№ 2741
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120104059 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, срещу
П. Х. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3 416,28 лв., от които: главница – 3 189.10 лв. и
лихва за забава - 227.18 лв. за периода от 01.04.2023 г. - до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.04.2024г, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски паричен кредит № ****** от
08.10.2019г., както и законната лихва върху главницата от 16.04.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед за изпълнение №
1******/*****г. по ч.гр.д.№ *****/2024г. по описа на PC Бургас.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил с „******” ЕАД договор
за потребителски кредит Договор за потребителски паричен кредит № ******
от 08.09.2019г., по силата на който Кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 7 140 лв. (седем хиляди сто и
четиридесет лева). Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението
си на 66 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.04.2025г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните
си вноски, след което е преустановил плащанията си като останало непогасено
задължение по кредита в размер на 3416.28лв., от които: главница – 3
189.10лв. и лихва за забава - 227.18лв. На 11.08.2023г. бил сключен договор за
1
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „******” ЕАД, с ЕИК
***** и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ******, по силата на който
задължението на П. Х. М., произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит № ****** от 08.10.2019г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Съобразно изискванията на чл. 99 от ЗЗД, ответникът бил уведомен надлежно
за извършената цесия.
Твърди се, че ответникът е правил плащания по договора, като
неплатени са останали претендираните в настоящото производство суми. Въз
основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени,
като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който ответникът изрично заявява, че признава исковите претенция
изцяло.
В открито съдебно заседание не се явява представител на ищцовото
дружество. По делото са депозирани писмени молби, в които е поискано
постановяване на решение при признание на иска, както и присъждане на
сторените разноски.
В същото съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
След като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание
искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
намира следното:
Налице е изрично признание на предявените обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба. Признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната
може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за
постановяване на решение при признание на иска. Ищецът от своя страна
изрично е заявил желанието си производството по делото да приключи с
решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за
неговата основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото
съдебно решение се основава на признанието на исковата претенция – арг. от
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство
разноски в размер на 240 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото, както и сумата от 109,23 лв.
за държавна такса в производството, както и държавна такса в заповедното
производство в размер на 68,33 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Х.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******, дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С*****, сумата от 3416,28 лв., от които: главница – 3 189.10 лв. и лихва за
забава - 227.18 лв. за периода от 01.04.2023 г. - до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 16.04.2024г, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски паричен кредит № ****** от
08.10.2019г., както и законната лихва върху главницата от 16.04.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед за изпълнение №
1******/*****г. по ч.гр.д. № *****/2024г. по описа на PC Бургас.
ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б******,
да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С*****, сумата от 240 лв. за адвокатско възнаграждение,
сумата от 109,23 лв. за държавна такса в исковото производството, както и
държавна такса за заповедното производство в размер на 68,33 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3