. Ф., които отговарят солидарно пред банката за изпълнение на задълженията до окончателно погасяване на всички задължения, съгласно условията по договора. В точка 9.1 от същия договор е посочено кога е налице неизпълнение на същия- в случаите на просрочено плащане на коя да е вноска или част от вноска за повече от 45 дни. При просрочие освен начисляването на наказателна лихва, банката има право да обяви усвоената сума по договора за предсрочно и незабавно изискуеми. В т. 11.2 от договора е уговорено, че всички уведомления следва да са направени в писмена форма и се считат за получени чрез лично доставяне, изпращане по пощата с обратна разписка на адреса на кредитополучателя, обявен от него в договора или в уведомлението за промяна. Длъжникът Колева е имала и други взаимноотношения с банката – кредитор. На 15.08.2005 г. между същата и ищеца е сключен нов договор за банков кредит за сумата 10000 лв. и краен срок на погасяване на 05.08.2008 г. Страните по този договор са се споразумели кредитът да бъде отпуснат по същата разплащателна сметка, по която е обслужван и процесния. С анекс от 04.04.2008 г към договора от 01.03.2005г. страните са предоговорили кредита, като са разсрочили плащането и са приели размера на задължението – 8135,85 лв., от които непадежирала главница в размер на 6849,45 лв., просрочена главница в размер на 831,93 лв. и лихва за забава за периода 25.01.2008 – 04.04.2008г. в размер на 454,47 лв. Крайният срок на погасяване на всички дължиýи вноски се променя на 25.08.2011г., като се променя и размера на месечните анюитетни вноски на 252,35 лв., дължими на 25-то число на съответния месец. По отношение на лихвата за забава страните се споразумяват за начина на плащане, като в т. 6 от анекса е уговорено, че всички останали условия на договора за кредит остават в сила, така както са уговорени между страните. С оглед на забава на месечните вноски на падежите 25.08.2008 г., 25.09.2008г. и 25.10.2008 г. банката е отправила волеизявление до длъжницата К. и солидарно отговорните поръчители, с което е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл.10.2 от договора. Уведомленията до Калева и Г. са върнати като непотърсени, а до длъжника Ф. е достигнало лично. Предвид на това, че същите не са изплатили задължението, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28/2009 г. на ВТРС. Длъжниците са възразили в заповедното производство, че не дължат сумата, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, поради което по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване, че към момента на подаване на заявлението по процесния договор са дължали сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане. Пред първа инстанция са приложени вносни бележки за плащане по кредита от страна на длъжниците по него, както и редица банкови документи, от които се установява движението на разплащателната сметка и съответно обслужването на двата кредита от нея. Изслушана е съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице, след запознаване с кредитното досие на длъжницата и счетоводните отразявания е констатирало, че размерът на усвоената сума по договора е 15 000 лв., която сума е преведена еднократно по разплащателна сметка № *, с титуляр П. К.. Относно просрочието на месечните анюитетни вноски за падежните дати 25.08.2008 г., 25.09.2008 г. и 25.10.2008 г. вещото лице е установило, че размерът на вноските съгласно подписания анекс е 252,35 лв., като вноската, дължима към 25.07.2008 г. е преведена със закъснение – на 18.09.2008 г., за което е начислена наказателна лихва в размер на 5,47 лв. Следващото постъпление за погашение е на 26.11.2008 г. от поръчителя Ф. . Към датата на подаване на заявлението – 23.12.2008 г. размерът на задължението е 7749,25 лв., от които 7357,21 лв. – просрочена главница и 392,04 лв. – лихва за периода 25.08.2008 – 22.12.2008 г. Към датата на анекса – 04.04.2008 г. задължението е било в размер 8135,85 лв., от които 6849,45 лв. – редовна главница, 831,93 лв. – просрочена главница и 454,47 лв. – лихва за забава за периода 25.01.2008 – 04.04.2008 г. Вещото лице е дало заключение, че отчетите по разплащателните сметки отговарят на визираните в Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи изисквания за вписване на информация относно извършените транзакции по сметката. Осчетоводяването на потребителските кредити е унифицирано с вътрешни правила на банката /Процедура за предоставяне на потребителски кредити на физически лица и Инструкция за осчетоводяване на потребителски кредити, приложени към делото/, като за целта се използва автоматизирана система MIDAS. При редовно обслужване на кредита погасяването се извършва автоматично, като системата събира погасителните вноски за главници, лихви и такси на датата на погасителния план. Когато кредитът влезе в просрочие, той отпада от автоматичната обработка и се осчетоводява ръчно. При първоначално въвеждане в автоматизираната система се открива Facility № на съответния клиент, който дефинира параметрите на одобрения кредит, а за задълженията по договора се генерира номер на кредита Loan no. Вещото лице е проследило въвеждането като номера на Facility и Loan no за съответните периоди. Обслужването на кредита се е извършвало по разплащателната сметка на К., като всички тегления от нея от страна на банката са извършени с нейно съгласие, дадено предварително към момента на сключване на договора. При сравняването на различните видове отчети по разплащателна сметка, приложени към делото, вещото лице е установило, че записванията са идентични. Вещото лице е проверило, че към датата на подписване на анекса към договора за кредит няма платежни документи, с които да са направени вноски от задължените лица по договора, за да бъде окончателно издължен кредита. Сумите, постъпили от поръчителите на кредитополучателката са отнесени за погасяване на процесния кредит, а не по други задължения. Вещото лице е онагледило движението по сметката, обсÙужваща кредита в табличен вид за съответните периоди. Пред въззивна инстанция е изслушана нова съдебно- икономическа експертиза със задачи , посочени в отговора на исковата молба на П. К. и М. Г.. Вещото лице Буюклиев е определило промяната на лихвения процент по години съгласно договора за кредит между страните. Дадено е отново становище, че представения отчет от банката- кредитор отговаря на изискванията на Наредба №3 от 29.09.2005г. за паричните преводи и платежни системи. Вещото лице е потвърдило заключението на експерта , изслушан пред първа инстанция, като точно и ясно е индивидуализирал и конкретизирал използваната от банката информационна система за администриране на кредитния процес. Посочено е, че банката е захранвала разплащателната сметка на К. само със средства по отпуснатите кредити, които съответстват на документите в кредитното досие. Дадено е заключение, че с подписания между страните анекс от 04.04.2008г. се правят изменения и допълнения в условията на сключения между страните кредит. При проверка в счетоводството на “Р. /Б./” Е. не се откриват документи/ вноски и преводни нареждания/, които да доказват постъпления на суми с цел издължаване на кредита. По спорния въпрос било ли е налице рефинансиране в съдебно заседание вещото лице е заявило, че е недопустимо да се извърши такова в същата банка, в която е отпуснат кредит. Експертът потвърждава извода на вещото лице от първа инстанция, че постъпилите от поръчителите суми по процесния кредит не са ползвани за погасяване на друг кредит на длъжника К.. Предвид горното от правна страна е налице следното: Пред първа инстанция е предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК за съществуване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – извлечение от сметка, издадено по повод на отпуснат потребителски кредит от ищцовата банка по договор за банков кредит. Договорите подписани между страните и банката са сключени в надлежната писмена форма, с положените върху тях подписи на ответниците. Поръчителите са направили волеизявление за поемането на отговорността при неизпълнение на главния длъжник. Установява се, че сумата от 15 000 лева е изцяло усвоена и е било налице първоначално редовно обслужване на кредита. С оглед последващото неточно изпълнение /забава/ от длъжницата К. са предоговорени условията по договора за кредит, като е удължен срока на издължаване на заетата сума, и е променен размера на месечните вноски, за което е сключен анекс № 1 от 04.04.2008 г. При този договор страните са положили подписите си за постигнатото от тях споразумение и съгласие да се промени реда за погасяване на кредита, като всички останали условия по първоначалния договор остават в сила – чл. 6 от Анекс № 1 Именно просрочието в изпълнение на задължението е дало повод за сключването на допълнителен анекс и предоговаряне на условията. Размера на натрупаните задължения, изписан в анекса, е установен и от вещото лице, изслушано пред първа инстанция, чието заключение като неоспорено от страните е прието по делото. Жалбоподателите твърдят, че има налице не преструктуриране, а рефинансиране, като правят този извод от записванията, отразени в отчета по сметка. Съгласно приетите и изслушани пред двете инстанции експертизи, кредитът предоставен съгласно Договор за кредит от 01.03.2005г. не е рефинансиран чрез сключения анекс от 04.04.2008г. В подписания анекс не е обективирана сделка за рефинансиране, като експертите са изследвали и автоматичната програма на банката за обработване на потребителки кредити, обект на изследване е било и счетвоводството на банката. Посочено, че според автоматичната система има промяна само в параметрите на договора , като е променен само loan №. При проверка в счетоводството на ответник жалба липсват вносни и преводни нареждания за погасяване на кредита, отпуснат на 01.03.2005г. В тази връзка следва да се отбележат констатациите на вещо лице Буюклиев, дадени в съдебно заседание на 21.09.2010г. , че кредит отпуснат от една банка не би могъл да се рефинансира от същата такава. Относно записванията , отразени в отчета по сметка, вещото лице заявява , че същите са свързани с извършеното преструктуриране на кредита. Експертът заявява, че в счетоводството на банката липсват документи за прехвърляне на средства от фондовете на банката към сметката на длъжника К.. Не на последно място следва да се има предвид правилните констатации на районния съд , че рефинансирането предполага сключването на нов договор за кредит, който съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ следва да е в писмена форма, като се счита за сключен в момента на постигане на съгласие между страните и това съгласие следва да е дадено в писмена форма като условие за действителност на договора. Съгласие между страните за сключване на нов договор за кредит в надлежната писмена форма не е приложено по делото и няма твърдения за има постигано. Предвид тези съждения, неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите, че с подписания анекс от 04.04.2008г. кредитът е погасен чрез рефинансиране. Относно твърденията, заявени в жалбата, че не е налице просрочие на задълженията с повече от 45 дни следва да се има предвид изслушаната и приета по делото експертиза, дадена от вещо лице Бойчева. – посочено е, че след сключване на анекса от 04.04.2008 г. е налице забава, като не са заплатени месечните вноски, дължими за 25.08.2008 г., 25.09.2008 г. и 25.10.2008 г. На тези дати е следвало да се заплати по 252,35 лв. Вноската, дължима към 25.07.2008 г. е преведена на 18.09.2008 г., а следващите постъпления са направени на 26.11.2008 г. от поръчителя Ф.. Съгласно т.9.1 и чл. 10.2 от подписания договор между страните от 01.03.2005г. при просрочване плащането на която и да е вноска или част от вноска повече от 45 дни, банката има право да обяви кредита за предсрочно и незабавно изискуем. Към момента на отправяне на волеизявлението от страна на банката, с което тя упражнява това свое потестативно право – 18.11.2008 г., е имало просрочени вноски за период, по-дълъг от 45 дни, поради което е настъпило основанието, даващо право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Същата е упражнила това право с волеизявление, адресирано до длъжниците по договора. По отношение на ответниците К. и Г. е изпратено писмо с обратна разписка, като върху пощенския плик е отразено непотърсен, което води до извода за надлежно уведомяване. Волеизявлението по отношение на длъжника Ф. е получено лично. Предвид горното неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите за липса на просрочие на кредита за повече от 45 дни и ненадлежно им уведомяване от страна на банката, за обявената предсрочна изискуемост. Относно заявеното становище на жалбоподателката Г. , че същата е отразена като съдлъжник в подписания на 04.04.2008г. анекс, каквото качество тя няма, следва да се има предвид, че се касае за техническа грешка , предвид обективираната воля на страните в договора и анекса между страните, видно от които същата е записана в качеството си на поръчител. При проверка в счетоводството на банката и видно от заключенията на двете вещи лица не се установява сумите постъпили по разплащателната сметка на кредитополучателката да са отнесени за погасяване на други задължения , извън тези поети по договора за кредит от 01.03.2005г. и последващия го анекс, предвид което неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите в тази насока. Във връзка с направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателите за несъответствие, на водения от банката – кредитор отчет по сметка с изискванията на Наредба № 3 от 29.09.2005г. за паричните преводи и платежни системи заключенията на двете изслушани и приети експертизи потвърждават извода за спазване разпоредбите на посочената Наредба. Относно възражението за това, че отчетът не е съставен на български език , банката е представила справка за значението на съкратените обозначения във водения отчет по сметка. По делото се установява последващо плащане от страна на жалбоподателите, като в тази връзка правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че моментът, към който се установява вземането на кредитора е дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение- 23.12.2008 г. Релевантно за настоящото производство е установяването на неизпълнение на задължението по договора за кредит респективно на задължение на длъжника към момента на подаване на заявлението, установено в размерите, съответстващи на сумите, посочени в заявлението и съответно за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От събрани‗е доказателства по делото и от приетите експертизи безспорно се установява, че длъжника К. и солидарно задължените поръчители не са изпълнили задължението си за връщане на заетата сума на определените падежи, което е мотивирало банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Експертизата изслушана пред първа инстанция установява безспорно факта на съответствие на размерът на задължението към момента на подаване на заявлението с размера по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което обуславя основателността и доказаността на предявения установителен иск. Предвид това, следва да се приеме за установено, че към момента на подаване на заявлението в полза на ищеца е съществувало вземане в посочените в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист размери. Във връзка с горното правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на предявения от “Р. /Б./” Е. установителен иск по чл. 422 ГПК. При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят направените от ответник – жалба разноски, съгласно представения от същия списък, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 560 лева. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 305/ 31.03.2010г., постановено по гр. дело № 2404 по описа за 2009 г. на Районен съд- гр.Велико Т.. ОСЪЖДА П. И. К. от гр. Велико Т., ул.” Ц. С.” № 5 с ЕГН *, М. М. Г. от гр. Велико Т. , ул.” П. Х.” № 7 с ЕГН * и Н. К. Ф. от гр. Велико Т. , ул.” С. М.” № 5 вх.Б, .1, ап. 3 с ЕГН * да заплатят на “Р. /Б./” Е. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Г., 18-20, ЕИК ....................., съдебен адрес гр. В. Т., ул. М. П., 31 направените разноски в настоящото производство в размер на 560,00 /петстотин и шестдесет лева / лева. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |